О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.12.2017 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На деветнадесети декември 2017 година
В закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
Като разгледа докладваното
от Председателя
Т.д.№ 53/2017 г. по описа на съда, констатира
следното:
Производството е по чл.248 ал.1 от ГПК.
От ищеца по делото е постъпила молба вх.№ 4428/28.11.2017 г. (дата на
пощ.клеймо 24.11.2017 г.), с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение
на постановеното по делото решение № 57/08.11.2017 г. в частта за разноските,
присъдени за исковото производство – по отношение на присъденото адв.
възнаграждение. В молбата се сочи, че с решението, в противоречие с
разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК на ищеца е присъден адв.хонорар в размер на
6000 лв., който е под минималния такъв, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба№ 1
за минималните размери на адв.възнаграждения, тъй като предвид цената на иска от
175 000 лв. мин.адв.възнаграждение възлиза на 5030.00 лв. (без ДДС) или
6036.00 лв.(с ДДС), а освен това не е съобразено и обстоятлството, че делото е
разгледано в две съд.заседания, както и обстотоялството, че пълномощникът на
ищеца е присъствал и на снемането на експерименталинте образци от подписа на
ответника за целите на назначената допълнителна експертиза. По изложените
съображения се иска изменение на решението в частта на разноските, като на
ищеца бъде присъден адв.хонорар в пълен размер , а именно 6000лв., без ДДС или
7200 лв. с ДДС (за заплащането на който са представени писмени доказателства по
делото). Освен това, макар в мотивите на решението съдът да е посочил , че се
следват разноски в полза на ищеца в размер на общо 9500лв. (6000лв. адв.възн. и
д.т. 3500 лв.), то в диспозитив е присъдена обща сума от 9600 лв., за което
несъответствие също се иска изменение на решението.
Извършена е надлежната размяна на книжата съгласно чл. 248 ал.2 от ГПК.
В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната страна,
чрез процесуалния й представител, се изразява становище за неоснователност на
молбата, с доводи, че дори присъдената сума от 6000 лв. е ЗАВИШЕНА, при
минимален размер съгласно Наредбата от 5030.00 лв., поради което „ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛНО е да се претендират
допълнителни възнаграждения под форма на данък, тъй като никъде в никой
нормативен акт не е посочено, че се увеличава размера на адвокатските
възнаграждения с допълнителен ДДС“.
При извършената проверка, съдът констатира, че молбата е депозирана е в
срока, визиран в чл.248 ал.1 от ГПК, предвид разпоредбата на
чл. 62 ал.2 от ГПК (съобщението за
постановеното решение е връчено на ищцата на 13.11.2017 г., молбата за изменение
на решението е изпратена по пощата, с дата на пощ.клеймо 24.11.2017 г.), от надлежна
страна в производството, при редовно упълномощаване, представен е в срок Списък
по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество и след като се запозна с доказателствата по
делото и доводите на молителя и становището на насрещната страна , съдът
съобрази следното:
С постановеното по делото решение изцяло е уважен предявения от ищцата иск
за сумата от 175 000 лв., като съдът е присъдил в нейна полза разноски за
исковото производство в размер на 9 600.00 лв. (заплатени д.такса и
адв.възнаграждение)
За исковото производство ищцата е претендирала разноски по представения
списък по чл. 80 ГПК (л. 63), представени са и надлежни доказателства за
тяхното заплащане – д.такса от 3 500 лв. и за договорено и заплатено адв.възнаграждение
в размер на 7200 лв., с ДДС ( л. 9, 10,
11, 16 от приложеното тд № 24/2017 г. на ШОС, съответно л. 39, л.64-л.71 от
т.д. № 53/2017 г. на ТОС), общо 10 700 лв.
Ответникът е направил своевременно възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адв.възнаграждение. Съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 7
ал. 2 т. 4 , чл. 7 ал. 3 и чл.7 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), към която и към
предвидените в нея минимални размери препраща нормата на чл. 36 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 78 ал. 5 от ГПК, и взе предвид невисоката степен на
фактическа и правна сложност на процесния казус, съдът намира това възражение
за основателно относно претендираното адв.възнаграждение за исковото
производство, като го намалява от 7200 лв. в близка степен до минимума, а
именно- на 6000 лв.
Неоснователно е съображението на ищцата, че не е съобразен факта, че делото
е разгледано в две с.з., в които е присъствал нейният пълномощник –разпоредбата
на чл. 7 ал. 8 от Наредбата предвижда, че „при
защита по дела с повече от две съдебни
заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.“
Относно възражението за минималния размер на адв.възнаграждение:
Видно от доказателствата по делото, в договора за правна защита и
съдействие от 06.01.2017 г. (и доп.споразумение от 20.09.17 г.), сключен от
ищцата с адв.Героинтиев, представлявал я по делото, договореният размер на
възнаграждението е с включен ДДС – 7 200 лв. с ДДС (чл. 5 от договора), с
уговорен начин на плащане по банков път, както и възможност за заплащане в евро
(чл.6). Представен е платежен документ за сумата от 616 евро и издадена фактура
за 3565.00 лв., с ДДС (л.68,69) и разписка за получено от адв. Г. адв.възнаграждение
съгласно чл. 6 ал. 2 от договора от 06.01.2017г. - в размер на 3564,99
лв.(л.70) – т.е. общо 7 129.99 лв.
Предвид горните констатации, съдът приема за основателно възражението на
жалбоподателя, че в случая следва да се приложи разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и върху така определения
размер от 6000 лв. се начислят 20% ДДС /1200 лв./. По този начин минималния
размер на възнаграждението на пълномощника на ищцата дружество в исковото
производство възлиза на сумата от 6036,00 лв. с ДДС, при договорен размер от 7200 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба№ 1 за минималните размери на
адв.възнаграждения, предвид цената на иска- 175 000 лв., мин. адв.възнаграждение възлиза на 5030.00
лв. (без ДДС) или 6036.00 лв.(с ДДС).
С оглед сравнително ниската степен на фактическа и правна сложност,
направеното възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК е основателно., Предвид
изложеното и съобразявайки факта, че делото е разгледано в две съд.заседания
(за които не се следва допълнително заплащане в размер на 100 лв., съгласно чл.
7 ал. 8 от Наредбата, но следва да се отчете при определяне на
адв.възнаграждение, при произнасяне по възражението за прекомерност), както и
участието на пълномощника на страната при снемането на сравнителни образци от
подписа на ответника (за което му е указано в протоколно определение от о.с.з.
на 21.09.2017г.) – на 29.09.2017 г., удостоверено в приложения от в.лице към
СГЕ ПРОТОКОЛ за вземане на сравнителен материал от почерка и подписа от
25.09.2017 г. (л. 61), съдът намира, че претендираното адв.възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 6 240.00
лв. , с включен ДДС.
С оглед гореизложеното, молбата по чл. 248 от ГПК се явява частично основателна
и следва да се уважи, като на ищцата се определят допълнително разноски за
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 240.00 лв. (общо
дължими 6 240.00 лв., с ДДС – от които 6000 лв. присъдени с постановеното
решение).
Следва да бъде съобразено и неправилното изчисление (аритметична грешка) в
решението от страна на съда на общия размер на дължимите разноски, предвид
посочения размер на дължимата д.т. от 3 500 лв. и адв. възнаграждение 6 000 лв.
(общо 9 500 лв.), а определен общ размер на присъдени разноски в размер на
9 600 лв., т. е. със 100 лв. в повече.
Предвид горните доводи и съображения, постановеното решение в частта за
разноските следва да бъде изменено, като допълнително се присъди на ищцата
сумата от 140.00 лв. (240 – 100), поради което и на осн.чл. 248 ал.1 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ал. 1 от ГПК, решение № 57/08.11.2017 г., постановено по т.д. № 53/2017 г. по описа на ОС-Търговище
В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА Ш.Р.Ш., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.Д., ЕГН **********, допълнително сумата от 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство
по т.д. № 53/2017 г. на ТОС – на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с частна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните – на
осн.чл. 248 ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: