РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ Х. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета З. Кръстева
в присъствието на прокурора Павел Хайк Манукян (РП-Айтос)
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600240 по описа за 2021 година
Въззивното производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК и е образувано по въззивен протест на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Бургас срещу определение № 260211 от 09.02.2021 г.,
постановено по НЧД № 4153/2020 г. по описа на Районен съд, гр. Бургас.
Срещу определението на БРС по делото е постъпила и частна жалба
на осъдения П. Д. Г., чрез защитника му - адв. Веселина Василева от АК –
Бургас.
С посоченото определение първоинстанционният съд на основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на осъдения П. Д. Г., ЕГН
**********, общо наказание, по влезли в сила съдебни актове
(споразумения), наложени му по НОХД № 352/2020 г. по описа на СпНС и по
НОХД № 3894/2020г. по описа на РС – гр. Бургас, а именно лишаване от
свобода за срок от една година.
На основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо
1
наказание лишаване от свобода за срок от една година с още два месеца, до
общо една година и два месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил така
определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и
два месеца да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Приспаднал е на основание чл. 25, ал. 2 и на основание чл. 59, ал. 1
от НК от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
за срок от една година и два месеца времето, през което осъденият Г. е бил
задържан и през което е търпял наказание лишаване от свобода по
осъжданията, включени в съвкупността.
На основание чл.23, ал.3 от НПК е присъединил към наложеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца и наказанието глоба в размер на петнадесет хиляди лева, наложено по
НОХД № 352/2020г. по описа на Специализиран наказателен съд.
С определението си, първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане искането на прокурора за привеждане в изпълнение на основание
чл. 68, ал. 1 от НК на наложеното на П.Г. по НОХД № 4294/2017 г. по описа
на Районен съд, гр. Бургас наказание лишаване от свобода в размер на три
месеца.
С протеста се изразява недоволство от горепосоченото определение.
На първо място счита, че изводът на първоинстанционния съд, че следва да
бъде оставено без разглеждане предложението на БРП за приложение на чл.
68, ал. 1 от НК, е незаконосъобразен. Позовава се на съдебна практика,
съгласно която счита, че Районен съд – гр. Бургас, след като е определил
общо наказание на основание чл. 306, ал. 1, т.1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК е следвало да приведе на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от
НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, наложено по НОХД № 4294/2017 г. на БРС и да определи
първоначален режим на изтърпяване на това наказание, като на основание чл.
25, ал. 2 от НПК приспадне изцяло същото поради изтърпяването му от
21.02.2020 г. до 21.05.2020 г. На следващо място намира, че размерът, с който
е увеличено определеното общо най-тежко наказание е неправилно
определен. Счита, че от приложената по делото справка за съдимост, може да
се направи извод, че Г. е лице с висока степен на обществена опасност, тъй
2
като на същият са наложени наказания за извършени умишлени
престъпления, включително и тежки такива по Глава XI, раздел II и Раздел
III, по Глава X и по Глава II, Раздел II от Особената част на НК, както и че
така наложените наказания не са постигнали целения възпиращ и
възпитателен ефект, а точно обратното – противоправната му деятелност е
станала утвърден модел на противоправно поведение. Моли атакуваното
определение да бъде изменено в частта му, в която е оставено без разглеждане
предложението на БРП за привеждане в изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца , наложено по НОХД №
4294/2017 г. на Районен съд – гр. Бургас, което да бъде изтърпяно ефективно
и изцяло при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС,
като на основание чл. 25, ал. 2 от НК бъде приспаднато изцяло поради
изтърпяването му от 21.02.2020 г. до 21.05.2020 г. Също така моли
определението да бъде изменено и в частта му относно размера, с който на
основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание,
като същото бъде увеличено с четири месеца до общ размер наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.
По делото е постъпила и частна жалба от адв. Веселина Василева,
процесуален представител на П.Д. Г., с която се моли за изменение на
Определение от 09.02.2021 г., постановено по НЧД № 4153/2020 г. по описа
на БРС, в частта, в която на основание чл. 24 от НК определеното общо най-
тежко наказание е увеличено с 2 месеца, като излага съображения, че в случая
не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас поддържа
изцяло подадения протест, като намира, че протестираното определение
следва да бъде изменено съобразно посочените в протеста части.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият и неговият
защитник поддържат жалбата и искането, формулирано в същата. Представят
договор за наем на недвижим имот, в уверение на това, че Г. е сключил
договор за експлоатация на обект в гр. Приморско. Счита, че не са налице
основанията за приложението на чл. 24 от НК, още повече, че това е първото
му пребиваване в местата за лишаване от свобода.
В дадената му последна дума, осъденият Г. моли да не влиза
обратно в затвора.
3
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен
акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са процесуално допустими,
като подадени от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически
констатации, касаещи наличието на осъждания на П. Д. Г., ЕГН ********** с
три определения за одобряване на споразумения през 2017 – 2020 г. , а
именно:
1. С определение за одобряване на споразумение № 331/01.09.2017 г.
по НОХД № 4294/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 21.08.2017 г., му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и глоба в
размер на четиристотин лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години. Споразумението е влязло в сила на 01.09.2017 г.
2. С определение за одобряване на споразумение от 06.02.2020 г. по
НОХД № 352/2020 г. по описа на Специализиран наказателен съд, за
престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, т.2, вр. ал. 2 от НК,
извършено на неустановена дата в началото на м. февруари 2018 г. до
27.11.2018 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година. Със същото споразумение, за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2,
предл. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, извършено на 27.11.2018 г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на
петнадесет хиляди лева. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, към което на
основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на
петнадесет хиляди лева. Споразумението е влязло в сила на 06.02.2020 г.
3. С определение за одобряване на споразумение №
260051/30.09.2020 г. по НОХД № 3894/2020 г. на БРС за престъпление по чл.
4
325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 29.08.2018 г., му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца. За
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК, извършено на 29.08.2018 г., му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца. За престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на
29.08.2018 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца. Със споразумението на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено
едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.
Споразумението е влязло в сила на 30.09.2020 г.
4. С определение по ЧНД № 862/2020 г. на Специализиран
наказателен съд е определено изцяло да се изтърпи наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, наложено със споразумение по НОХД №
4294/ 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас при първоначален общ
режим. Определението е влязло в сила на 27.03.2020 г.
При така установените обстоятелства за осъжданията на П. Д. Г.,
правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице
законовите основания за формиране на съвкупност, включваща
престъпленията по посочените две НОХД, поради което и в съответствие с
материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
наложил на осъдения Г. едно общо наказание измежду наказанията, наложени
му по НОХД № 352/2020г., по описа на Специализиран наказателен съд и
НОХД № 3894/2020г., по описа на Районен съд – гр. Бургас, в размер на най-
тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Позовавайки се на установената практика за прилагане на чл.24 от
НК като изключение от принципа на поглъщане, БРС е обосновал
увеличението от 2 месеца на общото наказание на осъдения с броя на
престъпленията, за които е осъден Г. по НОХД № 3894/2020 г. на БРС и
извършването им близо година след първото му условно осъждане.
Действително по двете дела, включени в съвкупността Г. е осъден за
престъпления, извършени в условията на съвкупност, като по НОХД №
352/2020 г. – за две деяния, а по НОХД № 3894/2020 г. – три деяния, както и
деянията по двете дела, включени в съвкупността, са извършени в
изпитателния срок по осъждането му по НОХД № 4294/2017 г. на БРС, но
5
това само по себе си не обосновава висока обществена опасност на дееца.
Така приведеното в изпълнение и изтърпяно наказание в размер на три
месеца лишаване от свобода е било първото, по което подсъдимият е бил
изолиран в местата за лишаване от свобода. Видно от справката на МП ГД
„Изпълнение на наказанията“ това наказание е изтърпяно на 21.05.2020 г.,
като от същата дата Г. е започнал да търпи наказание в размер на една година,
наложени му по НОХД № 352/2020 г. на Специализиран наказателен съд.
Това наказание е изтърпяно на 28.08.2020 г., като от тази дата осъденият е
освободен от Затвора – гр. Бургас.
След освобождаването си от затвора на 28.08.2020 г., Г. е започнал
работа, изградил е домакинство, живее на съпружески начала със С.М., като
двамата очакват и дете и допълнително е наел обект в гр. Приморско за
извършване на сезонна търговска дейност.
Съдът използва предоставената му по чл.24 от НК възможност само
когато констатира едновременното наличие на двете предпоставки: 1.) че
общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните деяния и 2.) че със същото това общо наказание
не мога да се постигнат целите на наказателната репресия. В конкретния
случай, като съобрази всички посочени по-горе обстоятелства относно
цялостния период на престъпна деятелност на осъдения, броя на осъжданията
и вида на извършените престъпления, определените наказания, ангажираната
пенитенциарна репресия, последващата ресоциализация на освободения в
обществото, реализирания понастоящем трудов и социален статус,
въззивният съд намира, че целите на наказателната репресия спрямо него са
постигнати достатъчно категорично с определянето на общо най-тежко
наказание. При това положение, всяко увеличение би представлявало
непропорционална по тежест принуда, която надхвърля необходимостта да се
въздейства върху осъдения ефективно - така, че той да осмисли последиците
на престъпното си поведение и да изгради ефективен самоконтрол за в
бъдеще.
С оглед на така изложеното, в тази част съдебното определение
следва да бъде изменено, а съответния му въззивнен протест да бъде оставен
без уважение.
При определяне първоначалния режим за изтърпяване на
6
наложеното общо наказание по формираната съвкупност,
първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с
изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК и на основание чл. 59, ал. 1 от НК
времето, през което осъденият Г. е бил задържан под стража и времето, през
което е търпял наказание „лишаване от свобода“ по осъжданията, включени в
съвкупността. Видно от приложената по ЧНД № 4153/2020г.по описа на БРС
справка от МП, ГД „ИН“, Затвор - Бургас (л. 43 от делото), осъденият П.Г. е
търпял наказание „лишаване от свобода“ в затвора Бургас, както следва: от
21.02.2020 г. до 21.05.2020 г. наказание в размер на три месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 4294/2017 г. на БРС и от 21.05.2020 г. до
28.08.2020 г. е изтърпял наказание в размер на една година лишаване от
свобода по НОХД № 352/2020 г. на Специализиран наказателен съд, като е
зачетен арест в размер на 7 месеца и 19 дни (от 27.11.2018 г. до 16.07.2019 г.).
От справката също така е видно, че Г. е освободен от затвора Бургас на
28.08.2020 г. по изтърпяване.
Правилно първостепенният съд на основание чл.23, ал.3 от НК е
присъединил към наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от една година и наказанието глоба в размер на петнадесет хиляди лева,
наложено по НОХД № 352/2020г. по описа на Специализиран наказателен
съд.
Досежно искането на прокурора за приложение на чл. 68 от НК по
отношение на наложеното на осъдения по НОХД 4294/2017 г. на БРС
наказание в размер на три месеца лишаване от свобода , като на основание чл.
25, ал. 2 от НК същото да бъде приспаднато изцяло, поради изтърпяването му,
настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Приложението на чл.
68 от НК, относно посоченото наказание, е било предмет на разглеждане и
произнасяне по ЧНД № 862/2020 г. на Специализиран наказателен съд, като
видно от представената справка от МП ГД „ИН“ Затвор – Бургас в периода от
21.02.2020 г. до 21.05.2020 г. е търпял наказание в размер на три месеца по
НОХД № 4294/2017 г. Ето защо, в случая не са налице нови данни и
обстоятелства, по които съдът да се произнесе в производството по
приложение на чл. 23 – 25 от НК, а и такова произнасяне се явява
7
безсмислено, защото отложеното наказание вече е било приведено и е вече
изтърпяно изцяло. Посочените в протеста съдебни решения касаят
приложението на чл.25, ал.4 от НК и са неотносими към претендираното
нарушение на материалния закон.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 260211/09.09.2021 г., постановено по ЧНД
№ 4153/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, като ОТМЕНЯ същото в
частта, с която на основание чл. 24 от НК е увеличено наложеното общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година с два месеца до
размер на една година и два месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8