№ 18837
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110140059 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Л. Л., ЕГН **********, срещу „*****“
ЕООД с ЕИК ******, представлявана от управителя Кр. Т., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да опразни и предаде на ищцата, фактическата власт върху
притежаваната от нея ½ ид.ч. от съсобствен недвижим имот: Самостоятелен обект с
идентификатор *********, представляващ магазин № 2, складово помещение и
сервизни помещения, находящи се на адрес: *********, разположени на първи етаж от
жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ********, заедно с прилежащите към
магазина 7,9 % от ид.ч. от общите части на сградата, с граници и съседи съгласно
представената кадастрална схема, както и осъдителен иск с правно основание чл.236,
ал.2 ЗЗД, за сумата в общ размер на 890,32 лв., дължима за периода 14.12.2023г. –
30.06.2024г. и представляваща сбор от разликата между стойността на средния пазарен
наем за притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от имота и заплащаното от ответника
обезщетение след твърдяното прекратяване на срока на договора за наем, сключен
между страните.
Ищцата твърди, че на 12.02.2016 г. между общия наследодател на страните Л. Н.
Л. и „***********“ ЕООД, ЕИК ****** е сключен договор за наем на процесния имот
за срок от две години с клауза, предвиждаща възможност за продължаване на срока на
наемното правоотношение по съгласие на страните. Посочва, че с Анекс към договора
от 12.12.2018 г. срокът на последния е продължен за период от още пет години.
Ищцата твърди, че наемното отношение било прекратено на 12.12.2023г., с изтичане на
уговорения срок, като срокът на договора не е бил продължен, с оглед изричното
противопоставяне на ищцата, което същата твърди, че е било сведено до знанието на
ответника по недвусмислен начин. Ищцата многократно отправяла покани към
ответника да предаде фактическата власт върху имота, като последният отказвал
доброволно да стори това. Ищцата твърди, че след прекратяване на договора за наем,
считано от 01.01.2024г., ответникът й изплащал по банков път сумата от 400 лв., която
същата счита за недостатъчна, съобразно с установените пазарни цени, поради което
отправя искане ответникът да бъде осъден да й заплати, съобразно с припадащите й се
части от правото на собственост, разликата между средните пазарни цени и
1
заплатеното обезщетение, за периода през който е ползвал недвижимия имот, както
ищцата твърди без правно основание след настъпването на прекратяването на договора
за наем, считано от 12.12.2023г. Отправя се и искане за присъждане на разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата притежава ½ ид. ч. от имота,
като между нея и другият съсобственик – П. Л. е налице висящо делбено
производство, както и производство с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, тъй като не
могат да постигнат взаимно съгласие за начина на управление на процесния недвижим
имот. Ответникът твърди, че срокът на договора за наем, сключен с наследодателя на
ищцата е продължен за нов срок, считано от изтичането на предходния, като изрично
волеизявление за продължаване на срока на договора между страните е налице от
страна на съсобственика П. Л., притежаваща другата ½ ид. ч. от имота. Ответникът не
оспорва, че упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот. Посочва
още, че ищцата не е била лишена от заплащане на гражданските плодове за процесния
имот, като ответникът й заплащал по банков път припадащата й се част от наемната
цена, в т.ч. и в исковия период, които суми ищцата не му връщала, т.к. ответникът
твърди, че е налице съгласие от страна на ищцата, чрез конклудентни действия,
действието на договора за наем да бъде продължено между страните.
С оглед на изложеното, счита че исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и претендира заплащане на разноските по производството.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
По предявения иск с правна квалификация, чл.233, ал.1 от ЗЗД, за основателност
на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже:
наличието на съществувала валидна облигационна – връзка, на основание на която е
предал фактическата власт върху процесното помещение на ответника; че са налице
предпоставките за настъпването на прекратителното действие на същата, както и че
ответникът продължава да упражнява фактическа власт върху помещението, а
ответникът от своя страна следва да установи наличието на валидно правно основание
за това.
По осъдителен иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, за основателност на
иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: че е
настъпило прекратяване на действието на договора за наем, на твърдяното в исковата
молба основание и към посочената дата; че е било налице изрично противопоставяне
за продължаване на действието на договора, което е сведено до знанието на ответника
по ясен и категоричен начин, както и че същия въпреки противопоставянето на ищцата
е продължил да ползва имота през процесния период.
Ответникът следва да докаже възраженията си, свързани с твърденията, че
действието на договора за наем е продължило; че е било налице съгласие у ищцата,
обективирано чрез твърдяните в отговора на исковата молба, конклудентни действия.
По доказателствените искания.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-оценителна експертиза, с
въпросите посочени в исковата молба е неоснователно и не следва да бъде уважено.
2
По искането за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит за
един свидетел на ищцовата страна при режим на довеждане, за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, съдът намира същото за
неоснователно, с оглед на това, че същите не са спорни между страните.
По искането за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит за
двама свидетели на ответната страна при режим на довеждане, за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, съдът намира че с
оглед разпределената доказателствена тежест между страните, искането е основателно,
като на основание чл.159, ал.2 ГПК, на ответника следва да се допусне един свидетел
при режим на довеждане, като искането за втори свидетел следва да бъде оставено без
уважение.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2025г.
от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-оценителна
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане събирането на гласни
доказателства, чрез разпит за един свидетел на ищцовата страна при режим на
довеждане, за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба,
съдът намира същото за неоснователно, с оглед на това, че същите не са спорни между
страните.
ДОПУСКА на ответната страна, един свидетел при режим на довеждане, с
показанията на когото ще се установяват фактите и обстоятелствата, посочени в
отговора на исковата молба, като на основание чл.159, ал.2 ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка за страните, предмета на делото и хода на
производството по гр.д. №61609/2023г., по описа на СРС, 118 състав.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3