Решение по дело №57/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 ноември 2023 г.
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20237210700057
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

56

гр. Силистра, 24 ноември 2023 година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова

                                                                                      Маргарита Славова

при секретаря Анета Т., при участието на  прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 57 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е.П.Т. с ЕГН – ********** *** против Решение № 97 от 23.06.2023 г. постановено по АНД № 202/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 35 от 20.03.2023 г., издадено от заместник кмета на Община Силистра, в частта относно размера на наложената санкция и същата е намалена от 300.00 (триста) на 50.00 (петдесет) лева.

В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на съдебния акт в нарушение на закона и процесуалните правила. Твърди се, че при издаването на санкционния акт е била приложена неправилна санкционна норма и извършеното нарушение следва да бъде санкционирано евентуално по реда на чл. 178е от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Изразено е несъгласие с изводите на съда, че не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Твърди се липса на компетентност както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган. По изложените съображения се моли за отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление в частта, в която е потвърдено, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Заместник кмета на Община Силистра с ресор “Финанси и икономика“  не е депозирал становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебна проверка пред РС-Силистра е било НП № 35 от 20.03.2023 г., издадено от заместник кмета на Община Силистра с ресор „Финанси и икономика“, с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в община Силистра (НООРЧОС) на Е.П.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 36, т. 3 от НООРЧОС за това, че та 27.02.2023 г. около 9. 40 часа в гр. Силистра, на ул. „Генерал Столетов“ № 3 е паркирала лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № СС4589АН върху тротоара, с което е препятствала нормалното и свободно придвижване на гражданите.

При обжалването на посоченото наказателно постановление районният съд е възприел фактическите констатации на административнонаказващия орган, т. е. приел е, че касаторката е паркирала изцяло на тротоара, предвиден за движение на пешеходците и без да остави място за преминаването им. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е счел, че приложената санкционна разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 4 от НООРЧОС противоречи на разпоредба от по-висок ранг, тази на чл. 178е от ЗДвП, предвиждаща наказание от 50 до 200 лева, поради което е коригирал санкционния акт, прилагайки цитираната санкционна разпоредба, като е определил размера на глобата в установения минимум.  

Така постановеното решение е правилно.

Силистренският районен съд е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните е и достигнал до обоснован извод, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на чл. 178е от ЗДвП, поради което, макар и не съвсем прецизно, е променил квалификацията на деянието и е намалил размера на глобата.

Принципно верни са оплакванията на касаторката, че в издаденото НП е била приложена неправилна санкционна норма. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че настоящата инстанция не споделя съображенията на районния съд относно липсата на нормативна забрана в нормативния акт на общинския съвет да се преповтарят разпоредби, съдържащи се в нормативен акт от по-горна степен. Макар че този извод не влияе върху правилността на крайния резултат от съдебното решение, е необходимо да се коментира, че регулацията на обществените отношения за движение по пътищата, за изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, за правата и задълженията на участниците в движението и наказанията за нарушаване на тези правила е в Закона за движение по пътищата. Това е нормативният акт, който урежда първично посочения кръг от обществени отношения. Посочената по-горе общинска наредба е подзаконов нормативен акт. Тя се издава по прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал.2 от ЗНА). Съгласно чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. В ЗДвП не е предоставена компетентност на общинските съвети да регламентират отново или по различен начин паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства. В чл. 8 от ЗНА е разписано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, но настоящият случай не е такъв, тъй като е налице дублиране, а не уреждане на неуредени отношения. Забраната, установена в чл. 36, т. 3 от общинската наредба, преповтаря установената забрана в чл. 178е от ЗДвП, като за неспазването им са предвидени различни административнонаказателни санкции.

При установената колизия на тези нормативни правила следва да се съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, която гласи, че при противоречие на постановление, правилник, наредба или инструкция с нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В настоящия случай това означава прилагане на нормата на чл. 178е от ЗДвП, която освен санкционна, съдържа и правилото за поведение, т.е. изпълнителното деяние се съдържа в самата санкционна норма и прилагайки я, първоинстанционният съдът е изменил дадената от органа квалификация. Съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК е допустимо съдът да измени дадената квалификация в наказателното постановление и приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, ако констатира, че при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. По този начин е процедирал съда, който въз основа на безспорните факти по делото-установено паркиране на тротоар в населено място, по неразрешен начин, без оставяне на място за преминаване на пешеходците - е приложил за същото деяние по-благоприятната разпоредба на чл. 178е ЗДвП.

Що се касае до оплакването за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган, въз основа на представените пред първата инстанция и обсъдени от нея писмени доказателства относно делегиране на правомощия, както и с оглед разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, следва да се счете, че както АУАН, така и НП са издадени от оправомощени лица.

Извършеното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид и няма белезите на маловажно деяние по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Ето защо настоящият състав намира, че наведеният довод за маловажност на деянието е несъстоятелен.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Силистренският административен съдна основание чл. 221, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 23.06.2023 г. постановено по АНД № 202 на Районен съд – Силистра по описа за 2023 г.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

 

                                                     Членове: 1.

 

 

2.