№ 1237
гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело №
20235220100491 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М. Й. Г. чрез пълномощника адвокат Й. е предявил иск за
обявяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на
потребителски кредит от разстояние № 1190086, сключен на 21.08.2022 г. с
„Фератум България“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение, а именно поръчителство от Multitude Bank.
Мотивирал се е с обстоятелството, че в договора за кредит не били посочени
дължимите вноски по договора за поръчителство и не било посочено, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне
на кредит. Договорът бил сключен при липса на съгласие, тъй като не бил
подписан нито с обикновен, нито с квалифициран електронен подпис. Също
така не била спазена изискуемата от закона форма, тъй като не бил написан по
ясен и разбираем начин с шрифт не по-малък от 12, на кредитополучателя не
бил предоставен екземпляр от общите условия и не бил подписан на всяка
страница от него. Договорът противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като липсвала яснота за начина на формиране на ГПР и в същия не било
включено възнаграждението по договора за поръчителство, представляващо
разход за потребителя, което нарушавало изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максимален размер на ГПР и представлявано неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Претендира присъждане на разноските
по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД
чрез пълномощника юрисконсулт Г. намира иска за неоснователен. Твърди,
1
че лихвеният процент бил коректно посочен в договора за кредит и същият
бил фиксиран, поради което не били приложими условията за прилагане. В
договора се съдържал погасителен план с ясно посочване на размера и падежа
на погасителните вноски. Възнаграждението по договора за поръчителство не
било дължимо на ответника, а на трето лице, поради което нямало как да бъде
включено в погасителния план. По отношение на размера на ГПР посочва, че
същият се изчислявал по предвидена в закона формула, като не било
задължително същата да бъде включена в договора за кредит. Твърди, че
кредитополучателят е имал възможност да предостави обезпечение по
различни начини, в т.ч. поръчителство от физически лица, поради което
сключването на договор за поръчителство с Multitude Bank не било
задължително условие за предоставяне на кредита. Поддържа, че кредиторът
не е имал информация за условията, при които е сключен договорът за
поръчителство и че сключването на договор за гаранция е резултат от
извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, за което
кредитополучателят е бил уведомен преди да сключи договора за кредит, но
въпреки това е пожелал сключването му и освен това е имал възможност да се
откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, което също не е
сторил. Моли да отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил против ищеца
насрещен иск за заплащане на сумата от 2 389,24 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
разстояние № 1190086, сключен на 21.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Твърди, че по главницата била заплатена единствено сума в
размер на 110,76 лв., след което плащанията по кредита не били извършвани.
Поради това прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът чрез пълномощника си намира
насрещната искова молба за нередовна, а по същество за неоснователна
поради недействителността на договора за потребителски кредит по
съображенията, изложени в исковата молба. Оспорва твърдението, че по
договора е заплатена единствено сума в размер на 110,76 лв. Моли за
отхвърляне на насрещния иск като неоснователен.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 21.08.2022 г. между „Фератум България“ ЕООД и М. Й. Г. е сключен
договор предоставяне на потребителски кредит № 1190086, по силата на
който ответникът в качеството на кредитор се е задължил да предостави на
ищеца в качеството на кредитополучател заем в размер на 2 500 лв., а
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора на 18 вноски сума в
размер на 3 375 лв., включваща сумата на отпуснатия кредит в размер на 2 500
2
лв. и лихва в размер на 875 лв., при лихвен процент в размер на 35 % и ГПР в
размер на 49,66 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът е обезпечен с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора, като със
сключването на договора кредитополучателя е потвърдил, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител. С чл. 7 от договора кредитополучателят е дал изричното си
съгласие по чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ кодът за потвърждение, предоставен му
от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията с кредитора да има силата на негов
собственоръчен подпис.
Сумата от 2 500 лв. е предоставена на кредитополучателя чрез „Изипей“
АД на 21.08.2022 г. съгласно представената разписка за извършено плащане.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза и
уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, по договора за
кредит са погасени чрез „Изипей“ АД следните суми: главница – 110,76 лв.,
договорна лихва – 242,17 лв., такса по чл. 10.3 и чл. 10.4 от Общите условия –
40 лв. и сума за допълнително избрана незадължителна услуга съгласно чл.
16.2, б. „а“ от Общите условия – 497,07 лв., която впоследствие е била
преведена от „Фератум България“ ЕООД на „Фератум Банк“. След
приспадане на извършените плащания е останала непогасена главница в
размер на 2 389,24 лв. и непогасени договорни лихви в размер на 632.83 лв. С
оглед размера на отпуснатия кредит, срокът на погасяване и размерът на ГПР,
действителният размер на ГЛП е 41 %, както е посочено в преддоговорната
информация. Ако се вземат предвид начислените разходи за поръчителство в
размер на 2 475 лв. или по 137,50 месечно, размерът на ГПР е 251,99 %.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 22 във връзка с
чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради
противоречие със закона и неравноправност. В тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване по делото противоречието на
оспорената клауза с посочените в исковата молба правни норми.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната
3
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага ЗЕДЕУУ, а преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ
електронният документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28.08.2014 г.), а съгласно чл. 3, ал. 2
от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление.
Договорът за потребителски кредит е подписан от ищеца с електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от
23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва –
три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна
поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би следвало да има
достъп. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните. Такава уговорка между страните се съдържа в клаузата на
чл. 7 от договора, съгласно която ищецът е дал изричното си съгласие кодът
за потвърждение, предоставен от кредитора, който е електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията с дружеството
да има силата на негов собственоръчен подпис. Това налага да се приеме, че е
налице надлежно изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Възраженията на ищеца за неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 2 от ЗПК за размер на шрифта на договора, предоставяне на
екземпляр от общите условия и липса на подпис на всяка страница от
договора са неотносими към правния спор, тъй като се касае за договор за
кредит, сключен от разстояние чрез използване на технически средства за
комуникация, при който не са приложими посочените изисквания на ЗПК.
Клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит
предвижда обезпечаване на кредита чрез поръчителство на Multitude Bank. В
договора липсва уговорка за заплащане на възнаграждение на поръчителя, но
страните не спорят, а и от заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че ищецът е заплатил възнаграждение за
поръчителството в размер на 497,07 лв. Клаузата за предоставяне на
4
обезпечение представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП, тъй като непосочването на дължимото от потребителя
възнаграждение за обезпечаване на кредита лишава същия от възможността
да извърши реална преценка на действителната икономическа тежест на
кредита и не му позволява да прецени икономическите последици от
сключването на договора. По този начин неравноправно се третира
икономически по-слабия участник в оборота, като се използва недостигът на
материални средства на една от страните в правоотношението с единствената
цел несправедливо да се облагодетелства другата по-силна в икономическо
отношение страна, тъй като срещу заплащането на таксата на потребителя не
се предоставя никаква конкретна насрещна услуга. Липсват каквито и да е
било доказателства клаузата да е индивидуално уговорена между страните, с
оглед на което същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На следващо място заплащането на възнаграждение за обезпечаване на
кредита е пряко свързано с договора за кредит, тъй като касае оценката на
риска за кредитора и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на
кредитополучателя. Съществуването на това обезпечение е било известно на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит, тъй като е
уговорено в договора. Следователно възнаграждението за поръчителството
представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в
размера на ГПР, а в случая това не е сторено. По този начин реално се
оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в
договора за кредит ГПР и се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, която предвижда като част от задължителното съдържание на договора
за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора
размер на ГПР е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява
действителния размер на разходите по кредита. Заплащането на този
допълнителен разход по кредита води до значително увеличение на тежестта
на задължението на потребителя. В тази връзка е заключението на съдебно-
икономическата експертиза, според което при така уговорените параметри на
кредита, ГПР съгласно формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК
възлиза на 251,99 %. Този размер надхвърля драстично максимално
допустимия размер на разходите по кредита и противоречи на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, поради което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата е нищожна. Ето
защо като основателен следва да бъде уважен предявеният от ищеца иск за
нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение за предоставяне н
поръчителство като обезпечение по кредита.
Приет за съвместно разглеждане е насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
5
остатъчната главница по договор за потребителски кредит. В тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните
по договор потребителски креди и предоставяне на заемната сума на ищеца.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит има
правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва
да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите
изисквания за валидност на договорите по ЗЗД. За нищожността на договора
съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства – ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит съдът
може да направи извод, че същият противоречи на императивни правни
норми и на добрите нрави.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не
е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за
реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора за
потребителски кредит е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР.
Липсва ясно разписана М.ка на формиране на ГПР по кредита, кои
компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР.
Нещо повече – съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза приложеният от кредитора действителен размер на ГЛП не е 35 %,
както е посочено в договора, а 41 %, както е посочено в преддоговорната
информация. Също така при включване на сумата от 497,07 лв.,
представляваща заплатено от потребителя възнаграждение за предоставеното
6
поръчителство, като разход по кредита, размерът на ГПР би бил 251,99 %. По
този начин кредиторът съзнателно е заблудил потребителя за дължимите от
него суми по кредита и същият е бил поставен в невъзможност да разбере
какво е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта
на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл.
22 от ЗПК води до недействителност на договора поради противоречие със
закона.
На следващо място уговореният ГЛП от 35 %, който според вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза в действителност е 41 %,
противоречи на добрите нрави, установени в гражданския и търговски
оборот. Съгласно установената съдебна практика клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три
пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два
пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е
обезпечен с поръчителство съгласно чл. 5 от договора. Следователно
максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна
лихва е 20 %. Уговореният в случая ГЛП надхвърля допустимия съгласно
морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост
и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
насрещните престации. Възнаградителната лихва е съществен елемент от
съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна
институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да
бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват
и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че сумата
от 2 500 лв. е усвоена от кредитополучателя. Платената по кредита сума е в
общ размер на 890 лв. (110,76 лв. главница, 242,17 лв. договорна лихва, 40 лв.
такса и 497,07 лв., възнаграждение за поръчителство). Ето защо на основание
чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане на разликата от 1 610 лв.,
представляваща чистата сума по кредита. До този размер насрещният иск
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещния иск. За разликата над 1 610 лв. до претендираната от ответника
сума от 2 389,24 лв. насрещният иск е неоснователен и следва бъде
7
отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноските по главния иск следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника, като на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
същият следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса от 50
лв., а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. следва заплати
на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в минималния размер
от 480 лв. с ДДС.
Разноските по насрещния иск следва да бъдат разпределени по
съразмерност, като на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ответника
бъде присъдена платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на уважената част от насрещния иск, а на основание чл. 38, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
насрещната искова претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 22 във връзка с чл.
10, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП поради противоречие със закона и неравноправност клаузата на чл. 5 от
сключения между М. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ****** и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51,
вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н.,
договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 1190086
от 21.08.2022 г., предвиждаща обезпечаване на договора за кредит с
поръчителството на Multitude Bank.
ОСЪЖДА М. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ****** да
заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51,
вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н.,
сумата от 1 610 лв., представляваща чистата сума по договор за предоставяне
на потребителски кредит от разстояние № 1190086, сключен между страните
на 21.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на насрещната искова молба – 31.03.2023 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за разликата над 1 610 лв. до
предявения размер от 2 389,24 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес: гр.
8
София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3,
представлявано от управителя Д. М. М., адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС по главния иск и адвокатско възнаграждение в размер на
156,50 лв. с ДДС по насрещния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., да заплати по сметка на
Районен съд – Пазарджик дължимата държавна такса по главния иск в размер
на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК М. Й. Г., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „Трети март“ № 4 да заплати на „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис
20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., държавна такса в
размер на 64,40 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 67,39 лв.
по насрещния иск.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9