Р
Е Ш Е
Н И Е № 6 6 3
гр.
Пловдив, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 8334/2018
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000546/04.12.2018 год., издадено от Главен инспектор към ОО
„АА“ - гр. Пловдив, с което на „ДЕСВИ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от *** В. Д. А., на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, в жалбата моли Съда да отмени атакуваното НП като
необосновано, неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. В
съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.К.
прави същото искане.
Въззиваемата
страна ОО „АА“ - гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирано писмено становище пледира за потвърждаване на
НП като обосновано, правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С акт за установяване
на административно нарушение от 05.11.2018
год. било установено, че на 14.06.2018 год. около 14:02 часа в гр.Раковски, ул.“Георги
С.Раковски“ № 106, седалището на дружеството, като превозвач, притежаващ лиценз
№ 14029 на Общността, жалбоподателят е допуснал извършването на международен
превоз на товари с товарен автомобил „Даф“ с рег.№ ***,
собственост на дружеството, от водача М. Д. А., ЕГН: **********, който не
отговарял на изискванията за психологическа годност. След направена справка в
базата данни на психологическите лаборатории на територията на Република
България, било видно, че водачът не бил преминал психологическо изследване и не
притежавал удостоверение за психологическа годност. Водачът извършил превоза на
товари от Ф. до Кралство И., видно от CMR № 0258837/14.06.2018 г. и
разпечатки, извлечени от картата на водача М. А..
Записано било от
актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3
от ЗАвПр.
Актът е бил
предявен на упълномощено от жалбоподателя лице, което го подписало без
възражения. В законоустановеният срок не било депозирано писмено възражение по реда
на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта
фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3
от ЗАвПр, като на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
Изложената по
- горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на представените
по делото писмени доказателства.
И АУАН, и НП са
издадени от компетентен орган в кръга на тяхната компетентност, предвид разпоредбата
на чл.92 от ЗАвПр и приложената по административната
преписка Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. При съставяне им са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е подведено правилно от актосъставителят
и от административно наказващият орган, като при описание на обстоятелствата по
неговото извършване са изложени всички такива, които са от значение за правилната
преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение. Посочено
е изпълнителното деяние, което реализира състава на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр по начин, наказуем съгласно предвиденото в чл. 96г, ал.
1, пр. 1 от ЗАвПр, а именно - „допуснал“ извършването на международен превоз
на товари. Конкретизирана е датата на нарушението, която в случая се явява датата
на извършения превоз, определено е мястото,
с което съдът счита за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството за реализирано от последното нарушение на чл.7а ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
В изпълнение на изискванията на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН да посочи доказателствата,
въз основа на което е установено нарушението административнонаказващият
орган е посочил, че нарушението се установява въз основа на направена справка в
базата данни на психологическите лаборатории на територията на Република
България, която справка е приложена към административната преписка. Горното
налага извода, че в случая не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да ограничават правото на защита на нарушителя, да опорочават атакуваният акт и да налагат неговата
отмяна. Ето защо направените в тази връзка възражения на жалбоподателя, настоящата
инстанция намира за неоснователни.
Съдът счита, че
в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни, че дружеството жалбоподател „Десви Транс“ ЕООД в нарушение на задължение по чл.7,ал.2, пр.3
от ЗАвПр е допуснал международен превоз на товари да се
извърши от водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа
годност, тъй като не е преминал психологическо изследване и не е имал валидно удостоверение
за психологическа годност. Съгласно посочената разпоредба лицензираните превозвачи
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория
и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1
от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Безспорно
като превозвач дружеството притежава
лиценз № 14029 на Общността. Не се спори и че на 14.06.2018 г. е бил извършен
международен превоз на товари от водача М. Д. А., ЕГН ********** с товарен
автомобил „Даф“ с рег.№ ***, собственост на „Десви Транс“ ЕООД, с направление Ф.-И.. Видно от
направената справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, въпросният водач А.
не е преминал психологическо изследване и не притежава удостоверение за
психологическа годност. Следователно налице е съставомерност на констатираното нарушение и правилно посочена
за нарушена разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАвПр.
Правилно е приложена
и санкционната норма за констатираното нарушение. Съгласно чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр,
който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Наказанието за извършеното нарушение е във фиксиран от закона размер и не
подлежи на изменяне.
Наказващият орган
законосъобразно е приел, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
С оглед изложеното
настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 36-0000546/04.12.2018 год., издадено от Главен инспектор
към ОО „АА“ - гр. Пловдив, с което на „ДЕСВИ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано
от *** В. Д. А., на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.