Разпореждане по дело №6/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба от В. Б. Б., ЕГН [ЕГН] и Л. С. Б., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], област Б., ул. „Г. У.” № 57, длъжници по ИД № 291/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с която се иска отмяна на действията на ЧСИ- налагане на запор върху банковата сметка на длъжника Л. С. Б. и превеждането на тази сума по сметката на взискателя.

Изложени са в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ Ш. Д. по ИД № 291/2010г. по неговия опис, съставляващи налагане на запор по искане на взискателя, върху банкова сметка на длъжника Л. С. Б., в „С. Ж. Е.”. Възразява се, че паричната сума открита в банковата сметка е несеквестируемо имущество по смисъла на закона/чл. 446 от ГПК/, тъй като е формирана от парични средства получени от продажбата на получената реколта от отглеждане на тютюн за 2014г. и същата освен че е трудов доход е и единствения доход на длъжника, като справка за това се съдържа и в изпълнителното дело. Излагат се аргументи, че този доход макар и годишен, разделен по месеци, съставлява възнаграждение за положен труд, под минималната работна заплата и поради това срещу тези парични средства не може да бъде насочвано принудително изпълнение.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото е депозирано писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело- [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез юристконсулт Ц. Р. В.. С писмения отговор се възразява срещу уважаването на жалбата, като се твърди че същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане от съда. Наведени са доводи, че жалбата е просрочена, тъй като е депозираната чрез ЧСИ Ш. Д. по ИД № 291/2010г.,след изтичането на срока по чл. 436 ал.1 пр. 3 от ГПК. Развити са съображения, че съобщението за наложения запор от ЧСИ е изпратено на [фирма] на 26.03.2013г., а на 05.04.2013г. е получено обратно съобщение до ЧСИ Ш. Д., че запора е наложен. На 02.04.2013г. е преведена по сметката на ЧСИ Ш. Д., сума в размер на 9.94лв. като след този момент, титуляра на сметката и длъжник по изпълнителното дело- Л. С. Б. е била уведомена за наложения запор и от този момент е започнал да тече срока по чл. 436 ал.1 пр. 3 от ГПК, като от тогова са изминали повече от две години. Навадени са доводи с писмения отговор на частната жалба, че дори и да се съобрази последния превод към сметката на ЧСИ Ш. Д. въз основа на заложения запор от 15.12.2014г., то жалбата е депозирана на 20.01.2015г. и тя отново е просрочена. Отделно във връзка с допустимостта на депозираната жалба се възразява, че другият длъжник В. Б. Б. не е процесуално легитимиран да депозира жалба срещу действията на ЧСИ Ш. Д. по ИД № 291/2010г. по неговия опис, тъй като титуляр на сметката е неговата съпруга- Л. С. Б..

Освен възражението за недопустимост на частната жалба поради пропуска на преклузивния срок за нейното депозиране по изпълнителното дело, наведени с от представителят на взискателя по ИД № 291/2010г. и доводи, че частната жалба е неоснователна. Така твърди се, че възражението на длъжника- Л. С. Б., че същата няма никакви други доходи е неоснователно, тъй като същата следва да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, а освен това съпруга и В. Б. Б. получава пенсия, върху определен процентен размер от която също е наложен запор. Възразява се, че доходите срещу които е насочено принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банковата сметка на Л. С. Б., тъй като договорите, сключени между Държавен фонд „Земеделие” и земеделските производители, не е с оглед на престиране на работната сила, а с оглед на получаване на определено количество произведена земеделска продукция, т.е. възнаграждението се дължи не за получен труд, а за количество произведена единица продукция от съответната реколта. Възразява се, че в разпоредбата на чл. 444 т. 5 от ГПК, законодателят изрично е посочил кои са несеквестируемите имущества на земеделския стопанин, приложими по аналогия и за земеделските производители и тъй като изброяването в цитираната разпоредба на закона е изчерпателно, същата не може да се тълкува разширително. Не на последно място, наведени с доводи с писмения отговор на жалбата, че при насочване на принудително изпълнение, ЧСИ няма задължение да следи произхода на паричните средства, които са открити в посочената от взискателя банкова сметка на длъжника. Съгласно чл. 508 ал.1 т. 1 от ГПК, третото лице – банката в която сметката е открита, е длъжна в тридневен срок от получаването на запорното съобщение от съдия изпълнителя, дали признава за основателно вземането, върху което се налага запора и готово ли е да плати. Възразя се също така, че за запор върху вземането по сметката на банката, по аргумент на противното на посоченото в разпоредбата на чл. 446 ал.1 от ГПК, не е предвиден несеквестируем минимум, поради което запор може да се наложи и върху цялата сума открита по сметката на длъжника.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ Ш. Д., изразява становище, че депозираната жалба е процесуално недопустима. Изложени са правни съображения, че същата освен просрочена е и неоснователна.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателите и данните по изпълнително дело № 291/2010г., по описа на ЧСИ Ш. Д., представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално недопустима, като следва да бъде оставена без разглеждане по същество от съда.

Съображенията за това са следните:

Въз основа на молба с вх. № 209/28.04.2010год. и представен с нея Изпълнителен лист от 01.12.2009г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1212/2009г. по описа на РС Петрич, е образувано от ЧСИ Ш. Д., Изпълнително дело № 291/2010г., със страни- взискател: [фирма] и длъжници- В. Б. Б. и Л. С. Б., и двамата от [населено място], като изпълнителен лист е издаден за сумата- 75 941.81лв., от които 68 060.00лв. неизплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 12.10.2008г., сключен между [фирма] и В. Б. Б. и Л. С. Б., сумата 5 064.24лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2009г. до 24.11.2011г., сумата 2 817.57лв. наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2009г. до окончателното изплащане на дължимото.

На длъжниците е била изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Ш. Д., по образуваното ИД № 291/2010г. по описа на ЧСИ, която е връчена на В. Б. Б. и на Л. С. Б., на 08.10.2010г.

Със запорно съобщение от 13.09.2011г. до касиера на НОИ- РУ”Социално осигуряване”- Б., е била наложен запор върху част от пенсията на длъжника В. Б. Б..

С Постановление за конституиране на взискател по реда на чл. 429 ал.1 от ГПК, на ЧСИ Ш. Д. от 18.05.2012г. като взискател по изпълнително дело № 291/2010г., въз основа на договор за цесия, е било конституирано на мястото на стария кредитор- [фирма], нов кредитор- [фирма].

Със запорно съобщение от 18.05.2012г. до НОИ- РУ „Социално осигуряване”- Б., запор е наложен и върху пенсията на длъжника Л. С. Б.. С отговор до ЧСИ Ш. Д. обаче се съобщава, че Л. С. Б. не е пенсионер и няма постъпило заявление от нея за отпускане на пенсия поради изслужено време и старост.

На 26.03.2013г., въз основа на отправено запитване от ЧСИ Ш. Д., е депозиран отговор от ДФ „Земеделие", с наш вх. № 08259/ 26.03.2013г., съгласно който, длъжниците имат открити банкови сметки в [фирма], а именно:

1. В. Б. Б., ЕГН [ЕГН] е кандитатствал за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 и 2011, като е заявил следната банкова сметка: [банкова сметка];

2. Л. С. Б., ЕГН [ЕГН] е кандитатствала за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010, 2011 и 2012, като е заявила следната банкова сметка: [банкова сметка].

Със запорно съобщение до Директора на [фирма], [населено място] 9000, бул. „В. В." № 92, с изх. № 09055/ 26.03.2013г. е наложен запор върху откритата банкова сметка на името на длъжника В. Б. Б., ЕГН [ЕГН]. Със запорно съобщение до Директора на [фирма], [населено място] 9000, бул. „В.В." № 92, с изх. № 09057/ 26.03.201 Зг. е наложен запор върху откритата банкова сметка на името на длъжника Л. С. Б., ЕГН [ЕГН]. Двете запорни съобщения са получени от служител на банката на 29.03.2013г..

До ДФ „Земеделие" е изпратено съобщение от ЧСИ Ш. Д. с изх. № 11736/18.04.2013г., с което да бъдат уведомени за наложените запори върху откритите банкови сметки на длъжниците.

На 02.04.2013г. е преведена по сметка на ЧСИ Ш. Д. сума, в размер на 9.49 лева от наложения запор върху банковата сметка, открита на името на длъжника: Л. С. Б., ЕГН [ЕГН] в СЖ Е." АД.

На 15.12.2014г. е преведена по сметка на ЧСИ Ш. Д., сумата в размер на 2 239.76 лева от наложения запор върху банковата сметка, открита на Името на длъжника: Л. С. Б., ЕГН [ЕГН] в СЖ Е." АД. Постъпилата сума е преведена по сметка на взискателя [фирма], ЕИК[ЕИК].

На 09.12.2014г. в кантората на ЧСИ Ш. Д. е депозирана молба с вх. № 31965/ 09.12.2014г.. от Л. С. Б., ЕГН [ЕГН], с която възразява срещу наложения запор върху откритата на нейно име банкова сметка в „СЖ Е.", по която същата е получила сума за отглеждане на тютюн. Длъжникът Л. Б., твърди, че няма други доходи, поради което, смята че наложеният от ЧСИ запор е неправомерно наложен.

Така депозираната молба е изпратена на взискателя [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], ул. „С. С." № 1, чрез юрк. Ц. В.- за сведение и становище.

На 17.12.2014г. процесуалният представител на взискателя е депозирал в кантората на ЧСИ Ш. Д., peг. № 796, становище относно депозираната молба от длъжника: Л. С. Б., ЕГН [ЕГН].

На 20.01.2015г. по ИД № 291/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д., е депозирана настоящата жалба от длъжниците по настоящето изпълнително дело срещу действие на ЧСИ, с което е допуснато налагане на запор върху сумите, съдържащи се в банковата сметка на Л. О. Б. в "СЖ Е.".

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Депозираната жалба настоящият състав счита за редовна, но за просрочена, тъй като не е спазен установения срок по чл. 436 ал.1 от ГПК за нейното подаване пред ЧСИ Ш. Д., по образувано ИД № 291/2010г. по неговия опис. Жалбоподателката- Л. С. Б., като длъжник в изпълнителното производство, е процесуално легитимиран да подава пред съда жалба, като е надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден и подлежащ на обжалване правен акт, в съответствие с нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК, след като твърди че принудителното изпълнение е насочено срещу несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 436 ал.1 т. 1 от ГПК, жалбата срещу незаконосъобразните действия на съдия изпълнителя, се подава до окръжния съд, по мястото на изпълнението, в едноседмичен срок, като за страната която е присъствала или призована за това действие, срока тече от деня на извършването, а в останалите случаи срока за страната тече от деня на съобщението на ЧСИ за извършеното действие. За третите лица, срока за обжалване по чл. 436 ал.1 т. 1 от ГПК, тече от деня на научаването.

В настоящия случай жалбата е насочена срещу действие на ЧСИ Ш. Д. по ИД № 291/2010г. по неговия опис, съставляващо налагане на запор върху банкова сметка на длъжника Л. С. Б., в банка [фирма]. За това действие съобразно процесуалните норми, ЧСИ не е задължен да съобщава на длъжника, като длъжника следва да научи за него от банката, в която се намира сметката срещу която е насочено принудителното изпълнение. Видно е, че първоначалното действия на ЧСИ Ш. Д. по налагане на запор върху сметката на Л. С. Б. в [фирма], са извършени още на 26.03.2013г., като отговора на банката е от 05.04.2013г., а първия превод от [фирма] по сметката на ЧСИ Ш. Д. е от 02.04.2013г. В този смисъл основателно е възражението на взискателя с отговора на жалбата по делото, че за наложения запор длъжника- Л. С. Б. е научила почти две години, преди депозирането на жалбата въз основа на която е образувано настоящото дело.

За настоящия състав на ОС Благоевград очевидно се налага извода, че към 09.12.2014г. на жалбоподателката Л. С. Б. е било съобщено за извършеното действия на ЧСИ Ш. Д.- налагане на запор по банковата и сметка в [фирма], тъй като на тази дата тя с изрична писмена молба по ИД № 291/2010г., с вх. № 31965, е съобщила на съдия изпълнителя, че по сметката са постъпили суми- изплатени мизи за отглеждане на тютюн, като е изразила становище, че след приспадане на средствата необходими за посаждането на новата реколта, за нея ще остане сума, която разбита по месеци, би била под минимума за нейното съществуване, като с молбата си Л. С. Б. моли ЧСИ Ш. Д. да вдигне така наложения запор.

Дори и да се приеме, че срока следва да се изчислява от последния превод на суми от запорираната сметка към специалната сметка на ЧСИ Ш. Д., то такъв превод е бил извършен на 15.12.2014г., а жалбата е депозирана по ИД № 291/2010г. на 20.01.2015г.

След като жалбоподателката Л. С. Б. е знаела за наложения върху сметката и в [фирма] запор от ЧСИ Ш. Д., по ИД № 291/2010г. по неговия опис още на 09.12.2014г., а жалбата по чл. 435 ал.2 от ГПК е депозирана на 20.01.2015г./почти година по- късно/, то въззивният съд счита че жалбата е просрочена като подадена след предвидения преклузивен срок, установен с нормата на чл. 436 ал.1 т. 1 от ГПК и същата следва да бъде оставена без разглеждане по същество, тъй като е процесуално недопустима.

Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалбата от В. Б. Б., ЕГН [ЕГН] и Л. С. Б., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], област Б., ул. „Г. У.” № 57, длъжници по ИД № 291/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с която се иска отмяна на действията на ЧСИ- налагане на запор върху банковата сметка на длъжника Л. С. Б. и превеждането на тази сума по сметката на взискателя, поради това че същата е депозирана след срока по чл. 436 ал.1 т. 1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 279/2015г. по описа на ОС Благоевград.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: