№ 638
гр. Ямбол, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба с вх. № 15359/25.10.2022 г. на Г. Г. К. чрез
пълномощника адв. Т. Д. от АК-Смолян против определение № 2043/06.10.2022 г. по гр.д.
№526/2022 г. на РС-Ямбол, с което е отхвърлена молбата по чл.64, ал.2 ГПК на ответника Г.
К. за възстановяване на пропуснат срок по чл.259, ал.1 ГПК за подаване на въззивна жалба
против Решение №381/18.07.2022 г. по гр.д.№526/2022 г. по описа на РС-Ямбол.
Определението е атакувано с доводи за неправилност и незаконосъобразност на правните
изводи, които се основават върху тезата за липсата на"особени непредвидени
,обстоятелства, които страната не е могла да преодолее" съгл. нормативното изискване в
чл.64, ал.2 ГПК. Отправена е критика, че при изграждането на този извод отсъства
дължимото задълбочено обсъждане на представените от жалбоподателя доказателства.
Според жалбоподателя, изводът за неоснователност на молбата за възстановяване е
формиран при превратна оценка на изложената в молбата фактология, а именно: че
пълномощникът на жалбоподателя е ползвал годишен отпуск в интервала 20.07.2022-
01.08.2022 г.,;че въззивната жалба е била изготвена в срок на 02.08.2022 г. и пълномощникът
е възнамерявал да я внесе на 03.08.2022г., на която дата е бил възпрепятстван от внезапно
възникнал и непредвиден здравословен проблем - "болки в зъб", което е обусловило
непредвидено пътуване до гр.****** с цел посещение на дентален специалист и субективни
притеснения и смущения. С тези съображения се настоява за отмяна на атакуваното
определение и постановяване на ново от въззивния съд, с което на осн. чл.64, ал.2 ГПК да
бъде възстановен срокът за обжалване на първостепенното решение.
Постъпил е отговор на частната жалба от И. П. П., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете И. Г. К. чрез адв.Р. Я. от АК-Ямбол, в който е мотивирано
становище за правилност, законосъобразност на атакуваното определение.В отговора се
възпроизвеждат в систематизиран вид съжденията и правното заключение на районния съд,
придружени с качествена оценка за тяхната основателност и правилност, в контекста на
което се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Частната въззивна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, жалбоподателят е надлежна страна с правен интерес да
обжалва постановения съдебен акт, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК.
След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните ЯОС намира
следното от фактическа страна:
1
С решение №381/18.07.2022 г. по гр.д.№526/2022 г. по описа на ЯРС са частично уважени
предявените против ответника- жалбоподател в настоящото производство искове по чл.143
и чл.149 СК. С оглед спецификата на производството по реда на Глава 25 от СК, на осн.
чл.315, ал.2 ГПК съдът в последното о.с.з., в което присъствали ответникът Г. К. и
пълномощникът му адв.Д. обявил, че ще се произнесе с решение на 20/07/2022 г. В
диспозитива на първоинстанционното решение е словно материализирано указанието на
съда, че съдебният акт подлежи на обжалване от страните пред ЯОС в двуседмичен срок,
считано от посочената дата за обявяването му -20.07.2022 г., а в частта , в която се допуска
предварително изпълнение на решението, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Въззивна жалба от ответника против посоченото решение, подадена чрез пълномощника му
адв.Д., е постъпила в деловодството на съда на 05.08.2022 г., като е изпратена по пощата на
04.08.2022 г. видимо от поставеното пощенско клеймо. С разпореждане №2467/ 05.08.2022
г. първоинстанционният съд е върнал жалбата като просрочена, което разпореждане не е
било обжалвано от ответника в указания едноседмичен срок, като същият чрез
пълномощника му адв.Д. е подал молба по чл. 64, ал. 3 ГПК за възстановяване на срока за
въззивно обжалване. Към молбата са приложени Удостоверение №155/20.07.2022 г.,
издадено от АК-Смолян, че адв.Д. е ползвала отпуск в интервала 20.07.2022 г.-01.08.2022
г.,амбулаторен лист №872/03.08.2022 г. и медицинска бележка от същата дата, издадени от
дентален специалист д-р Бонка Мутафчийска, удостоверяващи прекарани от адв. Д.
инфекциозни заболявания с диагноза Car.Prof.27 зъб /лечение и обтурация/, обусловило
извършване на обстоен преглед със снемане на орален статус и изготвяне на химичен
композит във времевия интервал 13.00-14.00 ч. на 03.08.2022г. След проведена процедура по
чл. 66, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е оставил молбата за възстановяване на срока
без уважение, приемайки че молителят не обосновава наличието на особени непредвидени
обстоятелства, непреодолими от него и неговия пълномощник по смисъла на чл. 64, ал. 2
ГПК. Обосновал е, че особено непредвидено обстоятелство е налице в случаите, при които
страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни,
неочаквани и независещи от тях причини като болест, природно бедствие и други подобни,
да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било
внезапно, изненадващо и непреодолимо, на които критерии според първата инстанция не
съответства документално установения от адв.Д. преглед при зъболекар и проведено
лечение и обтурация на зъб. В посочената правно-аргументативна линия са развити
допълнителни съображения, че в периода на използвания от адвоката отпуск не е била
налице хипотеза на обективна невъзможност, още повече, че за конкретни препятствия
лично за самия ответник за бланкетното изготвяне на въззивна жалба не са представени
доказателства. Правните си съображения ЯРС е основал на недоказаността на фактическата
теза за невъзможност за своевременно депозиране на жалбата в деня на изготвянето й-
02.08.2022 г. , както и на липсата на съотосимост на заболяването на зъба с визираните в
многобройната практика на ВКС особени непредвидени обстоятелства, чието необобщено
интерпретиране включва пояснението за "тежко заболяване".
При така установените фактически положения, настоящият състав достигна до следните
правни изводи:
Практиката по прилагане на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК е единна и устойчива с оглед
даденото ясно, точно и обвързващо разяснение на нормативната хипотеза за "особени
непредвидени обстоятелства" , която е налице в случаите, при които страната или нейният
процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи
от тях причини - болест, злополука, природно бедствие - да извършат съответното
процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и
непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока
/определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение №
11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 9 от
12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение № 2 от 1.02.2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т. о., ТК/. Първоинстанционният съд е съобразил тази
съдебна практика на ВКС, както и обективираната в посоченото от частния жалбоподател
определение № 41 от 03.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2022 г., III г. о., по въпроса за
2
приложното поле на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК по отношение на процесуалния
представител на страната.
В Определение № 707 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 501/2012 г., II т. о., ТК е
очертан допълнително изведения диференциращ критерий за непреодолимост на особените
непредвидени обстоятелства, като е включено изискване за проявена добросъвестност и
положената грижа за добро водене на процеса. : "Законът не дефинира понятието
"особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика
на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени
следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и
неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок
процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро
водене на процеса. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици,
поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и
непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на
чл. 64, ал. 2 ГПК."
Разяснение на правно-нормативното съдържание и обхват на приложение на понятието
"особени непредвидени обстоятелства" се съдържа и в Определение № 9 от 12.01.2011 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, в което е изразено становище, че : " Практиката
на Върховния касационен съд по приложението на чл. 37 ГПК (отм.) определя като особени
непредвидени обстоятелства само обстоятелства, които имат изключителен и
изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили
на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива обстоятелства
например биха били внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др.," В
контекста на изчерпателния, ясен и еднопосочен характер на цитираните формулировки
ЯОС формира вътрешното си убеждение, че в процесната хипотеза не е реализирано
нормативното изискване за наличие на особени непредвидени обстоятелства, чийто
иманентни кумулативни компоненти са внезапно, изненадващо и непреодолимо възникване,
което да не е краткотрайно, а продължително в обособим времеви период, значим за
пропускането на преклузивния процесуален срок и които обстоятелства да са от естество
обективно да препятстват извършването на обвързаното със срок процесуално действие
въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. На
първо място, представените от пълномощника на жалбоподателя писмени доказателства
удостоверяват обективната ангажираност на адв.Д. във вр. с възникнал здравословен
проблем на 03.08.2022 г. единствено и само във времевия порядък между 13-14 ч., но
конкретизираният в медицинския документ часови интервал не би могъл разумно и логично
да се свърже с цялостно изчерпване на процесуалния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК,
нито дори с изчерпване на последния ден от срока за подаване на въззивна жалба. На
следващо място, в цит. определения е изведен стабилен и безспорен критерий за заболяване,
което следва да е тежко, за да се субсумира в нормативната алтернатива за особени
непредвидени и непреодолими обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 ГПК. В този см.
наложилото се лечение на зъб на адв.Д. по своя фактически характер не изпълва визирания в
закона процесуален критерий. В този контекст следва да бъдат съобразени реда и метода
за удостоверяване на възникнало непреодолимо и непредвидено препятствие във вр.с
проявление на тежко заболяване, препятстващо извършване в срок на съотв.
процесуално действие, обективирани в Определение № 437 от 11.07.2011 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 235/2011 г., IV г. о., Представеното удостоверение № 44 от 28.12.2010 г. на А.
[фирма], издадено от личния лекар на процесуалния представител на страната не
замества предвидения ред (Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87
от 05.05.2010 г.) за валидно удостоверяване на временна нетрудоспособност.
/.../Ползуването на полагаемия се годишен отпуск не е обстоятелство, което е особено или
непредвидено, поради което искането за възстановяване на срок на основание чл. 64, ал. 2
ГПК е неоснователно, както правилно е прието в обжалваното определение." В
допълнение във визираното определение еднозначно е закрепена позиция за ирелевантност
и неотносимост на ползуването на полагаемия се годишен отпуск към обстоятелствата,към
които законодателят е възвел изискване за изключителност и непредвиденост на основание
чл. 64, ал. 2 ГПК. В аналогично правно-аргументативно направление е и отстояваната
позиция в Определение № 94 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2018 г., I г. о., ГК :
3
"Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ бр. 51/27.06.2017 г.)
при определен домашен амбулаторен режим (какъвто очевидно е настоящият случай),
осигуреният е длъжен да се явява пред органите на съдебната власт през периода на
разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи медицинско
удостоверение по образец, в което е отбелязано, че заболяването не позволява явяването
му. В настоящия казус няма представено медицинско удостоверение, въз основа на което
да се направи извод, че заболяването на адвокат В. го е препятствало да внесе държавна
такса по касационната жалба и да представи по делото доказателства за това. Такъв
несъмнен извод не може да бъде направен и въз основа на информацията, вписана в
представените медицински документи."
В случая ЯОС намира, че наложилият се преглед при дентален специалист на
пълномощника на частния жалбоподател на 03.08.2022 г. в интервала между 13.00-14.00 ч.
не представлява факт от обективната действителност, който стои извън волята на страната,
върху чието възникване тя не може да повлияе, като според поясненията в Определение №
60417 от 25.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3856/2021 г., III г. е поставено и изискване за
допълнително изследване на причинната връзка между твърдяното непредвидено и
изключително обстоятелство, обективната невъзможност за преодоляването му и
неизвършеното в срок процесуално действие: "Съдебната практика е приемала като
такива обстоятелства смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия,
задържане от органите на МВР и други. Особените непредвидени обстоятелства не са
абсолютни – те се преценяват за всеки конкретен случай, наред с останалите
предпоставки за възстановяване на срока, каквито са причинната връзка с неизвършеното
в срок процесуално действие и обективната невъзможност за преодоляването им. " В
случая проведения преглед и манипулации при стоматолог на процесната дата -03.08.2022
г., която е и последният ден от пропуснатия срок по чл.259, ал.1 ГПК, сами по себе си не
могат да бъдат квалифицирани като непредвидимо и непреодолимо обстоятелство по
смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, още повече, че във фактическото изложение на частната жалба
се твърди просрочената въззивна жалба да е била изготвена още на 02.08.2022 г., а нейното
депозиране съставлява едно техническо действие,чието своевременно изпълнение е било
съвместимо с обективните възможности, както на пълномощника, така и на неговия
доверител.
Не на последно място следва да се отчете и правното значение с оглед предметните
особености и фактологична аналогия на разисквания случай с последователните постановки
в многобройна практика, опредметена в Определение № 245 от 30.07.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1126/2020 г., I т. о., ТК. определение № 437/11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 235/2011 г. на
ВКС, IV г. о., определение № 94/10.06.2019 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, I г. о.,в които
е прието, че основателността на молбата за възстановяване на срока се предпоставя от
условието да са възникнали внезапни, непредвидени обстоятелства, както за страната по
делото, така и за процесуалния й представител. В Определение № 437 от 11.07.2011 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 235/2011 г., IV г. о. изрично е записано: " Основателността на молбата
за възстановяване на срок за обжалване се предпоставя от условието да са възникнали
внезапни, непредвидени обстоятелства както за страната по делото, така и за
процесуалния и представител."
В случая не са ангажирани доказателства за наличието на обективни пречки за ответника-
частен жалбоподател Г. К. да внесе изготвената според фактическите твърдения на адв.Д. на
02.08.2022 г. въззивна жалба, нито такива за своевременното депозиране от негова страна на
бланкетна въззивна жалба, като в първия случай се касае за фактическо действие, а във
втория за формално правно действие, неизискващо специални знания, което би било
достатъчно да породи суспензивен ефект по отношение на влязлото в сила съдебно решение.
Ето защо настоящият въззивен състав прецени частната въззивна жалба за неоснователна, а
атакуваното с нея определение за правилно и законосъобразно, което предпоставя
необходимостта същото да се потвърди.
Водим от изложеното ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
4
Потвърждава Определение №2043/06.10.2022 г., постановено по гр.д.№526/2022 г. по описа
на РС-Ямбол.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5