Р Е Ш Е Н И Е
№ 325/24.07.2023 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в състав
:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина Сандева
разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева
КАНД № 347/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - град Варна (РД „АА“ – Варна), срещу Решение №
32/13.04.2023 г. по НАХД № 103/2022 год. по описа на Районен съд - ****, с
което е отменено Наказателно постановление № 23-0001886 от
15.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция „АА” – Варна.
Касаторът
не споделя доводите на съда, довели до отмяна на наказателното постановление. Излага аргументи за нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно районният съд е приел, че
коректната санкционна норма е тази по чл. 96, ал. 5, т. 1, б. „г“ от ЗАвтПр, а
не по чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвтПр. Оспорва и изводите на
съда за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения иска отмяна на решението и
присъждане на разноски за
процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат.
Ответникът
- „***” ООД, чрез процесуалния
си представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Иска решението на БРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че решението на БРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като съобрази направените оплаквания и извърши проверка на въззивното решение
при условията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С
Наказателно постановление № 23-0001886/15.12.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „АА” – Варна, „***“ ООД е санкционирано за това, че в
качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 4557 за извършване
на автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, е допуснало на 17.03.2021 г., около
03:55 часа, в гр. ****, ул. „Струма“ № 23,
извършването на превоз по маршрут Девня – Долни Дъбник от водача Йордан С.
Йорданов с моторно превозно средство марка “Скания” с рег. № ****, кат. № 3, за
което няма издадено заверено копие към лиценз № 4557, издаден на превозвача. Нарушението е
установено при извършена комплексна проверка на
транспортната документация на дружеството и след направена справка в ИС „Лицензи”.
Поведението на превозвача е квалифицирано като
нарушение на чл. 7а, ал. 1, предл. последно от ЗАвтПр, за което му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл. 96, ал.
1, т. 1, предл.
последно от ЗАвтПр.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е
приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. След съпоставка с
текста на приложената санкционна норма е преценил, че от
словесното описание на нарушението не става ясно за какво точно е наказано дружеството – за това, че е допуснало извършването на превоз с
моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства
към лиценза на Общността, или за това, че няма заверено копие на въпросния лиценз, в резултат на което е намерил,
че е нарушено правото на защита на санкционираното лице. На следващо място съдът е приел, че
правилната
квалификация на извършеното деяние не е по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, а по чл. 96, ал. 5, т. 1, б. “г” от ЗАвтПр. Въпреки това е стигнал до извода,
че не може да измени наказателното постановление по аргумент от чл. 63, ал. 7,
т. 1 от ЗАНН, тъй като е налице съществено изменение на обстоятелствената част
на нарушението, поради което следва да го отмени. От друга страна е приел, че деянието съставлява маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, което е още едно основание за
отмяна на НП.
Решението е правилно като краен правен резултат, макар и не по
всички изложени в него съображения.
Настоящият съдебен състав не
споделя изводите на районния съд за маловажност на извършеното нарушение, но
споделя изводите му за нарушение на материалния закон.
Безспорно е, че описаното в НП
нарушение не попада в нито една от регламентираните в чл. 96, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтПр форми на изпълнително деяние. Наказващият орган е приложил последното
предложение на нормата, която предвижда наказание за допускане или разпореждане
извършването на превоз с МПС, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността, докато изпълнителното деяние, за което е
санкциониран жалбоподателят, е за допускане извършването на обществен превоз с
МПС, за което няма издадено заверено копие на притежавания от дружеството лиценз
на Общността. Очевидна е разликата между двете изпълнителни деяния от обективна
страна, поради което законосъобразно районният съд е приел, че описанието на
нарушението не съответства на съставите от приложената санкционна норма на чл.
96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, което е довело и до неяснота на обвинението.
Вярно е, че съгласно
действащата нормативна уредба лицензираният превозвач може да осъществява
международен превоз само с МПС, които са включени в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността, т.е. вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтПр, като броят на заверените копия на лиценза съответства на броя на
превозните средства, които са на разположение на превозвача и са вписани в регистъра
към лиценза на превозвача. Следователно МПС, за което няма издадено заверено
копие на лиценз на Общността, както е в настоящия случай, е на практика МПС,
което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността.
Ето защо, ако АНО е искал да приложи санкционната норма на чл. 96, ал. 1, т. 1,
предл. последно от ЗАвтПр, която съдържа в себе си както хипотеза, така и
санкция, е следвало да опише ясно и прецизно съставомерните признаци на
нарушението по тази норма, а не те да се подразбират или извличат по
тълкувателен път. Като не го е сторил, е допуснал съществено процесуално
нарушение, а оттам и нарушение на материалния закон, което е довело до
незаконосъобразност на обжалваното НП, както правилно е преценил и районният
съд.
Действително
неправилно районният съд е приел, че извършеното деяние е следвало да бъде
подведено под хипотезата на чл. 96, ал. 5, т. 1, б. „г“ от ЗАвтПр, защото тя
касае единствено и само случаите на допускане или разпореждане извършването на
превоз с МПС, за което има издадено заверено копие към лиценза на превозвача,
но не е предоставено на водача преди извършване на превоза с това МПС. В случая
е безспорно, че към датата на извършване на нарушението за процесното МПС не е
имало издадено заверено копие на лиценза на Общността, което изключва
приложимостта на посочената санкционна норма. Това обаче не води до опорочаване
на крайните правни изводи на съда, че е налице незаконосъобразност на
обжалваното НП, която е основание за неговата отмяна.
С оглед на изложеното
обжалваното решение като краен правен резултат съответства на материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Оветникът не е претендирал разноски в
производството, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/13.04.2023 г. по
НАХД № 103/2022 год. по описа на Районен съд – ****.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: