РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. гр.Мадан, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100119 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 240,
чл. 79 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК от П. Е. ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. Васил Левски № 1, вх. А, ет.2, ап.11, чрез пълномощника адв. И.
А. А. против ЕМ. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.М., ул. П. Х. № *, вх. *, ет. * ап. * и ХР.
С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. П. Х. №1*, вх.*, ет.9, ап.* за признаване за
установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност сумата
от 6 905 лв. /шест хиляди деветстотин и пет лева/, от която сума - главница в размер на 4 585
лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и пет лева/, договорна възнаградителна лихва в
размер на 1 320 лв./ хиляда триста и двадесет лева/ за периода - 10.09.2018г. - 10.08.2020г. и
неустойка в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, произтичащи от Договор за паричен заем №
00369-63 от 09.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20205430100294, по
описа на Районен съд-Мадан;
Ищецът твърди, че след проведено заповедно производство в полза на П. Е. ООД,
ЕИК ***срещу ответниците в настоящото производство била издадена Заповед за
изпълнение № 122 от 17.11.2020г. по ч.гр.д.№ 20205430100294 по описа за 2020г. на
Районен съд-Мадан за процесните вземания. Срещу издадената заповед за изпълнение били
депозирани възражения от ответниците, което обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяването на настоящия иск.
Твърди се, че с Договор за паричен заем № ... с нотариална заверка на подписите рег.
№ ...от ..г. на К. Д., нотариус с район на действие PC-К., с рег.№ **на НК ищецът като
заемател бил предоставил по банков път на ЕМ. Л. Д. като заемател и ХР. С. Д., солидарен
длъжник, паричен заем в размер на 5 000 лв. Срокът на заема е бил 24 месеца, с условия и
начин на изплащане уговорени в погасителен план на основание чл. 3 от Договора, а именно
23 месечни вноски по 378.33 лв. всяка и една последна 24 вноска в размер на 378.34 лв.,
включващи главница и договорна възнаградителна лихва. Заемната сума била предоставена
на 09.08.2018г. по посочена от длъжниците банкова сметка. За погасяване на договорното си
задължение заемателите направили 9 вноски за периода 25.09.2018г.- 15.07.2020г. като
внесли обща сума в размер на 3 175 лв., след което преустановили плащане по заема си.
1
Към момента договорът е изтекъл, но въпреки това остатъкът от заемната сума не е
заплатен. Дължимата сума от длъжниците към момента била в размер - главница в размер на
4 585 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 1 320 лв. за периода - 10.09.2018г. -
10.08.2020г. Съгласно чл. 6 от договора за паричен заем, при забавяне на плащане, на която
и да е от дължимите погасителни вноски, описани в погасителния план, неразделна част от
договора или при неплащане в срок задължението си за връщане на заемната сума с повече
от 15 календарни дни заемателите дължат неустойка в размер на - 1000 лв. С оглед
разпоредбата на чл.7 от договора при забава в изпълнението на някое от поетите задължения
в договора от страна на заемателите, заемодателят има право, на основание Гражданския
процесуален кодекс, да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички
дължими вземания, които има срещу заемателите, в това число главница, лихви и
неустойка. Твърди се, че общото задължение на длъжниците е в размер на 6 905 лв., от която
сума - главница в размер на 4 585 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 1 320
лв. за периода - 10.09.2018г. - 10.08.2020г./и неустойка в размер на 1000 лв. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответниците чрез
процесуалния им представител адв. К.Г., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Ответниците твърдят, че са изпълнили изцяло задължението си по процесния
договор за паричен заем, който бил сключен за сумата от 5000 лева. Ответниците посочват,
че са изплатили на дружеството- ищец сумата от 5930 лева, за което били представили 17 бр.
вноски бележки. Посочва се, че с определение № 48/21.04.2021 г. по ч.гр.д. № 294/2020 г. на
РС Мадан било постановено, че чл. 3, б. „е“ и б. „з“ и чл. 6 от договора за паричен заем били
неравноправни, съпоставяйки ги с изискванията на чл. 19, ал. 4 чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП,
като същите клаузи били определени като нищожни. Прието било, че процесният договор е
недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото действителният размер на
възнаградителната лихва по договора бил 65,38 %, а не посочения в чл. 3, ал. 1, б. „е“ от
договора 40.8%. ГПР възлизал на 89,0072%, а не посоченият в договора 49,65%. Посоченият
ГПР противоречал на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което били нищожна клаузата на чл. 5 от
договора; клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща задължение за неустойка била
нищожна като противоречаща на чл. 21, ал. 2 и чл. 33 от ЗПК. Районният съд бил изяснил и
установил, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК, защото посоченият ГПР 49,65 % не отговарял на действителния. Ответниците
възразяват, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и че не дължат лихва и
други разходи по кредита, а само чистата стойност, която е в размер от 5000 лева. По
изложените съображения молят за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД от ответниците. С оглед изложените в отговора на исковата молба
съображения твърдят, че процесният договор за паричен заем бил недействителен, като се
дължало връщане единствено на чистата стойност на кредита, която била в размер от 5000
лева. Доколкото насрещните ищци били заплатили сумата от 5930 лева във връзка с
твърдяното правоотношение, посочват, че са се обеднили със сумата от 930 лева,
съставляваща горницата над чистата стойност на кредита, с която сума ответникът по
насрещния иск се бил обогатил за тяхна сметка. Оспорват по съдържание представения от
първоначалния ищец документ - банкова референция изх. № 191/230/28.06.2020 г., според
която по кредита били платени само 9 вноски за общо 3175, лева. Излагат се съображения за
недействителност на договора, както и на отделни негови клаузи. Посочва се, че при
формулировки относно лихвения процент, ГПР и неустойка в договора, като потребители
насрещните ищци не можели да преценят дали реалните икономически последици, каквито
има за тях договора за кредит. На съглашението бил придаден вид, че заемът се предоставя
при много по-ниска лихва. Молят да бъде осъден ответникът по насрещния иск да им
заплати сумата от 1715 лева като получена без правно основание, ведно със законната лихва
от 21.05.2021 г. /дата на депозиране на насрещния иск/ до окончателно изплащане на
вземането.
В срока за отговор на насрещната искова молба, такъв е постъпил от Профи Експерт
ООД, с който се взема становище за неоснователност насрещния иск. Посочва се, че общата
сума, която длъжниците е следвало да заплатят по договора възлизала на 9080 лева. Оспорва
представените от насрещната страна вноски бележки с дати 2018/11/22, 2018/09/25,
2
2018/12/20, 2019/05/21, 2019/04/23, 2019/03/22/, 2019/02/27, 2019/01/29, 2019/06/23,
2019/07/29 като посочва, че в същите не е упоменато изрично като основание процесния
договор за заем. Представената от ищеца банкова референция била коректна. Неправилни
били и изводите относно нищожността на договора за паричен заем. Всички параметри на
договора били законосъобразни и съобразени с изискванията на действащата нормативна
уредба по време на сключването на договора - 09.08.2018 г. Посочва, че цитираното от
насрещната страна определение № 48 от 21.04.2021 г. по ч.гр.д. № 294/2021г. на РС Мадан е
обжалвано пред ОС Смолян и се чака произнасяне по жалбата. По изложените съображения
моли за отхвърляне на насрещния иск. Съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 294/2020 г. по описа на РС Мадан, предявените с
първоначалната искова молба вземания съответстват на тези по издадената по реда на чл.
417 от ГПК заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжниците, като в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от последните. Исковете, по които е образуван
настоящия процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Представен е договор за паричен заем № ... г., сключен между П. е. ООД, в
качеството на заемодател и ЕМ. Л. Д. – заемател и ХР. С. Д. – солидарен длъжник, по силата
на който заемодателят се задължил да предаде на заемателите сумата от 5000 лева. Срокът
на договора бил 24 месеца при 23 бр. месечни погасителни вноска в размер на 378,33 лева и
една месечна погасителна вноска в размер на 378,34 лева, включваща главница и лихва, с
падеж на последната погасителна вноска 09.08.2020 г. Договорената лихва за периода на
кредита възлизала на 81,60 %, а фиксирания годишен лихвен процент по заема 40,8%, при
общ размер на всички плащания 9080 лева, ГПР 49,65%. Договорът е сключен в писмена
форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните рег. № 27652 от 09.08.2018г.
на нотариус Калин Димитров, с район на действие РС Кърджали.
Като доказателство по делото е прието платежно нареждане, видно от което заемната
сума от 5000 лева била преведена по банкова сметка на заемополучателя ЕМ. Л. Д., за което
е представена и разписка удостоверяваща получаването по банков път на заемна сума
съгласно договор за паричен заем от 09.08.2018г. подписана от заемополучателя ЕМ. Л. Д..
От ищеца е представена банкова референция от 28.09.2020 г. от Райфайзенбанк
България, видно от която за периода от 09.08.2018г. до 24.09.2020 г. по банкова сметка с
титуляр Профи Експерт ООД са постъпили суми в размер на 370 лева на 25.09.2018г.; 385
лева на 18.10.2018г., 250 лева на 30.08.2019г., 390 лева на 11.11.2019г., 390 лева на
09.12.2019г., 390 лева на 08.01.2020 г., 400 лева на 12.02.2020г., 400 лева на 11.05.2020г., 200
лева на 15.07.2020 г., наредител на сумите е посочен ответникът Емилия Лъчезаров Д..
Общият размер на внесената сума от ответниците съгласно представената банкова
референция от 28.09.2020г. възлиза на 3175 лева.
От ответниците са представени 15 бр. вноски бележки /л. 27 – л. 41 д/, от които се
установява внасянето на следните суми от страна на заемополучателя по банкова сметка на
дружеството- ищец при Райфайзенбанк ЕАД, на 08.01.2020 г. – 390 лева, на 11.11.2019 г. –
390 лева, на 22.11.2018 г. – 380 лева, на 25.09.2018г. – 370 лева, на 08.10.2019г. – 400 лева,
на 20.12.2018г. – 380 лева, на 21.05.2019г. – 380 лева, на 23.04.2019г. – 380 лева, на
22.03.2019г. – 380 лева, на 30.08.2019г. – 250 лева, на 09.12.2019 г. – 390 лева, 27.02.2019 г. –
380 лева, 29.01.2019 г. – 390 лева, на 26.06.2019 г. – 220 лева, на 29.07.2019 г. – 250 лева или
общо 5330 лева. Представени са и 2 бр. извлечения от извършени транзакции, съгласно
които на 11.05.2020 г. заемополучателят ЕМ. Л. Д. е превел по сметка на ищеца сумата от
400 лева, с основание: Плащане на вноска и номер на договор 00369-63, а на 15.07.2020 г.
заемополучателят Емилия Лъчезаров Д. е превел по сметка на дружеството ищец сумата от
200 лева, с основание „плащане на вноска по номер на договор 00369-63“
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза вх. №
1709/11.10.2021 г, съгласно което внесената сума по сметка на П. е. ООД погасяваща
задължения по кредита е 5930 лева. В о.с.з. от 19.10.2021 г. е вещото лице уточнява, че
сумата от 5930 лева е определена въз основа на представените вноски бележки на
ответниците. Съобразно зададените параметри в договора за кредит вещото лице е
изготвило няколко варианта за погасителен план, като първият е изчислен на базата на 24
3
вноски по 378,33 лева, включващи по равно главница и лихва, вторият е изчислен на базата
на 24 вноски по 378,33 лева, включващи главница и лихва, при който главницата намалява с
погасените вноски и третият вариант е отново 24 вноски, но при ГЛП 40,80 лева и ГПР
49,65 % лева, като в този случай съгласно заключението погасителната вноска възлиза на
308,10 лева. По отношение на поставения въпрос относно действителния размер на
възнаградителната лихва и ГПР вещото лице отново е предоставило три варианта. Съгласно
първият вариант при главница от 5000 лева и лихва 4080 лева, общо дължима сума от 9080
лева, 24 равни вноски от 378,33 лева, в които главница и лихва са равни, при лихвен
процент на възнаградителната лихва 40,80 % ГПР възлиза на 89,0142 %. Съгласно втория
вариант при главница 5000 лева, лихва 4080 лева, общо дължима сума 9080 лева на 24 равни
вноски от 378,33 лева, в които лихвата е върху намаляваща главница, при лихвен процент
на възнаградителната лихва от 65,383 % ГПР е 89,0072%, а при третия вариант – при лихвен
процент на възнаградителната лихва от 40,80% и ГПР от 49,65% дължимата лихва възлиза
на 2394,47 лева, общо дължимата сума на 7394,47 лева, платима на 24 вноски в размер на
308,10 лева всяка. По делото е допусната и приета допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза вх. № 1915/08.11.2021 г., според която съгласно представената справка от
Райфайзенбанк ЕАД вх. № 1790/21.10.2021 г., за извършени преводи по сметка на П. е. ООД
от ответниците за периода от 25.09.2018 г. до 15.07.2020 г. общо платената сума по сметка
на ищцовото дружество възлизала на 6715 лева. Посочени са плащания както следва:
22.11.2018 г. – 380 лева, на 25.09.2018г. – 370 лева, на 08.10.2019г. – 400 лева, на
20.12.2018г. – 380 лева, на 21.05.2019г. – 380 лева, на 23.04.2019г. – 380 лева, на 22.03.2019г.
– 380 лева, 27.02.2019 г. – 380 лева, 29.01.2019 г. – 390 лева, на 26.06.2019 г. – 220 лева, на
29.07.2019 г. – 250 лева; 250 лева на 30.08.2019г., 390 лева на 11.11.2019г., 390 лева на
09.12.2019г., 390 лева на 08.01.2020 г., 400 лева на 11.05.2020г., 200 лева на 15.07.2020 г.,
385 лева на 18.10.2018г., 400 лева на 12.02.2020г.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Липсва спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за
паричен заем, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема. Договорът за заем от 09.08.2018 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия случай в
договора е посочено, че лихвения процент е в размер на 40,8 %. Липсва обаче разпоредба за
условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима
главница или е съобразно поетапното й намаляване. От изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза е видно, че при посочените в договора параметри от 5000 лева
главница и 4080 лева лихва, платими на 24 равни вноски в размер на по 378,33 лева, при
които лихвата е върху намаляващата главница, възнаградителната лихва възлиза на 65,383
%, а ГПР 89,0142% /вариант 1 от заключението/, като в тази хипотеза посоченият в договора
лихвен процент не отговаря на действителния. В случай, че главницата и лихвата,
формиращи всяка погасителна вноска, са равни, при лихвен процент на възнаградителната
4
лихва от 40,80%, ГПР е 89,0142% /вариант 2 от заключението/. Липсва яснота как е
изчислена договорната лихва по отношение на посочения в договора ГПР. Посочената в
договора годишна лихва от 40,80% не е ясно как точно се съдържа, което води до
нарушаване на правата на потребителя, доколкото за него е създадено затруднение да
разбере заплащаните от него вноски какви компоненти съдържат, поради което договорът за
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ,т. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, който длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /вариант
№ 1 и вариант № 2 от заключението/ по посочените в договора параметри от 5000 лева-
главница и 4080 лева- възнаградителна лихва и месечна вноска в размер на 378,33 лева, ГПР
по договора възлиза на 89,0072%, който от една страна не отговаря на посочения в договора,
а от друга страна противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща забрана ГПР да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва в
левове и валута, определена с постановление на МС. Във вариант № 3 от заключението е
посочен размерът на възнаградителната лихва при зададените в договора параметри от 5000
лева главница, лихвен процент от 40,80% и ГПР 49,65%, но в този случай възнаградителната
лихва възлиза на 2394,47 лева, а всяка от 24-те погасителни вноски на 308,10 лева. Поради
липса на яснота как е формиран посоченият ГПР в договора за кредит е налице нарушение
на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
С оглед изложеното процесният договор за паричен заем № ... г., сключен между П. е.
ООД, в качеството на заемодател и ЕМ. Л. Д. – заемател и ХР. С. Д. – солидарен длъжник е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити,
регламентирани от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК. С оглед изложеното е безпредметно да се
изследва дали е налице твърдяната от ответниците недействителност на отделни клаузи на
договора. Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
която в случая възлиза на сумата от 5000 лева. В настоящото производство е предявен
насрещен иск за осъждане на ищеца да заплати на ответниците сумата от 1715 лева,
представляваща разликата между подлежащата на връщане на основание чл. 23 от ЗПК
главница и общо заплатените от ответниците суми по така обявения недействителен
договор.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена въз основа на представената справка от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД за извършени преводи по сметка на „П. е.“ ООД от ответниците за период
от 25.09.2018г. до 15.07.2020 г., съгласно която заплатената от ответниците по сметка на
дружеството- ищец сума възлиза на 6715 лева, доколкото за следните плащания: на
22.11.2018 г. – 380 лева, на 25.09.2018г. – 370 лева, на 08.10.2019г. – 400 лева, на
20.12.2018г. – 380 лева, на 21.05.2019г. – 380 лева, на 23.04.2019г. – 380 лева, на 22.03.2019г.
– 380 лева, 27.02.2019 г. – 380 лева, 29.01.2019 г. – 390 лева, на 26.06.2019 г. – 220 лева, на
29.07.2019 г. – 250 лева; 250 лева на 30.08.2019г., 390 лева на 11.11.2019г., 390 лева на
09.12.2019г., 390 лева на 08.01.2020 г., 400 лева на 11.05.2020г., 200 лева на 15.07.2020 г. от
ответниците са представени вносни бележки и доказателства за извършени транзакции, а
останалите две плащания от 385 лева на 18.10.2018г. и 400 лева на 12.02.2020г. до пълния
размер от 6715 лева фигурират и в представената от ищеца банкова референция. По делото
5
не са налице данни за наличието на друго правоотношение между страните, поради което
следва да се приеме и че извършените транзакции на 26.06.2019 г. в размер от 220 лева с
посочено основание „частично погасяване“ и на 18.10.2018г. в размер от 385 лева, с
основание „ЕМ. Л. Д.“, както и всички плащания с основание „вноска по кредит“ касаят
процесния договор. Доколкото платената сума в размер от 6715 лева от ответниците
надхвърля размера на чистата стойност на кредита от 5000 лева, то предявеният
първоначален иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Разликата между
подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо заплатените от
ответниците суми по процесния договор за кредит възлиза на 1715 лева, поради което съдът
намира предявеният насрещен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
доказан по основание и размер.
По отношение на отговорността за разноските:
С оглед отхвърлянето на първоначалния и уважаването на насрещния иск разноски се
дължат на първоначалните ответници. Представени са следните доказателства за
реализирани разноски от ответниците в общ размер от 1443,60 лева: 675 лева адвокатско
възнаграждение за оказване на правна защита по предявения първоначален иск /л. 22 д./; 300
лева за адвокатско възнаграждение във връзка с предявения насрещен иск /л. 26/, 300 лева
депозит за първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л. 82 д. и л. 117
д./, 68,60 лева – внесена държавна такса по насрещния иск /л. 121 д. и л. 25 д./, 100 лева –
адвокатско възнаграждение за явяване в трето съдебно заседание /л. 135 д./. Ищецът в
подадена молба преди третото по делото с.з. е направил възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, поради което съдът дължи произнасяне
по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като
по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум. Заплатените от ответниците адвокатски
възнаграждения по първоначалния и насрещния иск са в минималните размери, като
размерът по първоначалния иск е определен съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г, размерът по насрещния иск – съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1., а допълнително
заплатената сума от 100 лева съобразно чл. 7, ал. 9 от същия нормативен акт. Предвид
изложеното съдът намира възражението за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение за неоснователно. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Е. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. Васил Левски № **, чрез пълномощника адв. И. А. А. против
ЕМ. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.М., ул. П. Х. № ** и ХР. С. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. М., ул. П. Х. №*** за признаване за установено по отношение на ответниците, че
дължат при условията на солидарност сумата от 6 905 лв. /шест хиляди деветстотин и пет
лева/, от която сума - главница в размер на 4 585 лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и
пет лева/, договорна възнаградителна лихва в размер на 1 320 лв./ хиляда триста и двадесет
лева/ за периода - 10.09.2018г. - 10.08.2020г. и неустойка в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/,
произтичащи от Договор за паричен заем № ...., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 20205430100294, по описа на Районен съд-Мадан;
ОСЪЖДА П. Е. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
Васил Левски № .. да заплати на ЕМ. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.М., ул. П.Х. № ... и
ХР. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. П. Х. №.. сумата от 1715 лева /хиляда
седемстотин и петнадесет лева/, представляваща остатък от чистата стойност на Договор за
паричен заем № .... ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 21.05.2021 г. до окончателно погасяване на сумата.
6
ОСЪЖДА П. Е. ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
Васил Левски № .. да заплати на ЕМ. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.М., ул. П. Х. № .. и
ХР. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. П. Х. №1... сумата от 1443,60 лева /хиляда
четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/ – направени разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7