РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Перник, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Т.
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720200865 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №14-0000787 от 22.03.2021 г., издадено
от директор на Д “Инспекция по труда“ – Перник, на “****“ ЕООД, гр.
София, ЕИК ****, представлявано от Д. И. – управител, на основание чл.416,
ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за това, че на 19.11.2020г., при
извършена проверка в обект на контрол – ресторант, находящ се в с. ***, общ.
Перник, стопанисван от „****“ ЕООД, се установило, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не държи на разположение на
контролните органи в горепосочения обект екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното
време на работещите в обекта. – нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на
труда.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от “****“ ЕООД, представлявано от управителя Д. И., чрез
пълномощника – адв. Н. Х. от ПАК, с която се оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление и се моли за
отмяната му. Излагат се възражения, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
че вмененото нарушение не е извършено и че фактическите обстоятелства по
1
случая са оценени неправилно. Моли се за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано. Алтернативно се
аргументира позиция за маловажност на нарушението и че в случая е
приложима разпоредбата на чл.415в от КТ.
В съдебното производство жалбоподателят /законният му представител/
не е участвал. Пълномощникът - адв. Х. поддържа и допълва доводите в
жалбата и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като
неправилно и незакаконосъобразно. Пледира за присъждане на направените
от жалбоподателя разноски за заплатено възнаграждение на адвокат, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира обжалвания
административнонаказателен акт да бъде потвърден, като издаден при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Обосновава отсъствието на предпоставките за приложимост на
привилегирования състав по чл.415в от КТ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84
ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.11.2020г. свидетелите И. И. Я., В. В. Б. и Т. Б. Т. – гл.
инспектори в Д „ИТ“ - Перник, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателства в обект на контрол – ресторант, находящ се в с.
***, общ. Перник, стопанисван от „****“ ЕООД, гр. София. В обекта се
намирали управителят на дружеството – Д. И., имало работник в кухнята,
както и клиенти, които консумирали храна и напитки.
След като се легитимирали инспекторите поискали от управителя да
представи различни документи, необходими за извършване на проверка, вкл.
Правилник за вътрешния трудов ред и документи свързани с разпределението
на работното време на работещите. И. обяснила, че с документацията на
фирмата се занимава нейният зет - А. А., когото уведомила за започналата
проверка.
Малко по-късно същото лице пристигнало в търговския обект с
класьор документи, които предоставил на инспекторите. След преглед на
същите, била изготвена призовка /на основание чл.45, ал.1 от АПК/, с която
законният представител на дружеството бил призован да се яви лично или да
изпрати упълномощен негов представител в Д „ИТ“ – Перник на
26.11.2020г. в 14.00 часа, с указание при явяването да носи конкретни
документи, описани в т.1 до т.6 на първа страница от призовката,
непредставени на контролните органи при проверката на място в рест.нта в
с. ***, стопанисван от „****“ ЕООД. Призовката била подписана от
тримата инспектори и приета от управителя на дружеството Д. И..
2
На указаната в призовката дата представителят на работодателя - А. А.
се явил в Д“ИТ“, носейки допълнителни документи. Свид. И.Я. - водеща
проверката, по същото време не се намирала в Дирекцията, като на
изпратения от работодателя представител било обяснено, че е в служебна
командирова и ще се върне на работното си място по-късно, след
определения в призовката час. Предложено му било да я изчака или да остави
носените документи за допълнителна проверка. Същият отказал това и
настоял документите да бъдат приети и прегледани от друг инспектор,
съобразно уговорения час. Свид. Е.Т., с която разговарял, отказала с мотив,
че А. няма пълномощно от работодателя и му указала да се яви в следващ
ден. А. настоял явяването в определените в призовката дата и час да бъде
удостоверено, което свид. Т. сторила с изпълнен саморъчно запис в
екземпляра от призовката връчена на работодателя в обекта.
На 21.12.2020г. в Д „ИТ“ – Перник бил съставен протокол за извършена
проверка по документи №ПР-2034106/21.12.2020г., в който гл. инспектор
И.Я. и инспектор В. П. направили констатация, че при проверката на място в
обекта на контрол е установено, че работодателят не държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на
работното време на работещите.
Протоколът бил подписан от двамата инспектори и предвид
съставянето му в отсъствие на представител на работодателя, същият останал
неподписан от негова страна и екземпляр не му бил връчен. Доказателства за
изпращането му по пощата с обратна разписка, каквото отбелязване е
извършено в съдържанието му в полето „дата на връчване“, по делото не са
налични.
На същата дата 21.12.2020г. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН до
управителя на „****“ ЕООД била изпратена покана за явяване в Д „ИТ“ –
Перник на 27.01.2021г. – 10.00 часа за съставяне на АУАН за констатираното
с протокола нарушение по чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда. Поканата била
върната с отбелязване върху обратната разписка, че е отказано получаването
й.
На 27.01.2021г., в отсъствие на нарушителя и в присъствието на
свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта - В. П., свид.
И.Я. образувала срещу „****“ ЕООД, гр. София административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН № 14-0000787 от 27.01.2021г. Актът
двукратно бил изпращан за връчване по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка. Първият път писмото било върнато с отбелязване, че
адресът е непълен, а вторият - с отбелязване, че получаването му е отказано.
По тази причина, на основание чл. 416, ал.3 от КТ връчването се извършило
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване,
на таблото за обявления в Д „ИТ“ – Перник на 05.03.2021г. и в интернет
страницата на ИА „ГИТ“ – София.
3
Три дни по-късно - на 09.03.2021г. упълномощен представител на
работодателя – А. А. се явил лично в Д“ИТ“, където съставеният срещу
дружеството АУАН му бил предявен и след запознаване със съдържанието
му същият го подписал и приел връчения препис. Посочил, че ще депозира
писмено възражение в срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна „****“ ЕООД, представлявано
от Д. И. е депозирано писмено възражение, рег. № 2109889/12.03.2021г., с
което констатацията в акта е оспорена. Изложени са възражения, че всички
изискани при проверката в търговския обект документи са предоставени на
контролните органи, но не са били обстойно прегледани с обяснението, че за
това е необходимо повече време, предвид което била оставена призовка за
допълнително представяне на документи в Дирекцията, съгласно опис.
Посочено е, че представител на дружеството добросъвестно се е явил на
определената в призовката дата с изисканите документи, но п.ди отсъствието
на инспектор Я. изобщо не е бил допуснат в сградата на Инспекцията. Във
възражението се акцентира на факта, че нова дата за извършване на
документална проверка не е била определяна, дружеството не е уведомявано
за такава, а вместо това бил издаден АУАН, за съставянето на който
работодателят се информирал от интернет страницата на ИА „ГИТ“.
На 22.03.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се
на събраните по преписката доказателства и отхвърляйки депозираното
писмено възражение като неоснователно, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ
ангажирал имуществената отговорност на „Ретуан“ ДСИ“ ЕООД, гр. София, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ,
налагайки имуществена санкция в размер 1500 лв..
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите И. И. Я., В.В. П., Т. Б. Т., Е. А. Т., Б. Д. Т., В. Н. Ч. както и
приетите писмени доказателства: АУАН № 14-0000787 от 27.01.2021 г.,
протокол №ПР2034106/21.12.2020г., покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН,
пълномощно с нотариална заверака рег. № 2149/09.03.2021г. , служебна
бележка от „Български пощи“ ЕАД , призовка по чл.45, ал.1 от АПК, заповед
№ 1260/18.12.2017г. и заповед №З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен
директор ИА“ГИТ“ – София, известия за доставяне, съобщение на основание
чл.416, ал.3 от КТ .
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
При така установената фактическа обстановка, съобразявайки
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и с оглед задължението си
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът
намира жалбата за основателна, съображенията за което са следните:
4
На „****“ ЕООД е вменено нарушение на нормативното предписание в
чл.403а, ал.1 от КТ. Нормата установява задължение за работодателя във
връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство да държи на
разположение на контролните органи в предприятието, в неговите поделения,
обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага
наемен труд, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на
работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява
временна работа и документи, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за
дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно
време и поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време. Прието е, че на 19.11.2020г. при
извършена проверка на място в обекта жалбоподателят не е изпълнил това
свое задължение, тъй като не е държал на разположение на контролните
органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи,
свързани с разпределението на работното време на работещите.
Така вмененото нарушение е недоказано, тъй като приетите за
установени фактически обстоятелства се явяват доказателствено
необосновани.
От доказателствата събрани по делото се установява, че проверката по
спазване на трудовото законодателство спрямо жалбоподателя е протекла на
два етапа - на място в обекта на 19.11.2020г. и по документи на 21.12.2020г.
Не е спорно, че при проверката на място от управителя на дружеството са
изискани за проверка документи, както и че такива се представени. Относно
техния обем и достатъчност за извършване на контрол изводи могат да се
правят само въз основа показанията на свидетелите, участвали в проверката в
качеството си на инспектори в Д „ИТ“, въз основа показанията на
свидетелите, присъствали при извършването й в друго качество /Б. Т. като
работник в заведението, и В. Ч. - като клиент/, както и от съдържанието на
изготвената от контролните органи призовка, доколкото констативен
протокол за начина на протичане на проверката в обекта, за установеното към
този момент фактическото положение, за изисканите и проверени документи,
не е съставян.
Свидетелите Я., П. и Б. са категорични, че в обекта са изискали
правилник за вътрешния трудов ред и документи за разпределението на
работното време на работещите, но въпреки осигуреното време за
представянето им, такива не са се съдържали сред донесените от
представител на работодателя документи. От друга страна, тезата на
жалбоподателя, подкрепена с показанията на горепосочените двама свидетели
е, че върху информационно табло в търговското помещение на рест.нта са
били налични екземпляр на правилника за вътрешния трудово ред и утвърден
график за работа на работещите, както и че всички изискани документи са
донесени в обекта до приключване на проверката и са предоставени за
преглед. Твърдението на жалбоподателя не може да бъде отхвърлено като
5
недостоверно и защитно, тъй като намира подкрепа не само в събраните по
негово искане гласни доказателства, но и в част от приетите писмени такива,
в частност изготвената от инспекторите в Д „ИТ“ – Перник призовка по реда
на чл.45, ал.1 от АПК.
Предназначението на призовката е събиране на допълнителни сведения,
даване на обяснения, представяне на документи, книжа и заверени копия от
тях, необходими за упражняването на контрола и за изясняване на казуса. С
изготвената по случая такава /л.17 и 18 от делото/ работодателят е призован
да се яви на определените дата и час в Д „ИТ“, като му е указано на
основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ да представи конкретно посочени
документи, описани в шест точки, сред които не е Правилник за вътрешния
трудов ред. На страница вт. от призовката изрично е посочено, че описаните
документи се изискват п.ди факта, че не са били представени на контролния
орган на 19.11.2020г. в обекта на контрол на предприятието - рест.нт с. ***,
ул. ***, което обстоятелство, лицето приело призовката потвърждава с
подписа си. В следващата част от съдържанието на документа, в полето
„Други документи и изисквания“, е наличен запис „Печат. Няма график и
ПВТР“. Призовката е подписана от тримата инспектори, участвали в
проверката: Я., П. и Б., означена е датата на съставянето на документа –
19.11.2020г., и е попълнена разписка за връчването й на същата датата на Д.
И., в качеството на управител на дружеството, удостоверено с неин подпис.
От така изложеното съдържание на документа не може да се направи
категоричен извод, че правилника за вътрешния трудов ред не е бил
представен на контролния орган на 19.11.2020г., предвид това, че не се
съдържа в описа на документите, изискани допълнително по причина, че не
са представени на място в обекта.
Нещо повече, представеното и прието по делото заверено копие на
екземпляр от същата призовка, връчена на работодателя /л.29 от делото/, е с
непопълнена вт. страница, което най-вероятно се дължи на отделянето на
индигирания жълт екземпляр от останалите два и предоставянето му на
управителя, преди попълването на обстоятелствата на страница вт.. В тази
аспект не е ясно запознат ли е бил работодателя с констатацията в полето
„Други документи и изисквания“ на стр.2 /„Няма график и ПВТР“/, каквато не
се съдържа в получения от него екземпляр.
Не на последно място, разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ задължава
работодателя да държи визираните документи на разположение на
контролните органи в обекта. Ако това нормативно задължение не е било
изпълнено, то не имало никаква пречка за образуване на
административнонаказателно производство непосредствено след
приключването на проверката на място на 19.11.2020г., каквито действия
контролните органи не са предприели, а са счели, че за изясняване на случая е
необходимо събиране на допълнителни документи.
Внесените чрез обсъдените доказателствени източници противоречиви
6
факти мотивират заключение за недоказаност на вмененото нарушение.
На следващо място, необходимата според самите контролни органи
проверка по документи, предвид изисканите на основание чл.402, ал.1 ,т.2 от
КТ от работодателя допълнително такива, на практика не е осъществена.
Доказателствата по делото са еднопосочни, че на определената дата
представител на „****“ ЕООД се е явил в Д“ИТ“ – Перник с документи и е
настоял да бъдат приети и прегледани, но това не се е случило. Относно
причината, показанията на свидетелите са противоречиви. Свид. Я. и Б.
посочват, че п.ди своето закъснение при връщане от командировка същия
ден предложили на приносителя А. А. да остави документите в Дирекцията
за преглед, но тъй като той отказал уговорили среща за друг ден, на която не
се явил. Свид. И.Я. твърди, че впоследствие комуникирали по телефон и
двукратно срещите били отлагани, включително по причина заболяване на
А. от „Ковид“, докато накрая спрял да отговаря на позвъняванията и п.ди това
приключили проверката с протокол в отсъствие на представител на
работодателя. Според показанията на свид. В. П., пълномощникът се явил на
определената датата, но не носел никакви документи, даден му бил
допълнителен срок, но на новата дата не се явил. Свид. Т. посочва, че лично
се срещнала с А. на датата, определена в призовката, като пояснява, че
носените от лицето документи не били прегледани, въпреки настояването му,
тъй като не представил пълномощно с нотариална заверка от работодателя, за
да удостовери, че се явява като негов представител. Свидетелката
удовлетворила искането му да отрази явяването му в Д „ИТ“ на датата и в
часа, за които бил призован, със съответен запис върху бланката на
екземпляра от призовката, оставен в обекта.
От тези показания може да се направи извод, че работодателят е
предприел необходимите действия за оказване на съдействие на контролните
органи, като на определената дата е изпратил свой представител с поисканите
допълнителни документи за преглед. Евентуалното недоказване в същия
момент на представителна власт на приносителя не е било основателна
причина за отказ за приемане на носените книжа, предвид неблагоприятните
последици, които биха могли да настъпят за работодателя, а и предвид
възможността във всеки следващ момент последният да потвърди действията
на пълномощника си. Твърденията на свид. Я. за последвалите уговорки във
връзка с осъществяването на документалната проверка, не могат да бъдат
ценени в насока отказ за съдействие, тъй като не са конкретни, не са
документирани по никакъв начин и не се подкрепят от други доказателства.
При тези обстоятелства, приключването на проверката в отсъствие на
представител на работодателя с протокол от 21.12.2020г., в който е отразена
извършена проверка по документи, без изисканите допълнително такива от
„****“ ЕООД в действителност да са събрани и прегледани, и последвалото
въз основа на това образуване на административнонаказателно производство
съществено е ограничило правото на защита на наказания субект, тъй като е
7
довело до решаване на случая при неизяснена обективно фактическа
обстановка, при доказателствена непълнота и при неизследване на всички
обстоятелства, имащи значение за осъществения контрол. Дори да се приеме
за доказано, че ПВТР и документи, свързани с разпределението на работното
време да не са били налични в обекта /поставени на информационното табло
в търговското помещение, каквато е тезата на жалбоподателя/, то лишаването
на последния от възможността да представи тези документи при
провеждането на втория етап от проверката, който сами контролните органи
са счели за необходим /по документи в Д“ИТ - Перник/ съществено е
ограничило правата му в производство в частност правото да ангажира
доказателства, да прави искания, бележки, възражения, вкл. да обосновава
приложимост на привилегирования състав на административно нарушение по
чл.415в от КТ.
Кодекса на труда предвижда отделно санкция за работодател, който не
изпълни задължението си за оказване на съдействие на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции,
както и за противозаконно пречене при изпълнение на служебните му
задължения. Ако такова е било фактическото положение в случая, то е
следвало бездействието на работодателя да бъде санкционирано на това
основание, не да се правят изводи в негова вреда като се приемат за
доказани факти, за които не са били събрани необходими доказателства.
Въз основа на изложеното съдът приема, че вмененото на
жалбоподателя в качеството му на работодател поведение не е доказано по
несъмнен начин, ограничено е и правото му на защита, което мотивира
отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
По разноските: Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „****“ ЕООД е
направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е
поискал присъждането им. От приложените по делото пълномощно, договор
за правна защита и съдействие от 28.04.2021г., сключен между дружеството и
адв. Н. Х. - Й., и списък на разноските, се установява, че страните са
договорили възнаграждение за изготвяне на жалба срещу процесното
наказателно постановление №14-0000787/22.03.2021г., издадено от директор
Д „Инспекция по труда“ - Перник, и за защита и процесуално
представителство по настоящото административнонаказателно дело, в размер
350 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на догов..
П.ди това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на
адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения
административнонаказателен акт. В случая то е определено малко над
минималния размер от 335 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения, но не се явява прекомерно, предвид броя на
проведените съдебни заседания с участие на пълномощника и не следва да се
намалява на основание 63д, ал.2 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото, искането на пълномощника на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави
без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000787 от 22.03.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, с което
на “****“ ЕООД, гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, район ***** представлявано от Д. С. И. – управител, на основание
чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.403а, ал.1
от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с адрес гр.
Перник, пл. Кракра №1, да заплати на “ “****“ ЕООД, гр. София, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, район ***** представлявано
от Д. С. И. – управител, сума от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски в производството за заплатено възнаграждение на един
адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9