РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207707 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. Х. ЕГН:**********, с адрес – гр.**
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 5117387 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалваният електронен фиш е неправилен,
незаконосъобразен, съставен в нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, като
излага аргументи по съществото на спора и предлага същият да бъде отменен.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат С. поддържа
жалбата и взема становище, също предлага обжалвания електронен фиш да
бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в становище на процесуалния си представител – ** Б. оспорва жалбата, като
1
посочва, че същата е неоснователна и излага аргументи по същество.
Предлага обжалвания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско такова да бъде в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 29.11.2021г..
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
2
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 11.07.2021г., в 09:11 часа, на
Републикански път II – 686, километър 17+100, в посока на движение към
гр.Пловдив, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – CAM S1 с №
11743са било заснето движение на лек автомобил марка „Тойота Аурис“ с
регистрационен номер „**“ с измерена скорост от 115 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 119 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 11.07.2021г. и час - 09:11:16ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Г. А. Х..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
3
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30
km/h - с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. за лабораторна
проверка на Българския институт по метрология, мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с №
11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи – от дата 11.07.2021г. от който е
видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от юг на север.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното
нарушението, а именно – лек автомобил марка „Тойота Аурис“ с
регистрационен номер „**“ се установява от приложена справка база данни
КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Г. А.
Х..
4
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Тойота
Аурис“ с регистрационен номер „**“ към момента на твърдяното
нарушението – 11.07.2021г..
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на
твърдяното нарушение, а именно – Републикански път II – 686, километър
17+100, в посока на движение към гр.Пловдив да е било въведено
ограничение на скоростта от 90 км/ч. с пътен знак „В26“.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния
фиш пътен знак „В26“.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема
страна, в който смисъл е налице пълно бездействие.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства,
като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо
из.№ 11-00-1024/07.12.2021г., директорът на „Областно пътно управление“ –
Пловдив е уведомил съда, че към 11.07.2021г. на посоченото място –
Републикански път II – 686, километър 17+100, в посока на движение към
гр.Пловдив е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 40 км/ч.
Последното е добре видно и от приложената към горното писмо схема на
организация на движението, от която също се установява, че ограничение с
пътен знак В26 от 90 км/ч. въведено от километър 17+390 до километър
17+330 в посока гр.Пловдив, след което са въведени следващи ограничения с
пътни знаци В26, за да се стигне до ограничение от 40 км/ч. от километър
17+200, което важи и до мястото на твърдяното нарушение.
От горното е очевидно, че в случая не би могло да бъда прието за
установено по категоричен начин, че към 11.07.2021г. на мястото на
твърдяното нарушение, а именно – Републикански път II – 686, километър
17+100, е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч. с пътен знак
„В26“. Вместо това по делото несъмнено се установи, че на горното място е
било въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 40 км/ч..
Ето защо, макар в случая да се установяват достатъчно данни за
5
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата, то неправилно и незаконосъобразно е
приложена санкционата разпоредба, а именно - чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП,
вместо чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
И макар в случая да е определено по-леко от следващото се за
нарушителя наказание, то електронния фиш се явява незаконосъобразен,
доколкото е определено неследващо се за установеното нарушение наказани,
което е в противоречие със закона. Същевременно в хода на въззивното
производство съдът не би могъл да приложи закон за по-тежко нарушение.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие /л.15 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, а като изплатен доход „безплатна“.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера,
посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300
лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този
смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна
сложност, разгледано без разпит на свидетели в едно съдебно заседание със
съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само за представяне
на писмени доказателства. Също така материалния интерес от 100 лева е
очевидно минимален, в пъти по-малък от самото присъдено възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5117387 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Г. А. Х. ЕГН:**********, с адрес – гр.** на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на
100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на адвокат А.С. С., в
качеството му на процесуален представител на Г. А. Х. ЕГН:***, сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото
производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7