№ 30782
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110169120 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищцата Н. Р. Ш. твърди, че на дата 16.01.2023 г. между нея в качеството й на
заемополучател и „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за
потребителски заем № 796963 към искане № 9164555. Съобразно чл. 3 от Договора
размерът на заема е 400 лева, с краен срок за погасяване – 03.04.2023 г. Уговорено е, че
заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в
чл. 3, т. 5 от Договора е посочен ГПР в размер на 49,78 %. Съобразно чл. 3 от
Договора заемът е следвало да бъде върнат на 11 седмични вноски, с падеж
понеделник, от които 1 вноска по 3,12 лева и 10 вноски по 41,73 лева. В чл. 5.1 от
Договора е посочено, че в срок от три дни кредитът трябва да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. Сочи
се, че при един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер на
поне 7 минимални работни заплати, а при двама – поне 4 работни заплати. Уговорено е
още поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени
със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да
представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови
доходи. Посочено е, че съобразно чл. 11, ал. 2 от Договора, при неизпълнение на
условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 118,58 лева. Твърди се,
че въпреки предоставената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение
в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена неустойка в
размер на 118,58 лева, която е включена в погасителния план още от самото начало,
като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 49,00 лева, а общото
задължение е в размер на 539,00 лева.
Изтъква, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на
множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от
1
ЗЗД е нищожна. Твърди, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи
предвидения максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че това
вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение с цел да не бъде
включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената
граница, предвидена в закона. Твърди, че същото отговаря на всички критерии,
посочени в параграф 1, т. 1, от ЗПК, тъй като представлява разход, пряко свързан с
Договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от
потребителя, което се потвърждава и от самия погасителен план, видно от който, че
разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Посочва,
че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаването
възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на
основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Сочи, че в ЗПК е предвидено
изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника.
Посочва, че видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в
размер на 40,05% от срока на Договора се равнява на 20,42 лева, а неустойката в
размер на 118,58 лева, с което реалният ГПР става близо 1401,27%. Твърди, че
определянето на сумата в размер на 118,58 лева като неустойка за неизпълнение на
задължение цели заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна,
тъй като противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на
предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Посочва, че се нарушават основните
принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и
кредитор. Изтъква, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на
задължения за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по
Договора за връщане на заетата сума. Сочи, че видно от нейния размер същата е в
размер на близо 30% от предоставения заем, без да е ясно какви вреди обезщетява,
след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил
отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Посочва, че с
оглед на изложеното, с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено
да се обогати. Твърди, че посочената клауза нарушава разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и
чл. 9 от ЗЗД.
Счита, че е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, в която се предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Сочи, че
подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
2
събрано от длъжника в срок, но тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва
по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва за недопустимо.
Също така посочва, че клаузата на чл. 6 от Договора е изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Сочи, че същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Изтъква, че тази клауза не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
Посочва, че са налице и основания целият ДПК да се приеме за недействителен,
което по същество води и до недействителност и на самата неустоечна клауза. Моли
съда да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.
Твърди, че не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на Договора.
Изтъква, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и
непосочването на компонентите, които възлизат в него, с цел заобикаляне
ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на
целия договор по чл. 22 от ЗПК. С оглед на гореизложеното счита, че е налице правен
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на изначално
недължимо платената сума.
Моли съда да постанови решение с което да провъзгласи недействителността на
клаузата предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договора за паричен заем № 796963,
предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Моли съда да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
от ЗЗД, ответника „Сити кеш“ ООД да заплати сумата в размер на 5,00 лева /частична
претенция от общо 118,58 лева/, представляваща изначално недължимо платена сума
по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че исковата молба е нередовна и неоснователна, като едновременно с
това същата е предявена в условията на злоупотреба с права.
Посочва, че настоящото производство е недопустимо, тъй като правото на иск е
упражнено при условията на злоупотреба с право. Твърди, че в рамките на една
седмица от ищцата са подадени 2 /две/ искови молби срещу ответното дружество с
една единствена цел: да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в
прекомерен размер. Твърди, че образуваните гр. дела пред Софийски районен съд са
3
със следните номера: настоящото гр. д. № 69120/2023 г. и гр. д. № 68284/2023 г. Сочи,
че с двете еднакви искови молби се оспорват два договора за кредит, сключени между
страните на дати 09.01.2023 г. и 16.01.2023 г. Твърди, че с договорите на ищеца са
предоставени идентични кредитни услуги, респективно при идентични условия, като
тези условия се атакуват в две отделни производства с напълно еднакви аргументи.
Твърди се, че ищцата е имала възможността да получи защита на правата си в рамките
на едно производство, като предяви в една искова молба идентичните си искове и
претенциите си за недействителност на договори в цялост и на отделни договорни
клаузи, но тя е образувала две с целта да се обогати за сметка на ответника с
многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски (и по
двете дела осъдителните искове са в размер на 5 лева). Твърди, че процесуалното
поведение на ищцата противоречи на принципа за законност и добросъвестност в
процес, прогласен в чл. 3 от ГПК. Посочва, че съобразно установената съдебна
практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него
процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност по смисъла на чл. 3
от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не
следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със
средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с
право.
Моли съда по реда на чл. 213 ГПК съедини цитираните по-горе дела в едно
производство и постанови едно общо решение по тях. Сочи, че идентичността между
делата и производствата е твърде съществена, за да се гледат в отделни производства,
чиято единствена цел е генериране на все по-високи разноски за ответното дружество.
Твърди, че предявените искове, твърденията, аргументите и оспорванията са
идентични, заявени са еднакви доказателствени искания, процесуалните представители
и на двете страни са едни и същи, респективно и възраженията на ответника по двете
производства са еднакви. Посочва, че разглеждането на двете производства съвместно
и постановяването на едно общо Решение би отговаряло в най-пълна степен на
принципите на гражданския процес: добросъвестно упражняване на процесуалните
права от страните под страх от отговорност за вреди, състезателното начало и
равенството между страните в производството. Твърди, че би се постигнала и
процесуална икономия, тъй като съдът няма да бъде задръстван от няколко напълно
идентични молби, искания и становища по отделни производства, респективно
задължен да се произнася по всички тях поотделно.
Сочи, че предвид наличието на два договора между страните с предмет
идентични кредитни продукти, то между тях са налице трайни отношения, създадени
на база идентични условия. Поради което тълкуването на договорите, преддоговорните
и договорните отношения между страните следва да бъдат разглеждани съвместно, а
не изолирано. При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени,
4
при успешен развой на делото на ищцата да не бъдат присъждани разноски за повече
от едно производство. Твърди, че съществува също пространна практика на Върховния
административен съд (ВАС) относно злоупотребата с право на разноски по Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ), която следва да бъде приложима и в
гражданския процес по аргумент на по-силното основание, доколкото съгласно чл. 144
АПК за неуредените въпроси в дял III "Производство пред съд" субсидиарно се
прилага Гражданският процесуален кодекс. Посочва, че според ВАС преценката за това
дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е
на решаващия съд, който се основава на изследване поотделно и в съвкупност на
събраните в съответния казус доказателства. Твърди, че Върховните съдии допълват,
че при упражняване на акцесорното право на разноски и при изрично възражение от
ответната по делото страна за присъждането им с твърдения за злоупотреба с право - в
случая конкретно по отношение присъждането на адвокатско възнаграждение, съдът
дължи проверка за наличие на злоупотреба с процесуални права от страната, на която е
оказана правна помощ, тъй като черпене на права, включително акцесорни, от
недобросъвестно поведение в процеса е недопустимо. Посочва, че последствието при
установяване на факта на недобросъвестно упражнени процесуални права от
жалбоподателя по смисъла на чл. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е, че
акцесорното право на адвокатско възнаграждение на адвоката му не следва да бъде
признато с оглед недопускане целеното обогатяване за сметка увреждане на
насрещния субект.
Изтъква, че разделянето на споровете в множество производства води и до
отделни съдебни решения, респективно до издаването на отделни изпълнителни
титули, с което допълнително се утежнява положението на ответната страна в
качеството й на длъжник по безброй изпълнителни дела, завеждани от ищците по
гражданските дела от една страна и от процесуалните им представители от другата
страна въз основа на присъдените им в лично качество разноски по договори за
безплатна правна помощ, също сключвани в условията на злоупотреба с право,
доколкото ищците в по-голямата си част не са материално затруднени лица.
Относно редовността на исковата молба, счита, че е налице противоречие между
обстоятелствата, на които ищцата основава иска си и заявения петитум. Твърди, че в
обстоятелствената част на исковата молба се иска съдът да се произнесе в мотивите на
Решението относно действителността на договора в цялост, като едновременно с това
се оспорва единствено неустойката по договора, като изрично е заявено, че не се
предявява самостоятелен иск за нищожност на договора. В петитума са предявени
един установителен иск за нищожност на договорната клауза за неустойка и един
осъдителен с посочено правно основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК, който разглежда
хипотеза на недействителен договор в цялост, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5
лева. Твърди, че не е посочено на кое конкретно основание от чл. 26, ал. 1 ЗЗД се иска
5
прогласяване на нищожността на договорна клауза. Счита, че по отношение на
осъдителния иск не е уточнено какво представлява сумата от 5 лева - главница, лихва,
неустойка или друго, както и че липсва и период на осъдителната претенция, предвид
което последната се явява и неиндивидуализирана.
Счита, че гореизложеното води до нередовност на исковата молба по смисъла
на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4, 5 ГПК - не става ясно какво е конкретното искане и на какви
обстоятелства се основава, по този начин не може да се определи и цената на
предявените искове. Моли съда да задължи ищеца да уточни исковата молба, а в
случай че последният не стори това, да я върне и да прекрати производството.
Твърди, че претенциите на ищцата за обявяване недействителността на
неустоечната клауза от договор за кредит № 796963 на посочените в исковата молба
основания по ЗПК и ЗЗД, както и за връщане на сума в размер на 5,00 лева са
неоснователни и недоказани. Посочва, че не е налице недействителност по смисъла на
ЗПК. Твърди, че действителността на процесния Договор, включително на клаузата за
неустойка, е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Изтъква, че
неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Твърди,
че дори неустойката да бъде обявена за недействителна, това не би довело до
нищожност на договора в цялост. Твърди, че неустойката е проявление на свободата
на договаряне между страните, като в настоящия случай страните са я уговорили като
плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.
Посочва, че изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално
невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Изтъква, че в настоящия
случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава. Оспорва твърдението на ищцата, че уговорената
между страните неустойка следва да бъде включено в ГПР. Твърди, че кредиторът е
бил наясно с разходите, които се включват в ГПР към датата на сключване на договора.
Изтъква, че в настоящия случай неустойката е индивидуално уговорена между
страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема. Твърди, че към датата на
сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане
на неустоечната сума. Твърди, че ясно и точно са посочени размерите на вноските с и
без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.
Оспорва твърдението на ищцата, че неустойката е начислена още със сключването на
договора. Посочва, че от формулираните клаузи и от съдържанието на Договора е
видно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
6
възможни хипотези на развитие на отношенията им.
Твърди, че неустойката е действителна и по смисъла на ЗЗД. Посочва, че
процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищцата,
която е попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна
информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи
на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора по реда на чл. 7, ал.1 от Договора, без да е обвързан по
никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни
последици - заплащане на обезщетения или такси. Твърди, че тази възможност
гарантира в пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е
сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Сочи, че друга
възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Твърди, че
вместо да упражни правото си на отказ от договора обаче още преди падежа на
първата вноска - четири дни след сключване на договора, ищцата доброволно и
предсрочно е погасила задълженията си в размер на 539,00 лева, която сума включва и
начислената неустойка. Посочва, че лицето е целяло начисляването на неустойката, за
да обоснове формалното си право на иск от водене на настоящите производства, в
които да печели от ответното дружество чрез кумулирането на разноски по договори
за безплатна правна помощ, което противоречи на добросъвестността, която страните
си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 от ЗЗД и универсалния принцип, че
никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Посочва, че по всеки от договорите е налице индивидуално договаряне и
добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищеца се е запознал неколкократно с
условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки
кредит е получавал преддоговорна информация и самостоятелнно избирал да се
обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите
последици на тези уговорки. Счита, че в разглеждания случай противоречие с добрите
нрави не е налице, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за
наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като
поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно
съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. Твърди, че при сключването на
процесния договор ответницата, не е предоставила обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, а от своя страна
кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липса на такова
7
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в
неустойката по чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Изтъква, че в
практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е
налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена.
Твърди, че когато договорената неустойка е компенсаторна, в преценката на кредитора
е в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на
длъжника компенсаторна неустойка. Посочва, че ищцата напълно неоснователно се
позовава на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП.
Изтъква, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП. Оспорва всички
доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба.
Посочва, че е необходимо конкретно тълкуване на всеки договор за кредит в контекста
на трайните отношения между страните, тъй като преценката за неравноправност на
клаузи сключени с потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е
индивидуално договаряне на конкретното условие, както и дали клаузите, с които се
обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди
конкретните параметри на финансовите си задължения за целия период на
обвързаността си с търговеца. Посочва, че в този смисъл СЕС прави преценка за
равноправност на клаузите от потребителските договори, тяхното противоречие с
добрите нрави и добросъвестността. Твърди, че и в двата договора е налице клауза за
заплащане на неустойка при липса на обезпечение по кредита. Изтъква, че предвид
наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество
договори при идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално
договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и
последиците от процесните клаузи, доколкото ищцата се е запознавала с тях
многократно и всеки път е имала възможност да не се задължава с тях, но сама е
избирала да направи обратното. Посочва, че в случая е налице индивидуално
договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на
достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Изтъква,
че ищцата е била предварително информирана за условията за ползване на продукта на
търговеца, а именно да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде
то, като в случай че не го направи, да плати неустойка в точен и индивидуално
определен размер.
Изтъква, че процесната клауза за неустойка напълно отговаря на изискванията
на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските
договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната
такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата,
уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по
8
прозрачен начин.
Твърди, че сключването на 2 договора за кредит оборва твърденията на ищцата
за недобросъвестност от страна на ответното дружество и противоречие с добрите
нрави на процесния договор, доколкото от фактическата обстановка на трайните
отношения между страните става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като
ищцата сама е инициирала сключването на всеки от договорите при пълно знание на
условията им.
Заявява, че Договорът за кредит е действителен, както и отделните негови
клаузи. Твърди, че ищцата се е задължила да върне на кредитора усвоената главница в
размер на 400,00 лева и 20,42 лева лихва. Сочи, че по договора не е предоставено
обезпечение в тридневния срок от сключването му, а видно от представените ордери
ищцата е платила сумата от 490 лева един ден след изтичането на срока. Счита, че
всички суми, платени по договора са получени от ответника на валидно правно
основание.
Моли съда да постанови съединяването на гражданските дела по описа на
Софийски районен съд с номера – гр. д. № 69120/2023 г. и гр.д. № 68284/2023 г. в едно
общо производство, поради наличието и на двете алтернативно посочени
предпоставки в чл. 213 от ГПК, а именно: участието на едни и същи лица на страната
на ищеца и на ответника и наличието на връзка между тях.
Моли съда в случай, че приеме иска за допустим за самостоятелно разглеждане
в настоящото производство, да отхвърли предявените от ищцата претенции като
неоснователни.
Претендира и разноски.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
9
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2024г.
от 9:40ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10