Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария
Даскалова
при
секретаря Галина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Варна – Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия
Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №607/2021 г. на Административен съд - Варна, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Булем логистик“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв. И.Г. против Решение № 9/11.02.2021 г., постановено по НАХД № 20203110203452/2020 г.
по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП
№ 23-0000310/08.04.2020 г. на и.д. директор на Регионална дирекция „АА“
гр. Варна, с което на „Булем логистик“ ООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ лв. на
основание чл.96 „г“, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.
Касаторът
счита, че е допуснато нарушение на чл. 42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН вр. чл. 48, ал.1 от ЗАНН, поради неправилно посочване на дата и място на нарушението.
От международна товарителница се установява, че превозът е започнал на
16.05.2019 г. в гр. Монтана и това е мястото на извършване на нарушението, а
датата на нарушението е 16.05.2019 г. Изпълнителното деяние е разпореждане за
управление, а не допускане в гр. Варна на 17.05.2019 г. както е посочено в АУАН
и НП. Нормата на чл. 96г, ал.1 от ЗАвтП се прилага за нарушения на този закон и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Наредба № 36/2006 г. на МТ,
съгласно която се издава удостоверение за психологическа годност /УПГ/ е
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗДвП, а не ЗАвтП, съгласно §2 от
ПЗР на същата наредба. Нормата на чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП не урежда изискванията
за психологическа годност, а е препращаща към Наредбата по чл. 152, ал.1, т.2
от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочена конкретната
разпоредба на Наредба № 36/2006 г. Непритежаване на удостоверение за
психологическа годност е нарушение на чл. 8, ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 36, ал.2 от
Наредба № 36/2006 г., подлежащо на санкция по чл. 178в, ал.5 от ЗДвП, при което
освен управление на превозното средство, предвижда като задължителен реквизит и
извършване на определен вид обществен превоз на товари, който факт в случая не
е налице. От описаните факти не се установява спазени ли са сроковете по чл. 34
от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП. Претендира
присъждане на възнаграждение за адвокат. При претендиране юрисконсултско
възнаграждение от ответника моли същото да бъде определено в минимален размер.
Ответник
– РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна не е изразил становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита решението на РС – Варна за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за
установено следното:
През м.05.2019 г. служители
на РД „АА“- Варна, извършили проверка на „БУЛЕМ ЛОГИСТИК“ ООД. Дружеството
притежавало лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен
превоз на товари № 9019. От представените документи, а именно заповеди и
дигитална карта, се установило, че на 16.05.2019 г. е бил извършен международен
обществен превоз на товари на основание CMR с товарен автомобил „Мерцедес“ с
рег. № В 7173 ВТ, чиито водач бил Младен Ефремов М. и към момента на извършване на превоза не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. От направена
справка в системата на „АА“ –Варна е установено, че на водача никога не е било
издадено удостоверение за психологическа годност. Този случай не бил изолиран,
тъй като водача бил осъществил и други превози.
Съдът е приел от правна
страна следното: НП е издадено от компетентен орган в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Посочена е датата, на която е бил осъществен превоза, както и нарушената
правна норма, поради което РС - Варна е
приел, че възраженията за това, че не е посочен конкретен текст от Наредба № 36/15.05.2006
г. са неоснователни. В постановлението наказващият орган е изложил мотиви защо
не приема случаят за маловажен, поради което и съдът е намерил възраженията в тази насока за неоснователни. Установено
е, че „БУЛЕМ ЛОГИСТИК“ ООД, има качеството на лицензиран превозвач, който на
основание чл.7а, ал.2 от ЗАвтП може да осъществява превоз на товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Установено е и че водачът, който е
извършил превоз на товари за дружеството не е имал удостоверение за
психологическа годност. Допуснатото нарушение е било осъществено в седалището
на дружеството, тъй като от там то ръководи своята оперативна дейност по
извършване на превози. В този смисъл там е и мястото на конкретното
нарушение-допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. За превозвача е било налице
задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че да не допуска
да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в случая не е
било изпълнено.
Решението
е правилно и законосъобразно.
РС – Варна при описване на установените факти е
посочил, че от заповеди и дигитална карта се установява, че превозът е
осъществен на 16.05.2019 г. В изложените правни изводи е посочено, че
нарушението е извършено на 02.11.2018 г.
Видно от дигитална карта на водач М.М.на 17.05.2019
г. същият е извършил превоз с МПС рег. № В 7173 ВТ. Това се установява и от
товарителница издадена на 16.05.2019 г., която удостоверява, че превозът е
приключил на 21.05.2019 г.
Неточното посочване на датата на извършване на
нарушението от РС – Варна не е посочено като
касационно основание за отмяна на оспореното решение. Допусната е очевидна
фактическа грешка в правните изводи изложени в решението, относно посочване
датата на извършване на нарушението, което не се отразява върху правилността на
направените изводи, поради което съдът приема, че не е налице необоснованост на
съдебния акт.
Седалището и адресът на
управление на наказаното дружество е в гр. Варна. Допустителството за
извършване на превоз е извършено в гр. Варна, където е седалището и адреса на
управление на наказаното дружество. Това, че превозът е извършен извън
територията на гр. Варна и РБългария не установява промяна на адреса на
управление на дружеството, от където да е извършено допускане извършване на
превоз с водач М.. Правилно АНО е установил, че нарушението е извършено на
17.05.2019 г. в гр. Варна, което обуславя отговорност за наказаното дружество
на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП. Товарителницата е издадена в гр.
Монтана на 16.05.2019 г., но от дигитална карта на водача се установява, че
превоза е осъществен на 17.05.2019 г. поради което правилно е посочено, че
нарушението е извършено на 17.05.2019 г.
Приложимите норми за
налагане на имуществена санкция са:
чл. 96г, ал.1 от ЗАвтП -
Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП -
Лицензираните превозвачи, лицата по чл.
24е
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл.
7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В НП е посочено, че водачът
не е отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
Съобразно чл. 96г, ал.1 от ЗАвтП
е прието, че водачът не е отговарял на изискванията определени със ЗАвтП – чл.
7а, ал.2, т.3 от ЗАвтП и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му –
наредбата по чл. 152, ал.,1 т.2 от ЗДвП, това е Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. От изложеното следва, че не е допуснато нарушение при прилагане на
санкционната норма.
Нормата на чл. 7а, ал.2 от
ЗАвтП въвежда изискване за УПГ относно водачи, които осъществяват превоз на
пътници и товари. В случая е вменена отговорност за липсата на УПГ, поради
което не следва да се събират доказателства при извършения превоз, установен с
дигитална карта на водача, превозен ли е товар и от какъв вид. Безспорно е
управлявано на ППС с рег. № ****на 17.05.2019 г. от водач без УПГ, поради което
е налице осъществено нарушение.
В НП е посочено, че на
водача не е издавано удостоверение за психологическа годност – нарушение на чл.
7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП. Деянието е описано в пълнота и е ясно за какво
нарушение е вменена отговорност. Не е било необходимо да се посочват нарушени
норми от Наредба № 36/2006 г., поради това че АНО не е вменил нарушение за
неизпълнение на условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи
на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване
на психологически изследвания. Наказанието е наложено поради липса на УПГ, следва
че правилно е посочена нарушената норма – чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. АУАН е
съставен на 30.01.2020 г. и това е датата на установяване на нарушението. От
жалбоподателя не са представени доказателства, че нарушението е било установено
по-рано, а имено три месеца преди съставяне на АУАН. Поради което доводът на
жалбоподателя, че е следвало да се посочи дата на извършване на проверката е
неоснователен. Нарушението
е извършено на 17.05.2019 г., АУАН е съставен на 30.01.2020 г., преди да изтече
преклузивния едногодишен срок. НП е съставено на 08.04.2020 г. в срока по чл.
34, ал.3 от ЗАНН.
По изложените съображения не са
налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на спора и по аргумент на
противното на чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради
което се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №9/11.02.2021 г., постановено по НАХД № 20203110203452/2020
г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.