РЕШЕНИЕ
No………./………..06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав в открито съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 555 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 8362/04.02.2019г. от Й.А.Н., ЕГН **********, с
адрес *** срещу решение №5275/19.12.2018г., постановено по гр.дело №
5155/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено
по отношение на въззивника, че дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Варна, улица „Прилеп“ № 33, представлявано от управителя В.В.по заповед за
изпълнение на парично задължение с № 397/22.1.2018г., издадена по ч.гр.д.
№884/2018г., по описа на ВРС сумата в размер на 273.16 лв., представляваща главници за цената на ползвани и
незаплатени ВиК услуги по фактури за периода от 19.01.2015г. до 02.01.2018г. на
адрес *** по партида с абонатен
номер 66559; сума в общ размер на 30.52 лв., представляваща обезщетение
за забава върху тези главници за периода от 25.05.2016 г. до 16.01.2018г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 19.01.2018г. до окончателното ѝ плащане на основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че неправилен е извода
на съдебния състав за наличие на договорни отношения между двете страни по
отношение на този конкретен имот. На следващо място се обосновава, че не е
установено, че за процесния период ответницата да е стопанисвала имота, като не
е доказано и реално потребление, въз основа на представените карнети и
доказателства. Налице е съществено разминаване между номера на водомера,
посочен в отчета, този посочен във фактурите и този, който е монтиран в имота.
Поддържа се също, че отчитането на количествата вода не е извършено по
правилата на чл.20 и чл.21 от ОУ, а именно в присъствието на потребителя, като
отчетът не е оформен и с подпис на негов представител или свидетел. Не е
удостоверено също по надлежен начин – чрез констативни протоколи, че абонатът е
отказал достъп до водоснабдения обект за снемане на показанията на водомера за
да бъде начислено служебно количества вода.
По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата „Водоснабдяване
и канализация“ Варна – ООД, в който се застъпва становище за неоснователност на
подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение.
Посочва се, че е установено, че ответницата има качеството на потребител по
отношение на процесния имот, тъй като същата е негов собственик, съгласно
представената справка от Агенцията по вписванията. Доказано е по делото, че
ответницата не е изпълнила задължението си по чл.5, т.1 от ОУ /действащи към
09.06.2006г./ и на чл.4, ал.1 от ОУ /действащи към 11.08.2014г./ да осигури
достъп до обекта на потребление. По тази причина количествата вода са отчитани
служебно на основание чл.49 от ОУ и чл.37, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г.
на МРРБ. На следващо място е посочено, че от заключението по СТЕ е установено,
че водомерът на обекта е извън метрологична годност, като задължение на
ответницата е да го поддържа изправен. Липсата на изправен водомер, обаче не
освобождава собственика да заплаща потребеното количество вода, което ще се
определи по методиката на ОУ.
По изложените съображения исковете са установени по
основание и размер, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител
поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника Й.А.Н.,
че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД
сумата в размер на 366.26 лв., представляваща
главници за цената на ползвани и незаплатени ВиК услуги по фактури за периода
от 04.03.2014г. до 02.01.2018г. на адрес *** по партида с абонатен номер 66559, сума в общ размер на 45.98 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху тези главници за периода от
25.05.2016 г. до 16.01.2018г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.01.2018г. до
окончателното ѝ плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №397/22.01.2018г. по частно гр.дело № 884/2018г.по описа
на РС - Варна.
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството
си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответника ВиК услуги. Ответникът е титуляр на партида с абонатен № 66559 за имот, находящ се в ***. За
релевираните периоди ответникът не заплатил дължимите суми за ВиК услуги, като поради
не плащане в срок същият дължи освен главниците и мораторна лихва за посочените
периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
Ответницата Й.А.Н.
чрез процесуалния си представител е
депозирала отговор в срока чл.131
от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответницата твърди, че между страните няма договор за
предоставяне на ВиК услуги, както и че, е консумирала начислените количества
вода. Твърди се, че няма надлежно снемане на показанията на водомера, както и
точно отчитане на количествата консумирана вода. Не е спазена процедурата по
чл.20, 21, ал.4 от ОУ.
Досежно дължимостта на главниците и лихвите се прави
възражение за давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли предявените
искове.
Решение №5275/19.12.2018г.,
постановено по гр.дело № 5155/2018г. на Варненския районен съд, 43-ви състав, в
частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над 273.16лв. до пълния предявен размер от 366.29лв., представляваща
сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 04.03.2014
– 19.01.2015г., отчитани по партида с абонатен номер 66559, за разликата над 30.52 лв.
до пълния предявен размер от 45.98лв., представляваща обезщетение за забава, ведно
със законната лихва върху тези главници, считано от 19.01.2018г. до
окончателното плащане, е влязло в законна сила като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове и въззивен контрол,
въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящата
инстанция, с оглед събраните в хода на съденото дирене доказателства приема за
доказан факта, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът
се е задължил да предоставя ВиК услуги за питейни – битови нужди, а от своя
страна ответникът, в качеството си на потребител по смисъла на чл.2, ал.1 и
чл.59 от Общите условия на ищеца, да заплаща дължимото възнаграждение в срока
по чл.31, ал.2, а именно тридесет дневен срок след датата на фактуриране.
От представената
по делото справка за отбелязванията и заличаванията от Агенцията по вписванията
се установява, че водоснабденият обект, находящ се в ***, с предназначение
магазин, образуван от бивш офис, е
собственост на Й.А.Н. по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт №40/19.12.2008г.
Именно в качеството си на собственик, ответницата е била посочена, като
ползвател в карнетите и справката за недобора по партидата с абонатен № 66559. Това е в пълен унисон с
чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия и чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че потребители
на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани
имоти.
Според правилото
на чл.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия. От своя страна текстът на чл.64, ал.
1 от Общите условия предвижда, че операторът събира дължимите суми от предишния
собственик до датата на откриване на партидата на новия собственик.
Доколкото не е налице смяна на партидата за процесния период 04.03.2014г.
до 02.01.2018г. въззивницата е страна по
договора, поради което следва да
отговаря за начислените суми, като стойност на ползвани ВиК услуги.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неустановени ползвани
ВиК услуги в количествата предмет на исковите претенции.
По делото са
представени карнети за процесните абонатни номера, като срещу част от снетите
показания на водомера от обекта, са положени подписи. Подписите на абоната са
полагани са периода 01.03.2014г. до 04.07.2016г. Следователно с полагането на
подписа си, абонатът е признал, че това са действителните показания на
водомера.
Обстоятелството,
че за процесния период в обекта е имало консумация на вода, като посочените количества
в карнетните листи за абонатен №66559 са реално потребени се потвърждава и от констатациите
на вещото лице при проверка на процесния водомер с безспорно установен №0007547.
При огледа на водомера вещото лице е посочило, че неговите показания към
30.11.2018г. са 663 куб.м., при показания за последен отчет по карнет от 323
куб.м. към 01.02.2018г.
Факт е, че за периода 05.07.2016г. до
01.11.2017г. са налице данни, че абонатът е отказвал достъп до водоснабдения
имот, обстоятелство, което е отразено в карнетните листи, както и удостоверено
с констативен протокол №№26/2017г., поради което е начислявано служебно
количество вода. На основание чл. 5 и чл. 24, ал. 1 ОУ на ВиК и чл. 43 от
Наредба № 4/14.09.2004г., въззивницата е била длъжна да осигури
достъп или, ако е в невъзможност за отчет поради нейно отсъствие да уточни
удобно време с представител на оператора за извършване на отчитането на
основание чл. 35, ал. 4 от цитираната наредба. Въпреки тази възможност и
въпреки задължението да осигури достъп, ответницата е бездействала системно, поради
което правилно разходът на вода е начислен при спазване на методиката по чл. 35, ал. 6
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 49 от ОУ на ВиК, а именно по 3
куб.м.
Начислените
служебно количества вода категорично кореспондират с показанията на водомера
към датата на огледа на вещото лице, т.е че е било налице реално потребление.
С оглед горното
съдът приема за доказан факта, че дружеството/ищец е предоставило ВиК услуги по
фактури за периода 04.03.2014 – 02.01.2018г., като за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност.
Съгласно
представеното по делото заключение по допусната ССЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните за процесния период се дължи
стойност на услуги от 366.29лв.
С неплащането на
падежа, а именно тридесет дни от датата на фактуриране – чл.31 от Общите
условия, ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва по всички
фактури, която е в общ размер на 46.10лв.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.415, ал.1, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани по своето основание основание
и размер.
Доколкото няма оплаквания в жалбата, че предявените искове са погасени по
давност и в уважените им части, както и,
че същата да е била приложена неправилно от първоинстанционния съд, а това не
се и констатира, въззивният съд приема, че те следва да бъдат уважени в
посочените в обжалваното решение размери.
По изложените съображения и при съвпадане на правните изводи на двете
инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер 50.00лв., определено от съда юрисконсултско възнаграждение по чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, след преценка за
фактическата и правна сложност на въведения въззивен спор.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№5275/19.12.2018г., постановено по гр.дело № 5155/2018г. на Варненския районен
съд, в частта, с която е прието за
установено по отношение на Й.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, улица
„Прилеп“ № 33, представлявано от управителя В.В.по заповед за изпълнение на
парично задължение с № 397/22.1.2018г., издадена по ч.гр.д. №884/2018г., по
описа на ВРС сумата в размер на 273.16
лв., представляваща главници за цената на ползвани и незаплатени ВиК услуги
по фактури за периода от 19.01.2015г. до 02.01.2018г. на адрес *** по партида с абонатен номер 66559; сума в общ размер на 30.52 лв., представляваща обезщетение
за забава върху тези главници за периода от 25.05.2016 г. до 16.01.2018г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 19.01.2018г. до окончателното ѝ плащане на основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.А.Н., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33 сумата от 50.00лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.