Р Е Ш Е Н И Е
№3553/1.8.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети юли, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр. дело №15716 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.З.С.Н.В. ***, офис –***срещу С.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 1849.00лв. (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева) – главница Договор за кредит
за покупка на стоки или
услуги №CREX-14629275, сключен на 14.03.2017г.
и Приложение №1/23.10.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от
27.07.2017г.,сумата от 71.84лв. (седемдесет
и един лева и осемдесет и четири стотинки) – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от
20.04.2017г. до
20.03.2018г.,сумата от 164.27лв. (сто шестдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки) – обезщетение за
забава, считано от 21.04.2017г. до
датата на подаване на заявлението
в съда – 30.04.2018г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване заявлението в съда – 30.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2883/02.05.2018г.,
постановена по ч.гр.дело № 6105/2018г. на ВРС, на осн.
чл.99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и ***е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит
№CREX-14629275, сключен
на 14.03.2017г., като е закупен преносим
компютър на стойност от 1849 лева. Уговорена е лихва в размер на 221,84 лева,
като кредитополучателя се е задължил да изплати предоставеният му кредит на 12
месечни вноски в размер на 172,57 лева. Срокът на договора е изтекъл на
20.03.2018г.Посочва се, че общия размер на погасената сума по договора от
ответника възлиза на 150 лева.На 23.10.2017г. вземането на ***към ответника е придобито от настоящия ищец по силата
приложение №1 от 23.10.2017г. към рамков договор за цесия от
27.07.2017г.Твърди, че ответникът е уведомен за осъществената цесия по см. на
чл.99, ал.3 ЗЗД. В условията на евентуалност излага, че уведомяване за
извършената цесия следва да се осъществи с връчване на препис от исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител,
с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се
възражения, че договорът за потребителски кредит е сключен чрез трето лице – ***,
като това трето лице няма надлежно учредена власт да сключва процесния договор.
Намира, че липсва правоприемство между ****** и ***.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за потребителски кредит №CREX-14629275, сключен
на 14.03.2017г., по силата на който кредитора ******, чрез кредитния посредник *** гр.
Варна е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1849 лева с
цел закупуване на преносим компютър марка „***“, модел „у520“, като страните са
уговорили, че заетите средства следва да бъдат върнати на 12 лавни погасителни
вноски от по 172,57 лева, с падеж на последното задължение 20.03.2018г.Страните
са уговорили договорна лихва в размер на 20,78 %, респ. ГПР в размер на 22,89
%, общо дължимата сума по договора възлиза на 2070,84 лева.
Представена по делото е фактура № **********/14.03.2017г., от която се
установява, че на така посочената дата на ответника е предаден комплект
преносим компютър на стойност от 1849 лева, получен на основание договор за потребителски кредит №CREX-14629275.
Представен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
27.07.2017г., с който ****** прехвърля на ищеца вземането си произтичащо от
договор за за потребителски кредит №CREX-14629275.
Представено е по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №
01173/25.01.2018г. по описа на нотариус В.***с район на действие СРС, с което ******
упълномощава АСБ ЕАД да осъществи дейност по уведомяване на длъжниците
на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД за осъществената цесия с
договор от 27.07.2017г.
Представено е уведомително писмо от 26.10.2017г., с което ***, като
пълномощник на ****** уведомява ответника за осъществената цесия. Видно от
приложената по делото обратна разписка пратката не е потърсена от адресата.
Представено е второ уведомително
писмо от 25.09.2018г. от ***, като универсален правоприемник на ******, чрез
пълномощникът ***, с което отново е направен опит да бъде уведомен ответникът
за осъществената цесия. Видно от пощенската
разписка, адресата не е открит на адреса.
Прието е заключение на вещото
лице Й. по назначена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява,
че по договора за потребителски кредит ответникът е заплатил единствено сумата
от 150 лева на 31.10.2017г., която сума е отнесена като плащане към дължимата
договорна лихва. Общия размер на дължимата договорна лихва посочва, че възлиза
на 1849 лева, възнаградителна лихва в размер на 71,84 лева, след прихващане на
сумата от 150 лева. Посочва, че размера на лихвата за забава възлиза на 164,27
лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
От представените по делото
писмени доказателства съдът намира за доказано, че кредиторът ***е отпуснал на ответника потребителски креди в размер на 1849
лева, по силата на който И. е финансирал закупуването на преносим компютър
марка „***“, модел „у520“. Договорът за потребителски кредит е сключен чрез
кредитен посредник – продавача на посочената вещ, а именно дружеството *** гр.
Врана, на осн. 36 ЗПК. В посочения текст на ЗПК дава
възможност договор за потребителски кредит да бъде сключван и чрез посредник,
за който важат всички изисквания за предоставяне на информация на
кредитополучателя по реда на чл.5 и сл. ЗПК, които изисквания са задължителни и
за кредитора. Веща е реално предадена от продавача на купувача, чиято стойност
е заплатена именно със средства отпуснати от кредитора ***ЕАД. Договора за потребителски кредит е действителен и обвързващ страните.
Кредиторът, чрез кредитния си посредник е изпълнил задължението си по договора,
като предоставил сумата предмет на същия на ответника.
Видно от съдържанието на договора страните са
уговорили предоставената сума да бъде възстановена от длъжника на 12 равни
месечни вноски, като падежа на последната погасителна вноска е уговорен на
20.03.2018г. Договорът за потребителски кредит е срочен, при което с изтичане
на уговорения срок вземането е изискуемо поради настъпване падежа на плащане.
От заключението на в.л. Й. по
назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза се установи, че общото
плащане, което ответникът е извършил по договора за потребителски кредит
възлиза на 150 лева. Страните са уговорили договорна лихва, която възлиза на
20,78 % или сумата от 221,84 лева за целия срок на договора. Тази сума се
извлича от разликата между общия уговорен размер на задължението от 2070,84
лева и размера на главницата от 1849 лева. След осъществяване прихващане на
сумата от 150 лева, която е платена от ответника, в.л. посочва, че размера на
задължението за договорна лихва възлиза на 71,84 лева. От така изложеното се
налага извода, че ответникът не е изпълнил задължението си към кредитора, като
в рамките на уговорения срок не е възстановил отпуснатите му парични средства,
поради което съдът приема, че той е неизправна по договора страна.
С договор за цесия от
27.07.2017г. кредитора ****** е прехвърлил вземането си, което има към
ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №CREX-14629275,
сключен на 14.03.2017г. Към момента на прехвърляне на вземането видно от
отразеното вписване в търговския регистър дружеството ****** е надлежно
регистриран търговец. Прекратяване на неговата дейност е вписано обстоятелство
на 24.04.2018г., която дата следва прехвърляне на вземането по договор за цесия
от 27.07.2017г., поради което към този момент е ирелевантно
изследване настъпилото универсално правоприемство
между ****** и ***. В момента на придобиване на вземането от настоящия ищец
кредитора ****** е действащ търговец, който се е разпоредил в полза на ищеца
със своето вземане. Цесията е действителна и е произвела своето правно
действие. Тук следва да бъде разграничено юридическото прехвърляне на
вземанията по силата на договора за цесия от уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД,
което стария кредитор следва да осъществи по отношение на длъжника. Съдебната
практиката в тази насока е категорична, че уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД не
се отнася към действителността на договора за цесия. Същото има за цел да
обвърже прехвърлянето на задължението с новия кредитор, като бъде уведомен
длъжника, кой е новия кредитор на това негово задължение и кому следва да бъде
платено. Самото уведомление може да бъде осъществено и от новия кредитор – цесионера, стига той да е упълномощен от цедента -
предишния кредитор. Такава е и настоящата хипотеза, при която ******
упълномощава с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа ***
да осъществи уведомяване на длъжниците във връзка с
осъществената на 27.07.2017г. цесия. Това, че второто уведомление до длъжника е
осъществено чрез цесионера, като пълномощник на *** е без правно значение
доколкото към момента на възникване на правата по чл. 99, ал.3 ЗЗД, а именно
към 25.01.2018г., по силата на пълномощно № 3230/2018г. (л.20) ****** е изпълнявало
надлежна търговска дейност, поради което надлежно е учредила права на цесионера по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Посоченото
пълномощно е приложено към делото, същото ведно с договора за цесия е връчено
на ответника чрез назначеният му особен представител, поради което следва да
бъде прието, че цесията е надлежно съобщена на страната с връчване на препис от
исковата молба, доколкото от приложените по делото пощенски разписки този факт
не може де бъде установен.
От представените по делото писмени доказателства
съдът приема, че падежа на задължението произтичащо от договора за
потребителски кредит е настъпил на 20.03.2018г., т.е. преди депозиране на
заявлението в съда – 30.04.2018г. Плащане по главницата не се доказа от
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, при което следва извода, че
претенцията за главница следва да бъде уважена, като основателна, доказана по
основание и размер. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на лихва за
забава считано от депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на
задължението.
По отношение на договорната
лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. По
отношение на същата съдът вече посочи, че същата е уговорена в размер на 221,84
лева, поради което и след прихващане на заплатените 150 лева от длъжника,
следва да бъде уважено искането за присъждане на възнаградителна лихва в размер
на 71,84 лева.
По отношение на лихвата за забава:
В т. 3 от Общите условия на договора за
потребителски кредит, които видно от положения подпис са доведени до знание на
ответника И. е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата. По своята същност това е клауза за
компенсаторна неустойка,чиито посочен
размер (в размер на действащата законна лихва) не противоречи на добрите нрави,
в който смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на
ВКС по гр.д. № 315/2005 г., 2 ГО, прореди което същата е действителна. Уговорения падеж
на първата погасителна вноска е посочен в договора на 20.04.2017г., поради
което считано от 21.04.2017г. длъжникът изпада в забава. До депозиране на
заявлението в съда – 30.04.2017г. размера на задължението му заплащане на лихва
за забава произтичащо от т.3 на ОУ възлиза на 164,27 лева, съобразно
кредитираното от съда заключение на в.л. Й. по съдебно – счетоводната
експертиза. При тези съображения предявения иск следва да бъде уважен.
По отношение на
разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 91,70 лева съставляващи сторени съдебно
– деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
и сумата от 788,21 лева съдебно – деловодни разноски и определено по реда на чл.
25, ал.1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за процесуално
представителство в исковото производство, на осн.чл.25,
ал.1 ПЗПП или всичко сумата от 879,91 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че С.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи н.А.ЗА С.Н.В. ***, офис –***сумата от 1849.00 (хиляда осемстотин четиридесет и девет) лева – главница Договор за кредит
за покупка на стоки или
услуги №CREX-14629275, сключен на
14.03.2017г. и Приложение
№1/23.10.2017г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г.,сумата от 71.84 (седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) лева –
договорна (възнаградителна)
лихва за периода от
20.04.2017г. до
20.03.2018г.,сумата от 164.27 (сто шестдесет и четири лева и двадесет
и седем стотинки) лева – обезщетение за забава, считано от 21.04.2017г. до
датата на подаване на заявлението
в съда – 30.04.2018г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване заявлението в съда – 30.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2883/02.05.2018г.,
постановена по ч.гр.дело № 6105/2018г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр.
чл. 422 ГПК.
Осъжда С.Х.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н.А.З.С.Н.В. ***, офис –***сумата от 879,91 (осемстотин седемдесет и девет лева и 91 ст.) лева,
от които 91,70 лева съставляващи сторени съдебно – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 788,21 лева съдебно
– деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, на осн. чл. 78,
ал.1 вр.
ал.8 вр. чл. 25, ал.1 и чл. 26, ал.1 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :