РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500021 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Ж. Д. П. от гр.Пловдив, чрез адв.С.
А., АК“А. и У.“ против Решение № 323/ 1710.2022г. по гр.д.№ 2780/ 2021г. по
описа на ПРС – ІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката иск по чл.439 ГПК за признаване за установено спрямо
ЕОС Матрикс ЕООД, че същата не дължи сумата 13 221,40 лв -главница,
ведно със законната лихва от 13.02.2012г., 106,15 лв- мораторна лихва за
периода 25.04.2011г. – 12.02.2012г., 367,48 лв – наказателна лихва за периода
25.04.2011г. – 12.02.2012г.и 944, 82 лв – присъдени разноски по заповедното
производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове с доводите: ПДИ от 09.08.2012г. е действие по
принудително изпълнение, което не прекъсва давността, както и образуването
на ИД, а изпълнителното дело се е прекратило поради настъпила перемпция,
считано от 05.08.2015г, поради изтекли две години от последното валидно
изп.действие, в който били правени само справки за имотното състояние на
длъжника до НАП, които съобразно т.10 от ТР №2/2013г на ОСГТК не
прекъсват давността. Заявява се становището, че институтът на перемпцията
1
се явява приложим и преди и след постановяване и действието на посоченото
ТР на ОСГТК, в каквато насока са изложени съображения. Изтъква се
обстоятелството, че подадената молба от взискателя на 13.01.2016г. за
насрочване на опис е подадена след настъпване на перемпцията и не е могло
да възпроизведе действие. Развиват се доводи по приложението на
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК относно перемирането на делото и
прекратяването му по силата на Закона, след което по прекратено изп.дело не
може вече да се извършват правно валидни изп.действия, прекъсващи
давността, а необразуването на ново изп.дело зависи само от волята на
кредитора. Извършва се позоваване на мотивите на ТР №2/2013г на ОСГТК,
както и на Решение № 10/ 16.02.2016г. по гр.д.№ 3231/2014г. на ВКС – ІІІ ГО,
Решение по гр.д.№ 1953/ 2015г на ВКС – ІV ГО относно тези изп.действия,
които се обезсилват с обратна сила и не се считат за произвели правно
действие от момента на прекратяване на ИД по силата на Закона, както и
относно неприложимостта на института на погасителната давност служебно, а
с позоваване на заинтересованата страна. Претендира се присъждане на
разноски по делото, вкл.АВ.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София,
чрез адв.Н. К., АК-С***, в който се оспорва основателността на въззивната
жалба с възраженията, че още с образуване на ИД са искани и извършвани
изп.действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, вкл. като се изтъква,
че редовната молба за образуване на ИД прекъсва давността, както и искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ, в която насока се цитира
съдебна практика на ОС-Пловдив; изчисляването на сроковете следва да се
съобрази със съдебната практика на ВКС, в каквато насока се извършва
позоваване. Застъпва се становището, че след изтичане на двугодишния
период, със или без новообразуване на изп.дело, се прекъсва давностният
срок. По тези и допълнителни съображения се иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящото
производство. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното АВ за другата страна, иска се неговото
намаляване, както и посочване на банкова сметка, по която да се приведат
присъдените на въззивника разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства във
2
връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Ищцата Ж. Д. П. от гр.П., чрез проц.си представител адв.С. А., АК“А. и У.“ –
Пловдив е сезирала съда с предявени обективно съединени искове по чл.439
ГПК за недължимост на претендирани от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД -
гр.София в образувано изпълнително производство по ИД № 522/ 2012г. по
описа на ЧСИ К.Павлов, рег.№ 824, район на действие ПОС, вземания за 13
221,40 лв - главница, ведно със законната лихва от 13.02.2012г., 106,15 лв -
мораторна лихва за периода 25.04.2011г. – 12.02.2012г., 367,48 лв –
наказателна лихва за периода 25.04.2011г. – 12.02.2012г.и 944, 82 лв –
присъдени разноски по заповедното производство, като погасени по давност
поради изтичане на 5-годишна погасителна давност. Обстоятелствата на
които се основава иска са настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
05.08.2015г., на която дата делото се е прекратило по силата на Закона,
поради неизвършване на изпълнителни действия по смисъла на ТР №2/ 2015г.
по тълк.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС в двугодишен период от
05.08.2013г., на която дата последно били изпратени запорни съобщения до
двете банки за налагане на запор върху вземанията на длъжника. След това е
посочено, че са извършвани само справки за имотното състояние на
длъжника без поисквани на каквито и да е същински изпълнителни действия
в рамките на даден изпълнителен способ. Прекратяването на изпълнителното
дело е настъпило по силата на Закона на посочената дата 05.08.2015г., като се
застъпва становището, че дори и по изпълнителното дело след този момент да
са извършвани изпълнителни действия, те ще се считат за незаконосъобразни
и неизвършени, тъй като те са осъществени по едно вече прекратено по силата
на Закона изпълнително дело и се считат за такива без правни последици, не
могат да произведат действие и нямат правно значение, вкл. подадената от
взискателя молба от 13.01.2016г. за насрочване на опис.
По поддържани във въззивното производство идентични на ОИМ възражения
ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. С
обжалваното решение са отчетени в цялост извършените в изпълнителното
производство процесуални действия за принудително събиране на
претендираните вземания първоначално от първоначалния взискател „ОББ“
АД въз основа на издадена ЗНИ и ИЛ от 15.02.2012г по ч гр д 312/2012г на
АРС, по която е образувано изп. д. 522/2012г на ЧСИ Константин Павлов с
3
длъжник Ж. П.; изискване на датата 09.03.2012г справки от ТД НАП Пловдив
за публичните задължения на длъжника в изпълнителното производство,
налагането на мерки за обезпечаването им и имуществото срещу което е
започнато принудително изпълнение, декларираните доходи от ответника,
притежаваното недвижими имоти, банкови сметки и регистрирани трудови
договори, информация от ОД МВР Пловдив за регистрирани ПП на името на
длъжника в изпълнителното производство, както и наличието на наложени
запори върху тях, проучване на имуществото на длъжника; изпратена ПДИ от
10.05.2012г, от 06.06.2012г и съобщение за насрочен опис на 24.08.2012г,
получена на 19.06.2012г., ПДИ от 09.08.2012г /връчена на 13.08.2012г/, с
даден двуседмичен срок за доброволно изпълнени; изпратени писма от
16.03.2013г с изискване на справки от осем банки за притежаваните от
длъжника в изпълнителното производство банкови сметки, трезори и касети,
и наличните суми, след което налагането на запор на банковите сметки на
длъжницата в ЦКБ АД и Юробанк България АД и изпратени запорни
съобщения от 05.08.2013г. Отчетени са и фактите, че по изпълнителното
дело е постъпила от длъжника сумата от 144,77лв., съобразно изготвен
Протокол от 16.09.2013г/; На 31.03.2015г до ТД НАП Пловдив отново са
изискани справки за имущество на длъжника, извършвани са и регулярни
справки за регистрирано трудово правоотношение. До длъжницата е
изпратено съобщение за насрочен на 16.03.2016г опис на движими вещи.
Отчетена е молбата на взискателя ОББ АД до ЧСИ от 04.08.2016г за
насрочване на опис, изземване и явен търг на движими вещи на длъжника;
изпратена ППИ за насрочен опис на движими вещи на 20.10.2016г, а с
разпореждане от 24.03.2017г на ЧСИ е бил насрочен опис на собствените на
длъжника движими вещи на посочен адрес в гр.А.. Отчетен е и фактът, че на
31.01.2018г между ОББ АД - цедент и ЕОС Матрикс ЕООД – цесионер, е
сключен договор за прехвърляне на парични вземания, с предмет - вземания
на цедента индивидуализирани в списък Приложение № 1, между които и
вземането спрямо ищцата. , за която до ищцата е изпратено уведомление за
извършената цесия. С молба от 30.03.2018г. цесионерът ЕОС МАТРИКС е
поискал встъпване като цесионер, по която е издадено Разпореждане от
31.05.2018г за заличаване на ОББ АД като взискател и е конституиран ЕОС
МАТРИКС ЕООД, във връзка с което на длъжницата е изпратена отново
призовка за доброволно изпълнение, спрямо новоконституирания взискател -
4
ЕОС МАТРИКС ЕООД. До длъжника е било изпратено отново уведомления
за насрочен опис на 09.10.2019г и на 13.06.2022г.
Въз основа на така отчетените извършени процесуални действия районният
съд е обосновал отхвърляне на предявения по чл.439 ГПК иск въз основа на
решаващите фактически и правни изводи, че в хода на изпълнителното
производство са предприемани действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността - налагане на запор , насрочени са описи и оценка на
вещи, насочени към събиране на вземането. Независимо, че в периода 2013-
2016г не са извършвани такива действия, то в хода на изпълнителното
производство са извършвани действия по принудително изпълнение, и с
оглед установените по делото обстоятелства за извършвани в хода на
изпълнителното производство действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността, е прието че вземането на взискателя не е погасено по
давност. Мотивирано е, че перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право, които
решаващи мотиви на първоинстанционния съд се възприемат от въззивната
инстанция по аналогични фактически и правни изводи.
В тази насока принципно основателни се намират доводите на
жалбоподателя, че приложимата обща погасителната давност за процесните
главни вземания принципно по ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС да започва да
тече от последното валидно поискано или предприето изпълнително действие
по изпълнителното производство. При безспорност е установено също така,
че от датата 05.08.2013г. , на която е наложен запор на вземания на длъжника,
до датата 05.08.2015г., не е било поискано от взискателя или предприето
друго изпълнително действие, но по смисъла на т.10 на ТР №2/2013г.на
ОСГТК на ВКС , което вкл. да прекъсва течащ срок за перемиране на делото
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази насока следва да се отбележи, че
ППВС №3/ 1980г. е изрично отменено с ТР №2/ 26.05.2015г. по т.д.№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, до който момент по въпроса относно приложението на
института на погасителната давност в хода на изп. процес е прието, че
давността се спира и не тече докато трае изпълнителния процес, след който
5
период с влизането в сила на цитираното тълкувателно решение давността
започва да тече от 26.06.2015г. Независимо от това дори и да се приеме, че в
периода от 05.08.2013г. до 05.08.2015г. е било налице бездействие от страна
на кредитора, което е довело до перемиране на делото на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК , съгласно актуалната съдебна практика, обективирана в
решение №10/ 16.02.2016г. по гр.д.№ 3231/ 2014г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
37/ 24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/ 2020г. на ВКС-ІV ГО, решение №3/
04.02.2022г. по гр.д.№ 1722/2021г. на ВКС-ІV ГО и решение № 127/
12.07.2022г. по гр.д.№ 2884/ 2021г. на ВКС – ІІІ ГО се приема, че
единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в ново-
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане съответно на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. В тази насока в периода след 05.08.2015г., през 2016г. в рамките на
изпълнителния способ – изпълнение върху движими вещи е поискано с молба
на съдебния изпълнител от 13.01.2016г. насочване принудителното
изпълнение върху движимо имущество на длъжника, последвало от
новоконституиране на взискател – цесионерът и ответник по делото „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с молба от 30.03.2018г , което по смисъла на т.10
ТР№2/2013г на ОСГТК на ВКС прекъсва течащ срок, вкл. на погасителна
давност в хипотезата на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Следователно дори и да се приеме,
че общата петгодишната погасителната давност за главните вземания е
започнала да тече , считано от 05.08.2013г., то същата е била прекъсвана
неколкократно и към 05.08.2018г не се явява изтекла, поради което не е
налице настъпил правопогасяващият ефект по отношение на вземанията,
предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 522/ 2012г. по описа на
ЧСИ К.Павлов, район на действие ОС-Пловдив, в полза на ищцата по
делото.
По така изложените съображения следователно предявеният иск се намери за
неоснователен и от въззивната инстанция, а обжалваното решение подлежи
на потвърждаване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане
6
на разноски по водене на делото, каквито се претендират с ОВЖ, но не са
представени доказателства за това.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 323/ 1710.2022г. по гр.д. № 2780/ 2021г.
по описа на Пловдивски районен съд – ІV гр.с.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7