Р Е Ш Е Н И Е №
70
гр.Сливен, 04.10.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
мл.с.ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на секретаря Радост
Гърдева и Зам.окръжен прокурор Диана Стоева, сложи на разглеждане от Председателя,
ВНОХД № 429/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 72/22.05.2019г. по НОХД № 869/2018г.,
Сливенският районен съд е признал подс.С.Н.Ш. за
виновен в това, че на 25.04.2015г. в гр.Сливен, в качеството си на длъжностно
лице – Председател на Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен, в
кръга на службата си, съставил официален документ – справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица, вх.№ 204471500321192/28.04.2015г.
в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, в който удостоверил неверни обстоятелства, а
именно, че от Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен са изплатени
доходи на В.Г.Т. в размер на 300лв, като такъв доход не бил изплатен, с цел да
бъде използван този документ пред НАП като доказателство за тия обстоятелства и
случаят е маловажен – престъпление по чл.311 ал.2, вр.ал.1
от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. С присъдата са
върнати на ММС оригиналните документи, приложени на ДП от л.14 до л.16 и от
л.19 до л.42. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 443.45 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД МВР
Сливен.
Присъдата е обжалвана от защитника на подс.Ш.,
като се счита, че вината на подсъдимия не е установена по несъмнен начин. Сочи
се, че присъдата е необоснована, както и че не е налице престъпление, извършено
от подсъдимия. Иска се да се постанови нова присъда, с която да се отмени
постановената такава, като се признае подсъдимия за невиновен и да се оправдае
по повдигнатото обвинение. Депозирано е допълнение към въззивната
жалба от защитника на подс.Ш., в което се посочва, че
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като в мотивите си съдът не е анализирал внимателно и задълбочено
всички събрани доказателства по делото, като е дал вяра единствено на
показанията на свид.Т.. Сочат се и други нарушения, а
именно че присъдата не е обоснована, защото някои от фактическите изводи на
съда са останали без убедителни доказателства, а други – не са направени,
въпреки налични доказателства. Твърди се, че е игнориран мотивът на свид.Т. да депозира точно такива показания, че не е ясно
откъде подсъдимият разполага с личните данни на свид.Т.
/сочи се, че са дадени лично от свидетеля на подсъдимия/. Твърди се, че съдът е
приел, че подсъдимият не е оставял документи за подпис в офиса на басейна на 12
училище, въпреки противни данни в обясненията на подсъдимия и показанията на
свид.Петров, като са взети предвид само показанията на свид.Г..
Сочи се, че подсъдимият е изготвял документите, хората са викани в офиса му и
подписите са полагани от самите тях /за по-дисциплинираните/, а за останалите –
от техни колеги. Когато нещо е оставало неоформено документално, то документите
били предоставяни в офиса на басейна, през който преминавали всички участници в
програмата. Твърди се, че всички участници в програмата получили своя хонорар,
включително и свид.Т.. В жалбата се посочва, че въз
основа на недооценка на тези обстоятелства, съдът е установил една невярна
фактическа обстановка и неправилно е приложен материалния закон, тъй като
подсъдимият не е имал цел с представянето на справката по чл.73 от ЗДДФЛ пред
НАП да въведе в заблужение НАП, а да се изпълнят
прецизно изискванията на данъчното законодателство. Посочва се, че умисълът
изисква пълна субективна яснота по фактическата обстановка, а по делото не се
установило кой е положил подписите на свид.Т. и не е
установено по делото знаел ли е подсъдимият, че свид.Т.
не е положил подписите под договора и хонорарния лист, при оформянето на
справката. В допълнението към въззивната жалба се
твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е налице
очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и тази на дееца.
Сочи се, че не е налице маловажен случай на документно престъпление, а е налице
малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2
от НК, което се извежда от високата обществена полезност от цялата многогодишна
дейност на подсъдимия и неговия клуб и по-точно да бъдат обучени сливенските
деца в плувни умения, за да не станат жертви на инциденти в местата за водни
спортове и занимания, както и да получат шанс за хармонично физическо и морално
израстване и развитие.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание пледира
за оставяне без уважение депозираната въззивна жалба
и да се потвърди атакуваната присъда като законосъобразна и правилна. Посочва,
че показанията на свид.Т. са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства
по делото. Счита за неправилно изразеното становище в жалба, че липсва
задълбочен анализ на доказателствата по делото.
В съдебно заседание подс.С.Н.Ш.,
редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.И.Б.
***. Поддържат жалбата по всички аргументи, изложени в нея. Считат, че свид.Т. е изложил показания, които действително са
последователни, но не са подкрепени от останалата система от доказателства по
делото, както и че той единствено е заинтересован да дава подобни показания.
Смятат, че за другата свид.М.Б., с повече неплатени
пари, се оказало, че е декларирала доходи. Счита се, че няма разумна причина
подсъдимият да извърши процесното престъпление и не е
заинтересован да го прави. Иска да се коментира разликата между маловажния
случай по чл.311 ал.2 от НК и нищожността по чл.9 ал.2 от НК. Подсъдимият се
придържа към казаното от защитника си и иска да бъде признат за невиновен.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваното решение и установи следното:
Въззивната жалба и допълнителното
изложение са подадени в срок и от надлежна страна, поради което са процесуално
допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
След внимателна проверка на всички събрани по делото доказателствени
източници, анализирайки ги задълбочено и всеобхватно, настоящата инстанция
направи следните фактически констатации:
Подс.С.Н.Ш. е с висше образование,
женен, работи, неосъждан. Подсъдимият от 2007г. бил Председател на Сдружение
„Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен, чиято дейност била свързана с
провеждане на мероприятия за развитие на плувния спорт в гр.Сливен. Сдружението
за периода от 2011г. до 2015г. участвало в програма на ММС „Научи се да
плуваш“, която обхващала деца от 5 до 11
годишна възраст. Програмата била насочена към обучение за плуване на децата.
Като условие за кандидатстване по тази програма било да бъдат ангажирани
определен брой треньори по плуване, спасители, медицински лица и възпитатели.
От 2011г. до 2013г. тренировките се повеждали в плувния басейн на ХІ СОУ, а от
2014г. до 2015г. – в басейна на ХІІ СОУ в гр.Сливен. Изпълнението на програмата
се отчитало пред ММС с представяне на договори, сключени с треньорите и
спасителите, сметка за изплатени суми на треньорите по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, служебни
бележки по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ и разходни касови ордери за изплатени суми.
Всички документи се представяли за подпис от служителите на подс.Ш..
Сдружението на 04.04.2014г.
сключило договор № 36-00-315/04.04.2014г. с ММС по
програмата „Научи се да плуваш“ за 2014г. По същия договор с Писмо вх.№
09-00-1104/01.07.2014г. на ММС, подс.Ш. представил
отчетни документи, а именно договори за услуга с треньорите по плуване, водач
на група, спасител и медицинско лице – със свид.В.Г.Т.
от 28.03.2014г., със свид.М.Б.Д.от 20.03.2014г., със свид.К.Т.Б. от 20.03.2014г., със свид.С.Р.Ф.
от 20.03.2014г. и със свид.Д.М. от 28.03.2014г.
Подсъдимият представил и сметки за изплатени суми на тези лица по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, служебни бележки по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ и разходни касови ордери за
изплатени възнаграждения по програмата. Така в РКО било отразено, че на свид.В.Г.Т. била изплатена сумата от 255.02лв.
Свид.В.Г.Т. от 06.01.2014г. до
20.09.2015г. работил по трудов договор като треньор по плуване и спасител в
Областен клуб „Спорт в училище Сливен 2006“. Обученията на този клуб се
провеждали в ХІІ СОУ „Елисавета Багряна“ гр.Сливен, където се провеждали
курсовете по програмата „Научи се да плуваш“ на Сдружение „Клуб по плуване –
Сливен 2002“ гр.Сливен. Свид.В. Т. нямал никакво
отношение към сдружението и през 2014г. работел само в Областен клуб „Спорт в
училище Сливен 2006“.
Въпреки, че свид.В. Т. не бил нает
по договор от Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен, на
25.04.2015г. подс.Ш., в качеството си на председател
на сдружението подписал и била представена пред ТД на НАП – Бургас, офис Сливен
справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица, вх.№
204471500321192/28.04.2015г., в която отразил, че на свид.В.
Т. била изплатена сума по граждански договор в размер на 300лв. Справката по
чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ била приета от служител на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен,
свид.Г.О.Т..
Свид.В. Т.
в края на 2014г. направил справка в системата на НОИ, за да разбере дали са му
внесени всички осигуровки по трудовия договор, който имал сключен с Областен
клуб „Спорт в училище Сливен 2006“, при което установил, че през м.май 2014г.
без да е знаел това, бил нает от Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“
гр.Сливен. Свид.Т. никога не бил работил за това
сдружение, затова потърсил подс.Ш. и го попитал за тези
пари. Подсъдимият му отговорил, че всичко е законно, да не се притеснява.
За
изпълнение на програмата „Научи се да плуваш“ на ММС наред с договорите на свид.В. Т., подс.Ш. представил
пред Министерството договори и на други лица, за които посочил, че са участвали
в програмата през 2014г., а именно свид.Д.М. М. –
фелдшер; свид.К. Г. Г., свид.Д.
Г.К. и свид.П.С.П. – треньори по плуване; свид.С.Р.Ф. и свид.К.Т.Б. - възпитатели. Свидетелите К. Г., Д.К.и П.П. заявяват, че са подписали гражданските договори, сметки
за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, служебни бележки по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ и разходни касови ордери, като им били предложени лично от подс.Ш. за подпис, както и че са получили възнаграждение по
тях. Друга част от свидетелите – М. Д., Д.М. и С. Ф. заявяват, че не са
подписвали гражданските договори, сметки за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, служебни бележки по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ и разходни касови ордери за
изплатени възнаграждения, но реално са участвали в програмата „Научи се да
плуваш“ през 2014г. и са получили възнаграждения. Единствено свид.К. Б.заявява, че не си спомня дали е подписвал
документи по тази програма и дали е получавал възнаграждения по същата.
Установява
се от заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза, че подписът след думата „специалист“ в договор за услуга между
Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен и свид.В.Г.Т.
от 28.03.2014г. най-вероятно не е положен от В.Г.Т. и поради наличие на
графическа несъпоставимост не може да се отговори на въпроса дали този подпис е
положен от подс.Ш..
По
делото е изготвено заключение по назначена съдебно-почеркова
експертиза, от която е видно, че подписът в карето след думите „подпис на
лицето, на което е представена сметката“ в сметка за изплатени суми по чл.45
ал.4 от ЗДДФЛ, в карето след думите „подпис на лицето, на което е представена
служебната бележка“ в служебна бележка по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, срещу текста
„получил сумата“ в РКО за изплатени суми на свид.В.Г.Т.,
не са положени от него. От тази експертиза се установява, че подписите след
думата „специалист“ в договор за услуга между Сдружение „Клуб по плуване –
Сливен 2002“ гр.Сливен и свидетелите Д.М., М.Д., К.Б.
и С.Ф., както и в карето след думите „подпис на лицето, на което е предоставена
сметката“ в сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ на същите
свидетели, в карето след думите „подпис на лицето, на което е предоставена
служебната бележка“ в служебна бележка по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ на същите свидетели,
срещу текста „получил сумата“ в РКО за изплатени суми на същите свидетели, не
са положени от свид.Д.М., свид.К.Б.
и свид.С.Ф., като вещото лице допуска, че не с
положени и от свид.М.Д.. Поради наличие на графическа
несъпоставимост вещото лице не е могло да отговори на въпроса дали подписите в
посочените документи са положени от подс.С.Ш..
Установява
се от приложените по делото служебна справка от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен,
че Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен е подало декларация обр.1 „данни за осигурено лице“ за месец май 2014г. на свид.В.Г.Т., като лице, работещо без трудови правоотношения
„граждански договор“, както и че на името на свид.Т.
е регистриран в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, сключен на 06.01.2014г. трудов
договор между него и Областен клуб „Спорт в училище Сливен 2006“. От приложена
по делото служебна справка от данъчна служба се установява, че свид.Т. бил осигурен по граждански договор от Сдружение
„Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен , като съгласно разпоредбата на чл.3
ал.1 т.3 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодатели, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и самоосигуряващите се лица, декларация обр.1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на НАП от осигурителите, клоновете и поделенията им за лицата,
работещи без трудови правоотношения – до 25-то число на месеца, следващ месеца
за изплащане на възнаграждението.
По
делото е приложена служебна справка от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, от
която се установява, че от Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен
е подадена справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица
вх.№ 204471500321192/28.04.2015г. по описа на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен,
в която било отразено, че на свид.Т. били изплатени
доходи в размер на 300лв.
Договор
№ 36-00-315 бил подписан между ММС и Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“
гр.Сливен на 04.04.2014г. по програма „Научи се да
плуваш“ със срок на договора от 01.04.2014г. до 14.06.2014г. В заявлението за
кандидатстване с проект по програмата на ММС „Научи се да плуваш“ от Сдружение
„Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен се установява, че е посочено
осигуряването по тази програма на двама спасители. Приложен е по делото и
договор за ползване, от който е видно, че същият бил сключен на 20.02.2014г.
между Областен клуб „Спорт в училище Сливен 2006“, като заемодател и Сдружение
„Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен, като заемател,
с предмет на договора предоставяне за почасово ползване на закрита плувна база
– басейн в ХІІ СОУ „Елисавета Багряна“ гр.Сливен. Съгласно този договор в цената били включени всички
експлоатационни разходи за нормалното функциониране на плувната база,
организиране на персонал за поддръжка на басейна и помощните помещения по време
на заниманията, съгласно изискванията за безопасност и хигиена при
експлоатацията на съоръженията.
Видно
от удостоверение от 31.10.2013г. от СлОС, че Областен
клуб „Спорт в училище Сливен 2006“ се представлява от К.И.К., който е и член на
Управителния съвет, заедно с К. П. и А. И.. От удостоверение от 20.02.2014г. е
видно, че Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен се представлява
от Председателя С.Ш., който е и в Управителния съвет, заедно с М. Д.и Н.Ф..
Видно
от писмо от ММС, че в изпълнение на проекта по програма „Научи се да плуваш“
пред 2014г. Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен е представило
договор за услуга от 28.03.2014г., в който е посочено, че договорът е сключен
между Сдружението и свид.Т., както и че Сдружението е
представило и сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ на свид.Т. в размер на 300лв., служебна бележка по чл.45 ал.4
от ЗДДФЛ на свид.Т. и РКО № 42/31.05.2014г. на името
на свид.Т..
Установява
се от приложената по делото служебна справка от ТД на НАП – Бургас, офис
Сливен, че свид.В. Т. няма подавани в ГДД по ЗДДФЛ
през 2015г., а по отношение на свид.М.Д. има подадена
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2014г., подадена на 01.04.2015г., в която
лицето е декларирало доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения с възложител Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“
гр.Сливен.
Изхождайки от задължението си за цялостна служебна проверка
на атакувания съдебен акт, въззивният съд извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради
фактическата обстановка по спора, която напълно съвпада с възприетата от
първата инстанция фактическа обстановка и не обосновава различни правни изводи
относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него. Това свое
задължение съдът направи, спазвайки стриктно изискванията на чл.13, чл.14 и
чл.107 ал.5 от НПК. Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани
в хода на ДП и първоинстанционното съдебно следствие.
Изложената подробна фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е постановил правилна
и законосъобразна присъда, отчитайки всички събрани доказателства по делото.
Правилно СлРС е определил наказанието на подс.С.Ш. при условията на чл.78а от НК, тъй като подсъдимият
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, няма причинени имуществени вреди от престъплението и за деянието по чл.311
ал.2 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или пробация. Размерът на наказанието – глоба в размер на 1000
лева, е справедливо определен от първоинстанционния
съд, като съдът правилно е направил преценка и е наложил глоба в минимален
размер, предвид разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК. Правилно при налагането на
административното наказание глоба Районен съд Сливен се е съобразил с имотното
състояние, с доходите и семейните задължения на подсъдимия, както и с нормата
на чл.36 от НК, правилно отчитайки само смекчаващи вината на подсъдимия Ш. обстоятелства
и липсата на отегчаващи такива.
Неоснователни
са наведените от защитата доводи, че в конкретния казус са налице условията на
чл.9 ал.2 от НК, т.е. деянието е малозначително.
Такива съображения защитникът на подсъдимия е навеждал още в пледоариите си
пред първата инстанция. Проверяваната инстанция е отговорила на тези искания на
защитата, аргументирано е посочила защо приема, че деянието е маловажен случай
по смисъла на чл.93 т.9 от НК и не е налице малозначителност
на деянието по чл.9 ал.2 от НК. В мотивите си СлРС се
е съобразил с доктрината и трайната съдебна практика на ВКС. Доводите на
първоинстанционният съд, настоящата инстанция приема и счита, че са съобразени с
теоретичните постановки и конкретно установените и доказани обстоятелства по
делото. Правилно първата инстанция е преценила, че се касае за маловажен случай
предвид по-ниската степен на обществена опасност на деянието, извършено от подс.Ш. в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид, незначителността на вредните последици от деянието /невисоката
стойност на неправомерно посочената сума в справката по чл.73 от ЗДДФЛ/, поради
което са налице условията на чл.93 т.9 от НК, но не може да става въпрос за
прилагане на чл.9 ал.2 от НК. При приложение на чл.9 ал.2 от НК и при преценка
дали деянието е малозначително се изхожда от конкретния
казус, от данните, свързани с начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички обстоятелства определящи моралната укоримост
на деянието и степента му на обществена опасност.
Неоснователни
са наведените от защитата доводи, че деянието е малозначително,
защото следва да се изхожда от високата обществена полезност на цялата
многогодишна дейност на подсъдимия и неговия клуб, а именно да бъдат обучени сливенските деца в плувни умения, за
да не станат жертви на инциденти в местата за водни спортове и занимания, както
и да получат шанс за хармонично физическо и морално израстване и развитие. Действително
целта на дейността на подсъдимия е била тази, но не следва целите да бъдат
осъществявани с неправомерни средства и по неправомерен начин,
незаконосъобразно. Също така именно стойността на неправомерно посочената сума
в инкриминираната справка заедно с чистото съдебно минало на подсъдимия
обуславят обстоятелството, че случаят е маловажен, но това не може да
характеризира малозначителност на деянието. Става
въпрос за съставяне на официален документ – справка по чл.73 от ЗДДФЛ, от
подсъдимия, с цел да бъде използван пред НАП като доказателство за тия
обстоятелства, като подсъдимият съставил документа в качеството си на
длъжностно лице – председател на Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен.
Тук следва да се отбележи и да се отрази и обстоятелството, какъв пример дава
подсъдимият на подрастващите, за които се твърди че се възпитават за хармонично
физическо и морално израстване и развитие. Подсъдимият като председател на това
сдружение е следвало да бъде за пример, а не да извършва действия, които не
само че са морално укорими, но и осъществяват
признаците на деяние, наказуемо съгласно разпоредбите на НК. Поради това
настоящата инстанция намира наведените от защитата доводи във въззивната жалба и в съдебно заседание, че в случая следва
да се приложи чл.9 ал.2 от НК като подсъдмият не
следва да носи наказателна отговорност, за неоснователни. В конкретния случай
не става въпрос за деяние, което макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност
да не е общественоопасно или неговата обществена
опасност да е явно незначителна. Деянието, извършено от подс.С.Ш.
е общественоопасно и неговата обществена опасност не
е явно незначителна, поради което правилно първоинстанционният съд не е
приложил института на чл.9 ал.2 от НК.
Относно
наведените доводи във въззивната жалба за
необоснованост на атакувания съдебен акт, съдът ги намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е анализирал всички
доказателства, събрани по делото и е стигнал до обективната истина.
Неоснователно е твърдяното в жалбата, че проверяваната инстанция е дала вяра
само на показанията на свид.В. Т.. Съдът правилно е
кредитирал показанията свид.Т. в цялост, тъй като са
ясни, точни, конкретни, последователни, неизменни от образуване на ДП, както и
кореспондиращи с показанията на свид.К. К.,
заключението по назначената съдебно-почеркова
експертиза, както и от приложените справки от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба, че свид.Т. има „мотивация да деформира истината“ поради
неподаването на декларация от него в данъчната служба. Това твърдение не
отговаря на истината, тъй като свид.Т. е направил
справка в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, в края на 2014г. когато е установил
че в инкриминираната справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ, подадена от Сдружение
„Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен, било посочено че сдружението му
изплатило сума по граждански договор в размер на 300лв. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за финансовата 2014г. /за която е посочено, че му е изплатена сумата/, свид.Т. е можел да подаде през 2015г., съобразно
установените в закона срокове, и не е подлежал на санкция, но свид.Т. не е подал тази декларация, тъй като не бил
получавал въпросната сума от сдружението, не е участвал в програмата на ММС
„Научи се да плуваш“ и не е подписвал никакви документи за изплатени суми и
участие в програмата.
Правилно
съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д. К., П. П. и К. Г. в частта, в
която се твърди, че документите се подписвали в офиса на подс.Ш.
и лично подсъдимият е плащал парите на участниците в програмата в брой.
Безспорно е установен този факта и от показанията на свид.М.Д.
и съпругът й свид.В. Д., че подсъдимият лично е
плащал парите по програмата. Установено е безспорно и категорично, че през
2014г. свид.Т. е работил като спасител на басейна в
ХІІ СОУ „Елисавета Багряна“ гр.Сливен, но към Областен клуб „Спорт в училище
Сливен 2006“ с които имал сключен договор. Това се извежда от показанията на свид.Т., които кореспондират и с показанията на свидетелите
К., Г., П. /за последните двама само в тази част показанията им/.
Относно
соченото във въззивната жалба, че неправилно съдът е
приел, че подс.Ш. не е оставял документи за подпис в
помещение, намиращо се на басейна, то въззивният съд счита, че извода на СлРС е правилен. Свидетелите П. и Г. са били треньори по
тази програма и дават показания за документи, които ги касаят като такива, като
единствено свид.К.твърди, че подсъдимият е оставял
документи за подпис на басейна, което правилно не е ценено от първата
инстанция, защото не е подкрепено от останалата доказатествена
съвкупност, включително и от показанията на свид.Г.,
който твърди, че подсъдимият е оставил само един път документ на басейна, касаещ само треньорите. Всички останали свидетели Д., Д., М. са подписвали документи предоставяни от подсъдимия
лично и в неговия офис. От друга страна, в заключенията по назначените съдебно-почеркови експертизи категорично се установява, че
свидетелите М., Б., Ф. и Т. не са положили подписи в изследваните документи.
Вещото лице е допуснало, че свид.Д. не е положила
подписи в документите, но обстоятелството, че същата е работила по граждански
договор по програмата и са й изплатени от подсъдимия сумите, се доказа в хода
на съдебното следствие, поради което и обвинението било изменено от
представителят на държавното обвинение. При извършеното сравнително изследване
в експертизата се установява значително несъответствие в транскрипцията на
изследваните подписи и подписите на подс.Ш. от
сравнителния материал. Вещото лице посочва, че поради липса на елементи, които
могат да се съпоставят /графическа несъпоставимост/, не може да отговори на
въпроса дали подписите са положени от подс.Ш.. Този
извод на вещото лице е приет за достоверен правилно, поради което и няма
съответно обвинение.
Неоснователно
е и наведеното в жалбата, че инкриминираната справка не е необходима по
програмата на ММС. Напротив при отчитане на изпълнението на програмата се
представят всички необходими документи, касаещи приключването на програмата, а
и справката задължително се подава при счетоводното оформяне на документите на
сдружението, имащи отношение към дейността на дружеството. При положение, че
има оформени документи относно свид.В. Т., че участва
в програмата на ММС със Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен, то
е задължително да се подаде инкриминираната справка в ТД на НАП – Бургас, офис
Сливен, в противен случай именно сдружението ще търпи санкция. Действително са
изпълнени изискванията на данъчното законодателство, но в справката подс.Ш. е удостоверил неверни обстоятелство, а именно че
Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен е изплатило на свид.Т. доходи в размер на 300лв, а такива не били в
действителност изплатени. По този начин справката била използвана от подс.Ш. пред ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, където била
подадена като доказателство за тия обстоятелства.
Въззивната
инстанция намира, че знанието на подс.Ш. относно
обстоятелството, че свид.Т. не е получил посочената в
справката сума се извежда от категорично установения по делото факт, че
подсъдимият лично е изплащал сумите на участниците в програмата. Това е
установено от показанията на свидетелите Д., М., К., Г., П., Д., които
кореспондират помежду си относно това обстоятелство и са безпротиворечиви,
последователни, ясни и точни. Обстоятелството кой е полагал подписите в
документите е ирелевантно, като знанието на
подсъдимия се извежда от обстоятелството, че той е осъществявал цялата дейност
по програмата на ММС „Научи се да плуваш“, давал е документите за подпис на
лицата, участващи в програмата, изплащал им лично и в брой възнаграждението,
подавал е в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, необходимите документи във връзка
с програмата. Инкриминираната справка е била необходимо да се подаде от подс.Ш., тъй като вече е била подадена Декларация обр.1 по чл.3 ал.1 т.3 от Наредба № Н-8 /подава се до 25-то
число на месеца, следващ месец за изплащане на възнаграждението/, в която било
посочено и възнаграждение за свид.Т.. Знанието на подс.Ш. се извежда и от това, че подсъдимият е съзнавал и е
знаел, че без участието на спасител договорът с ММС нямало да бъде сключен и
сдружението нямало да участва в програмата на ММС „Научи се да плуваш“.
Първоинстанционният
съд е направил задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия, като е посочил в
коя част им дава вяра и кои не кредитира, което напълно се споделя от
настоящата инстанция. Разбира се обясненията на подсъдимия са негова защитна
позиция, но правилно са кредитирани тези, които кореспондират с цялата доказателствена съвкупност по делото, а останалите са
останали изолирани в процеса и правилно не им е дадена вяра от съда. Установено
е от сключените договори за ползване през 2014г. с лицата, стопанисвали по това
време басейните в ХІ и ХІІ СОУ и Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“
гр.Сливен, за участие в програмата на ММС „Научи се да плуваш“, че басейните се
предоставят само за ползване, като не било договорено да се осигурява спасител.
Осигуряването на спасител било ангажимент на подс.Ш.,
като председател на Сдружение „Клуб по плуване – Сливен 2002“ гр.Сливен. В
подкрепа на това обстоятелство са и показанията на свид.К.,
който е категоричен, че не може да се сключи договор с ММС без спасител. СлРС обстойно е съпоставил обясненията на подсъдимия с
показанията на останалите свидетели, както и със заключенията на съдебно-почерковите експертизи, анализирал ги е, което
напълно се споделя от настоящата инстанция.
Изхождайки от всичко изложено и при цялостната проверка на
обжалваната присъда, въззивният съд намира, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са отстраними и
съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните права на страните,
поради което не следва да се отменя първоинстанционната
присъда.
Съобразявайки
изложеното, настоящата инстанция направи извод, че провереният
първоинстанционен съдебен акт, а именно Присъда № 72/22.05.2019г. по НОХД № 869/2018г.
по описа на Сливенски районен съд, е законосъобразен и обоснован. Поради това
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания
за нейната отмяна или изменение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.338, вр.чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72/22.05.2019г. по НОХД № 869/2018г.
по описа на Сливенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: