№ 11990
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110134388 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т, е предявил осъдителни искове срещу В. Ж. И., А. Ж. И.-К. и П. К., за
заплащане разделно при съответните квоти сумите, както следва:
– В. Ж. И. (1/2): сумата от 744,75 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2020 г. до 06.2022 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 129,58 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2021 г. до 05.05.2023 г.; сумата от 8,13 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 06.2020 г. до 09.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихва в размер
на 1,62 лева за периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г.
– А. Ж. И.-К. (1/4): сумата от 372,37 лева - главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2020 г. до 06.2022 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 64,79 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2021 г. до 05.05.2023 г.; сумата от 4,06 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 06.2020 г. до 09.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихва в размер
на 0,81 лева за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023 г.
С влязло в сила определение № 3430 от 23.02.2024 г. съдът е прекратил делото по
1
отношение на ответника П. К..
Ищецът „Т, твърди, че В. Ж. И. и А. Ж. И.-К. са били клиенти на “Т,ия” ЕАД, в
качеството им на собственици на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Обо,, вх. А,
ет. 4, ап. 8 и са потребявали топлинна енергия за абонатен № , и № на инсталацията
*********, като не са заплатили начислените суми за процесния период. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв единствено от В. Ж. И., с който оспорва иска
по основание и размер, и моли да бъде отхвърлен. Оспорва наличието на облигационно
отношение, количеството топлинна енергия, което се твърди че е доставяно,
разпределението на топлинна енергия, както и размера на претендираната сума.
Твърди, че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо в мотивите на цитирани
съдебни решения. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
А. Ж. И.-К..
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД изразява становище по
предявените искове, като заявява, че са спазени нормативните изисквания при
определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот. Излага информация
относно начина на изчисление на доставеното количество топлинна енергия и неговото
изравняване с оглед действителното потребление.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването
на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
2
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 200, том LLVI, дело № 22768/1992 г. на нотариус Ди,риалната служба при
Втори СРС /л. 9-11/, се установява, че на 29.12.1992 г. Ж,в и съпругата му Ли,ва И. са
продали на своите дъщери В. Ж. И. Георгиева и А. Ж. К. придобития от тях по време
на брака им недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София,
ул. , 4.
По силата на Решение от 23.09.2015 г., постановено по гр.д. № 10219/2009 г. по
описа на СРС, 73 състав, влязло в сила на 03.11.2015 г. /л. 26-30/, така описаният
недвижим имот е допуснат до делба между А. Ж. И.-К., В. Ж. И. и П. К., при квоти 1/2
ид.ч. за В. Ж. И. и по 1/4 ид.ч. за А. Ж. И.-К. и П. К.. Именно съобразно тези квоти
ищецът претендира заплащането на потребената топлинна енергия за процесния имот
от всеки един от ответниците.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното
основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба
за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в
която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представеното по
делото заявление-декларация с вх. № 08/3347 от 25.07.2014 г., се установява, че А. Ж.
К. е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „Г.С, 4,
ап. 8 на нейно име, което е прието от ищеца, видно от представените по делото
фактури и изравнителни сметки, издадени на нейно име. Договорът касае обект с
абонатен № ,, инсталация № *********. Ето защо и единствено задължена за
заплащане на начислените суми през исковия период от 01.05.2020 г. до 30.06.2022
г. е А. Ж. К..
Изводът на съда не се променя от обстоятелството, че по силата на
Постановление за възлагане от 14.12.2022 г. на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786,
с район на действие СГС /л. 34-35/, процесният апартамент е придобит в изключителна
собственост от единия от съделителите в производството по делба по реда на чл. 354
ГПК, а именно – В. Ж. И.. Видно от отбелязването в самия акт, същият е влязъл в сила
3
на 27.01.2023 г., тоест след исковия период, поради което така настъпилият факт е
неотносим към предмета на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответницата А. Ж. К. да се е възползвала от
правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
С оглед процесуалното поведение на ответницата А. Ж. К., която не е депозирала
отговор на исковата молба, нито е изразила становище по основателността на
предявените искове до приключване на устните състезания, настоящият състав
приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. Доколкото купувачът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид
не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат
от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. Следва да се посочи, че не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период. Ето защо за определяне размера на дължимата цена за
доставена топлинна енергия съдът ползва данните от приложените по делото общи
фактури, относими към процесния период.
По делото са представени индивидуални справки от изготвено дялово
разпределение по месеци за процесния период от м. май 2020 г. до м. юни 2022 г. на аб.
№ 333254 от третото лице-помагач „Нелбо“ АД, в които е отразено, че справката се
отнася до топлинната енергия за имота и не включва цена на услугата дялово
разпределение /л. 193-218/. От съдържанието им се установява, че начислената
топлинна енергия за отчетния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на
703,84 лв., съответно за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от
735,08 лв. Последната стойност се потвърждава и от съобщение към фактура №
********** от 30.06.2022 г. /л. 41/, видно от което за отчетен период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. сумата за плащане възлиза на стойност 735,08 лв. Следователно, общо
4
натрупаните задължения за доставена топлинна енергия в процесния имот са в размер
на 1 438,92 лв. С оглед диспозитивното начало и размера на заявената претенция срещу
ответницата А. Ж. И.-К., съдът намира, че искът се явява основателен за сумата от
372,37 лв. и следва да бъде уважен в цялост, съответно искът срещу В. Ж. И. като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период –
протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното дружество,
договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и „Нелбо“ АД за
извършване на услугата дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга
дялово разпределение срещу ответницата А. Ж. И.-К. се явява основателна за пълния
предявен размер от 4,06 лв., докато искът срещу В. Ж. И. е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Съдът не достигна до извод за наличието на главен дълг на ответницата В. Ж. И.
за цена на доставена топлинна енергия на адреса на процесния имот и за услуга дялово
разпределение на ТЕ, поради което следва да се отхвърлят изцяло и исковете за
акцесорните вземания за лихва за забава, предявени срещу нея.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година.
Ответницата А. Ж. И.-К. не доказва да е изпълнила задълженията си за плащане
на потребената топлинна енергия, поради което е изпаднала в забава и дължи
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.05.2023 г., за която съдът приема, че
възлиза на претендираната от ищеца сума в размер на 64,79 лв. В този смисъл искът е
основателен и следва да се уважи в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
5
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция срещу А. Ж. И.-К. в тази част също
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне – съответно за сумата от 0,81 лв.,
представляващи лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 309 лв., представляващи
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, като единствено В. Ж. И. с отговора на исковата молба
е заявила искане за присъждането им. До приключване на устните състезания, обаче,
не е представила доказателства реално да е направила такива, поради което не се
следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ж. И.-К., ЕГН **********, да заплати на „Т,6, на основание чл.150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 372,37 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в
гр. София, общ. Обо,, вх. А, ет. 4, ап. 8, абонатен № , и № на инсталацията *********,
за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба /21.06.2023г./ до окончателното плащане на дължимото; сумата от
64,79 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до
05.05.2023 г., сумата от 4,06 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба /21.06.2023г./ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 0,81 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т,6 срещу В. Ж. И., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 744,75 лева - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
6
топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, общ. Обо,, вх. А, ет. 4,
ап. 8, абонатен № , и № на инсталацията *********, за периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2022 г., сумата от 129,58 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 05.05.2023 г., сумата от 8,13 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г.,
както и сумата от 1,62 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ж. И.-К., ЕГН **********, да
заплати на „Т,6, сумата от 309 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” АД като помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7