Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260985 15.07.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На шестнадесети юни Година
2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като разгледа докладваното гр.д. № 8164 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Н.Д.К. иск за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 192,41 лв., дължима по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********(**********), от които 129,95
лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.08.2018
г. – 17.10.2018 г., и 62,46 лв. – неустойка по т. 11 от договора, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, които суми са
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 4068/2020 г. на БРС. Претендира се и присъждане на направените
разноски в исковото и в заповедното производство. В исковата молба се твърди,
че на 13.08.2018 г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **********за срок от 12 месеца, при абонаментен план „Тотал
24,99“ с месечен абонамент от 24,99 лв., като на същата дата по заявление на
абоната предпочетеният номер е бил променен на **********. Твърди се също така,
че ответникът не е платил сумата от 129,95 лв., представляващи дължими
абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период 18.08.2018 г. – 17.10.2018
г., начислени във фактура № **********/**********на стойност 73,61 лв., от
която се претендира 64,01 лв., и фактура № **********/************** на стойност 65,94 лв., поради което на осн. т.
11 от договора мобилният оператор му е начислил и неустойка в размер на 62,46
лв. с фактура № **********/ **********, чийто размер не надвишава три месечни
абонаментни такси. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ответника, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД,
като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и
недоказан и се моли същият да бъде отхвърлен. Оспорено е наличието на договорни
отношения между страните, както и че ответникът е бил абонат на услугите на
ищеца. Оспорено е и твърдението на ищеца, че през процесния период ответникът е
ползвал предоставяни от ищеца услуги, като се твърди, че липсват доказателства
дали ищецът реално е предоставил на клиента такива услуги, какви по вид са тези
услуги, дали същите са били вярно отчетени от доставчика на услугите и дали са
правилно тарифирани и коректно фактурирани. Оспорена е и дължимостта на
претендираната неустойка, като се твърди, че в договора на страните липсва чл.
11, на който се позовава ищецът. Заявено е, че в договора принципно е
предвидена неустойка за неизпълнение, но се твърди, че тази клауза е нищожна,
поради невъзможността да бъде изначално преценен размерът на неустойката,
поради прекомерност на същата и поради накърняване на добрите нрави. Твърди се
също така, че не са ангажирани доказателства ищецът да е упражнил надлежно
правото си да прекрати договора чрез отправяне на получено от ответника писмено
уведомление, поради което следва да се приеме, че договорът е прекратен с
изтичането на срока му и не са налице предпоставките за дължимост на
претендираната неустойка. Заявено е и че клаузата за неустойка е нищожна като
неравноправна клауза на осн. чл. 143, ал. 6 от ЗЗП, поради липса на предвидена
възможност за прекратяване на договора от страна на потребителя по вина на
доставчика. Ако съдът приеме, че клаузата за неустойка е действителна, се
твърди, че същата е недоказана по размер, тъй като размерът й е произволно
посочен, без да е ясен принципът на изчисление. Направено е и възражение за
нищожност на клаузите на договора и ОУ като неравноправни, нарушаващи правата
на потребителя и противоречащи на добрите нрави, а освен това приложените общи
условия са в абсолютно нечетлив вид, поради изключително дребния им шрифт,
което е нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Твърди се също така, че
общите условия не обвързват ответника на осн. чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП, тъй като
не носят неговия подпис. Особеният представител на ответника
се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Не ангажира доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото е представено копие на Договор за мобилни услуги от 13.08.2018
г., сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Н.Д.К. за предпочетен номер *****************,
при абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона
ЕС“, с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв., като е посочено, че
първоначалният му срок е 12 месеца и изтича на 13.08.2019 г., но след
изтичането на този срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните
условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие. Посочено е също така (в т.
11. Условия), че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния
му срок по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, включително общите
условия, потребителят дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартните месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Така сключеният между страните договор е двустранно
подписан, като неговата валидност не е оспорена по делото, поради което следва
да се приеме, че договорът е породил правното си действие.
На
същата дата – 13.08.2018 г. - по искане на ответницата е бил променен
посоченият в договора предпочетен
номер от ************** на ****************.
Представени
са и общи условия към договора, но същите не носят подписа на потребителя,
поради което и на осн. чл. 147а от ЗЗП следва да се приеме, че те не го
обвързват. Никое от вземанията на ищецът обаче не се основава на клаузи от
общите условия, поради което в случая е без значение дали същите обвързват
потребителя.
Към
исковата молба са приложени дубликати на три фактури, издадени от ищеца на
името на ответницата през периода **********– 18.12.2018 г., в които са
фактурирани такси и ползвани услуги през периода 18.08.2018 г. – 17.10.2018 г.
в общ размер от 139,55 лв., начислени във фактурите от **********и 18.10.2018
г., от които ищецът претендира 129,95 лв., поради извършено от ответницата
частично плащане на сумата от 9,60 лв. както и неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги в общ размер от 62,46 лв., начислена в
последната фактура от 18.12.2018 г. Така представените фактури са оспорени от особения
представител на ответницата, тъй като не са подписани от нея, като се твърди, че
фактурите не установяват факта на предоставяне на услугите, нито техния размер.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, в заключението по
която е посочено, че през процесния период ищецът е осигурил на ответницата
достъп до електронната си съобщителна наземна мрежа, доказателство за което са
проведените разговори и ползваните услуги от посочения телефонен номер през
този период. Вещото лице също така е установило, че през процесния период
ползваните от телефонния номер на ответника услуги са в общ размер от 139,55
лв. В заключението е посочено, че изводите на вещото лице са базирани на
представените материали по делото, както и на извършени справки в
информационните масиви на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а в съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че информационните масиви представляват информационна система,
в която се записват всички данни от проведените разговори от клиентите на
дружеството и ползваните от тях други услуги. В съдебно заседание вещото лице
също така е посочило, че според него сумите, които са посочени като потребление
извън пакета, са калкулирани правилно.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният
установителен иск е основателен и доказан. В случая се установи, че договорът
между страните е бил валидно сключен и е породил правното си действие, като въз
основа на него ответницата е била длъжна ежемесечно да плаща абонаментна такса
в размер на 24,99 лв., дори да не ползва предоставените й от ищеца услуги. От
ангажираната по делото съдебно-техническа експертиза обаче се установи, че през
процесния период от предоставения на ответницата предпочетен телефонен номер са
били проведени разговори и са били ползвани други услуги, като общата стойност
на таксите, разговорите и другите услуги възлиза на 139,55 лв. С оглед на това
и предвид факта, че липсват твърдения и доказателства за плащане на тази сума,
а ищецът е признал извършено плащане на част от нея в размер на 9,60 лв., то
основателна и доказана се явява претенцията на ищеца, че ответницата му дължи
остатъка в размер на 129,95 лв., за която липсват данни към момента да е
платен.
По отношение на претендираната неустойка, съдът намира, че същата е
дължима от ответницата, тъй като съгласно клаузите на договора неустойка се
дължи от абоната както при предсрочно прекратяване на договора по негова вина,
така и при неизпълнение от негова страна на задължения по договора, а в случая
се установи, че ответницата е допуснала такова неизпълнение, тъй като не е
платила задълженията си по договора периода 18.08.2018 г. – 17.10.2018 г.
В договора е предвидено, че неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, което условие в случая е спазено, тъй като
месечният абонамент е в размер на 24,99 лв., съответно трикратният му размер е
74,97 лв., а неустойката е начислена в по-малък размер.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на
ответницата за нищожност на клаузата за неустойка на осн. чл. 143, ал. 2, т. 6
от ЗЗП (неточно посочена в отговора като чл. 143, ал. 6 от ЗЗП, каквато алинея
липсва в чл. 143), тъй като посочената разпоредба не касае дължимостта на
неустойка, а възможността търговецът да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, без същата възможност да е предоставена на
потребителя, като в случая е видно, че с процесния договор е предоставена възможност и на потребителя да поиска неговото
предсрочно прекратяване – „по вина или по инициатива на потребителя“.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в заповедното производство,
които са в размер на 385 лв., както и разноските на ищеца в исковото
производство, възлизащи на 935 лв., или общо 1 320 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че Н.Д.К., ЕГН **********,***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, ж.к. ************************, сумата от 192,41 лв. (сто
деветдесет и два лв. и четиридесет и една ст.), дължима по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **********(**********), от които 129,95 лв. –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.08.2018 г.
– 17.10.2018 г., и 62,46 лв. – неустойка по т. 11 от договора, както и законната
лихва върху главницата, считано от 03.06.2020 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 1755/24.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4068/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр.
С********, ж.к*****************, сумата 1 320,00 лв. (хиляда триста и двадесет
лв.), представляваща сбор от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
ИМ