№ 490
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300101789 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Л. Л. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „Немос 85“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Руен, община Куклен,
област Пловдив, местност „Сухото дере“, да му заплати сумата от 200 000 лв.,
главница по договор за заем от 19.06.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
и сумата от 20 168,22 лв., обезщетение за забава, за периода 07.07.2021г. –
04.07.2022г. Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че страните са
сключили на 19.06.2018г. договор за паричен заем, по силата на който
ищецът, в качеството на заемател, е предоставил на ответника, в качеството
му на заемополучател, сумата от 200 000 лв. Твърди, че заемната сума е
преведена по банковата сметка на ответното дружество на 06.07.2018г., от
която дата влиза в сила договора за заем, съгласно договореното по чл.5 от
договора. Твърди, че е договорен тригодишен срок за връщане на заемната
сума, като падежът е настъпил на 06.07.2021г. Твърди, че заемополучателят
не е изпълнил задължението си да върне заемната сума в уговорения срок,
нито е направил частични вноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Ответникът релевира възражение, че сумата в размер на 200 000 лв. не е
предавана на основание договор за заем, като твърди, че е предоставена на
ответника на друго основание. Твърди наличието на преддоговорни
отношения и други договорки между страните, пряко свързани с процесния
договор за заем и със задължението на ответника за връщане на заемната
сума. Твърди, че сумата е преведена фиктивно по сметката на дружеството, с
цел да се докаже наличието на т.н. собствени средства, във връзка с изискване
на банката за кредитиране на дружеството по програми от Фонд Земеделие,
като веднага след това тази сума бъде върната под формата на извършени
строителни дейности от фирма, собствена на ищеца. Твърди, че се касае за
фиктивно предоставена заемна сума и фиктивно извършени строителни
дейности, чрез които по предварителна уговорка между страните, сумата е
погасена. Твърди се, че фиктивно предоставената сума е била погасена в
рамките на няколко месеца чрез преводи към строителната фирма на ищеца.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете.
Не е спорно обстоятелството, че страните са сключили договор за
паричен заем на 19.06.2018г., като посоченото обстоятелство се установява от
представения препис от договор за паричен заем от дата 19.06.2018г. /л.6/.
Установява се, че страните са се договорили ищецът да предостави в заем на
ответника сумата от 200 000 лв., която сума ще бъде предоставена по
банковата сметка на ответника в срок от 10 дни, считано от датата на
подписване на договора. Договорили са се, че договорът за заем влиза в сила
от датата на получаване на паричните средства, както и че заемът се дава за
срок от три години.
От представения по делото препис от платежно нареждане /л.7/ се
установява, че ищецът е превел по банковата сметка на ответното дружество,
на 06.07.2018г., сумата от 200 000 лв., с посочено основание „договор за
паричен заем“. Получаването на сумата не е спорно обстоятелство,
2
ответникът не оспорва, че е получил процесната сума.
Спорните въпроси са относно основанието за получаване на сумата,
както и наличието на уговорки между страните, уреждащи други начини за
погасяване на процесната сума.
От приетото по делото като писмено доказателство обяснения, дадени
от Н. Ф. М., в качеството му на *** и *** на капитала на „Немос 85“ ЕООД,
по пр. пр. № 4394/ 2021г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, се
установява, че пред органите на МВР М. е заявил, че през 2018г. между
представляваното от него дружество и физическото лице Л. А. е сключен
договор за заем за сумата от 200 000 лв., сумата е преведена по банка и
осчетоводена.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява
наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащи
от договор за заем. Доказан е и фактът на предаване на заемната сума –
същата е преведена по банковата сметка на ответното дружество на
06.07.2018г. От изложеното следва, че е налице валидно сключен договор
между страните, който е породил своите правни последици и от които
произтича задължението на ответника да върне получената в заем сума в
уговорения срок. Безспорно се установи, че крайният падеж за връщане на
сумата е 06.07.2021г. От страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да
е било доказателства, установяващи пълно или частично погасяване на
задължението. Не са и наведени такива твърдения от ответника. Твърдението
на ответника е за фиктивно предоставена заемна сума, която е погасена чрез
преводи към строителна фирма на ищеца за заплащане на фиктивно
извършени строителни дейности. Тези твърдения останаха недоказани. Не се
установиха наличието на каквито и да е било такива договорки между
страните. При носена от ответника доказателствена тежест същият не
ангажира доказателства, от които да се установи наличието на други
договорки между страните, пряко свързани с процесния договор за заем и със
задължението на ответника за връщане на заемната сума. Ответникът не
представи доказателства за наличието на евентуално друго правоотношение
между страните, по силата на което да е извършено плащането на процесната
сума.
Изложеното обоснова извод за основателност на иска чл.240 от ЗЗД за
3
заплащане на сумата от 200 000 лв., главница по договор за заем от
19.06.2018г. Следва да бъде уважено искането на ищеца и за присъждане на
законна лихва върху главницата от 200 000 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Основателен се явява и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата, за периода 07.07.2021г.- 04.07.2022г.
След изтичането на тригодишния срок, в който ответникът е следвало да
върне заемната сума и който срок е изтекъл на 06.07.2021г., от следващия ден
– 07.07.2021г. ответникът е в забава. За процесния период 07.07.2021г. –
04.07.2022г. ответникът не е погасил задължението си, включително не е
правил и частично погасяване, предвид на което обезщетение за забава се
дължи върху главницата в размер на 200 000 лв. Размерът на обезщетението
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 200 000 лв.,
изчислено с помощта на електронен калкулатор, възлиза на сумата от
20168,28 лв.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на предявените искове,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 18746,74 лв., съгласно представен
списък по чл.80 ГПК, в които се включват както разноските за настоящото
производство, така и направените от ищеца разноски в производството по
допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр. дело № 1525/ 2022г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив. Разноските в обезпечителното производство се
присъждат с крайния акт, постановен в исковото производство, като
отговорността за разноските в обезпечителното производство е съобразно
изхода от спора в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Немос 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Руен, община Куклен, област Пловдив, местност „Сухото дере“,
да заплати на Л. Л. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 200 000 лв.
4
/двеста хиляди лева/, главница по договор за заем от 19.06.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 05.07.2022г. до окончателното плащане на
сумата, и сумата от 20 168,22 лв. /двадесет хиляди сто шестдесет и осем
лева и двадесет и две стотинки/, обезщетение за забава, за периода
07.07.2021г. – 04.07.2022г., в размер на законната лихва върху главницата от
200 000 лв. по договор за заем от 19.06.2018г.
ОСЪЖДА „Немос 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Руен, община Куклен, област Пловдив, местност „Сухото дере“,
да заплати на Л. Л. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 18746,74
лв. /осемнадесет хиляди седемстотин четиридест и шест лева и
седемдесет и четири стотинки/, разноски за производството по гр. дело №
1789/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5