Р Е Ш
Е Н И Е
№287
Бургас, 20/03/2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, двадесет и шести състав, в открито заседание на втори март, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Константин Григоров
2. Яна Колева
Секретар Вяра Стоянова
Прокурор
Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия
Златина Бъчварова
касационно административнонаказателно дело
номер 164 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр.
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Д.В.П.,
роден на *** г., украински гражданин, с настоящ адрес:***, хотел „Селена резидентс“, против решение №1189 от 23.12.2022 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 3610/2022
г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление/НП/ № 22-0769-002434/23.09.2022 г. на началник група, сектор „Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона
за движението по пътищата/ЗДвП/, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000.00/две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Касаторът, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно.
Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът,
редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Районен
съд Бургас с решение №1189 от 23.12.2022 г., постановено по административнонаказателно
дело № 3610/2022 г. е потвърдил наказателно постановление/НП/ №
22-0769-002434/23.09.2022 г., издадено от началник група, сектор „ПП“, ОД МВР
Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
174, ал. 3, пр.2 ЗДвП, на Д.В.П. са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 2000.00/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
За да
постанови решението, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяна на наказателното постановление. Приел е за доказано, че Д.В.П. е
извършил деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/
и в НП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение, визиран в чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП, затова
и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Санкцията
е наложена на Д.В.П. за това, че на 23.09.2022 г. около 14.40 ч. в гр.Бургас,
к-с „Меден рудник“, на кръстовището на ул. „Въстаническа“ и ул. „Александър
Георгиев Коджакафалията“ като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел
„П.“ с рег.№ КА****ВО
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с фабр. №АRPK-0024.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0067294, връчен
на Д.В.П.. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №22-0769-002434/23.09.2022 г., въз основа на
който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
В касационната жалба се излагат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, а именно административнонаказващия
орган/АНО/ неправилно издал НП в деня на съставяне на АУАН на основание чл.44,
ал.4 ЗАНН, при положение, че касаторът има постоянен
адрес в Република България и този ред е неприложим; не му е бил осигурен
преводач, а той знаел малко български и не разбрал какво се иска от него; че
следва да даде кръв за наркотици и какво наказание следва от отказа.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал правни
изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция и към които препраща, съобразно правилото на чл.221, ал.1 АПК.
Възраженията
на П., поддържани и пред касационната инстанция, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено
правото му на защита, тъй като е украински гражданин и не му е бил назначен преводач,
са неоснователни. В случая от показанията на актосъставителя
и свидетеля при съставяне на АУАН, водачът Д.В.П. е разбирал в достатъчна степен български, тъй като се съгласил да бъде тестван
за употреба на алкохол, но отказал проверка от контролните органи с
техническото средство за употреба на наркотици. Освен това той е подписал АУАН без
да впише възражения на украински, че не му е ясно съдържанието на акта. По тези
съображения съдът приема, че не е било ограничено правото му да бъде информиран
на разбираем за него език за извършеното нарушение.
Правилно
е прието от решаващия съд, че не се предвижда задължително участие на преводач
в административнонаказателното производство - във
фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което е чужд
гражданин.
Безспорно
е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото
да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо,
преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и
предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на украинския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП,
действията на актосъставителя, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на
процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод
постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния
интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето
да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив
процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред районния съд. В Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени
след проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост,
цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод
единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си,
липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да
обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство, както правилно е приел районния съд.
Правото
на защита на касатора не е нарушено и с оглед
издаване на наказателното постановление непосредствено след съставяне на АУАН,
без спазване на срока за възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН. В нормата на чл.44,
ал.4 ЗАНН и чл.52,
ал.1, изр. второ ЗАНН,
е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в
Република България, съставеният АУАН да се предоставя незабавно на наказващия
орган, който се произнася в деня на получаване на административнонаказателната
преписка, какъвто е процесният случай. Твърденията,
наведени в касационната жалба, а и в производството пред районния съд, че касаторът е имал постоянен адрес на територията на
Република България не са подкрепени с доказателства. Обстоятелството, че като
украински гражданин автоматично му е била предоставена временна закрила на
територията на Република България и издадена регистрационна карта на чужденец,
който се ползва със статут на временна закрила в страната, не означава, че той
е бил вписан в регистъра на населението по постоянен адрес. Разпоредбата на
чл.44, ал.1 ЗУБ сочи, че в регистрационната карта се съдържат единствено данни
за настоящ адрес и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за
бежанците.
Според
нормата на чл.44,
ал.4, изр. второ ЗАНН,
към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, като даването
на такива срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното
производство. След като АУАН е предявен на нарушителя и същият е получил препис
от него, той може да направи възражения срещу акта, в общия случай в седмодневен
срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя няма постоянен
адрес в Република България - само при подписването на акта. В случая, АУАН е
предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е
осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения акт.
Неупражненото право на даване на обяснения или възражение срещу АУАН не
нарушава административнопроизводствените правила и
само в случай, че нарушителя даде писмени обяснения или възражения, същите на
основание чл.
44, ал.4, изр. второ ЗАНН
следва да се приложат към акта и незабавно, да се предоставят на наказващия
орган.
По
изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна решението
на районния съд следва да се остави в сила.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет
и шести състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №1189 от 23.12.2022 г., постановено по административнонаказателно дело № 3610/2022 г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: