РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Русе , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Я. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20204520104026 по описа за 2020 година
Ищцата И. Ч. Х. твърди, че около 19.25 часа на 09.08.2019г. е пътувала на предната дясна
седалка на лек автомобил „БМВ 320” с рег.№ ***, който бил управляван от И. Н. Н. от
гр.Русе към кв.ДЗС. Автомобилът се движел по главен път I-2 Русе – Варна, когато на
кръстовището, образувано с второкласен път II-23 Червена вода – Средна кула
/кръстовището пред магазин „Джъмбо”/ С. Т. Н., управлявайки лек автомобил „Тойота
Ярис” с рег.№ ***, нарушила правилата за предимство, като не спазила пътен знак Б-1, не
пропуснала движещия се по път с предимство лек автомобил „БМВ 320” с рег.№ *** и
виновно причинила ПТП, при което пострадали водачът и двамата пътници в автомобила.
Произшествието било посетено на място от служители на „Пътна полиция”, които
съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали № 554/09.08.2019г. и АУАН №
378039/09.08.2019г. на Н. за виновно причиненото от нея произшествие. Ударът бил силен, в
резултат на което се отворила намиращата се точно пред мястото, заето от ищцата предна
въздушна възглавница на автомобила. От силната уплаха, тя изпаднала в шок и било
необходимо време докато се съвземе. Изпитала болки в областта на десния лакет, дясната
мишница и в областта на главата. Около час и половина след произшествието, заедно с
водача И. Н. Н., тя посетила УМБАЛ „Канев” АД, където били направени необходимите
първоначални прегледи и образни изследвания. На 13.08.2019г. ищцата била
освидетелствана от съдебен лекар, който установил следните обективни находки: по
предната повърхност на дясната мишница, в далечната трета има охлузвания с кафяви
корички на обща площ около 6/4 см., по предната повърхност на дясната мишница в
1
далечната трета и към дясна лакетна ямка има синьо-червено-жълто кръвонасядане на площ
около 10 см., по гръбната повърхност на дясна мишница, в близката трета има охлузвания с
кафява коричка на обща площ 4/2 см. За изготвяне на съдебномедицинското удостоверение
И.Х. е направила разход и заплатила сума в размер на 40.00 лева. Раните и охлузванията
преминали за период от около две седмици, но в резултат на натъртването, което било
причинено от удара, дясната ръка на ищцата е продължила да я боли за около месец след
произшествието. Освен физическите болки, които понесла, И.Х. изпитала и силна уплаха и
стрес, в резултат на произшествието. Често плачела, сънувала кошмари, трудно й било да
преодолее страха си, когато се налагало да се вози в автомобил, тъй като непрекъснато се
страхувала, че някой от участниците в движението може да не спази правилата и да
преживее отново същия ужас. По предявени от ищцата обективно съединени искове за
обезщетения за претърпени имуществени, неимуществени вреди и мораторна лихва, в РРС
било образувано гр.дело № 6608/2019г. срещу С. Т. Н., което приключило с влязло в сила
решение, с което последната била осъдена да заплати на И.Х. сумата от 900.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на виновно причиненото от Н. ПТП на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 09.08.2019г. до окончателното й
изплащане; сумата от 40.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди – такса за извършване на съдебномедицинско освидетелстване, ведно
със законната лихва, считано от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 271.15 лева разноски по делото. До настоящия момент деликвентът не е заплатил на
ищцата сумите, за които е бил осъден с влязлото в сила решение по посоченото гражданско
дело. За лек автомобил „Тойота Ярис” с рег.№ ***, при управлението на който на
09.08.2019г. С. Т. Н. виновно причинила пътно-транспортното произшествие в гр.Русе, към
момента на настъпването му, имало валидно сключен в гр.Русе и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „Алианц България”.
На основание този застрахователен договор в производството по гр.дело № 6608/2019г. по
описа на РРС, ответното застрахователно дружество било привлечено и встъпило в процеса,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от ГПК, постановеното и влязло в сила решение по това дело
има установително действие в отношенията между него и ищцата. Въпреки, че с оглед
участието му в производството по посоченото гражданско дело като подпомагаща
деликвента страна, не е било необходимо, на 26.08.2020г. И.Х. изпратила на ответника
писмена покана да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от
застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил
„Тойота Ярис” с рег.№ ***, при настъпилото пътно-транспортно произшествие на
09.08.2019г. в гр.Русе в размер на присъдените й с влязлото в сила решение по гр.дело №
6608/2019г. по описа на РРС суми, ведно със законната лихва върху същите и присъдените
разноски. С нова нарочна покана, получена от ответното дружество на 03.09.2020г., ищцата
посочила банковата си сметка, по която ответникът можел да извърши плащането. Въпреки
това, нито в указания му срок, нито до настоящия момент, ответникът не е заплатил
2
посочените суми. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Ищцата твърди и че съгласно ТР № 2/2010г., постановено по тълкувателно дело № 2/2010г.
по описа на ОСТК на ВКС: „... По действащото ни право законодателят не е въвел
процесуална пречка, ограничаваща увреденото трето лице при успешно приключило
производство по чл.45 от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” и той ще е допустим, предвид различния му предмет, правно
основание и различен ответник, нямащ, по аргумент от чл.121, ал.1 от ЗЗД, качеството на
солидарен длъжник, както е постановено и в ППВС № 7/77г. ... Правният интерес на ищеца
в този случай ще е обусловен както от липсата на реално извършено от деликвента плащане
на деликтното обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция срещу
застрахователя, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск той се
презюмира само въз основа на твърдението в исковата молба за неудоволетворено
притезание срещу конкретен ответник. Затова, доколкото вредата се смята за обезщетена не
когато е установена с влязло в сила решение, то всяко едно от тези права следва да се счита
за погасено само след окончателно удоволетворяване на увреденото лице, което настъпва с
реалното плащане пълния размер на тази вреда, съответно плащане до размера на
застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в
хипотезата на предявен пряк иск, но не и с уважаването на който и да е от двата иска – по
чл.45 от ЗЗД или по чл.407 от ТЗ /отм./, с аналог чл.226, ал.1 от КЗ”. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 900.00
лева, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на лек автомобил „Тойота Ярис” с рег.№ *** за претърпените от
нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на виновно причинено от С. Т. Н.,
с ЕГН: **********, пътно-транспорто произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно с
лихвите за забава, дължими от застрахования в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 09.01.2020г. – датата на получаване на съобщението, че е конституирано като
трето лице помагач на страната на ответника по гр.дело № 6608/2019г. по описа на РРС и до
тяхното окончателно изплащане; сумата от 40.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил
„Тойота Ярис” с рег.№ *** за претърпените от нея имуществени вреди – заплатена такса за
съдебномедицинско освидетелстване, в резултат на виновно причинено от С. Т. Н., с ЕГН:
**********, пътно-транспорто произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно с лихвите за
забава, дължими от застрахования в размер на законната лихва върху главницата, считано от
09.01.2020г. – датата на получаване на съобщението, че е конституирано като трето лице
помагач на страната на ответника по гр.дело № 6608/2019г. по описа на РРС и до тахното
окончателно изплащане и сумата от 271.15 лева, представляваща разноски, присъдени в
полза на И.Х. по гр.дело № 6608/2019г. по описа на РРС, водено срещу застрахования С. Т.
Н., с ЕГН: **********, за установяване на гражданската й отговорност и след като ЗАД
„Алианц България” е било привлечено в процеса. Претендира и направените по настоящото
3
дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Ответникът ЗАД „Алианц България” със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” № 59, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори Йоанис Коцианос, Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков
Александров и Павлин Деков Петков, оспорва изцяло предявените искове като твърди, че на
първо място ищцата вече е реализирала правата си по чл.45 от ЗЗД срещу причинителя на
вредата по гр.дело № 6608/2019г. по описа на РРС и претенцията към застрахователя, който
е участвал по това дело като подпомагаща страна е неоснователна. Твърди и че е заплатил
на ищцата застрахователно обезщетение и лихви в общ размер на 1 044.40 лева на
24.09.2020г., което е в законовоопределения срок по чл.108 от КЗ, поради което и натоящите
искове се явяват преждевременно предявени, а от там и неоснователни. Оспорва и
претенцията за претендираните разноски, като счита, че не следва да отговаря за такива в
качеството си на застраховател, а същите следва да се търсят от виновното лице, което е
осъдено да ги репарира.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Около 19.25 часа на 09.08.2019г. ищцата е пътувала на предната дясна седалка на лек
автомобил „БМВ 320” с рег.№ ***, който бил управляван от И. Н. Н. от гр.Русе към кв.ДЗС.
Автомобилът се движел по главен път I-2 Русе – Варна, когато на кръстовището, образувано
с второкласен път II-23 Червена вода – Средна кула /кръстовището пред магазин „Джъмбо”/
С. Т. Н., управлявайки лек автомобил „Тойота Ярис” с рег.№ ***, нарушила правилата за
предимство, като не спазила пътен знак Б-1, не пропуснала движещия се по път с
предимство лек автомобил „БМВ 320” с рег.№ *** и виновно причинила ПТП, при което
пострадали водачът и двамата пътници в автомобила. Произшествието било посетено на
място от служители на „Пътна полиция”, които съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали № 554/09.08.2019г. и АУАН № 378039/09.08.2019г. на Н. за виновно
причиненото от нея произшествие. На 13.08.2019г. ищцата била освидетелствана от съдебен
лекар, който установил следните обективни находки: по предната повърхност на дясната
мишница, в далечната трета има охлузвания с кафяви корички на обща площ около 6/4 см.,
по предната повърхност на дясната мишница в далечната трета и към дясна лакетна ямка
има синьо-червено-жълто кръвонасядане на площ около 10 см., по гръбната повърхност на
дясна мишница, в близката трета има охлузвания с кафява коричка на обща площ 4/2 см, а за
изготвяне на съдебномедицинското удостоверение И.Х. е направила разход и заплатила
сума в размер на 40.00 лева.
По предявени от ищцата обективно съединени искове за обезщетения за претърпени
4
имуществени, неимуществени вреди и мораторна лихва, в РРС било образувано гр.дело №
6608/2019г. срещу С. Т. Н., което приключило с влязло в сила решение, с което последната
била осъдена да заплати на И.Х. сумата от 900.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на виновно причиненото
от Н. ПТП на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта – 09.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 40.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – такса за извършване на
съдебномедицинско освидетелстване, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 271.15 лева разноски по делото. До
настоящия момент деликвентът не е заплатил на ищцата сумите, за които е бил осъден с
влязлото в сила решение по посоченото гражданско дело.
За лек автомобил „Тойота Ярис” с рег.№ ***, при управлението на който на
09.08.2019г. С. Т. Н. виновно причинила пътно-транспортното произшествие в гр.Русе, към
момента на настъпването му, имало валидно сключен в гр.Русе и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „Алианц България”,
като на основание този застрахователен договор в производството по гр.дело № 6608/2019г.
по описа на РРС, ответното застрахователно дружество било привлечено и встъпило в
процеса, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от ГПК, постановеното и влязло в сила решение по
това дело има установително действие в отношенията между него и ищцата.
На 26.08.2020г., ищцата чрез упълномощен адвокат е изпратила на ответника
писмена покана /л.19-20 от делото/, получена от последния на 28.08.2020г., да й заплати
обезщетение за причинените вреди от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на лек автомобил „Тойота Ярис” с рег.№ ***, при настъпилото
ПТП в размер на присъдените й с влязло в сила решение по гр.дело № 6608/2019г. по описа
на РРС суми, ведно със законна лихва върху същите и присъдените разноски. С нова
нарочна покана /л.22-23 от делото/, получена от ответното дружество на 03.09.2020г., е
посочена и банкова сметка, по която ответникът можел да извърши плащането.
С преводно нареждане от 24.09.2020г. ответникът е привел по банкова сметка на
ищцата сумата от 1 044.40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
присъдените неимуществени и имуществени вреди и лихви за забава върху главниците от
900.00 лева и 40.00 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените обективно съединени искове са процесуално допустими съобразно
дадените задължителни за съдилищата указания с ТР № 2/06.06.2012г. на ВКС по т.д. №
1/2010г., ОСТК. В това ТР е посочено, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 от ЗЗД
5
е допустим прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”. В мотивите на ТР е уточнено, че правният интерес на ищеца в
този случай ще е обусловен както от липсана на реално извършеното от деликвента плащане
на деликтното обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция срещу
застрахователя, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск той се
презюмира само въз основа на твърдението в исковата молба за неудоволетворено
притезание срещу конкретен ответник.
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увредено при пътно-транспортно
произшествие лице да претендира обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност”. При
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
Всички посочени факти за наличието на вземане за непозволено увреждане са
установени по делото предвид обстоятелството, че ответното дружество е участвало като
страна по цитираното дело – трето лице помагач на страната на ответника, влязлото в сила
решение по делото има установително действие по смисъла на чл.233, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните по настоящото дело. Следователно, с обвързваща съда и
страните по делото доказателствена сила се установява наличието на противоправни
действия, извършени от застрахования деликвент, в пряка и непосредствена последица от
които за И. Ч. Х. са настъпили имуществени вреди в размер на 40.00 лева и неимуществени
вреди в размер на 900.00 лева. Съобразно практиката на ВКС /например Решение №
149/10.12.2012г. на ВКС по т.д. № 245/2010г., I т.о./ застрахователят следва да ангажира
доказателства за извършено от виновното за причиняване на вреди лице плащане на цялата
или на част от процесната сума за която е осъден, което същия не е сторил. Липсата на
плащане не се оспорва от ответника, дори напротив - ЗАД „Алианц България” АД е
заплатило на ищцата сумата от 1 044.40 лева на 24.09.2020г. /след предявяване на исковете,
което е станало на 14.09.2020г./.
Исковете обаче са неоснователни по следните съображения: В чл.498, ал.3 от КЗ е
предвидена като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС отправянето на
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Такава претенция следва да се
отправи и в процесния случай независимо, че застрахователя е участвал в предходното
производство, като трето лице помагач, тъй като КЗ не предвижда такова изключение, а и
застрахователят няма как да установи извършено ли е плащане от страна на деликвента.
Ищцата в настоящото производство е отправила такава претенция, получена от ответника на
28.08.2020г. Претенцията е нередовна, тъй като не е съдържала данни за банковата сметка,
по която следва да се извърши плащането, съобразно чл.380, ал.1 от КЗ. С писмо, получено
6
от застрахователя на 03.09.2020г. пропускът е отстранен и е посочена банкова сметка. В
чл.108 от КЗ са определени сроковете, в които застрахователят следва да се произнесе и
изплати застрахователното обезщетение. В случая релевантен е срока от 15 работни дни от
представяне на всички доказателства. Срокът е започнал да тече от 04.09.2020г. и към датата
на предявяване на исковете /14.09.2020г./ не е бил изтекъл. На 24.09.2020г. ответникът е
изплатил по банковата сметка на ищцата сумата от 1 044.40 лева – застрахователно
обезщетение и дължими лихви, така както са присъдени по гр.дело № 6608/2019г. по описа
на РРС. В случая исковете са преждевременно предявени, но този факт не касае тяхната
допустимост, тъй като както е посочено в Определение № 339/29.05.2019г. на ВКС по ч.т.д.
№ 972/2019г., II т.о. следва да бъде отчетено по реда на чл.235, ал.3 от ГПК отпадането на
процесуалната пречка за надлежното упражняване на правото на иск.
Както бе посочено по-горе в сроковете по чл.108 от КЗ застрахователят е заплатил
процесните суми, ведно с лихвите, без претендираните разноски по гр.дело № 6608/2019г.
по описа на РРС в размер на 271.15 лева, които съдът счита, че не се дължат на ищцата.
Касае се за разноски, които са присъдени в тежест на извършителя на деянието – ответник
по предходното дело, направени в съответното съдебно производство и той дължи
заплащането им лично и за тях не може да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя.
Предвид гореизложеното предявените от ищцата обективно съединени искове следва
да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявените искове,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 315.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Тези
разноски се дължат, тъй като по изложените по-горе съображения, ответникът е платил
дължимите се от него парични суми в законовоустановените срокове, независимо, че това е
станало след завеждане на настоящото дело.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Ч. Х., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.”Драма” № 15 – адвокат В.В., против ЗАД „Алианц България” със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” № 59, ЕИК
*********, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Йоанис Коцианос,
Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров и Павлин Деков Петков, обективно
съединени искове за сумите от 900.00 /деветстотин/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил
„Тойота Ярис” с рег.№ *** за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и
7
страдания, в резултат на виновно причинено от С. Т. Н., с ЕГН: **********, пътно-
транспорто произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно с лихвите за забава, дължими от
застрахования в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020г. –
датата на получаване на съобщението, че е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника по гр.дело № 6608/2019г. по описа на РРС и до тяхното окончателно
изплащане; 40.00 /четиридесет/ лева, представляваща застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил „Тойота Ярис” с рег.
№ *** за претърпените от нея имуществени вреди – заплатена такса за съдебномедицинско
освидетелстване, в резултат на виновно причинено от С. Т. Н., с ЕГН: **********, пътно-
транспорто произшествие на 09.08.2019г. в гр.Русе, ведно с лихвите за забава, дължими от
застрахования в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020г. –
датата на получаване на съобщението, че е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника по гр.дело № 6608/2019г. по описа на РРС и до тахното окончателно
изплащане и 271.15 лева /двеста седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/,
представляваща разноски, присъдени в полза на И.Х. по гр.дело № 6608/2019г. по описа на
РРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Ч. Х., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Драма” № 15
– адвокат В.В., да заплати на ЗАД „Алианц България” със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” № 59, ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от изпълнителните директори Йоанис Коцианос, Орлин
Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров и Павлин Деков Петков, сумата от 315.00
/триста и петнадесет/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8