Решение по дело №5220/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2084
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 24 декември 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330205220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2084
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330205220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4900926 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на Г. К. ЕМ., с ЕГН ********** от гр.С. , ЖК ******** №
** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 650 /
шестстотин и петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят Е. чрез своя повереник моли Съда да отмени
наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в писмено
становище.
Въззиваемата страна- ОДМВР – Пловдив, не изпраща представител,
като в писмено становище настоява за потвърждаване на процесния
електронен фиш. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 24.05.2021г. около 15.08ч жалб.Е. управлявал МПС, а именно лек
автомобил Ауди с рег № ***** по републикански път – АМ „Тракия“. При
км107+700 метра в посока гр.София скоростта му била 199 км/ч при
ограничение за движение от 140 км/ч според вида управлявано от него МПС
и категорията на пътя. Горното било заснето с АТСС CORDON-M“2 с №
MD1196. Автомобилът бил с регистриран ползвател именно жалбоподателя
Г.Е.. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане
в настоящото дело и връчен на последния.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На
следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на
техническото средство, както и протокол за използването му, включително
снимка на разположението на уреда. Ето защо за настоящата инстанция няма
съмнение досежно съставомерността на нарушението за скорост. Посочения
протокол изрично сочи, че участъка е извън населено място, а контролирания
участък не е регулиран от нарочен знак В-26.
По фактите жалбоподателя практически не спори като твърди, че в
случая е налице нарушение по приложението на закона, тъй като ал.2 и ал.1
на чл.21 ЗДвП са взаимно изключващи се. Това становище не се споделя от
настоящата инстанция. Всъщност нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП въвежда
изискуеми скорости за различните категории МПС според вида на пътя,
докато отклонението от тези стойности се извършва с пътен знак. В
процесния казус действително не имало нарочен знак В-26, но не е спазено от
жалбоподателя изискването за движение със скорост по правилата на ал.1 на
чл.21 ЗДвП и резонно е да понесе отговорността за последното. Всъщност
никъде в текстовата част на процесния фиш не се и твърди, да е бил нарушен
знак за въведено ограничение на скоростта, различен от общото такова. В
този смисъл нарушението е неправилно подведено цифром под нормата на
ал.2, но правилно е посочена връзката с ал.1 на чл.21 ЗДвП. Липсва
въвеждане на някакви нови фактически положения за извършване на
нарушението с процесния фиш, а всъщност отпадат въведени такива. При
това положение следва само да се измени процесния фиш досежено
основанието за налагане на глобата като отпадне неправилното позоваване от
2
наказващия орган на ал.2 на чл.21 ЗДвП. Практически с нищо не са били
нарушени правата на жалбоподателя, а се касае само за неправилно
приложение на материалния закон, което следва да се коригира с
приложението на правилния такъв, тъй като без съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението се установява, че извършеното
съставлява административно нарушение. При това положение съдът следва да
приложи правилния материален закон.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подвенено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.6 от
ЗДвП и е определена глоба от 650 лева. Следва да се посочи, че съгласно
фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 206 км/ч, но това
с нищо не нарушава правата на жалб.Е., а напротив отчетен е възможен
толеранс с оглед характеристиките на техническото средство.
С оглед този резултат, който практически не променя санкцията
наложена на жалбоподателя, то същия няма право и на разноски. Напротив,
такива следва да се присъдят на основание чл.63, ал.3 ЗАНН на въззиваемата
страна – ОД МВР Пловдив. Такива в минимален размер от 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение с оглед приложеното възражение и
пълномощно, настоящата инстанция намира за напълно справедливи и
съответни в процесния казус. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на
жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4900926 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, като основанието за наложената глоба в размер на 650лева е
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят Г. К. Е., с ЕГН ********** от гр.С. , ЖК *****
№ **, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на ОД МВР Пловдив сумата от 80 лева
разноски пред настоящата инстанция по делото за юрисконсултско
възнаграждение.

3
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4