РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20253000500138 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 138/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна и по насрещна въззивна жалба
против различни части на решение № 214/29.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 216/2023 г. по описа на Разградския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Т. Д. С., подадена чрез адв. Б. (разполагаща с
представителна власт съгл. пълномощно на л. 310 от делото на окръжния съд,
което не е ограничено), против решение № 214/29.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 216/2023 г. по описа на Разградския окръжен съд в частта, с която са
отхвърлени исковете й срещу ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“ гр.Разград: за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправни
действия и бездействия на училищните власти на осн. чл.49 ЗЗД, вр. с чл.71,
ал.1, т.3 ЗЗДискр., във връзка с неосигуряването на съобразени с увреждането
на ищцата средства за обучение и изпитване и неосигуряване на нормална и
спокойна учебна среда за горницата над 5000 лв. до претендирания размер от
27 000 лв.; за заплащане на сумата 3000 лв., претендирана като обезщетение за
имуществени вреди от противоправни действия и бездействия на училищните
власти на осн. чл.49 ЗЗД в.в. с чл.71 ал.1 т.3 ЗЗДискр., във връзка с
неосигуряването на съобразени с увреждането на ищцата средства за обучение
и изпитване и неосигуряване на нормална и спокойна учебна среда, ведно със
1
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 3.08.2023г.
до окончателното изплащане на сумата; и Т. Д. С. е осъдена да заплати на
ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“ гр.Разград сумата 1875лв. за направени деловодни
разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на
доказателствата, като е молила за отмяната му в същата част и уважаване на
исковете до пълните им претендирани размери и за присъждане на разноски.
Изложила е, че вследствие неправилна оценка на събраните доказателства,
съдът достигнал до погрешен извод за липсата на причинна връзка между
деликта и заболяването сколиоза и кръвотечението от носа й, а от там и за
неоснователност на твърдяните неимуществени и имуществени вреди от
същите и претенциите за обезщетяването им. Освен това, съдът определил
размер на обезщетението за неимуществени вреди в несъответстващ на
вредите занижен размер.
Ответникът ПГПЧЕ“Екзарх Йосиф“ гр.Разград, чрез адв. М., е подал
писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията е молил за отхвърлянето й и за
присъждане на сторените по делото разноски.
-По насрещна въззивна жалба на ответника ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“
гр.Разград, подадена чрез адв. М., срещу решение № 214/29.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 216/2023 г. по описа на Разградския окръжен съд в
осъдителната му част, с която е осъден да заплати на Т. Д. С. обезщетение за
неимуществени вреди в размер 5000 лв. от противоправни действия и
бездействия на училищните власти на осн. чл.49 ЗЗД, вр. с чл.71, ал.1, т.3
ЗЗДискр., във връзка с неосигуряването на съобразени с увреждането на
ищцата средства за обучение и изпитване и неосигуряване на нормална и
спокойна учебна среда, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 3.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 683,33лв. за направени деловодни разноски в
съдебното производство пред ОС Разград.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната му осъдителна част е
недопустимо, като постановено по непредявен иск, а в евентуалност е
неправилно - необосновано, материално незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молил е за
обезсилването му, евентуално – за отмяната му с отхвърляне на иска и
присъждане на разноските. Изложил е, че Окръжен съд-Разград е разгледал
осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от пряка дискриминация с правно основание чл.71, ал.1,
т.З от ЗЗДискр., във вр. с чл.49 от ЗЗД, без да е бил сезиран с претенция в този
смисъл, като посоченото в исковата молба е, че се претендират вреди от
активно поведение на трима служители на ответника, съответно учители по
български език-С.П., по английски език-Д.В. и по немски език-С.И., а не вреди
2
от бездействието на ръководството на учебното заведение-директор или друг
ръководител на ГПЧЕ „Екзарх Йосиф” град Разград, т.е. при липса на
твърдение в исковата молба, че се претендират вреди за бездействие на
училищните власти и осъществяване на дискриминационно поведение от
страна на служители на учебното заведение спрямо ищцата Т. Д. С.. Не бил
изготвен и обявен от съда окончателен доклад по делото в този смисъл и не
било указано на ответника да установи, че е третирал ищцата равноправно с
останалите ученици с подобни увреждания. Така той бил поставен в обективна
невъзможност да се защити, тъй като в производството се защитавал срещу
искове по чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.49 от ЗЗД и с правно основание чл.52 от
ЗЗД, във вр. с чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД и в нито един момент от
провеждане на производството пред първостепенния съд не му било разяснено
от съда, че следва да се защитава срещу твърдение от страна на ищцата за
осъществена дискриминация, каквото реално и нямало наведено. В
евентуалност е навел оплаквания за необоснованост на решението, предвид
посочени противоречия между правните изводи на съда и събрания по делото
доказателствен материал и правилата на формалната логика, като и поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с
неправилна оценка на доказателствата (писмени, гласни и експертизи), като е
изложил и подробни съображения в тази връзка.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните, чрез
своя процесуален представител, е поддържала съответно въззивната и
насрещната въззивна жалба и отговора, и е настоявала за присъждане на
разноски по приложен списък.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо, като произнесено
по непредявен иск, поради следните съображения:
С исковата си молба, ищцата е изложила твърдения, че е ученичка в
ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ - град Разград и страда от „дегенеративна миопатия“ с
придружаващо заболяване „астигматизъм“. В основното училище, в което
учела до 7 клас, се справяла отлично с учебния процес, тъй като учителите й
правели писмените изпитвания с уголемен шрифт. При постъпване в ГПЧЕ
„Екзарх Йосиф“ - град Разград, на срещи с директора и с част от учителите,
майка й поискала при писмените й изпитвания да уголемяват шрифта на
текстовете, тъй като с нормалния шрифт тя не се справя. Тъй като това не се
случило, в края на осми клас, майка й подала жалба до Регионално
управление на образованието, което довело до положителен резултат - в
началото на девети клас повечето преподаватели се съобразили със
заболяването и учебният процес протичал нормално. Единствено с
преподавателките по български език - г-жа С.П., по английски език - г-жа В. и
по немски език - г-жа С.П. не постигнали съгласие. Недопустимо било
поведението на госпожа С.П., която в разговор с майка й заявила, че ако
ученичката не се справя има специализирани училища и че не е длъжна да се
съобразява с нея. В друг случай, на 27.06.2022 г., по повод поставена на
3
ученичката срочна оценка „4“ по български език, майка й провела телефонен
разговор с учителката С.П., по време на който последната й казала, че Т. има
ниски оценки на матурите, че й е „писнало“ да се занимава с нейното дете, че
така се получава, когато се пускат жалби и това са последствията от жалбите;
предупредила майка й да внимава, тъй като ученичката има още две години
при нея и я посъветвала да я премести в друго училище „ако в това не й
изнася“. Казала също, че има доказателства, че Т. няма нужния капацитет за
това училище и трябва да си търси „специализирано“ училище. С госпожата
по английски език ситуацията била почти същата. След този случай майка й
пуснала жалби до Министерство на образованието, Омбудсмана на Република
България, Национален инспекторат по образованието, РУО - Разград с молба
за съдействие. В началото на 11 -ти клас ситуацията станала нетърпима, тъй
като още в началото на годината, госпожата по български обяснила на майка
й, че ученичката няма капацитет за това училище; че ако подава жалби нищо
добро не я чака; че ако зависи от нея Т. няма да завърши училище; че не е
длъжна да се съобразява с нея като е „кьорава“. През учебната година
госпожата по български език отказвала да приема контролните й и тя ги
носела в канцеларията. Майка й многократно писала молби до РУО-Разград,
до Директора на училището, но нещата се влошавали, училищният персонал
се настроил враждебно към нея, трябвало да се старае повече и се срамувала
да казва, че не вижда текста на писмени работи, тестове или контролни в
писмен вид. От плътното привеждане на чина получила изкривяване на
гръбначния стълб – сколиоза, ходела на лекар и провеждала лечение,
включително с поставяне на „корсет“. Отделно, от 2019 г., заради създаденото
й психическо напрежение от страна на преподавателите, започнало да й тече
кръв от носа с периодичност 2-3 пъти в седмицата, имала главоболие,
изпаднала в депресия, не желаела да ходи на училище, защото била „мишена“
за подигравки и лошо отношение. Все по-често й ставало лошо, не можела да
диша, страхувала се, срамувала се, че се родила такава, нямала желание да
ходи на училище, тръгвала натам със страх и неувереност. Сочила е, че в
резултат на гореизложеното поведение и действия от служителите (учители)
на ответната страна, и в причинно- следствена връзка с описаните поведение и
действия, претърпяла множество болки и страдания (неимуществени вреди),
както и имуществени вреди, които групирала, както следва: срам, страх,
малоценност и неувереност, напрежение и психически дискомфорт,
ограничение в социалните контакти; в резултат от неглижиране на
заболяването й от страна на преподавателите се изкривил гръбначният й стълб
и се наложило да носи ортопедичен корсет; получила хронично кръвотечение
от носа. Отправила е искане до съда за осъждане на ответника ГПЧЕ „Екзарх
Йосиф“ - град Разград да й заплати парично обезщетение в размер на общо 30
000 лева, от които: 27 000 лева - за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания и 3 000 лева – за имуществени вреди, изразяващи се
(съгласно уточнителната молба) в закупуване на ортопедичен корсет на
стойност 700лв., първоначален преглед при ортопед на стойност 120лв., осем
4
проследяващи прегледа - на стойност от по 200лв. всеки и 580лв. за
транспортни разходи до гр.Варна и гр.Търговище за прегледи, всички вреди
причинени й от посочените действия на служителите на ответника в периода
от 23.09.2019 г. до исковата молба, ведно със законните лихви върху
претендираните обезщетения от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
При тези фактически твърдения и заявен петитум, предявените искове
черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45
ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и са такива за обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди от непозволено увреждане, насочени срещу ответника в качеството му
на възложител на работата на конкретни учители – деликвенти. С исковата
молба ищцата е изложила твърдения за конкретни противоправни действия на
учителите г-жа С.П., по английски език - г-жа В. и по немски език - г-жа С.П.,
като за всички е твърдението за несъгласието им да уголемяват шрифта на
текстовете при писмените й изпитвания, а за учителката по български език г-
жа С.П. – са и твърдения за конкретни нейни изявления касаещи ищцата,
направени пред майка й, и отказ да приема контролните на ищцата, които тя
носела в канцеларията. Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е
изисквал изследване на всички елементи от фактическия състав на твърдяния
деликт, включително и произнасяне на съда по въпроса за противоправността
на твърдяните конкретни действия на посочените учители - служители на
ответното училище, за които то отговаря. Такова произнасяне от окръжния
съд не е налице. Вместо това с решението си окръжният съд се е произнесъл
по ненаведени от ищцата твърдения и за ангажиране на специалната деликтна
отговорност на ответното училище за причинени на ищцата неимуществени и
имуществени вреди от противоправни действия и бездействия на училищните
власти - дискриминационен акт, във връзка с неосигуряването на подходящи,
съобразени с увреждането на очите й средства за обучение и изпитване и
неосигуряването на нормална и спокойна учебна среда и е дал квалификация
на иска по чл. 49 ЗЗД вр. с чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от
дискриминация. Окръжният съд е анализирал следните материалноправни
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника: действия и
бездействия от страна на училищните власти, довели до неосигуряване на
подходящите средства за обучение и изпитване, съобразени с увреждането на
очите на ищцата, и до неосигуряване на нормална и спокойна учебна среда;
настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищцата и пряка причинно-
следствена връзка на претърпените вреди с поведението на училищното
ръководство. Разглеждал е ненаведени в процеса твърдения за противоправно
поведение на „училищното ръководство“, изразяващо се в бездействие да
осигури спазването на чл.102 и чл.106 т.1, 3 и 6 от Наредбата за
приобщаващото образование и в действията по поставяне на ученичката в
конфликтна ситуация по повод сигналите на родителите и по поставяне на
ученик със заболяване, препятстващо го да възприема нормално писмени
текстове, в особено неблагоприятно положение в сравнение с другите
5
ученици, които нямат подобен здравословен проблем. Окръжният съд е приел,
че в случая с неспазването на посочените норми, ответникът е осъществил
дискриминация по признак увреждане. Намерил е, че са налице
предпоставките по чл.4, ал.1 ЗЗДискр, забраняващ всяка пряка
дискриминация, основана на увреждане, както и че е налице по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Приел е също, че училищното ръководство е
било запознато още от 8 клас със здравословния проблем на ищцата и
неблагоприятното му отражение върху обучението й и независимо от
знанието за проблемите на ищцата при работа с писмени текстове,
училищното ръководство не е предприело никакви мерки до втория срок на 10
клас, както и че издаването на заповеди на директора на ПГПЧЕ за устно
изпитване на ищцата, за уголемяване на шрифта на писмените задания и за
създаване на екип за подкрепа на нейното личностно развитие е настъпило
като последица от подадените от родителите на ищцата жалби до съответните
държавни институции и констатациите им, както и че след издаването на
заповедите отново се установявало частичното бездействие на училищното
ръководство. Посочил е, че бездействията на училищното ръководство са в
нарушение на задълженията, регламентирани в чл. 102 от Наредбата за
приобщаващото образование да осигури на ученика достъп до учебните
програми и учебното съдържание, разумни улеснения и подходящи
технически средства; че въпреки създаването на екип за подкрепа на
личностното развитие на ищцата, се установявало бездействие от страна на
училищното ръководство относно функционирането на този екип, както и
действия извън нормите за осигуряване на нормална и спокойна учебна среда
поради създадена конфликтна ситуация, която ескалирала до степен, в която
ищцата предавала писмените си работи вместо на учителката по БЕЛ, в
канцеларията на училището.
Предметът на делото е спорното материално субективно право. То се
въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в
исковата молба. Предметът на делото се определя от ищеца. Нито ответникът,
нито съдът могат да внесат в него някакви промени. Само ищецът може да го
измени чрез изменение на иска, каквото по настоящото дело няма. Ищецът
очертава спорното право чрез основанието - изложените обстоятелства и
петитума на иска и съдът е длъжен да се произнесе по него, без да излиза
извън рамките на предмета на спора.
В случая окръжният съд не е разгледал предявения иск, а е приел, че е
сезиран с искове, за които ищцата не е навеждала твърдения-бездействие на
училищното ръководство и осъществена пряка дискриминация.
Произнасянето по иск, различен от предявения е обусловило недопустимост
на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, поради което
настоящият състав намира, че по реда на чл. 270, ал.3 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато за ново разглеждане от
6
друг състав на окръжния съд с произнасяне по предявените искове.
В този смисъл оплакванията на ответника в насрещната въззивна жалба
и съображенията му във връзка с недопустимостта на решението на окръжния
съд са основателни.
С оглед изхода от спора, разноски в това производство не се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 214/29.11.2024 г., постановено по гр.д. №
216/2023 г. по описа на Разградския окръжен съд и ВРЪЩА делото на
Разградския окръжен съд за произнасяне по предявените искове по чл.49 вр.
чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД от друг състав на съда.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7