Р Е Ш Е Н И Е
№ 1048
гр.Пловдив, 29.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VІІ състав, в открито съдебно заседание на 26.08.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
АНАСТАСОВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря: ПЕНКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов гражданско въззивно дело № 1835/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Н. Д. и К.Н.С., в качеството им на ответници в първоинстанционното производство, против решение от 19.06.2019 г., постановено по гр. д. № 3978 от 2019г. на ПдРС, І състав, с което жалбоподателите са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо въззиваемата С.Н.А. и им е забранено да приближават същата, жилището й, местата й за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца. С обжалваното решение на жалбоподателите са наложени и глоби от по 200 лева, на основание член 5, ал. 3 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че твърдените в молбата за защита от домашно насилие актове на домашно насилие са доказани. Направен е анализ на свидетелските показания, като се сочи, че нито един от свидетелите не е пряк очевидец на твърдените в молбата обстоятелства, а също така, че свидетелите най-общо сочат за влошени отношения между страните. Не се оспорва, че отношенията между страните са влошени, а като причина за това се сочи единствено отказа на въззиваемата С.А. да предаде на жалбоподателите припадащите им се суми на получена само от нея рента от съсобствени имоти. Обръща се внимание и на това, че от приетите медицински документи - епикриза и експертно решение на ТЕЛК се установява, че от епилепсия страда Р.Д., а не нейната сестра, а здравословните проблеми на последната датират от преди твърдените актове на домашно насилие и няма как да са предизвикани от тях. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие.
Въззиваемата С.Н.А. оспорва жалбата като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по молба от С.Н.А. за защита от домашно насилие, упражнено над нея на 13.01.2019г. и на 23.02.2019г. от нейния брат К.Н.С. и от сестра й Р.Н.Д.. В молбата се твърди, че на посочените дати в дома й, при провеждане на разговори за наследствената им къща, възникнал скандал, като била заплашвана и ругана, като по- конкретно й било заявено, че ще бъде ликвидирана. По причина на отправените й заплахи молителката- въззиваема в настоящето производство, изпитала страх за живота си. В първото по първоинстанционното дело съдебно заседание ответниците са оспорили твърденията на молителката за упражнен над нея психически тормоз, без да изложат конкретни твърдения относно отношенията си с нея.
Молбата за защита е подадена на 11.03.2019г.. Твърдяният акт на домашно насилие, упражнено на 13.01.2019г., попада извън едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. С оглед на този инцидент не може да бъде предоставена защита и поради това е безпредметно същият да бъде обсъждан.
По делото на
ПдРС са разпитани свидетелите М. У. /без родство/, Т.Т. /без родство/ и К. Д. /син на жалбоподателката/. Свидетелят У. държи
заведение в съседство с дома на С.А.. Известно му било, че често избухват
скандали между нея, брат й и сестра й по повод на някакъв наследствен имот. След
тези скандали виждал въззиваемата разстроена. Казвала, че й вдигат големи
скандали и от това й става лошо. През месец февруари имало идентичен случай.
Въззиваемата казала също така на свидетеля, че я страх да спи в къщата, и го помолила да й вземе райбер. Свидетелят Т.
развива търговска дейност в офис, близо до къщата на С.А.. От една година
започнал да чува скандалите между нея и брат й. К.С. я обиждал с нецензурни
думи. През месец февруари тази година тя
дошла в офиса му разстроена. Още няколко пъти през годината идвала при него
разплакана. Свидетелят Д. сочи, че на 23.02.2019г., късно следобед отишъл с
майка си в дома на неговата леля в гр. Пловдив, за да получат парите от
арендата на наследствените земи. Присъствал и вуйчо му К.С.. Леля му им казала,
че те пари няма да видят, защото била платила разноските за погребението на баба
му. Скарали се, но според свидетеля майка му и вуйчо му не били обиждали или
заплашвали леля му.
Действително,
както се твърди и във въззивната жалба, от показанията не се установява пряко и
категорично именно на 23.02.2019г. въззиваемата да е била ругана и заплашвана
от брат си и сестра си с унищожение и ликвидиране. Единствено свидетелят Т.
споменава, че е чувал от жалбоподателя С. нецензурни думи по адрес на сестра
му, но не става ясно колко пъти и кога се е случило това. И тримата свидетели говорят
най- общо за скандали между жалбоподателите от една страна и въззиваемата от
друга.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3. Такава декларация е представена от въззиваемата, в качеството й на молител в първоинстанционното производство, и в нея се съдържат твърденията в молбата за защита относно инцидента на 23.02.2019г.. Декларацията не се опровергава от нито едно от доказателствата по делото, включително и от показанията на свидетеля Д., тъй като, предвид близката му родствена връзка с жалбоподателката, не може показанията му да бъдат възприети като напълно точни и отразяващи изчерпателно всичко случило се при срещата на горепосочената дата. При това следва да се отчетат обстоятелствата, които категорично се установяват от показанията на първите двама свидетели, че след всеки скандал С.А. е била силно разстроена, че тези скандала са се случвали в дома й и тя самата не е търсела брат си и сестра си, за да се разправя с тях. Тези обстоятелства дават до голяма степен основание изложеното в молбата за защита и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН да бъде възприето за достоверно. Ето защо, и настоящата съдебна инстанция намира, че искането за предоставяне на защита по реда на ЗЗДН се явява основателно.
Относно срока, за който е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, следва да се отбележи, че от показанията на първите двама свидетели се установява, че жалбоподателите многократно са търсили въззиваемата, като при всеки разговор се е стигало до скандали, от които тя се е чувствала силно разстроена. Свидетелят Д. също сочи, че отношенията между майка му и леля му не са нормални и по- конкретно, че „те не могат да разговарят нормално помежду си“. Както беше посочено по- горе не въззиваемата е тази, която инициира скандалите. Независимо от това, доколко претенциите на жалбоподателите спрямо нея са основателни, то е напълно недопустимо те да се опитват да реализират правата си чрез упражняване на психически натиск. Ето защо настоящата инстанция намира, че определеният от първоинстанционния съд срок на мярката е уместен, с оглед нормализиране на отношенията между страните. Съответно обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за адв.възнаграждение във въззивното производство в размер от 200 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 2555/19.06.2019г. по гр.д.№ 3978/2019г., с което в производство по ЗЗДН К.Н.С. с ЕГН: ********** *** и Р.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо С.Н.А. с ЕГН ********** ***; забранено им е да приближава пострадалата С.Н.А., жилището й и местата за социални контакти и отдих на същата, като са осъдени да заплатят дължимата държавна такса в размер от 25 лева и глоби по чл.5, ал.3 от ЗЗДН в размер от по 200 лева.
ОСЪЖДА К.Н.С. с ЕГН: ********** *** и Р.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплатят солидарно на С.Н.А. с ЕГН ********** *** 200 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: