Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
град Пловдив, 12.01.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА с участието на
прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов
касационно АНД № 2675 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН.
Делото е образувано
по касационна жалба, предявена от Директор на Национално Тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.И.,
срещу Решение № 1025/12.06.2023 г., постановено по а.н.д № 861 по
описа за 2023 г. на Районен
съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 006568/
28.11.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на М.В.Б. ЕГН **********
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че районен съд е приложил неправилно закона.
Поддържа се, че съдът е бил длъжен служебно да установи, кой е действителния
извършител на административното нарушение. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на
съдебни разноски за две инстанции. Прави се възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Ответникът по касационната
жалба – М.В.Б., чрез процесуалния си представител адв. К.А., в отговор поддържа становище за неоснователност
на оспорването и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък.
Подадена е и частна жалба от М.В.Б., чрез процесуалния му представител адв. К.А., срещу
Определение № 537 от 27.07.2023г., постановено по а.н.д. № 861 по описа на
2023г. на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Б.
за изменение на Решение № 1025/12.06.2023 г., постановено по а.н.д № 861 по
описа за 2023 г. на Районен
съд - Пловдив, в частта за разноските.
Твърди се, че след отмяната на НП с решението на съда, административният
орган е длъжен да заплати разноски в производството, тъй като е станал причина
за същите да бъдат сторени. Иска се определението на районния съд да се отмени
като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на съдебни разноски и за
производството по частната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
касационната жалба е основателна.
Касационната жалба и
частната жалба са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок
от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен контрол, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
Районният съд е бил сезиран
с жалба предявена от М.В.Б. Наказателно постановление № 006568/ 28.11.2022 г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София.
Наказателното постановление
е издадено за това, че: „На 12.06.2022 г., на ГКПП Калотина, от страна на
контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с peг. № ****,
вид - Влекач, марка и модел ДАФ ФТ ХФ 105, с обща техническа допустима
максимална маса над 20500 кг., управлявано от Б.. В хода на така извършената
проверка е установено, че на 30.05.2022 г., в 13:33:02 часа. горепосоченото
пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № **** попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10.
ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Цитираното превозно средство
е засечено на 30.05.2022 г., в 13:33:02 часа, по път А-1, км 107+663, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е
посочен път А-1, км 107+663, за който се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет
от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.“
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 179, ал. 3а ЗДвП наложил на водача на МПС глоба в размер на 1800 лева.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в съдържанието на АУАН и НП са налице непълноти,
водещи до съществени процесуални нарушения. Посочил, че липсват доказателства
на дата 30.05.2022 г., в 13:33:02 часа именно наказаното лице да е било водач
на процесното превозно средство, за което не са били изпълнени изискванията
по чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП, поради
което е приел, че е налице основание за отмяна на процесното НП. По отношение
на разноските по съдебното производство районният съд приел, че въпреки
направеното искане от жалбоподателя за присъждането им по делото липсват
доказателства, че такива са сторени.
По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно чл. 139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл.10, ал.1, т.2 от ЗП
гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят
въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата
за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
На следващо място
според посочената като основание за издаване на процесното НП разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Отделна санкция е
предвидена в хипотезата на чл.179, ал.3б от ЗДвП за собственика на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.
В случая наказващият орган е изразил
воля да ангажира отговорността на водача на
пътното превозно средство, но по преписката липсват каквито и да е
доказателства, че именно М.Б. на
30.05.2022 г., в 13:33:02 часа е управлявал процесното превозно средство, за да
е възникнало за него като водач задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
В съставения АУАН е отразено, че
нарушението е установено чрез справка в електронната система, както и че в хода
на образуваното административнонаказателно произовдство, като доказателство е
създаден и приложен доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и
са приложени статични изображения/снимков материал, удостоверяващ изображението
на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 30.05.2022г. Доказателствата по делото на районния съд установяват
обективните съставомерни елементи от състава на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, но
не и авторството на деянието на датата 30.05.2022г.
В АУАН не се съдържа
признание на Б. за управлявано от него на така посочената дата ППС. В този
смисъл и липсата на оспорването на съставения АУАН не би могло да се приеме за
признание, че именно Б. е извършител на
нарушението.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на оспорващия, че за процесното административен
нарушение е налице издаден електронен фиш. В случая е съставен доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Според тази разпоредба, електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа
и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.
Разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП прави ясно разграничение между докладите
по ал.3 и електронните фишове за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3в.
От наличното в административната преписка статично
изображение създаденото на 30.05.2022г. по никакъв начин не се установява самоличността на водача на процесното ППС, което
потвърждава извода на районния съд, че не са налице доказателства, че именно
наказаното лице е извършител на установеното деяние.
Противно на разбиранията на касатора,
съдът не дължи издирване и установяване на нарушителя в съдебната фаза на
производството. Това задължение е поставено в тежест на административния орган
като императивна предпоставка за законосъобразност на наложеното
административно наказание.
От
изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
По молба с вх. № 65892/17.07.2023г. от М.Б.,
чрез адв. А.,
с искане по чл. 248 от ГПК, Районен съд - Пловдив е постановил Определение № 537
от 27.07.2023г. по адм.д. 861/2023г., с което е оставил без уважение искането
за изменение на разноските по чл. 248 от ГПК, като неоснователно. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че Б. не е сторил разноски за воденото
от него АНД 861/2023г. и не е заплащал такива, а разноски са сторени от трето
лице, което е различен правен субект от лицето на което се следват разноските.
Формираният от съда извод по отношение на дължимостта на разноските е обоснован.
Съдът е приел, че претендираното от Б. и неговия процесуален
представител адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лева с ДДС е било
заплатено съгласно представените доказателства от трето неучастващо по делото
лице – „НИКИТА 2012“ ЕООД, което изобщо не е страна по смисъла на чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба: „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.“
Съгласно точка първа от диспозитивната част на Тълкувателно решение
6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС… Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
По делото липсват доказателства за заплащане на разноски от страна на М.Б.
по смисъла на посоченото Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Аргументи в подкрепа на искането
за присъждане на разноски не се извличат и от т. нар. ,,Анекс‘‘ към договора за
правна защита и съдействие от 30.01.2022 г. съгласно който дружеството, което е
посочено като трето неучастващо лице - „НИКИТА 2012“ ЕООД и за което съществува
задължение да заплати адвокатския хонорар, въобще не участва в съдебното
производство.
Предвид изхода
на настоящото дело претенцията на ответника за присъждане на разноски пред
касационната инстанция се явява основателна. Същите се доказват в размера на
600 лева. Възраженията на жалбоподателя за необоснованост на разноските се
явява неоснователно. Видно от представения по делото договор за правна помощ,
сключен между М.Б. и адв. К.А.,
доверителят е заплатил в брой 600 лева за изготвяне на отговор по подадената
касационна жалба и за процесуално представителство в касационното съдебно
производство.
Настоящият състав на съда намира, че действителната
правна и фактическа сложност на делото обосновава заплащане на адвокатско
възнаграждение в удостоверения размер, поради което разноските следва да се присъдят
в доказания размер.
Ето защо, Административен
съд Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1025/12.06.2023
г., постановено по а.н.д № 861 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от М.В.Б., чрез процесуалния му представител
адв. К.А., срещу Определение № 537 от 27.07.2023г., постановено по а.н.д. № 861
по описа на 2023г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М.В.Б. ЕГН **********, сумата от 600 /шестстотин/ лева съдебни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: