Р Е Ш Е Н И Е
№ 1725 09.12.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 12 ноември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 4688 по описа за 2018 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения„ ООД гр. София твърдят в исковата си молба, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2716/2018 г. по описа
на Районен съд-Стара Загора, която била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърдят,
че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, е
подписан Договор за кредит № 317950 от 11
ноември
Съгласно
сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички
условия, които са посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези, които са посочени в
Общите условия.
С
подписването на процесния договор, Кредитополучателя удостоверил, че получил,
че се запознал и се съгласил предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Тарифа на „Фератум България” ЕООД в случаите, в които същата била
приложима, както и с Общите условия, които били неразделна част от същият.
По
силата на сключения Договор за кредит №
317950 от 11 ноември
Поради
наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България” ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество било одоборено от Кредитора
и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в
страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията
на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 11 ноември
Съгласно
чл. 5 от Общите условия, които се прилагали към Договор за гаранция № 317950,
сключен между С.С.Б. и „Фератум Банк” ЕООД, Кредитополучателя се задължил да
плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
Договора за гаранция, като в настоящият случай таксата за гаранцията била в
размер на 236,04 лева.
С.С.Б.
не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД. В следствие на това, Дружеството-гарант
„Фератум Банк” ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум
България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за
него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя.
Следвало
да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била на 09 май
В
изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т. 1 - т. 8) от Общите условия, в случай, че
Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите
вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се
начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към
настоящия момент била в размер на 100 лв. и представлявала административна
такса за събиране на вземането.
Твърдят,
че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по
силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Сочат,
че по договора за кредит, ответникът
не извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 802,53 лв.,
от които главница: 400 лв., договорна лихва: 47,96 лв. за периода
от датата на първа вноска 11 декември
Молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу С.С.Б.: 400
лв. главница, 47,96 лв. договорна лихва за периода от датата на първата вноска
11.12.2015 г. до 09.05.2016 г. –
датата на последната вноска, сумата 100 лв. административна такса за събиране
на вземането, сумата 236,04 лв. такса за гаранция, сумата 18,53 лв. мораторна
лихва върху непогасена главница за периода от датата на настъпване на забавата,
а именно 10.05.2016 г. до 17.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението,
ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателно изплащане на дължимите суми. Претендират за направените по
настоящото производство разноски.
В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника С.С.Б., в който взема становище, че така предявения установителният
иск е допустим, но неоснователен. Твърди,
че не са спазени разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, тъй като като
цедентъг "Фератум Банк" ЕООД не съобщил на ответницата за извършеното
от него цедиране на вземанията на цесионера-ищец по настоящото производство. Не
следвало да се приема, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми
ответницата от негово име за процесния договор за цесия от 01.12.2017 г., с
представеното пълномощно (което дори
нямало дата) и последващо на практика преупълномощаване, извършено от
шцеца на процесуалния представител - юрисконсулт. От една страна защото и в
пълномощното, и в преупълномощаванего, и в договора за цесия от 01.12.2017г.,
въобще не било посочено "Фератум Банк" ЕООД, да е цедирал с него на ищеца
именно процесните вземания срещу ответницата. Смята, че дори да се приемело, че
шцецьт действително е „упълномощен" с посоченото пълномощно да съобщи за
тази цесия от името на цедента, това му упълномощаване е нищожно, защото
предмет на упълномощителната сделка е създаването на представителна власт на
представителя, която е субективно право от категорията на непритезателните
права, а не задължение. Поради това предмет на такава сделка можело да
бъдат само права на представлявания, а не и негови задължения, а съобщаването
на цесията на длъжника било задължение, а не право на цедента (чл. 99, ал. 3 от ЗЗД). Поради това последният не можел въобще да упълномощава валидно друго лице
да го изпълнява вместо него, защото това упълномощаване е с невъзможен предмет,
поради което е нищожно (чл. 26, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 44 от ЗЗД). Твърди,
че поради това издаденото от цедента пълномощно и последващо въз основа на него
преупълномощаване не променяли въобще извода, че ответницата не е надлежно
уведомена за тази цесия от "Фератум Банк" ЕООД.
Не
следвало да се приема, че цесията е съобщена на ответницата с получаването на
нейният особен представител, на препис от исковата молба и приложенията към
нея. В настоящото производство ответницата се представлявала от назначеният й
от съда особен представител, след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК. Смята,
че в това й качество са й връчени съдебните книжа. Касаело се за особено
процесуално представителство по висящо гражданско дело, което не съдържало в
себе си упълномощаване за получаване от името и за сметка на подзащитния на
документи, изменящи спорното правоотношение. Твърди, че особеният процесуален
представител не е равнозначен на пълномощник на ответника. Следователно, до
фактическо връчване на книжа, дори да се приемело, че са с материалноправен
ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не е стигнало и предаването на тези книжа на
особения представител не можело да се приравни на уведомяване на
ответницата-длъжник, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Твърдят,
че в този смисъл имало и съдебната практика, обективирана във влязлото в сила
Решение № 74 от 27.07.2017 г. по т.д. № 154/2017 г. на АС-Бургас (недопуснато
до касация с Определение № 5б7 от 10.09.2018 г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС,
II т.о.).
Моли съда да
приеме, че за цесията ответницата е уведомена с получаването на книжата,
приложени от особеня представител, както и моли да се вземе предвид, че
уведомяване от ищеца за цесията в хода на делото, с връчването на препис от
исковата молба с приложенията (сред които има уведомление от представител на
цесионера, но нямало уведомление на цедента до ответницата, да е цедирал на
ищеца процесиите вземания), е ирелевантно, защото шцецът е цесионер, а
уведомяването на длъжника от последния е без правно значение (чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД; така и Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и Р
№ 123-2009-II т.о. на ВКС).
Твърди,
че е вярно съществуването на съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №
123-2009-П т.о. на ВКС, в което е прието, че доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. В същото решение е посочено още, че това
уведомление следвало да изхожда от цедента, а не от цесионера, а именно
уведомление от цедента, с което той уведомява ответницата, че е цедирал на
ищеца процесните вземания с договора за цесия от 01.12.2017 г., което не е
извършено и не било връчено на представителя на ответника като особен
представител. Връчената й в качеството й на особен представител искова
молба изхождала от ищеца/цесионер, а не от цеденга. Поради това не можело да се
приеме, че с нея последният е съобщил на ответницата договора за цесия от
01.12.2017 г. От друга страна, макар като приложение на същата да й е връчен и
препис от самия договор за цесия от 01.12.2017 г., смята, че в него не било
посочено кои вземания "Фератум Банк" ЕООД е цедирал с него на ищеца,
респективно не е посочено на последния да са цедирани с него именно процесиите
вземания, а посоченото в него приложение "Г", където се сочило в
същия договор, че са посочени цедираните с него вземания, въпреки, че е описано
като доказателство към исковата молба, не е представено в цялост, за да се
провери достоверността на представеното извлечение от документа. Ето защо не
можело да се приеме, че ответницата чрез особения представител е уведомена от
цедента за цедиране на процесните вземания на ищеца и с връчването на препис от
договора за цесия от 01.12.2017 г. с останалите приложения на исковата молба,
защото в този договор въобще не било посочено кои вземания се цедират на ищеца.
Поради това връчването му не удовлетворявало въобще изискванията на чл. 99, ал.
3 и 4 от ЗЗД.
Смята,
че установеното в чл. 99, ат. 3 и 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за прехвърляна на вземането, за да произведе то своето прехвърлително
действие спрямо него и третите лица, имало за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично било и въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето му да бъде извършено именно
от стария кредитор (цедента). Смята, че едно такова уведомяване щяло да създаде
за длъжника достатъчна сигурност за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и щяло да обезпечи точното изпълнение на задълженията му на лице, овластено
по смисъла на чл. 75 от ЗЗД да ги получи. Поради това правно релевантно за
действието на цесията било единствено съобщението до длъжника извършено от
цедента (стария кредитор), а не и от цесионера (новия кредитор). Докато
предишният кредитор не съобщи на длъжника за станалата цесия, тя не
произвеждала за него и третите лица своето прехвърлително действие. Поради това
за тях кредитор на прехвърленото вземане си оставал единствено цедента, докато
не настъпи посоченото в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД отлагателно условие (чл. 25 от ЗЗД). А това означавало, че докато цедентът не съобщи на цедирания длъжник за
станалата цесия, тя не произвежда своето прехвърлително действие за него и всички
трети лица. Поради това не можело да им бъде и противопоставена от новия
кредитор. За длъжника и третите лица кредитор на цедираното вземане си оставал
до съобщението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД само цедента и то без оглед на това, че
в отношенията му с цесионера то е произвело своето действие между тях и вече не
принадлежало на първия от датата на цедирането му. Независимо, че с постигането
на съгласие за преминаване на вземането новият му носител ставал титуляр на
същото в отношенията си със стария кредитор, за да имало това прехвърляне
същото действие и спрямо третите лица и длъжника, цесията му следвало да бъде
съобщена на последния от цедента (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Докато това
отлагателно условие не настъпило, в отношенията между цесионера и длъжника това
вземане не е прехвърлено. Поради това за последния негов титуляр не е бил
цесионера, на което основание не той е и активно материалноправно легитимиран
да иска признаване на съществуването му в негова полза /изпълнението му от
длъжника, защото за него то не принадлежи/ несъществува в полза на цесионера, а
на цедента. Такава била и постоянната и задължителна практика на ВКС по този
въпрос (така ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС, което е задължително за
всички съдилища съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ; Р № 123-
При
тези обстоятелства, особеният представител на ответника намира, че предявените
от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване в негова полза на
процесиите вземания, са недоказани още в своето основание. Поради това като
неоснователни следвало да бъдат изцяло отхвърлени така, както са предявени, без
преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се
явявало безпредметно.
На
следващо място в конкретния случай ищецът твърдял, че първоначалното задължение
е възникнало на основание подписан договор за кредит № 132964/11.06.2013 г.,
сключен между „Фератум България" ЕООД и ответницата, сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние (ел. поща, уеб-сайт) във формата на
елктронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията
на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЕТ. Ищецът посочвал и наличието на Общи условия,
които уреждали отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите
клиенти, в които били уредени конкретните действия по отпускане на заема и
клаузи, от които Общи условия ищецът цитирал в изложението, като позовавал и на
тях претенцията си.
Нито
в заповедното производство, нито в настоящото производство били приложени като
доказателства горепосочения договор за кредит № 132964/11.06.2013 г. и Общи
условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите
клиенти.
На
практика по делото липсвали доказателства, че между ответницата и „Фератум
България" ЕООД е постигнато съгласие със съдържанието, посочено в исковата
молба. Не се установявало също така, че „Фератум България" ЕООД е изпълнил
задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12 ал.
1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако
е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят имал
право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения,
разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
Липсвали
доказателства между ответницата и „Фератум България" ЕООД да била налице
валидна облигационна връзка - договор за потребителски кредит, по която да била
предадена твърдяната заемна сума. Следвало да се посочи, че договорът за заем е
реален договор, което означава, че дори да е налице постигане на съгласие между
страните, следвало да е налице и реалното предаване на сумата. По делото не
били представени доказателства установяващи предаването на сумата. Липсвали и
доказателства за твърдялото изпадане в забава на ответницата и настъпила
изискуемост на твърдяното вземане.
На
следващо място ищецът не бил представил никакви доказателства, че по силата на
договор за гаранция (поръчителство) от 11.11.2015 г. цедентьт „Фератум
Банк" ООД е изпълнил задължението на ответницата и заплатил на кредитора
„Фератум България” ЕООД претендираните от ищеца в настоящото
производство суми. Ищецът не представял доказателства, че твърдените условия на
договор за гаранция са приети от ответника. Представената за „копие от
договор", разпечатка, описана в т. 2 от доказателствата към исковата молба
не следвало да бъде ценена като доказателство за наличето на валидно
облигационно правоотношение, по което страните са постигнали съгласие. Тази
разпечатка дори не била наименована „договор за гаранция", същата не била
подписана нито от гаранта, нито от ответницата. Липсвали доказателства за
уговарянето и за дължимостта на такса за гаранция в размер на 236,04 лева.
Представените Общи условия към договор за гаранция не носили подписа на
ответницата, респективно нямало основание за приложението им в настоящия
случай.
Предвид
гореизложените аргументи за неоснователност на главните искове, особеният
представител на ответницата моли да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни
и предявените акцесорни искове, предмет на разглеждане в производството по
чл.422, ал. 1 от ГПК.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. № 2716/2018 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1520 от 01.06.2018 г. по
чл. 410 от ГПК, с която С.С.Б. е осъдена да заплати на ищеца сумата 400 лв.
главница, сумата 47.96 лв. договорна лихва а периода от 11.12.2015 г. до
09.05.2016 г., сумата 100 лв. такси, сумата 236.04 лв. гаранция по кредитна
сделка, сумата 18.53 лв. мораторна лихва от 10.05.2016 г. до 17.05.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата от 29.05.2018 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и сумата от 25 лева държавна такса и сумата
50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска признаване на
установено, че ответницата дължи на ищцата посочените в петитума на исковата
молба суми.
Ищецът
твърди, че съгласно договор за кредит № 317950 от 11 ноември
На
1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити между „Фератум Банк” и „Агунцеь зя контрол
на просрочени задължения”, по силата на който ищецът твърди, че вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
При
така събраните доказателства, съдът споделя становището и доводите на
назначения особен представител на ответницата, че по делото липсват доказателства за
съществуването на договор за кредит № 317950 от 11 ноември
Съдът приема, че на 11.11.2015г. между страните е
възникнал неформален договор за заем по правилата на чл.240 от ЗЗД. По силата
на същия, Заемодателят е предоставил на Заемателя, а последният е получил, сума
в размер на 400 лв. чрез „Изипей" АД. Не следва да се приема, че страните
са договорили специални условия на заема, посочени в т.нар. Справка -
информация за заявка за кредит и Общите условия на „Фератум България"
ЕООД, тъй като липсват доказателства за тяхното приемане от Заемателя.
Съобразно чл.240 от ЗЗД, „с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи
лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до
банките.
Съдът приема, че в настоящия случай не е налице валидно
учредено обезпечение на задължението на Заемателя за връщане на заетата сума
чрез поръчителство от трето лице. Съгласно нормативната уредба (чл.138 и сл. от ЗЗД), „с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Този договор
трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само
за действително задължение. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът
има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото
поръчителство.".
Според константната съдебна практика договорът за
поръчителство е съглашение между кредитор и поръчител, с който Поръчителят
поема задължение към кредитора да отговаря за изпълнението на задължението на
длъжника към него. Законът не изисква съгласие на длъжника за поемане на
поръчителство. Договорът за поръчителство обаче следва да е писмен като форма
за действителност. Договорът за поръчителство следва да съдържа ясна информация
относно главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на
поръчителството. Поръчителят встъпва в правата на кредитора и придобива правото
да събере от длъжника онова, което е изплатил на кредитора само в случай че е
изпълнил задължението на длъжника. Плащането на поръчителя е правопораждащ
юридически факт. В процесния случай, освен че липсват доказателства за главното
задължение, липсват и доказателства за учреденото поръчителство, и неговото
изпълнение. По делото не беше представен както Договор за поръчителство между
Заемодателя „Фератум България" ЕООД и „Фератум Банк" ЕООД, така
доказателства за извършено от последния плащане на задълженията на Заемателя
към Кредитора. Поради горното следва да се приеме, че твърденията за учредяване
на поръчителство и суброгиране в правата на кредитора не са доказани по делото.
Поради липса на доказателства за противното, следва да се
приеме, че в процесния случай не е налице прехвърляне на вземане на цесионера
„Фератум Банк" ЕООД от длъжника С.Б. на цедента „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД - ищец по делото. Съобразно нормативната
уредба и съдебната практика по нейното прилагане, договорът за цесия се
дефинира като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е вземане,
което следва да съществува, към момента на сключване на договора, да е
прехвърлимо и да е индивидуализирано. Като всеки договор, цесията трябва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и
основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за
цесия. Предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания,
като тяхното съществуване е условие за нейната действителност. В процесния
случай, предвид липсата на доказателства за валидно учредяване на поръчителство
и валидно встъпване на поръчителя в правата на кредитора, не може да се приеме,
че е налице валидно последващо прехвърляне на това вземане на трето лице.
Респективно, представеният Договор за покупко-продажба на просрочени вземания
между „Фератум Банк" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД от 01.12.2017г. следва да се приеме за нищожен на
основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД - поради липса на предмет.
Ето
защо съдът счита, че предявеният установителен за заплащане на главница в
размер на 400 лв. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Предвид
гореизложените аргументи за неоснователност на главния иск, следва да бъдат
отхвърлени като изцяло неоснователни и предявените акцесорни искове, предмет на
разглеждане в производството по чл.422 от ГПК, а именно установителните искове
за: сумата 47.96 лв. договорна лихва а периода от 11.12.2015 г. до 09.05.2016
г., сумата 100 лв. такси, сумата 236.04 лв. гаранция по кредитна сделка, сумата
18.53 лв. мораторна лихва от 10.05.2016 г. до 17.05.2018 г., тъй като при липсата на договора за кредит,
съдът няма възможност да установи съществуването или не на тези уговорки в
същия.
Предвид
изложеното, съдът, счита че предявеният установителен иск да се признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните
вземания срещу С.С.Б. по Договор за
кредит № 317950 от 11 ноември
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
установителен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу С.С.Б.
ЕГН ********** *** /с назначен особен представител адв. С.Д. ***/ да се признае
за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има
следните вземания срещу С.С.Б.: сумата от 400 лв. главница, сумата 47.96 лв.
договорна лихва а периода от 11.12.2015 г. до 09.05.2016 г., сумата 100 лв.
такси, сумата 236.04 лв. гаранция по кредитна сделка, сумата 18.53 лв.
мораторна лихва от 10.05.2016 г. до 17.05.2018 г., както и законната лихва
върху главницата от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и сумата от 25 лева държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1520 от 01.06.2018 г. по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2716/2018 г.
по описа на РС Стара Загора като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: