РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Враца, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20231400900100 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 4006 от
01.03.2023г., депозирана в ОС-Бургас (вх. № 6607/20.10.2023г. на ОС-Враца),
с която ищецът ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, гр.София, чрез юрк. К. З., е
предявил срещу ответника Д. Ю. К., ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина,
обл.Враца, иск за заплащане на сумата 305 617, 44 лева, регресно вземане по
чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.), представляващо сбор от сумата 191 100 лева,
представляваща изплатено от застрахователното дружество обезщетение за
неимуществени вреди по повод застрахователно събитие от 15.09.2012г.,
представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, и сумата 114 517, 44 лева мораторна лихва за периода
15.09.2012г. – 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане, както и
разноските в производството.
В исковата молба ищецът ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, гр.София,
твърди, че на 15.09.2012г. на път II-13 между гр. Бяла Слатина и с. Борован
ответникът Д. Ю. К. при управление на МПС л.а. „Мазда 323” с ДКН
ВР***ВВ предизвикал ПТП, при което причинил смъртта на велосипедиста Б.
П. Б. и неимуществени вреди от смъртта му за съпругата на починалия и
двете им дъщери - К. А. Б., ЕГН **********, А. Б. Ц., ЕГН ********** и П. Б.
П. - С., ЕГН **********. Поддържа, че е било образувано досъдебно
производство и с присъда № 29 от 21.10.2015г. по НОХД № 53/2015г. по
описа на Окръжен съд - Враца Д. Ю. К. е осъден за причинената смърт на
1
пострадалото при ПТП лице, като водачът не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това. Посочва, че към датата на събитието отговорността на водача на л.а.
„Мазда 323” с ДКН ВР***ВВ е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица №
22111890554663 със срок на валидност от 11.10.2011 г. до 10.10.2012г.
Изтъква, че горепосочените пострадали от смъртта на Б. П. Б. са предявили
претенции към ЗК „Лев Инс” АД за заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди; образувано било гр.д. № 2164/2016г.
по описа на Софийски градски съд като настоящия ответник бил привлечен
като трето лице помагач по делото. С Решение № 3181 от 21.05.2018г. на
СГС, I г.о., 7 състав по гр.д. № 2164/2016г. ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да
заплати на всеки един от тримата ищци по 63 700 лв. или общо сумата 191
100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди, причинени при процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 15.09.2012г. до окончателното плащане - 07.08.2018г. и възлизаща на 114
517,44 лв. или общо 305 617, 44 лв. Твърди, че съдебното решение е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на
застрахователя, а именно настоящия ответник Д. Ю. К., и съгласно чл. 223,
ал. 2 ГПК, установеното в мотивите му има обвързваща сила за него в
отношенията му със страната, която го е привлякла - ЗК „Лев Инс” АД,
досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи. Поддържа
също, че въз основа на издадени изпълнителни листове по гр.д. № 2164/2016г.
на СГС са образувани изпълнителни дела № 2018***0400272, №
2018***0400273 и № 2018***0400274, всички по описа на ЧСИ О. М., рег. №
***, район на действие СГС. На основание покани за доброволно изпълнение
с вх. № 5033/15.07.2018г., № 5034/15.07.2018г. и № 5035/15.07.2018г. е превел
по сметка на ЧСИ О. М. дължимите суми, както следва: 60 000 лв. на
07.08.2018г., 50 000 лв. на 17.08.2018г., 30 000 лв. на 24.08.2018г., 30 000 лв.
на 04.09.2018г., 60 000 лв. на 13.09.2018г., 30 000 лв. на 21.09.2018г., 60 000
лв. на 28.09.2018г. и 34 526,94 лв. на 10.10.2018г., или общо заплатената сума
по горепосочените изпълнителни дела е в размер 334 526, 94 лв., от които
191 100 лв. - главница и 114 517,44 лв. – законна лихва върху главницата,
начислена за периода 15.09.2012г. – 07.08.2018г., както и разноски и
адвокатско възнаграждение по изпълнителните дела. Посочва, че във връзка с
изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, е придобил право на регрес срещу виновния водач Д. Ю. К., който не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това, за посочените по-горе суми. Изтъква също, че
2
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), респ.
обективно не е бил възпрепятстван да го изпълни, поради което
застрахователят има право на регрес срещу него и за платените лихви за
забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ, както и че върху размера,
който е заплатил, застрахованият дължи лихва, считано от депозиране на
исковата молба. Моли съда, да осъди ответника Д. Ю. К. да му заплати
сумата 305 617, 44 лв. - главница, която включва заплатено застрахователно
обезщетение в размер 191 100, 00 лв. и 114 517, 44 лв. лихва за периода от
15.09.2012г. до 07.08.2018г., законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
всички направени съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Ответникът Д. Ю. К., ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, обл.Враца, в
срока по чл.367, ал.1 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявеният иск,
като неоснователен. Счита, че техническата неизправност на управлявания от
него автомобил при описаното МПС, не е в пряка причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат - смъртта на пострадалия; че за такова
допуснато нарушение на правилата за движение не е имал обвинение и не е
осъден от наказателния съд, поради което и не следва да отговаря и не би
следвало застрахователят да има право да предявява против него регресен
иск. Твърди, че с присъдата на Врачанския окръжен съд е оправдан за
допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДП - т.е. за техническа
неизправност на това МПС; че причина за настъпилото ПТП е превишената
скорост, с която се е движил, както и неправомерното движение на
пострадалия велосипедист по пътното платно, както и че техническата
неизправност на автомобила, която не му е била известна, не е в такава пряка
причинна връзка с настъпилия резултат. Поддържа също, че е закупил
автомобила, с който е станало ПТП - „Мазда 323" с рег. № ВР***ВВ, малко
преди това и го е ползвал само за кратко време - предимно в града, за да ходи
на работа, че не е констатирал никакви неизправности на спирачната система
- още повече, че същият бил минал технически преглед, поради което и не е
имал никакво съмнение за техническа неизправност на автомобила по
неговата спирачна система. Счита, че не е ясно въпросната техническа
неизправност съществувала ли е преди процесното ПТП или е негов резултат,
както и че не е могъл да знае за наличието на такава техническа неизправност
преди случая. Посочва, че с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК - влязла в сила
присъда, фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, е
установен, което е достатъчно, за да се ангажира гражданската му
отговорност, като причинител на щетите, но това не е достатъчно за
ангажиране на регресната му отговорност, тъй като обстоятелствата по
чл.274, ал. 1, т.2 КЗ /отм./ не са били установени по гр.дело № 2164/2016 г. на
СГС и следва да бъдат установени в настоящия процес. Изтъква, че макар
решение № 3181/21.05.2018 г. по гр.д. № 2164/2016 г. на СГС да е
3
задължително в отношенията му със застрахователя-ищец, то по въпроса
относно знанието му за наличие на техническа неизправност по спирачната
система на управлявания от него автомобил не са изложени мотиви, поради
което и този въпрос подлежи на доказване в настоящето производство.
Ответникът оспорва и присъдените лихви за забава, както и разноските по
изпълнителното дело, като твърди, че застрахователят е могъл да плати
веднага присъдените обезщетения, а не да изчаква образуването на
изпълнително дело, за да бъдат начислени и други разходи по него. Наред с
това смята, че вземането за лихви е погасено по давност, която съгласно
чл.111, б. “в“ ЗЗД, е 3-годишна, и прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземането на застрахователя. Моли съда да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан, и да му присъди направените разноски
по делото.
По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в
която същият заявява, че поддържа изцяло исковата молба и направените
доказателствени искания. Счита направените възражения от ответника за
несъстоятелни и некореспондиращи с описаната в исковата молба фактическа
обстановка, както и че твърденията на ответника са вътрешно противоречиви:
от една страна същият твърди, че за управляваното от него технически
неизправно МПС не му е повдигано обвинение и не е осъден за това от
наказателния съд, а от друга - че за управлението на технически неизправното
МПС е оправдан. Твърди, че при постановяване на осъдителната присъда
наказателният съд е отчел, че ответникът е управлявал технически
неизправен автомобил (при повреда по основната спирачна уредба), което е в
причинна връзка с вредоносния резултат и следва да бъде отчетено при
реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Поддържа, че в
конкретния случай става въпрос за изначално налична техническа
неизправност, при която водачът не би могъл да се позовава на внезапен
характер на техническата неизправност, във връзка с която се позовава и
виновността на ответника, определена в присъдата му.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
изцяло оспорва подадената от ищеца допълнителна искова молба и поддържа
изложеното в отговора на исковата молба. В допълнение твърди, че няма
противоречие в първоначалния му отговор относно твърдяната техническа
неизправност на управляваното от него МПС, както и че мотивите на
наказателния съд по посоченото НОХД не са задължителни за гражданския
съд, поради което и твърденията на ищеца относно техническата
4
неизправност на автомобила му и причинната връзка с вредоносния резултат,
подлежи на доказване в гражданския процес и това доказване е в тежест на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, вкл. и
тези по приложените гр. дело № 2164/2016 г. на СГС, І-во гр. отделение, VІІ
състав и НОХД № 53/2015 г. на ОС-Враца, както и заключенията на вещите
лица по изготвените съдебно-автотехнически експертизи, намери за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 15.09.2012г. на път II-13 между гр. Бяла Слатина и с. Борован
ответникът Д. Ю. К. при управление на МПС л.а. „Мазда 323” с ДКН
ВР***ВВ предизвикал ПТП, при което причинил смъртта на велосипедиста Б.
П. Б. и неимуществени вреди от смъртта му за съпругата му и двете им
дъщери - К. А. Б., ЕГН **********, А. Б. Ц., ЕГН ********** и П. Б. П. - С.,
ЕГН **********.
С Присъда № 29/21.10.2015 г., постановена по НОХД № 53/2015 г., ОС-
Враца е признал подсъдимия Д. Ю. К., ЕГН **********, за виновен в това, че
на 15.09.2012 год. в землището на гр. Бяла Слатина, обл. Враца на път II-13 в
посока гр.Бяла Слатина - с. Борован, обл. Враца, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Мазда 323" с per. № ВР*** ВВ,
собственост на И. О. И. от гр. Бяла Слатина, обл. Враца, е нарушил чл 20, ал.
2, изр. първо, предл. 3 от ЗДвП, движейки се със скорост 111 км/ч -
несъобразена със състоянието на моторното превозно средство - 51%
ефективност на спирачната система, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо произшествие, като е предизвикал пътнотранспортно
произшествие с велосипед, управляван от Б. П. Б. от гр. Бяла Слатина, обл.
Враца, в следствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Б.,
поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. "в", пр.1, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.
54 НК, го е осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода. С присъдата
подсъдимия Д. Ю. К. е оправдан по обвинението за нарушения на чл. 5, ал.1,
т.1 ЗДвП, чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от ППЗДвП, чл. 21 от ЗДвП, чл. 73, ал.1 от
ППЗДвП и чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП. Постановената присъда от ОС – Враца не е
обжалвана и е влязла в законна сила на 06.11.2015г., видно от отбелязването
на поставения върху нея щемпел.
По делото не е спорно и обстоятелството, че към датата на ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при
ищцовото застрахователно дружество ЗК "Лев Инс"АД, обективирана в
застрахователна полица № 22111890554663, с начална дата 11.10.2011 г. и
краен срок 10.10.2012 г., с която застрахователят-ищец покрива отговорността
на водача на лек автомобил „Мазда 323" с per. № ВР*** ВВ.
По предявени от К. А. Б., П. Б. П. - С. и А. Б. Ц. (наследниците на
5
починалия Б. П. Б.) против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
гр.София, искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на
сумите от по 91 000 лв. за всеки един от ищците, които суми представляват
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Б. в резултат на ПТП,
настъпило на 15.09.2012 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП -
15.09.2012 г., до окончателно изплащане на сумата е било образувано гр.д. №
2164/2016г. на СГС, I ГО, 7-ми състав. С решение № 3181/21.05.2018г. по това
дело е осъдена ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ***, да заплати на К. А. Б., П. Б. П. - С.
и А. Б. Ц. по 63 700 лева на всяка от тях, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на загуба - смъртта на Б. П. Б. на 15.09.2012
г., в резултат на ПТП настъпило на 15.09.2012 г., ведно със законната лихва
считано от 15.09.2012 г., до окончателното изплащане на сумата, като
исковете са отхвърлени за разликата от присъдените до предявените размери
от по 91 000 лв. С решението е осъдена ЗК "Лев Инс" АД да заплати на
„Адвокатско дружество О. К.”, чрез управителя адв. О. К. - САК, на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение 8215,20 лв. с ДДС и
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, държавна такса 7644 лева върху уважените искове. Решението е
постановено при участие на Д. Ю. К., ЕГН **********, като трето лице
помагач на ответника. Решението на СГС не е обжалвано и е влязло в законна
сила на 19.06.2018г.
За присъдените с решението по гр.д. № 2164/2016г. на СГС суми в
полза на К. А. Б., П. Б. П. - С. и А. Б. Ц. са издадени изпълнителни листове
срещу ЗК "Лев Инс" АД, въз основа на които са образувани три изпълнителни
дела - № 2018***0400272, № 2018***0400273 и № 2018***0400274, всички
по описа на ЧСИ О. М., рег. № ***, район на действие СГС. На основание
покани за доброволно изпълнение с изх. № 5033/15.07.2018г., №
5034/15.07.2018г. и № 5035/15.07.2018г. с платежни нареждания длъжникът е
превел по сметка на ЧСИ О. М. дължимите суми, както следва: 60 000 лв. на
07.08.2018г., 50 000 лв. на 17.08.2018г., 30 000 лв. на 24.08.2018г., 30 000 лв.
на 04.09.2018г., 60 000 лв. на 13.09.2018г., 30 000 лв. на 21.09.2018г., 60 000
лв. на 28.09.2018г. и 34 526,94 лв. на 10.10.2018г., или общо заплатената сума
по горепосочените изпълнителни дела е в размер 334 526, 94 лв., от които
191 100 лв. - главница и 114 517,44 лв. – законна лихва върху главницата,
начислена за периода 15.09.2012г. – 07.08.2018г., както и разноски и
адвокатско възнаграждение по изпълнителните дела.
По делото не се твърди от ответника и не са представени доказателства
за изплащане на претендираните от застрахователя суми към момента на
приключване на устните състезания.
6
С определението по чл.374 ГПК съдът е обявил на страните за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от
ГПК, вр. с чл.377 от ГПК, следните обстоятелства: съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № 22111890554663 със срок на валидност от
11.10.2011 г. до 10.10.2012г., сключена при ищцовото застрахователно
дружество ЗК „Лев Инс" АД, с която застрахователят-ищец покрива
отговорността на водача на лек автомобил „Мазда 323” с ДКН ВР***ВВ - Д.
Ю. К., към датата на ПТП; настъпването на процесното ПТП на 15.09.2013 г.;
извършването на твърдения в исковата молба деликт по чл.45 ЗЗД от страна
на ответника Д. Ю. К.: механизма на процесното ПТП, противоправността на
деянието, вината на водача на МПС, причинната връзка между процесното
ПТП и смъртта на велосипедиста Б. П. Б.; привличането на ответника като
трето лице помагач на страната на застрахователя ЗК „Лев Инс” АД в
производството по гр.д. № 2164/2016г. на СГС, I г.о., 7 състав по предявения
от наследниците на пострадалото от ПТП лице пряк иск; изплащане от
застрахователя на наследниците на починалия застрахователно обезщетение
по горепосочените изпълнителни дела в общ размер 334 526, 94 лв., от които
191 100 лв. - главница и 114 517,44 лв. – законна лихва върху главницата,
начислена за периода 15.09.2012г. – 07.08.2018г., както и разноски и
адвокатско възнаграждение по изпълнителните дела; неизплащане на
претендираното регресно вземане на застрахователя от ответника-
застрахован към момента на подаване на исковата молба.
Страните спорят относно осъществяване на фактите по хипотезата на
чл.274, ал.1, т. 2 от КЗ (отм.), а именно, че водачът на МПС Д. Ю. К. не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това, и съответно – наличието на основание за
ангажиране на регресната отговорност на водача на МПС Д. К. спрямо
застрахователя, изплатил обезщетения на увредените лица; относно изтекла
погасителна давност за претендираните суми, с оглед въведеното възражение
на ответника; както и относно размера и основателността на регресния иск.
За разрешаване на спорните по делото въпроси дали техническата
7
неизправност на спирачната система на управлявания от ответника Д. К.
автомобил при настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат - смъртта на пострадалия, и дали техническата
неизправност на автомобила е съществувала преди процесното ПТП или е
негов резултат и дали е била известна на водача преди ПТП, по делото са
назначени и изпълнени основна и допълнителна съдебно-автотехнически
експертизи.
От заключението на вещото лице по основната съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът приема като професионално и компетентно
изготвено, се установи, че след настъпилото ПТП на 17.09.2012 година на
лекия автомобил „Мазда 323” с peг. №ВР***АК е извършен технически
преглед на стенд за проверка на спирачната система в пункт за ГТП № 720 в
гр. Бяла Слатина, където са установени следните резултати: Крачни
спирачки: 1.1. предно ляво колело - 138 N; 1.2. предно дясно колело - 465 N;
разлика в % - 96%; 2.1. задно ляво колело - 1840 N; 2.2. задно дясно колело -
42 N; разлика в % - 98%; ръчни спирачки: 1. ляво - 184 N; дясно - 483 N; общо
крачни - 5485 N; общо ръчни - 667 N; ефективност крачни - 51%; ефективност
ръчни - 4%. Според заключението установените с техническо средство
параметри, посочени по горе, показват 51% ефективност на спирачната
система и категорично водят до извода, че предното ляво и задното дясно
колело на процесния автомобил са били технически неизправни (липса или
незначителна спирачна ефективност), което от своя страна води до
техническата неизправност на цялата спирачната система на лекия автомобил
„Мазда 323” с peг. №ВР***АК към датата на установяване, съгласно
изискванията на чл. 10. (1) ПП ЗДвП, а именно: Моторно превозно средство
или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от
следните повреди или неизправности: 1. по основната спирачна уредба: а) не
се осигурява равномерно спиране на всички колела, както и необходимите
спирачни усилия за всяко колело. Заключението на експерта е, че лекият
автомобил „Мазда 323” с рег. №ВР***АК към датата на настъпилото ПТП е
бил с техническа неизправна спирачна система. От заключението се
установява също, че фактът, че дадено МПС притежава 51% ефективност на
спирачната система, не може да се установи от водач без специални
технически познания и умения при управление на МПС в нормална
пътнотранспортна обстановка. Ефективността на спирачната система с
точност се определя единствено на валове на специализиран стенд за
проверка на спирачната система в пунктовете за технически преглед на МПС
или в сервизни условия, когато се проверяват всички елементи на спирачната
система персонално за тяхното техническо състояние. Визуално в практиката
при движение с ниски скорости на автомобила водачът няма как да установи,
че е намалена ефективността на спирачната му система, тъй като при
употреба на спирачки автомобилът спира безпроблемно без да увеличава
съществено дължината на спирачния си път. Според експерта и с оглед
8
нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, не е допустимо движението на МПС по
пътната мрежа с 51% ефективност на спирачната система. От заключението
се установява също, че водачът на МПС не е в състояние да провери
ефективността на спирачната система при потегляне на път, че преди
потегляне на МПС водачът може да провери нивото на спирачното масло и
свободния ход на спирачния педал, но ефективността на спирачната система
не може и няма как да определи без техническо средство. При движение на
автомобила с по-ниска скорост и употреба на спирачки водачът не може да
установи промяната на ефективността на спирачната система, тъй като
спирачна ефективност от 51% му позволява безпроблемно да спре. В случай
на ефективност 51% на спирачната система на лекия автомобил, при
сравнително равномерно разпределение на спирачното усилие между левите и
десните колела и липса на занасяне на ляво или на дясно на автомобила при
движение и нормална употреба на спирачки, водачът не е в състояние да
установи промяна в ефективността на спирачната система. Водачът на лекия
автомобил може да установи промяна в спирачната ефективност на
спирачната система по време на движение само в условията на екстремна
ситуация при предприемане на аварийно спиране, тъй като дължината на
спирачния път се увеличава значително, но тези ситуации се случват
предимно в условията на ПТП. Водачът на лекия автомобил „Мазда 323” с
рег. № ВР***АК не е в състояние да възприеме евентуална неефективност на
спирачната система при управление на автомобила при нормална обстановка
и при ниски скорости на движение, тъй като спирачна ефективност от 51% му
позволява да спре без да увеличава съществено дължината на спирачния си
път. В екстремна ситуация при високи скорости на движение и рязко
натискане на педала, водачът на автомобила е в състояние да възприеме
евентуална неефективност на спирачната система, поради почти двойно
увеличаване дължината на спирачния път и трябва незабавно да посети
автосервиз за отстраняване на неизправността. Ефективността на спирачната
система с точност се определя единствено на валове на стенд за проверка на
спирачната система в пункт за годишни технически прегледи на МПС.
Водачът на лекия автомобил не е в състояние да провери наличие и действие
на спирачната система без специални технически познания и умения при
управление на МПС в нормална пътнотранспортна обстановка.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
експертизата, подробно и обстоятелствено отговори на поставените му от
страните допълнителни въпроси. Същото поясни, че предно дясно колело и
задно ляво колело са срещуположни и намалената им ефективност на
спирачките се компенсира при спиране, поради което не се получава занасяне
на автомобила наляво или надясно, което се потвърждава и от протокола за
оглед на местопроизшествие, в който е записано, че има спирачен път и
спирачна следа, която е права. Според експерта при ниска скорост разликата
9
в показателите на спирачната система не се отразява на спирането и трудно
може да усети от нормален водач, а при голяма скорост е по-голяма
вероятността тази разлика да се отрази на спирането. Възможните причини за
намалената ефективност на спиране на предно ляво и на задно дясно колело,
според вещото лице, са износени накладки или спирачен диск, евентуално
пропуск на спирачно масло от спирачното цилиндърче към накладките, но
при извършване на прегледа на автомобила след ПТП не е установена
причината за тази неефективност на двете колела, а е установено само, че има
неефективност на спирането на отделните колела. Вещото лице поясни също,
че водачът няма как да провери износването на накладките или на спирачните
дискове, както и че това може да се установи само в сервиз, след като бъдат
разглобени.
От заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът приема като професионално
и компетентно изготвено, се установи, че водачът на лекия автомобил може
да установи промяна в спирачната ефективност на спирачната система в
условията на екстремна ситуация /в условията на ПТП/, при аварийно
спиране, тъй като дължината на спирачния път се увеличава значително. По
време на движение на автомобила и при плавно задействане на спирачки /за
нормално спиране/ водачът не може да установи нивото на ефективността на
спирачната система, тъй като спирачни усилия, макар и с различна големина,
се прилагат и върху четирите колела /което е видно и от резултатите от
изпитанието на стенда/. Според заключението при нормално спиране водачът
не е в състояние да установи разликите между спирачните усилия на
отделните колела, тъй като възникващите сили на триене са значително по-
малки в сравнение с инерционните сили, действащи върху движещия се
автомобил и водача, поради което автомобилът не може да отклони
движението си в посока, различна от първоначалната, което да бъде
установено от водача.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по тази
експертиза, потвърди, че дърпане при автомобила би могло да се усети от
водача само при по-рязко задействане на спирачната система (аварийно
спиране), а при плавно спиране не е възможно водача на автомобила да усети
разликата в спирачните усилия на колелата, когато са различни. И този
експерт е категоричен, че единственият начин да бъде установена
неефективността на спирачната система на автомобила е на стенд в съответен
пункт за технически преглед. Същият заяви, че в процесния случай разликата
в спирачните усилия на четирите колела на автомобила не може да се дължи
на внезапна повреда, а е резултат на плавно износване на спирачната система.
10
Два дни след ПТП-то е направен оглед на автомобила и визуално никъде не е
било констатирано теч на спирачна течност или някаква друга повреда на
спирачната уредба, ако е имало някаква повреда при теста би следвало тя да
бъде установена.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е регресен иск на застрахователя, изплатил застрахователно
обезщетение на пострадало лице, срещу застрахования за изплащане на
платената като обезщетение сума, представляваща изплатена главница, лихви
и разноски, с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.) във връзка с чл.
45 ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху
претендираната сума, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Относно приложимата правна норма следва да се изтъкне, че
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо виновния водач се
урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този
момент е настъпването на застрахователното събитие по риска "Гражданска
отговорност" на автомобилистите (в този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021
г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК). В настоящия случай, предвид
датата на настъпване на ПТП - 15.09.2012 г., т.е. при действието на отменения
КЗ, приложимият закон по отношение на регресното право на застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
спрямо виновния застрахован водач е Кодекса за застраховането (Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 1.01.2016 г.) и конкретно нормата на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.).
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ
(отм.) представлява право на застрахователя да получи от застрахования
платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е
осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Това регресно право възниква по силата на закона, а основанието за встъпване
в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението
на законово регламентираното задължение на застрахователя да изплати
обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск. Касае се за
един иск, независимо че претендираното вземане е формирано от отделни
11
суми, тъй като правопораждащия факт остава непроменен - встъпване в
правата на застрахования до размера на платеното (определение № 16 от
13.01.2022 г. по т. д. № 313/2021 г. на ВКС, І т. о., решение № 66/27.04.2021 г.
по т. д. № 496/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 127/2019 г. по т. д. №
2835/2018 г. на ВКС, и мн. др.).
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това.
Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага
установяването от ищеца-застраховател на следните кумулативно предвидени
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между него и ответника - причинител на вредата (договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите), настъпване на
застрахователно събитие, представляващо предпоставка за заплащане на
застрахователно обезщетение от негова страна на увреденото лице,
причиняването на вредите именно от ответника и заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице за причинените вреди. За да
се ангажира регресната отговорност на ответника, в настоящото производство
ищецът следва да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - виновно противоправно
действие, извършено от водача на лек автомобил „Мазда 323” с ДКН
ВР***ВВ - Д. К. (че при управлението на процесния автомобил водачът е
съзнавал, че е управлявал неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникналата повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която е застрашавала безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това), настъпила смърт на пострадалия велосипедист Б. П. Б. и претърпени от
наследниците му неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта му,
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
застрахования причинител на вредите и твърдените от ищеца претърпени
вреди.
12
В настоящия случай, както бе посочено по-горе, по делото е безспорно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена при ищцовото застрахователно дружество ЗК „Лев Инс" АД, с
която застрахователят-ищец покрива отговорността на водача на лек
автомобил „Мазда 323” с ДКН ВР***ВВ - Д. Ю. К., към датата на ПТП;
настъпването на процесното ПТП на 15.09.2013 г.; извършването на
твърдения в исковата молба деликт по чл.45 ЗЗД от страна на ответника Д.
Ю. К.: механизма на процесното ПТП, противоправността на деянието, вината
на водача на МПС, причинната връзка между процесното ПТП и смъртта на
велосипедиста Б. П. Б..
Безспорно е от представените по делото доказателства е и, че
присъденото с решението, постановено по гр.д. № 2164/2016г. на СГС
обезщетение е изплатено от застрахователя на наследниците на пострадалото
лице
Това води до извод, че единствено предмет на изследване в настоящето
производство е въпроса дали са налице предпоставките за ангажиране
регресната отговорност на застрахования.
Тя с оглед съдържанието на чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.) е обусловена
от това застрахованият да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Буквалното тълкуване на текста би следвало да доведе до извод, че
повредата следва да е възникнала по време на движение.
В случая обаче следва да се има предвид, че според чл. 171, т. 2, буква
"А" от ЗДП едно пътно превозно средство, когато е технически неизправно
временно се спира от движение до отстраняване на неизправността. Според
чл. 179, ал. 6 ЗДП пък лице, което управлява технически неизправно превозно
средство се наказва с глоба.
Това води до извод, че управлението на технически неизправно
превозно средство не е позволено. По тази причина следва и заключение, че
преди предприемане на действия по управление на едно превозно средство
винаги се дължи проверка на това дали то има или няма технически
неизправности. В случаите на видими неизправности, то с оглед изведената
13
по тълкувателен път по-горе забрана, не би следвало да се привежда в
движение.
Именно по тази причина в чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.) от страна на
застрахователя се говори за възникнали неизправности по време на движение,
т. е. предполага се, че няма как МПС да е приведено в движение, т. е. да се
използва за пътуване при наличие на такива. Това по аргумент на по силното
основание води до извод, че хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.) е
приложима и в случаите, при които автомобилът е бил приведен в движение
въпреки наличие на технически неизправности и те са станали причина за
възникване на ПТП-то.
В настоящия случай наличието на неизправност в моторното превозно
средство, управлявано от Д. К. - 51% ефективност на спирачната система на
лек автомобил „Мазда 323" с per. № ВР*** ВВ, е установено както с влязлата
в сила присъда № 29/21.10.2015 г., постановена по НОХД № 53/2015 г. на ОС-
Враца, която, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, така и с решение № 3181/21.05.2018г. по гр.д. № 2164/2016г. на
СГС, I ГО, 7-ми състав, постановено при участието на Д. К. като трето лице
помагач на страната на застрахователя, поради което, съгласно чл. 223, ал. 2
ГПК, установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице
в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В разпоредбата на
чл. 10 от ППЗДвП е направена диференциация по системите на МПС,
уточнявайки в кои случаи на повреди автомобила е технически неизправен. В
разглеждания случай е налице повреда по основната спирачна уредба, поради
не осигуряване равномерно спиране на всички колела, както и необходимите
спирачни усилия за всяко колело (чл. 10, ал.1, т.1, б. „а” от ППЗДвП).
От заключенията по основната и допълнителната
съдебно-автотехнически експертизи, назначени и изпълнени в настоящото
производство се установи, че ефективността на спирачната система на лек
автомобил „Мазда 323” с peг. №ВР***АК е 51%, което категорично води до
извода, че предното ляво и задното дясно колело на автомобила са били
технически неизправни (липса или незначителна спирачна ефективност),
което от своя страна води до техническата неизправност на цялата спирачната
система на лекия автомобил, съгласно изискванията на чл. 10, ал.1, т.1, б. „а”
от ППЗДвП.
С присъдата, постановена по НОХД № 53/2015 г. на ОС-Враца
подсъдимия Д. К. е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 139, ал.1,
14
т.1 ЗДвП, но тъй като това нарушение стои в причинна връзка с вредоносния
резултат, то е отчетено при реализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия.
В мотивите на решението, постановено по гр.д. № 2164/2016г. на СГС, е
установено, че причината за настъпване на ПТП от страна на водача на л.а
„Мазда 323” е в действията на водача, движещ се с висока скорост 113 км/ч
при разрешена 90 км/ч и във факта, че е управлявал технически неизправен
автомобил с 51 % спирачна ефективност. Съдът е възприел заключението на
АТЕ, от което се установява, че водачът на лекия автомобил при управление
с допустима скорост и технически изправна спирачна система е имал
възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да предотврати
произшествието, както и че движението със скорост 113 км/ч е в причинна
връзка с настъпване на произшествието, както и технически неизправния
автомобил - с 51 % ефективност на спирачната система.
Както бе отбелязано по-горе, решението на СГС е постановено при
участието на ответника по настоящото дело Д. К. - трето лице-помагач на
страната на ответника Застрахователна компания „Лев Инс" АД.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на
подпомаганата и подпомагащата страна – т. нар. задължителна сила на
мотивите – чл. 223, ал. 1 ГПК. Това означава, че всички фактически
констатации на съда, правните му изводи и становища относно преюдициални
въпроси, обуславящи изводите му относно спорното право са задължителни
за тези страни. Конституираното по делото трето лице помагач на една от
страните, независимо дали е встъпило по своя воля или е било привлечено, е
обвързано от тази задължителната сила на мотивите и то не може да оспорва
констатациите, изводите и становищата на съда, установени в мотивите на
решението под предлог, че страната на която помага, е водила зле делото,
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала
да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства – чл.
223, ал. 2 ГПК.
Отнесено към настоящия случай, това означава, че приетите от СГС с
цитираното решение констатации, фактически и правни изводи относно
конкретните причини за настъпването на ПТП от 15.09.2012 г. са
задължителни за страните в настоящото производство и правилността им не
би могла да бъде оспорвана в това производство, доколкото не се твърдят и
установяват предвидените в разпоредбата на чл. 223, ал. 2 изключения.
Изложеното налага извода, че техническата неизправност на
управлявания от ответника Д. К. автомобил при описаното МПС е в пряка
15
причинна връзка с настъпилия противоправен резултат - смъртта на
пострадалия, поради което и възражението му в противен смисъл е
неоснователно.
За да се ангажира регресната отговорност на деликвента обаче не е
достатъчно установяване на техническа неизправност на управлявания от
него автомобил, която да е в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат.
В трайно установената съдебна практика на съдилищата и разясненията
на ВКС по разглеждани аналогични дела, безпротиворечиво се възприема, че
осъществяването на фактите по хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.)
следва да е съчетано с виновно субективно отношение от страна на виновния
водач, за да бъдат успешно претендирани по пътя на регреса сумите,
изплатени като обезщетения от страна на застрахователя - Определение №
430 от 16.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1293/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 130
от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК.
Ангажирането на регресната отговорност на водача е санкция за
неправомерното му поведение и нарушението на правилата на ЗДвП,
извършени от водача със съзнание за обществената опасност на деянието, при
предвиждане на общественоопасните му последици и наличие на желание те
да настъпят или поне на предположение, че ще настъпят. За да претендира
основателно по пътя на регреса изплатените като обезщетения в полза на
трети лица суми от виновния водач, застрахователят следва да установи при
условията на пълно и главно доказване субективното отношение на дееца към
деянието. В конкретния случай ищцовото дружество носи доказателствената
тежест за факта на възприемане от страна на водача на неизправността на
управлявания от него автомобил и субективното му отношение към нея, а
именно, че осъзнавайки опасността пътното превозно средство да
катастрофира, не е спрял, не е взел мерки за отстраняването й, макар и да е
предвиждал евентуалната катастрофа и в резултат от това да е настъпило
застрахователното събитие, последвано от успешни искове против
застрахователя и вреди, причинени от изплащане на обезщетения на трети
лица.
По въпроса относно знанието на ответника за наличие на техническа
неизправност по спирачната система на управлявания от него автомобил, не
са изложени мотиви в решение № 3181/21.05.2018 г. по гр.д. № 2164/2016 г.
на СГС, поради което този въпрос подлежи на доказване в настоящето
16
производство. В тази връзка и двете страни са ангажирали доказателства –
заключенията по изпълнените основна и допълнителна съдебно-
автотехнически експертизи. От заключенията на двете вещи лица се
установява, че водач без специални технически познания и умения при
управление на МПС в нормална пътнотранспортна обстановка не може да
установи, че управлявания от него автомобил притежава 51% ефективност на
спирачната система, тъй като при движение с ниски скорости при употреба на
спирачки автомобилът спира безпроблемно без да увеличава съществено
дължината на спирачния си път. Водачът на автомобила е в състояние да
възприеме евентуална неефективност на спирачната система само в екстремна
ситуация при висока скорост на движение и рязко натискане на педала,
поради почти двойно увеличаване дължината на спирачния път. Установява
се също, че водачът на МПС с такава неизправност не е в състояние да
провери ефективността на спирачната система при потегляне на път без
техническо средство. В случая технически неизправните предното ляво и
задното дясно колело на автомобила са срещуположни и намалената
ефективност на спирачките им се компенсира при спиране, поради което не
се получава занасяне на автомобила наляво или надясно, което да е сигнал
към водача за наличие на техническа неизправност на спирачките.
От изложеното е видно, че макар и да е управлявал технически
неизправен автомобил, не се установи ответникът-водач да е бил в известност
за техническата неизправност на спирачната система – не се установи нито
случай на аварийно спиране на автомобила при висока скорост на движение,
нито установяване на техническата неизправност с техническо средство в
пункт за ГТП или сервиз преди процесното ПТП. Следователно ответникът е
бил в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в управляване
на лек автомобил с неизправна спирачна система.
Горните констатации водят до извод за липса на субективния елемент, а
именно – умисъл от страна на водача на автомобила, за да бъдат изпълнени
условията по разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), представляващи
основание за възникване на правото на регрес на застрахователя срещу водача
на застрахованото МПС и ответник по делото, поради което исковата
претенция на застрахователя не е доказана и следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
17
С оглед акцесорния характер на претенцията за законна лихва върху
претендираното регресно вземане за периода от 15.09.2012г. до 07.08.2018г.,
както и тази от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника Д. Ю. К. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция.
Преди изчисляване на разноските, които ищцовото дружество дължи на
ответника по делото, съдът следва да се произнесе по направеното от
ищцовата страна в съдебното заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника е в общ размер 16 850,00 лв., видно представените на л.66 по гр.д.
№ 443/2023г. на ОС-Бургас, л.40 и л.83 по делото договори за правна защита и
съдействие. Съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. при заведен
иск за сумата 305 617,44 лв., минималното адвокатско възнаграждение би
следвало да бъде 16874, 70 лв. Следователно адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника е под минималния размер,
предвиден в Наредбата, поради което възражението на ищцовата страна чл.
78, ал.5 ГПК е неоснователно.
С оглед изложеното, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Д.
Ю. К. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер
200,00 лева за възнаграждение на вещото лице по изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза и 16 850,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и три договори за
правна защита и съдействие.
С оглед изхода на спора на ищцовото дружество ЗК "Лев Инс" АД
разноски не се дължат и не следва да се присъждат.
18
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователна компания „Лев Инс" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. В.
Д. и С. Н. А. – изпълнителни директори, против Д. Ю. К., ЕГН ********** от
гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ИСК за заплащане на сумата 305 617, 44 лева,
регресно вземане по чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.), представляващо сбор от
сумата 191 100 лева, представляваща изплатено от застрахователното
дружество обезщетение за неимуществени вреди по повод застрахователно
събитие от 15.09.2012г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, и сумата 114 517, 44 лева мораторна лихва
за периода 15.09.2012г. – 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. В. Д. и С. Н. А. –
изпълнителни директори да заплати на Д. Ю. К., ЕГН ********** от гр.Бяла
Слатина, обл.Враца разноски по делото в размер 200,00 лева за
възнаграждение на вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа
експертиза и 16 850,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19