Решение по дело №316/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………………

……........................, гр. Варна

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                                   ТАНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. д. № 316/2020 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Кмета на Община Варна, подадена чрез гл. юриск. С.Ц., против Разпореждане № 779 от 20.01.2020 г., постановено от Председателя на АдмС-Варна по адм. дело № 3145/2019 г. на АдмС – Варна, с което на основание чл. 304, ал. 1 и чл. 306 от АПК на Кмета на Община Варна е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 (двеста) лв. за неизпълнение на Решение № 302 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 1455/2018 г. на АдмС – Варна, с което по жалба на Р  С Г , е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по подадено от Г заявление с рег. № АУ012811ВН/05.02.2018 г. за закупуване на предоставеното му под наем общински жилище, актувано с АЧОС № 2107/29.08.2001 г., и е върната на Кмета на Община Варна за ново произнасяне административната преписка по заявлението на Г при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С жалбата се настоява, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че неправилно направеното искане от Р  С Г  за налагане на наказание за неизпълнение на съдебен акт е прието за допустимо, доколкото защитата срещу неизпълнението на процесния акт страната – Г може да получи по реда на чл. 294 – чл. 298, във вр. с чл. 268, т. 2 от АПК. На следващо място се поддържа, че налагането на наказание по реда на чл. 304 и сл. от АПК не сочи на последица – неизпълнение на съдебния акт. Изтъква се, че задължението по чл. 304 от АПК, следва да произтича пряко от съдебен акт и е различно от задължението за изпълнение на индивидуален или общ административен акт, решение, определение или разпореждане на административен съд или споразумение пред административен орган или пред съд – всички изпълнителни основания по чл. 268 от АПК, т.е. задължението следва да е извън случаите на дял пети на АПК, като това е така, т.к. за неизпълнение на изпълнителното основание по чл. 268, т. 2 от АПК е предвидена изпълнителна глоба по чл. 287 от АПК и принципът „non bis in idem“ изключва възможността да се наложи едновременно изпълнителна глоба и глоба по чл. 304 от АПК. Наказаното длъжностно лице сочи следното по отношение задълженията си в случая: Отправянето на предложение от Кмета на Община Варна не представлява самостоятелен административен акт, поради което и липсата на дължимото съгласно НУРУЖНГНПОЖ, приета от ОбС – Варна поведение, не може да бъде квалифицирано като мълчалив отказ; Кметът на Община Варна не е решаващ орган и неговият акт, с който сезира общинския съвет с предложение е единство част от административното производство по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, респ. съобразно чл. 64 от АПК този акт не подлежи на самостоятелно обжалване; Предвид и Определение № 1905 от 19.07.2019 г. по адм. дело № 1847/2019 г. на АдмС-Варна, компетентността да се произнесе по искането на Г за закупуване на наетия от него общински имот е на общинския съвет, поради което мълчалив отказ в случая може да възникне, но мълчалив отказ на общинския съвет. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане на Председателя на АдмС – Варна. В съдебно заседание процесуалният представител на Кмета на Община Варна поддържа искането за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – Председателят на АдмС-Варна не ангажира писмен отговор по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Жалбата е редовна и процесуално допустима като подадена в предвидения 7-дневен срок от връчването на разпореждането - чл. 306, ал. 5 от АПК, както и като изхождаща от наказаното лице, т.е. от лице с правен интерес от обжалване.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на обжалваното разпореждане, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното разпореждане е постановено в производството по адм. дело № 3145/2019 г. на АдмС-Варна, образувано по искане на Р  С Г  с ЕГН ********** за налагане на глоба по реда на чл. 304 и сл. от АПК на Кмета на Община Варна за неизпълнение на влязло в сила Решение № 302 от 31.02.2019 г. по адм. д. № 1455/2018 г. на АдмС – Варна.

След изпълнение на процедурата по чл. 306, ал. 3 и преценка на събраните доказателства, с Разпореждане № 779 от 20.01.2020 г. по адм. д. № 3145/2019 г. на АдмС-Варна Председателят на АдмС-Варна приема следното:

           С Решение № 302 от 31.02.2019 г. по адм. д. № 1455/2018 г. на АдмС – Варна, което не е обжалвано и е влязло в сила, по жалба на Р  С Г  е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по подаденото от Г заявление с рег. № АУ012811ВН/05.02.2018 г. за закупуване на предоставено му под наем общинско жилище, актувано с АЧОС № 2107/29.08.2001 г., и административната преписка по заявление рег. № АУ012811ВН/05.02.2018 г. е върната на Кмета на Община Варна за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона;

           Кметът не представя доказателства, сочещи на изпълнението на процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НУРУЖНГНПОЖ, след връщане на преписката от съда (става въпрос за задължението на кмета да изготви предложение до общинския съвет по постъпило искане на наемател за закупуване на общинското жилище);

          Независимо от становището на Комисията по чл. 6, кметът действа в условията на обвързана компетентност от тази разпоредба и дори, когато е „отрицателно“, той е длъжен да внесе предложение до общинския съвет. Нормата на чл. 35, ал. 2 от НУРУЖНГНПОЖ предоставя възможност на кмета в хипотезата на несъгласуване на заявлението от Комисията по чл. 6 от наредбата, да внесе предложение за отказ да се прехвърли съответният имот от фонд „Наематели“ във фонд „Продажби“. Но дори и в този случай, кметът е длъжен да предприеме действия в указания в чл. 35, ал. 2 едномесечен срок;

           В случая след връщане на преписката, Комисията по чл. 6 от Наредбата се е произнесла с Решение № 3-2-1, взето на заседание, проведено на 22.04.2019 г., с което е потвърдено Решение № 2-1-1 от 27.03.2018 г., съответно е дадено „отрицателно становище“ за закупуване на общинското жилище;

           Произнасянето на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ е един от етапите, предвидени в същата наредба, но отказът на комисията не обуславя незавършването на реда, предвиден в наредбата;

           Съобразявайки решението на комисията, кметът е длъжен да продължи със съответстващите на разпоредбите в наредбата действия, до приключване на процедурата, регламентирана в нея;

           В изпълнение на Решение № 302 от 21.02.2019 г. по адм. д. № 1455/2018 г. Кметът на Община Варна е следвало да предприеме последващите действия, съобразно собствената си компетентност и да внесе предложение до общински съвет, обусловено от отказа на комисията по чл. 6 от Наредбата;

           Неизпълнението на съдебното решение, поради невнасяне на предложение, обуславя наличието и на другите две предпоставки, необходими в кумулация (длъжностно лице, което отговаря за изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, и неизпълнение на акта), констатирането на които е достатъчно, за да се възприеме извод за основателност на молбата за налагане на санкция за неизпълнено съдебно решение от Кмета на Община Варна, която санкция наказващият орган определя в размер на минимално предвидената такава в закона – 200 лева.

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентния съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК орган. Разпореждането е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Изводите на Председателя на АдмС-Варна се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства, които се извеждат от приобщените доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Правилно са установени фактите и правилно са отнесени към приложимите правни норми.

Касационното обжалване е неоснователно:

В контекста на изискуемите предпоставки по чл. 304, ал. 1 от АПК за успешно провеждане на производството по реда на чл. 304 - 306 от АПК и за законосъобразността на разпореждането, подлежи на изследване следният фактически състав: Влязъл в сила съдебен акт; Конкретно задължение, вменено на административния орган с влезлия в сила съдебен акт; Неизпълнение на вмененото задължение с влезлия в сила съдебен акт, като в този аспект е налице и една отрицателната предпоставка - да не се касае за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт, което да може да бъде предприето по реда на дял Пети от АПК. В случая са налице и трите предпоставки - налице е влязъл в сила съдебен акт, със същия е указано и конкретното задължение, вменено на Кмета на Община Варна, задължението не е изпълнено, като не се касае за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт, което да може да бъде предприето по реда на дял Пети от АПК.

Не могат да бъдат споделени изложените от наказаното лице доводи за недопустимост на постановеното по адм. дело № 3145/2019 г. разпореждане за налагане на глоба. Съдебното решение представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК, когато със същото е разрешен по същество спорът относно съществуването на правата и/или задълженията, във връзка с които е издаден оспореният пред съда административен акт. В разглеждания случай административният орган не се е произнесъл по заявлението на Г, с искане за закупуване на предоставеното му под наем общинско жилище, с което е бил сезиран. С Решение № 302 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 1455/2018 г. на АдмС – Варна, по жалба на Г, е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по подадено от Г заявление с рег. № АУ012811ВН/05.02.2018 г. за закупуване на предоставеното му под наем общинско жилище, актувано с АЧОС № 2107/29.08.2001 година, като е върната на Кмета на Община Варна за ново произнасяне преписката по заявлението на Г, при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С посоченото съдебно решение не се разрешава въпросът относно съществуването на заявеното от Г право да закупи предоставеното му под наем общинско жилище, а се създава задължение за компетентния административен орган да разгледа подаденото до него заявление и да се процедира за издаване на индивидуален административен акт. Неизпълнението на това задължение подлежи на санкция по реда на чл. 304 – чл. 306 от АПК. Изложеното сочи, че не става въпрос за задължение, основано на решение на съда, за което съдебно решение да е приложим редът за изпълнение, регламентиран в Дял пети – изпълнително производство.

Доводите на жалбоподателя, основаващи се на твърденията, че мълчалив отказ на кмета за произнасяне по заявлението на Г не е налице, доколкото компетентният съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗОС орган да се произнесе с краен акт, създаващ права и задължения е общинският съвет, не обосновават извод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, с което е наложена глоба на Кмета на Община Варна. Изложените от наказаното лице доводи в този аспект са относими към преценката за допустимостта на оспорването на мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявлението на Г с рег. № АУ012811ВН/05.02.2018 г. за закупуване н предоставеното му под наем общинско жилище. Въпросът обаче както за допустимостта на оспорването на процесния мълчалив отказ, така и за незаконосъобразността му е разрешен с Решение № 302 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 1455/2018 г. на АдмС-Варна, който съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила. Очевидно Кметът на Община Варна се е съгласил с постановения съдебен акт, който акт впоследствие не е изпълнил.

Влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните, а в случай на отмяна на административен акт имат действие по отношение на всички – арг. от чл. 177, ал. 1 от АПК, и е недопустимо под какъвто и да е предтекст да не се изпълнява влязло в сила съдебно решение, по силата на което органът е задължен да предприеме посочените в решението действия. Влезлите в сила съдебни решения следва да се изпълняват, а неизпълнението им създава сериозна заплаха за функционирането на държавната власт и правовата държава.

В случая, правилно наказващият орган приема, че след получаване на преписката от съда (въз основа на Решение № 302 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 1455/2018 г. на АдмС-Варна), независимо че заявлението на Г е било разгледано от Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ (с Решение № 3-2-1 от 22.04.2019 г. е потвърдено решение № 2-1-1 от 27.03.2018 г., като е дадено отрицателно становище за закупуване на процесното общинско жилище от Г), процедурата е финализирана с постановяването на Решение № 3-2-1 от 22.04.2019 г. на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ. Кметът на Община Варна, който следва да се приеме за уведомен за произнасянето на комисията с писмо с изх. № АУ012811ВН_021АС/17.05.2019 г. от Кмета на Район „Аспарухово“ до Директора на Дирекция „ОСИСД“ на Община Варна, не е изпълнил задължението си да продължи със съответстващи на разпоредбите в местната наредба – НУРУЖНГНПОЖ, действия до приключване на процедурата, регламентирана в нея.

Правилно наказващият орган приема, че се установява неизпълнение на съдебното решение, поради невнасяне на предложение от кмета на общината до общинския съвет в едномесечен срок от постъпване на преписката по заявлението за закупуване, както е разписано в чл. 35, ал. 2 от НУРУЖНГНПОЖ.

Принципът за законност, установен в чл. 4, ал. 1 от АПК, принципът за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК и принципът за бързина и процесуална икономия, установен в чл. 11 от АПК изискват административният орган, упражнявайки правомощията си и задълженията си, произтичащи от тях, да действа в рамките на закона, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени в закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на действието или на административния акт.

            Санкционната норма на чл. 304, ал. 1 от АПК предвижда глобата за процесното нарушение да е в границите от 200 до 2000 лв. Определената с обжалваното разпореждане глоба е в минималния размер, предвиден от законодателя за такова нарушение и е съответстваща на тежестта на извършеното нарушение, предвид на установените по делото обстоятелства, степента на обществена опасност и обстоятелствата, при които е извършено деянието.

По изложените съображения и на основание чл. 306, ал. 6 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 779 от 20.01.2020 г., постановено от Председателя на АдмС-Варна по адм. дело № 3145/2019 г. на АдмС – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.