Р Е Ш Е Н И Е
№ 1107/09.04.2020г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
При
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 15194/2018г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
по делото е по предявени искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79 ЗЗД
Ищец Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД чрез юрк. Д. А. иска да се признае за установено по
отношение на М.З.Г., че последния дължи следните суми: 500 лева – главница по договор за паричен
заем № ****. 48. 34 лева – договорна
лихва за периода от 09.05.2017г. до 24.10.2017г., 220.94 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение, ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.02.20218г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са били
прехвърлени от първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на ищеца
съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. и
Приложение № 1 към него от 01.12.2017г.
и за които суми е била издаден заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ****. по ч.гр.д. № 2205/2018г. по описа на РС –
Пловдив. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски за настоящата
инстанция и за заповедното производство.
Ответник М.З.Г. чрез особен
представител – адв. Я.К. назначен по реда на чл. 47 ГПК оспорва по основание и
размер предявените искове. Оспорва извършената цесия, тъй като длъжникът не е
уведомен надлежно за новия кредитор. Ангажира доказателства. Иска отхвърлянето
на исковете като неоснователни и недоказани.
По делото е конституирано трето
лице-помагач на ищеца – Агенция за събиране на вземания ЕАД, което в хода на
процеса е придобило процесните вземания чрез договор за цесия и изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът след като се запозна с
доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК,
за да се произнесе взе предвид следното.
Делото е образувано в изпълнение
указанията на заповедния съд до заявителя -
ищец по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, който в едномесечен срок от
уведомяването си затова че заповед № за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № ****. по ч.гр.д. № 2205/2018г. по описа на РС – Пловдив е връчена на
длъжника – ответника М.Г. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и касае установяването на
следните суми за които е била издадена заповедта, а именно: 500 лева – главница
по договор за паричен заем № ****. 48.
34 лева – договорна лихва за периода от 09.05.2017г. до 24.10.2017г., 220.94
лева – неустойка за неизпълнение на задължение, ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК – 07.02.20218г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са
били прехвърлени от първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на
ищеца съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от 01.12.2017г.
Следователно, предявените искове са
допустими като подадени от надлежна страна в законоустановения срок.
По делото е бил конституиран трето
лице – помагач на ищеца поради това, че спорното право е било прехвърлено в
хода на процеса, при което делото продължава своето развитие между
първоначалните страни, но с оглед възможността за установително действие на
решението, съдът е конституирал приобретателя.
Видно от договор за паричен заем №****г.
сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и ответника по делото е бил отпуснат
паричен заем в размер на сумата от 500 лева с падеж – последна вноска на
24.10.2017г. и ГЛП 35%, паричният заем е усвоен изцяло от ответника, което
обстоятелство се потвърждава от приетата по делото ССчЕ с вещо лице Б.Д., която
е констатирала изплатена сума в размер на 50 лева, с които са погасени 5 лева
за погасителни вноски и 45 лева разходи за събиране на вземането от 10.10.
2017г.
Следователно налице е валидно
сключен договор за потребителски кредит, който е с настъпил падеж и вземанията
по който са изискуеми.
Налице е валидна и редовно извършена
цесия на вземанията по договора за цесия, тъй като, първо, освен сумата от 50
лева, която е заплатена на стария кредитор, други суми не са заплащани към
него, поради което и дори да се приемат за основателни възраженията на
ответника за нередовност на уведомяването, то от това не са произтекли никакви
правни последици. Целта на уведомяването по чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД е да бъде
известен длъжника, затова че има нов кредитор и в случай че извърши плащане към
стария кредитор при невалидно уведомяване, то това плащане би било
противопоставимо на новия кредитор – очевидно обаче това не е настоящия случай.
Второ, дори да се приеме нередовност на уведомяването, то с връчването на
исковата молба на особения представител тази нередовност се отстранява и се
фингира, че ответника е наясно с прехвърленото си задължение.
Следователно, дължима е главницата
от 500 лева към ищеца, респ. към третото лице, което е придобило вземането в
хода на процеса и което обстоятелство е безспорно известно на длъжника.
Дължима е и договорната лихва от
48.34 лева за периода от 09.05.2017г. до 24.10.2017г, тъй като тя е в
съответствие с уговорения лихвен процент от 35% по чл.6 от договора.
Следователно, тя също следва да се
присъди като основателна и доказана.
По отношение на неустойката в размер
на 220.94 лева по чл.4, ал.2 от договора
за паричен заем, която обезпечава неизпълнение на задължение за предоставяне на
банкова гаранция и поръчители съдът намира следното. Същата е недействителна.
Затова обстоятелство съдът следи служебно.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.
Така
предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано
висока.
Така, както
е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4 от договора.
Ето защо
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение се отхвърля като неоснователна.
На основание
чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на
уважените искове за настоящата инстанция и заповедното производство в общ
размер от 615,86 лв
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.З.Г. с ЕГН **********с
адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА Агенция за
контрол на просрочени задължения ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София,бул. Васил Левски № 114 с **** Т. К. 500 лева – главница
по договор за паричен заем № *****. 48.
34 лева – договорна лихва за периода от 09.05.2017г. до 24.10.2017г., , ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.20218г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми са били прехвърлени от първоначалния кредитор „Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза на ищеца съгласно рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от
01.12.2017г. и за които суми е била
издаден заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****. по
ч.гр.д. № 2205/2018г. по описа на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 220.94 лева – неустойка
за неизпълнение на задължение като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА М.З.Г. с
ЕГН **********с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София,бул. Васил Левски № 114 с **** Т. К. сумата от 615,86 лева, която представляват
разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач Агенция за събиране на
вземания с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Д-р Петър Дертлиев № 25, ет.2, офис 4 с **** Н. С. и М. Д.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.