РЕШЕНИЕ  

 

№                               21.09.2020 г.                     Град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - Пазарджик, 12- ти   граждански състав

  На   двадесет и първи август , две хиляди и  двадесета   година

  В   публично  заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова     

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №4939  по описа за   2019  година.

 

 

 

 

 Съдът е сезиран с искова молба  с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от  Л.Д.С., ЕГН- ********** *** , срещу  А.К.С., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1000.00 лева.  

Подадена е искова молба от ищеца , в която се твърди, че с  ответникът имали договорни отношения, по силата на сключен договор за заем от 01.06.2018г, който е и нотариално заверен. Съгласно договореностите между тях, обективирани в договора ищецът предоставил на ответната страна в заем сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, като той се е задължил да му върне заетата сума в срок до 01.07.2018г. Ответната страна не изпълнила задължението си, нито в определения срок, нито и към момента на подаване на заявлението и съответно исковата молба. Независимо, че няколко пъти ищецът приканвал ответника да изпълни задължението си и в телефонни разговори и в устни разговори при срещи между тях това не било сторено от негова страна. Ответникът само обещавал, но изпълнение не последвало.

Заявява, че това негово поведение го принудило да подаде на 15.07.2019г до Районен съд - Пазарджик Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. По подаденото Заявление е образувано в Районен съд-Пазарджик ч.гр.д.№2885/2019. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.07.2019г. Със Заповедта е разпоредено на ответника по настоящето дело - А.К.С.; ЕГН ********** да заплати на Л.Д.С. /заявител по заповедното и настоящ ищец/ сумата от 1000 лева / хиляда лева/, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.07.2019 г. до изплащане па вземането, както и направените разноски в размер на 25 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.

 Твърди се, че посочената Заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на ответната страна - А.К.С. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това, съгласно чл.415, ал.1,т.2 от ГПК и с оглед на изложените по-горе твърдения за ищеца Л.Д.С. възникнал правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск, досежно вземането ми от ответната страна.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника - А.К.С., ЕГН:********** че съществува вземането на Л.Д.С., ЕГН:********** по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №2885/2019 на Пазарджишки Районен съд и произтичащо от неизпълнението на Договор за заем от 01.06.2018г за сумите: главница - 1000 лева /хиляда лева/, лихва - законна от датата на подаване на заявлението - 15.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева - държавна такса и 250 лева - адвокатско възнаграждение.

Претендират се всички сторени разноски в исковото производство. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, не е взето становище и не са ангажирани доказателства, въпреки че исковата молба му е била връчена лично на него на 02.03.2020 г. Ответникът е призован за настоящото съдебно заседание, въпреки това не се е явил както и не изпраща процесуален представител.

          Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

          Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за заем  от 01.06.2018г., на посочената дата същият е бил сключен между Л.Д.С., ЕГН- ********** *** /заемодател/ и  А.К.С., ЕГН-********** *** /заемател/. По силата на сключеният между страните договор, заемодателят предал на заемателя сумата от 1000.00 лв. /хиляда/ лева, а заемателят се задължил да върне заетата сума в срок до 01.07.2018г. Заемателят получил сумата от 1000.00лв.  при подписване на процесният договор. Съгласно т.4 от Договора за заем, след изтичане на срока за връщане на заема, заемателят дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 0.5 % на ден до окончателното събиране на сумата.

         Тъй като ответникът С. не изпълнил задълженията си,  ищецът С. /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №2885/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик/  пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №2885/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело  е била  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1656 от 17.07.2019г. Тъй като издадената  заповед за изпълнение е била връчена на длъжника  при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на заявителят е  била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.

       По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,  и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №2885/2019г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства.

 В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок, и  основателен, по следните съображения:

          По същество, предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД – за връщане на заета парична сума.

Заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е реален договор и се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.

В конкретната правна хипотеза се установи предаване на сума в размер от 1000.00 лв. от ищеца С.  на заемателя С., като се доказа и наличието на уговорка за връщането на тези пари в определен срок. От приетите по делото доказателства се установява наличието между страните на съгласие по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД – за заемане на парична сума с поето задължение за връщането й.

           От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между страните. Предявеният иск срещу ответника С.  беше доказан по безспорен начин в хода на производството по делото по основание. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за  заем, както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело №2885/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите  по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че ищецът С. е отпуснал  паричен заем на ответника в размер на 1000.00 лв. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била предоставена на заемателя, а усвояването на посочената сума ответникът С. е удостоверил с полагането на подписа си.

          Заемателят е следвало да погаси всички свой задължения към  заемодателя С.  в срок до 01.07.2018г., т.е преди  датата на депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК в съда.

          Не са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът  е заплатил изцяло  на ищеца всички дължими суми по договора за заем.

           От приетите по делото доказателства се установи, че сумата, предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в  договора, а усвояването на посочената сума ответникът С. е удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства,се установява, че на ответника С.  е бил отпуснат паричен заем в размер на 1000.00лв. Макар по делото да не е била извършена съдебно-икономическа експертиза, от приетите по делото доказателства се установява размерът на дължимите, но непогасени задължения от страна на ответника.

          Както бе посочено, не са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът С.  е върнал заетата сума на ищеца / не са налице дори твърдения в тази насока от ответната страна/, поради което предявеният  иск е  основателен и доказан , и следва да бъде уважен като такъв.

 При този изход на делото, в полза  на ищеца следва да се присъдят направените разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно  т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК в исковото и заповедното производство, от които се установява, че се претендира  заплатена държавна такса по заповедното производство в размер на 25.00 лв., както и 250.00 лв.- адвокатско възнаграждение. Ищецът претендира и сторените от него разноски в хода на производството по гр. Дело №4939/2019г. по описа на РС- Пазарджик, които са 25.00лв.- държавна такса и 300.00лв. –адвокатско  възнаграждение. Посочените разноски следва да бъдат присъдени на ищеца

Воден от горното   Районен съд- Пазарджик,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            По предявеният иск от   Л.Д.С., ЕГН- ********** *** , срещу  А.К.С., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1000.00 лева

   ПРИЗНАВА за установено по отношение  на ответника  А.К.С., ЕГН-********** ***, че дължи на  Л.Д.С., ЕГН- ********** ***, сумата от 1000.00лв. /хиляда лева /, представляваща главница по Договор за  заем от 01.06.2018г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /15.07.2019г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е била  издадена Заповед №1656/17.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2885/2019г. по описа на РС-Пазарджик

ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН-********** ***, да заплати  на  Л.Д.С., ЕГН- ********** ***, сумата от  275.00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/- сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №2885/2019г. по описа на РС-Пазарджик; както и сумата от  325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/ , които представляват сторени от ищеца разноски по гр.дело №4939/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.

 

         

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: