№ 18
гр. Тополовград, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20222320200039 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят твърди, че издаденото наказателно постановление на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Хасково, с което на
представляваното от него дружество ЕТ“Жак Мари- Елка Желязкова Стоева“
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
1500 лв. на основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда,
е незаконосъобразно и необосновано поради следните съображения:
НП е издадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок по
чл.52 ал.1 от ЗАНН; твърди се че е немотивирано, тъй като няма изложени
мотиви; че търговецът е новорегистриран от месец ноември 2021 г. и при
проверката все още е в процес на създаване на добра организация на труда; не
са обсъдени възраженията по акта, които са представени и на търговецът е
издадено и друго НП във връзка със същата проверка, за същото нарушение,
т.е. има наложени две наказания за едно и също нещо.
Също така в жалбата се твърди, че в случая е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и тъй като това не е преценено от наказващия
орган се претендира на това основание съдът да отмени обжалваното НП.
1
С оглед на изложените съображения се претендира да се отмени изцяло
издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител
жалбоподателя поддържа жалбата си, като доразвива изложените в нея
аргументи и в представена по делото писмена защита.
Административнонаказващият орган – Дирекция „ИТ” – Хасково
изпраща представител в съдебно заседание – ст.юрисконсулт Г., която
оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 21.02.2022 г.в супермаркет, находящ се в Тополовград, на
ул.“***********, стопанисван от ЕТ „Жак-Мари – Елка Желязкова Стоева“ е
била извършена проверка на място за спазване изискванията на трудовото
законодателство и на 18.03.2022 г. по документи представени в Д „ИТ“ –
Хасково, за които проверки е съставен протокол рег.№ ПР2205925/21.03.2022
г. Видно от посочения протокол контролните органи са установили десет на
брой нарушения, подробно описани в протокола, за отстраняването на които,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на
основание чл.404, ал.1 т.1 от КТ са направени предписания със съответен
срок за изпълнение. В първа точка на въпросния протокол е посочено, че към
момента на проверката по работни места, работодателят не е изпълнил
задължението си по чл.403а, ал.1 от КТ да държи в обекта на разположение на
контролните органи екземпляр от ПВТР, документи свързани с
разпределението на работното време и организацията на работата и при
поискване на място не е бил представен нито ПВТР, нито някакви документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работата.
Във връзка с това е дадено предписание на работодателя отново в точка първа
на предписанията на въпросния протокол да държи на разположение
процесните документи и срокът за изпълнение е 31.03.2022 г. Останалите
описани в процесния протокол нарушения и предписанията за тях не са
предмет на настоящото производство. Този протокол за извършена проверка е
подписан от актосъставителя К. и свидетелката А., които са дали показания
непосредствено в съдебно заседание и поддържат изцяло установеното в този
2
протокол за извършена проверка. Протоколът е изпратен с обратна разписка
на жалбоподателя, ведно с писмо и покана от 22.03.2022 г., в което
жалбоподателката е поканена по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН да се яви на
29.03.2022 г. в 10.00 часа за съставяне на АУАН в дирекцията. Протоколът и
поканата са получени видно от приложената обратна разписка на 23.03.2022
г. Тъй като жалбоподателката не се е явила на посочената дата е бил съставен
в нейно отсъствие АУАН № 26-2200069 от 30.03.2022 г. за описаното по-горе
нарушение на задължението си по чл.403а, ал.1 от КТ. В акта е записано, че
нарушението е извършено към 21.02.2022 г. в град Тополовград, установено е
на същата дата и е подписан процесният акт от актосъставителя и
свидетелката Г.А., в качеството й на присъстващ при установяване на
нарушението и при съставяне на акта. Актът е връчен на жалбоподателката с
обратна разписка и получен на 04.04.2022 г.
Въз основа на този акт е издадено НП № 26-2200069/04.05.2022 г. с
което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение
по чл.403а ал.1 от КТ. В НП подробно са описани фактическите констатации,
мотивите, защо не намира приложение разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ и
нарушението е квалифицирано като такова по чл.414, ал.1 от КТ и защо не
следва да се характеризира като маловажно. НП е връчено с обратна разписка
на 05.05.2022 г. Жалбата е подадена директно до съда и входирана на
18.05.2022 г.
По делото са представени от жалбоподателя две отчетни форми за
явяването на работа на служителите за месец декември 2021 г. и за месец
януари 2022 г., от които е видно в кои дни от месеца, по колко часа са
работили посочените служители и в кои дни са почивали.
По делото са разпитани актосъставителят К. и свидетелката А. –
служители на дирекцията, като А. е присъствала при установяване на
нарушението на място и при съставяне на акта. От техните показания се
установява реда и начина на извършване на проверката и съставянето на акта.
И актосъставителят, и свидетеля посочват една и съща фактическа обстановка
и описват подробно нарушението, което е извършено и обстоятелствата които
са установили на мястото на проверката.
По делото е разпитана като свидетелка и водената от жалбоподателката
3
Г. А., която е служител във въпросната фирма. Тази свидетелка посочва, че е
присъствала на проверката и към момента на проверката на място в
супермаркета е имало седмичен график, в който е посочено работното време,
в колко започва и в колко часа свършва. В този график е записано за всеки
един от работниците по отделно. Тази свидетелка твърди, че графикът е
поставен „в магазина, до компютъра на специално бюро, не до компютъра на
касата, а друг компютър и до този компютър има график за всеки човек“.
Видно от стр.7 на протокола от съдебно заседание от 15.06.2022 г. в
показанията св.А. посочва: „Графикът се изготвя за седмицата, т.е. седмичен.
В момента на проверката на 21.02.2022 г. тези графици бяха там. Винаги са
били там до компютъра. Собственичката им представи графиците на
проверяващите, всичко им беше обяснено“.
Тъй като бяха установени съществени противоречия в показанията на
актосъставителката и св.А., с определение на съда беше допуснато
извършване на очна ставка между двете, при която всяка от тях твърдеше
различията, които посочваше и в показанията си. Актосъставителят изрично
посочва, че не е видяла никакъв график на стената, поискала го е от
работодателката, но не е бил представен такъв, а св.А. посочва, че такъв
график винаги си е стоял на компютъра и работодателката го е показала на
проверяващите.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като документи,
издадени в съответната форма и по съответния ред, както и от гласните
доказателства на разпитаните по делото свидетели и актосъставителя, на
които съдът дава вяра, тъй като същите са обективни и непротиворечиви и в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира единствено показанията на св.А. в частта, относно
наличието и представянето на проверяващите на график за разпределение на
работното време на всеки един от работещите в обекта. Тези показания са в
абсолютно противоречие с всички събрани по делото писмени доказателства,
както и с гласните такива и съдът намира, че те са пристрастни, нелогични и
продиктувани от факта, че това лице е в служебна зависимост и отношения с
жалбоподателя – негов служител и в неин интерес е благоприятния изход от
делото за работодателя й. Действително и актосъставителя, и свидетелката А.
4
са служители на дирекция и те също са в служебни взаимоотношения с АНО,
но техните показания са абсолютно идентични помежду си, без разминаване и
противоречие в описанието на фактите и обстоятелствата и на двете лица, и в
същото време са в пълно съответствие с писмените доказателства по делото.
Докато показанията на св.А. не са в съответствие с нито едно от
представените по делото писмени доказателства, а и те са нелогични, с оглед
на факта, че във въпросния обект е установено и това е видно от протокола за
извършена проверка, и от показанията на К. и А., че въобще работодателят не
е определил разпределение на работното време, ред за редуване на смените и
почивките по време на работата по отношение на работещите, както и начало
и край на работните смени и това е изрично установено в точка втора на
протокола за извършена проверка, след като на проверяващите в последствие
е бил представен правилника за вътрешния трудов ред на едноличния
търговец. Не е логично след като в правилника не е определено
разпределение на работните смени, реда за почивките и редуване на смените
по отношение на работещите, да има поставен някакъв график на стената над
компютъра в проверявания супермаркет. Не е логично при наличието на
такъв график и при положение, че св.А. твърди, че актосъставителя К. е била
до него да не бъде видян от последната и да не бъде представен от
работодателя, след като е бил налице. Процесният „график“, за който твърди
св.А. не е представен и в съдебно заседание, непосредствено пред съда. Няма
логика, ако работодателят разполага с такъв в действителност да не го
представи в хода на производство и пред проверяващите, и в съдебното
производство, след като този документ би могъл да го оневини. Освен това, в
показанията на св.А. се сочи, че тя в подписаната от нея т.нар.анкета е имало
„въпрос за таблица с графици“ и тя е отговорила „че сме запознати с графика
и работното време“, и го е записала в тези анкети, а в попълваните образци на
декларации от лица работещи по трудово/гражданско правоотношение, във
връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и
осигурителното законодателство, въобще няма такъв въпрос. В образеца на
декларацията, която попълват работещите са посочени 10 точки, като в точка
8 се посочват почивните дни, а в точка 10 – други обстоятелства свързани с
трудовото правоотношение на лицето.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
5
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
лице, имащо правен интерес, и са спазени всички изисквания за нейното
редовно разглеждане.
Жалбата и неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, като
обжалваното НП да се потвърди изцяло, като законосъобразно и обосновано.
Административнонаказателната отговорност на едноличния търговец в
качеството му на работодател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на
чл.403а, ал.1 от КТ. Съгласно този законов текст в местата, на които се полага
наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията
на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето
на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време.
В конкретният случай по безспорен начин се установи, че едноличният
търговец – жалбоподател в обекта, който е проверен от контролните органи не
е държал на разположение на тези органи горепосочените документи, дори се
установява от протокола за извършена проверка и от показанията на
актосъставителя и свидетелката А., че в представеният в последствие
правилник за вътрешния трудов ред жалбоподателят не е определил въобще
такова разпределение на работното време, начало и край на работните смени,
редуването им и почивките по време на работа по отношение на работещите в
супермаркета, каквото задължение има съгласно чл.139 ал.1 и 181 ал.1 от КТ,
във вр. с чл.4а ал.1 от НРВПО. След като не е определил такова
разпределение на работното време, няма как да бъдат издадени и документи
свързани с такова разпределение, а камо ли тези документи да са на
разположение на контролните органи в стопанисвания обект.
Обстоятелството, че точно в този момент, когато е извършвана проверката
жалбоподателката е взела всички документи и ги е занесла на счетоводителя
си, каквото и възражение е направено в жалбата , не бе доказано по никакъв
начин от твърдящия го, в случая – жалбоподателя. Т.е. от обективна и
субективна страна е извършено визираното в АУАН и НП нарушение.
6
Фактът, че търговецът е новорегистриран от месец ноември 2021 г. и при
проверката все още е бил в процес на създаване на добра организация на
труда, не може да изключи субективния елемент, както се твърди в жалбата,
тъй като проверката е извършена няколко месеца след новата регистрация,
през февруари 2022 г. и през тези месеци работодателят е имал достатъчно
време да създаде организацията на труда и да изготви задължителните
документи, касаещи спазването на трудовото законодателство. Фактът че
жалбоподателката не е била в обекта и веднага се е отзовала и е пристигнала
на място, но въпреки това проверяващите са съставили вече констативния
протокол, също не е оневиняващ я от към субективната страна на
нарушението. На жалбоподателката е предоставена възможност в
продължение на повече от 15 дни да представи изисканите документи и
протокола за извършената проверка е съставен почти месец след самата
проверка на място, а не веднага както се твърди в жалбата. Въпреки това се
установи, че дори и в този едномесечен срок жалбоподателката не е
представила поименни графици за работа в обекта за периода до месец
февруари 2022 г., каквито е призована да представи, видно от приложената по
делото призовка по чл.45 ал.1 АПК , т.8, а дори и в представения по-късно
ПВТР е установено, че липсват въобще правила за разпределение на
работното време, изчисляването му и начинът му на отчитане. От показанията
на актосъставителя и свидетелката А. се установява, макар и по преписката да
не са приложени, че жалбоподателката е представила отчетни форми за
явяването на работа, които обаче не съставляват документи, касаещи
разпределението на работното време. Такива отчетни форми жалбоподателят
е представил и в съдебно заседание, непосредствено пред съда, макар и за
друг период, не за процесния /м.декември 2021 г. и м.януари 2022 г./, но тези
отчетни форми не съставляват графици за разпределение на работното време
,те са единствено и само документи, които доказват в кои дни от месеца
работещите в обекта лица са били на работа и съответно са почивали. Тези
отчетни форми се съставят постфактум, в зависимост от това кой, кога се е
явил на работа и кога е почивал, докато графиците за разпределение на
работното време са предварителен документ, който се изготвя предварително,
когато се работи на смени, поименно за всеки от работещите в обекта, като се
вписва съответно кой кога работи и кога почива през съответния период, за
който е изготвен графика, след изготвянето му работодателят е длъжен да го
7
утвърди, да запознае работниците с него и той да е на разположение в обекта.
Това са законовите изисквания установени както в КТ, така и в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските. Безспорно е установено по делото,
че в този обект работниците са работили на смени, по график и такъв не е
представен и не е бил на разположение в обекта, още повече, че самите
проверяващи изрично посочват в разпита си в съдебно заседание, че
собственичката е признала, че няма такива графици, а и пред тях, в момента
тези, които са били на работа са заявили, че не са запознати с такъв график и
не са могли да посочат кой, кога работи. Установено е по безспорен начин и
това, че и в последствие такива графици не са представени, такива не са
представени и пред съда в хода на съдебното производство, а се твърди, че са
били налични.
С оглед на изложеното, съдът приема, че нарушението е безспорно
установено и доказано и правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателката по чл.414, ал.1 от КТ и е
наложена имуществена санкция в минималния размер, предвиден в текста.
Съдът не възприема възраженията на пълномощника на
жалбоподателката, направени в жалбата и в писмените бележки.
Относно неспазването на срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН -едномесечният
срок, в който се издава НП тече от момента, в който е представена преписката
на АНО, а не от момента в който е съставен АУАН. По делото няма данни
този срок да не е спазен, а дори и да е издадено НП няколко дни след
изтичане на този срок, това не е съществено процесуално нарушение, което
единствено и само да води до отмяна на обжалваното НП.
Относно немотивирането на обжалваното НП, съдът приема, че то е
напълно мотивирано и обосновано.В неговата диспозитивна част е посочено
подробно защо АНО приема, че не е налице маловажен случай, че не следва
да намери приложение разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, че при
индивидуализацията на наказанието са съобразени всички изисквания на
чл.27 ал.1 и 2 от ЗАНН и целите на административната санкция биха се
постигнали посредством такава в минималния размер. Всички изложени в
НП мотиви и съображения, относно тежестта на извършеното нарушение,
неговата значимост с оглед защита на трудовите права на работниците и
служителите и недопускане на злоупотреби от страна на работодателя с
8
работното време и почивките на трудещите се, квалификацията на деянието и
индивидуализацията на наложената санкция се споделят напълно от
съдебния състав, включително и мотивите, относно това, че в конкретния
случай не би могъл да намери приложение текста на чл.415в, ал.1 от КТ,
каквито твърдения се навяват в писмените бележки, също включая и
мотивите относно неприложението на чл.28 от ЗАНН.
Не се подкрепя от събраните по делото доказателства и твърдението в
писмените бележки на жалбоподателя, че последната е изпълнила всички
предписания на контролните органи. Изрично актосъставителя и св.А.
посочват, че жалбоподателката не е представила доклад и въобще
уведомление за това дали са изпълнени предписанията, визирани в протокола
за извършената проверка, а те самите все още не са извършвали проверка на
място дали тези предписания са изпълнени.
Съдът не възприема и другото възражение на жалбоподателя, че за едно и също
нарушение има две отделни наказания и издадени две НП. Действително по делото е
представено НП № 26-2200070 от същата дата, от която е и обжалваното НП, но то касае
различно административно нарушение от това, което е визирано в обжалвания АУАН и НП.
Второто НП е издадено за нарушение на чл.139 ал.1 и 181 ал.1 от КТ за това, че
жалбоподателката не е установила в ПВТР разпределение на работното време, ред за
редуване на смените, почивките, начина на отчитане и т.н., а в обжалваното НП
нарушението е съвсем различно, за това, че жалбоподателката не държи на разположение на
контролните органи конкретни документи касаещи разпределение на работното време.
Освен това, във второто НП нарушението е извършено към 16.11.2021 г. и е установено само
по проверка по документи, не и на място, която проверка е извършена на 18.03.2022 г., а в
обжалваното НП нарушението е извършено към 21.02.2022 г. и е установено при проверка
по работни места, извършена на същата дата. Така че в случая съдът счита, че се касае за
две отделни и независими едно от друго, относно тяхното извършване нарушения.
С оглед на изложеното, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в предвидените за това срокове и форма и при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и съдържанието им съответства на минимално
изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, спазен е изцяло и материалният закон и
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност, поради което
последните следва да се потвърдят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 26-2200069/04.05.2022 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на
ЕТ“Жак-Мари – Елка Желязкова Стоева , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Тополовград, ул.***********, в качеството му на
работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл. 416 ал. 5, вр. с чл. 414 ал. 1
от Кодекса на труда за извършено нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Ямбол в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
10