Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Десислава Йорданова
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №5650 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „ЗАД ОЗК- З.”АД, срещу разпореждане от 25.03.2019 год.
по изпълнително дело №20198380401111 на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег.№838
на КЧСИ, в частта му, в която е отказано намаляване на размера на направените
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до 200 лв., както и
за съответно коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира и разноски в настоящото
производство.
Жалбоподателят
поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно предвид фактическата и правната сложност на изпълнителното дело.
Липсвали данни процесуалният представител на взискателя да е извършил каквито и
да било действия по делото освен подаване на молбата за неговото образуване. В
тази връзка на взискателя се дължали единствено разноски за адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство.
Взискателят
не е подал отговор в срок.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е неоснователна.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните
по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20198380401111 на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег.№838 на КЧСИ е образувано по молба от 18.03.2019 год. на Т.Н.А., чрез адв.Г.А./надлежно
упълномощен/, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.дело 4873/2018 год. по описа на САС, с който жалбоподателят „ЗАД
ОЗК- З.”АД е осъден да заплати на взискателя сумата от 60000 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2013 год. до
окончателното и изплащане (която към момента на образуване на изпълнителното
дело възлиза на 36407,12 лева). В молбата е поискано
да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатското
възнаграждение, чийто размер съгласно приложените доказателства
е 3642 лв.
За
посочените суми общо в размер на 106380,30 лева до жалбоподателя е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била надлежно
връчена на 20.03.2019 год., като в срока за доброволно изпълнение същият е
превел по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от общо 104786,26 лева.
Своевременно
жалбоподателят /дължникът/ е подал молба до съдебния изпълнител, с която е
поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален размера на разноските на
взискателя за изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност, до 200 лв., както и за съответно коригиране размера на
начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална
такса.
С обжалваното разпореждане от 25.03.2019 год. частният съдебен изпълнител е
намалил размера на адвокатското възнаграждение до 1700 лв, както и
съответстващата се пропорционална част от начислената по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ такса.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази
част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права
са били изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство. А след като длъжникът не е
изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя за
процесуално представителство, защита и съдействие по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Още повече, че с молбата за образуване на изпълнително дело
процесуалният представител на взискателя е посочил какви изпълнителни действия
да бъдат извършени от ЧСИ.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По
процесното изпълнително дело са ангажирани надлежни доказателства,
от които е видно, че между взискателя и неговия пълномощник е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3642 лв., което
е изцяло заплатено. Материалният интерес в
конкретния случай възлиза на 96407,12 лева, като длъжникът не оспорва, че дължи
разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в
минималния размер от 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от горепосочената Наредба
/редакция, изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 год./. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата при интерес от 10 000 до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. минималното
възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 3422,21 лв., а 1/2
част от него, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата – 1711,10 лв. Следователно
минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 1711,10 лева + 200
лева или общо 1911,10 лева. С обжалваното разпореждане ЧСИ е намалил
адвокатското възнаграждение дори под законовоопределения минимум.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „ЗАД ОЗК- З.”АД, срещу
разпореждане от 25.03.2019 год. по изпълнително дело №20198380401111 на частен
съдебен изпълнител М.Б.с рег.№838 на КЧСИ в частта му, в която е отказано
намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до 200 лв., както и за съответно
коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ пропорционална такса.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/