Решение по дело №1092/2016 на Районен съд - Карлово

ИЩЕЦЪТ Д.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощниците си адв. М. и И., твърди, че с ответницата С.М.А.-Х., ЕГН: **********, с адрес: *** живели на семейни начала от лятото на 2011 г. до м. април 2014 г., като от съвместното им съжителство имали родено едно дете – Н.Д.Д., ЕГН: **********. Твърди, че по силата на спогодба сключена по гр. дело № 545/2014 г. по описа на РС Карлово упражняването на родителските права върху малолетното дете Н.Д. било предоставено на ответницата, а на него бил определен режим на лични отношения: всяка първа и трета неделя от месеца без преспиване до 01.09.2015 г., а след тази дата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и 15 дни през лятото с преспиване, като бил задължен да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв.. Ищецът твърди, че от влизане в сила на спогодбата настъпили съществени изменения в обстоятелствата. Влошили се условията на живот при ответницата. В дома ѝ живеели четири домакинства – освен ответницата с дъщеря им, там били и нейните родители, както и пълнолетните ѝ брат и сестра. През последните месеци ответницата многократно пътувала за Г., като оставяла Н. на грижите на своята майка. Ищецът разбрал, че на 22.09.2016 г. С. отново заминала за Г., като намеренията ѝ били трайно да се установи там. Доколкото му било известно на 19.11.2015 г. тя сключила граждански брак с трето лице – мъж от Република М.. Не му било известно дали той познавал Н. и как щял да я приеме, но въпреки многобройните грижи които полагал за детето, получил ироничен CMC от ответницата, че желае мъжът ѝ да осинови Н.. От свои познати бил чувал, че тя поддържала връзка и с друг женен мъж, като ги виждали често и с детето.

Дъщеря им била записана и посещавала втора група в ДГ В.Л. - К.. Тъй като ответницата не притежавала лек автомобил, ищецът всяка сутрин ставал в 6:00 часа за да може в 6.45 ч. да вземе Н. *** и да я заведе на детска градина. Твърди, че от детската градина я вземал също той и отново я карал в дома на ответницата. Н. всеки път преживявала много тежко раздялата им. Поради честите отсъствия на майка ѝ, същата била много объркана и в момента изживявала тежко липсата на родител до нея. С дъщеря му имали много силна връзка. Виждали се всеки ден. В дните, когато била при него, той я хранел, къпел я, решел косата ѝ. Живеел заедно с майка си в апартамент в гр. К..при много добри битови условия. Можел да разчита изцяло на помощта на майка си при отглеждането на детето. В същото време хигиената и социално-битовите условия на живот при ответницата били изключително лоши. В двора се отглеждали и свободно се движели кучета и кокошки, както и голям брой крави. Тоалетната била външна и се намирала в отдалечен край на двора. Къщата се намирала в ромската махала и децата, с които общувала Н., били само от ромска етническа група. В дома ѝ се говорело само на турски, поради което детето трудно говорело на български. Това създавало много затруднения при общуването с другите деца и в детската градина всички я отбягвали, което допълнително я депресирало. Бабата по майчина линия отглеждала животни и не разполагала с време да се грижи за детето.Често виждал Н. мърлява на двора, като Н. имала и въшки. От детската градина му споделяли, че намирали бълхи по дрехите на детето. Твърди, че дъщеря му растяла в среда, която застрашавала нормалното ѝ развитие. Случвало се, когато ответницата била в дома си в с. В.Л., нейният брат да ѝ посяга в присъствието на детето. В такива случаи ищецът бил принуден да взема ответницата заедно с Н. да нощуват в дома му. Доколкото му било известно към момента ответницата не работела и не реализирала доходи. Той самият работел в строителството, но бил подал документи за кандидатстване за работа във „ВМЗ“ – Сопот и „СКФ Б.Б.“. Смята, че детето му се нуждаело от грижа от страна на поне единия родител и следвало да му се осигурят условия за нормален и спокоен живот. С оглед на изложеното счита, че били налице съществени изменения в обстоятелствата, налагащи изменение на упражняването на родителски права.

Моли съда да измени определените със съдебна спогодба по гр. дело № 545/2014 г. по описа на КрлРС мерки относно упражняването на родителските права върху малолетното дете Н.Д.Д., ЕГН: **********, като предостави упражняването на родителските права на него – Д.Д.Д., ЕГН: **********, да определи на майката С.М.А., ЕГН: ********** подходящ режим на лични отношения с детето и я осъди да заплаща на детето Н.Д.Д., ЕГН: ********** чрез ищеца, като неин баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от предявяване на иска –03.10.2016 г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.

ОТВЕТНИЦАТА С.М.А. – Х.., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Р., намира исковете за допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва изцяло описаните в исковата молба обстоятелства изложени ищеца. Не било вярно твърдението му, че условията за живот в дома им се влошили. Дори напротив, те се подобрили съществено. На етажа, на който живеели с детето, скоро сменили дограмата с PVC. Твърди, че още към 2014 г., когато се разделили с ищеца, тя заживяла с детето при родителите си в с. В.Л.. И тогава сестра ѝ и брат ѝ живеели в тази къща. Тя била триетажна раздвижена и всеки си бил на етажа, с отделен вход за него. Ответницата с детето живели на първия етаж в отделна стая, идеална за живот. Обзаведена била с всички удобства. На етажа имали още две стаи, които били свободни и достъпни за обитаване от тях по всяко време. На същия етаж в друга стая била и майка ѝ. На този етаж била и кухнята. Баща ѝ бил шофьор на международен камион и с месеци бил на път. Тоалетната била външна, но детето не ходело в нея. По повод твърдението на ищеца, че през последните месеци многократно пътувала за Г., като оставяла детето на грижите на майка ѝ, ответницата твърди, че наистина пътувала до Г., но за последната една година и половина това се случило общо три пъти, с престой от по седмица до 10 дена. Ходела при съпруга си М.Х., който живеел и работел там. През времето, когато отсъствала, майка ѝ се е грижела за детето, за което ѝ била направила изрично пълномощно. С дъщеря си всеки ден се чували и виждали по „В..“ и не била прекъсвала контакта си с нея. Съпругът на ответницата и детето се познавали, държали се добре един с друг, общували си, разбирали се, закачали се. Детето не се притеснявало от него и го приемало като техен близък. Съпругът ѝ ежеседмично ѝ изпращал парични суми, за да живеят добре. Тези средства често били предостатъчни и ответницата си спестявала част от тях. Намеренията му били скоро да дойде да живеят заедно в Б.. и да си закупят собствено жилище. Относно твърденията на ищеца, че поддържала връзка с друг женен мъж, те също били неверни. Ищецът я видял да пие кафе в гр. К. след работа с колега, но не видял, че съпругата на този колега била с тях, защото в момента била станала от масата и я нямало за малко. Редовно с тези колеги, които били семейство, пиели кафе и си общували като приятели.

Ответницата твърди, че първоначално записала детето на детска градина в с. В.Л. през 2015 г. и сама си я водела и прибирала. Тази година решила да я запише на детска градина в гр. К..за по доброто ѝ образование. От момента на записването ѝ през м. септември 2016 г. само тя си я водела на градина всяка сутрин с автобуса и си я прибирала вечер пак с автобуса до с. В.Л.. На 22.09.2016 г. – денят, в който заминала последно при мъжа си в Г., ищецът вдигнал скандал и казал майка ѝ, че била изоставила детето, че щял да я вземе с полиция и т. н.. Пожелал сам да взема сутрин детето и да го връща вечер за времето, през което я нямало. В деня, в който се прибрала, той не дошъл и учудващо за ответницата, без да разговарят, получила настоящата искова молба. Твърди, че детето не изявявало само желание да се вижда и чува с баща си. Не се сещало за него и не питало майка си къде е. Безспорно, познавало баща си, добре му било с него, когато са заедно той се грижел за Н. и тя видимо била добре. Но когато я върнела у дома, тя не питала кога пак ще я вземе или ще се видят. Твърденията му, че се виждали всеки ден с детето не били истина. Понякога се обаждал по телефона и искал да я чуе. От раздялата им с ищеца през м. април 2014 г. до настоящия момент, той не всеки път изявявал желание да я взема според определено с решението на съда, камо ли по-често. Дори, когато лятото му било определено да я вземе за 15 дена, не я вземал за повече от няколко дена, защото бил на работа и нямал възможност, толкова дни да е при него. Ищецът живеел сам в апартамента на майка си в гр. К…, а майка му живеела постоянно в с. К… при своята болна майка и болния си брат, за които се грижела. Отделно ходела на работа и нямало как да помага за отглеждането на детето.

Ищцата твърди, че хигиенно-битовите условия в дома ѝ били идеални, а животните в двора не били проблем. Н. обичала да си играе с тях, като големите животни били заградени в отделна част от двора. Тоалетната била външна, но в селото и в квартала им нямало канализация. Махалата не била ромска, а си била българска, с къщи, в които живеели роми, мюсюлмани и българи. Детето си общувало с всякакви деца, но това по никакъв начин не се отразявало на нормалното му развитие. В дома им се говорело както на български, така и на турски, защото смятали за важно Н. да знае и майчиния си език. Безспорно, за дете на 4 години било трудно да говори добре и двата езика, но ответницата постоянно разговаряла с учителката и лелките в детската градина, за да се информира как се справя дъщеря ѝ. Отзивите им били много добри – Н. била контактна, дружала с другите деца, не създавала проблеми и се справяла нормално, както всяко друго дете. Твърдението за бълхите, ответницата счита, че не било коректно, защото такива имало навсякъде. Конфликти с брат си, сестра си, майка си може и да били имали по най-различни поводи, но те били нормални като за всяко семейство и не следвало да се драматизира.

До 15.09.2016г. била на работа във фирма „Ф..“, т. е. няколко дена преди завеждане на настоящото дело. Ищецът бил безработен, а не тя, както той твърдял. Сега не работела, но и тя си била подала документи за работа във „ВМЗ“ – С... Както подчертала, съпругът ѝ ѝ изпращал парични средства, предостатъчни за добър живот с детето. Родителите на ответницата реализирали много добри доходи, както от биволиците /30 на брой/, така и от заплатата на баща ѝ на шофьор на международен камион. Грижела се непрестанно за детето и условията за живот у тях били са идеални. Счита, че не били настъпили съществени изменения в обстоятелствата, налагащи промяна в упражняването на родителските права.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен и да ѝ присъди разноските по делото.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е в препис удостоверение за раждане, от които е видно, че ищецът и ответницата са родители на детето Н.Д.Д., родена на *** г., който факт е безспорен между страните.

От приложения препис на протокол от проведено на 09.09.2014 г. съдебно заседание по гр. д. №545/2014 г. на РС Карлово се установява, че Д.Д. и С. А. са постигнали съдебна спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на детето им Н.Д. са предоставени на майката. На бащата е определен режим на свиждане, като същевременно същият се задължил да плаща месечна издръжка на дъщеря си чрез нейната майка в размер на 100 лева.

От представената служебна бележка с изх. №114/28.09.2016 г. е видно, че Н.Д.Д. *** – втора група „П…“ и не отсъства без причина.

Представен е в препис удостоверение за сключен граждански брак, от който се установява, че С.М.А.-Х.. и М.Х. са сключили брак на 19.11.2015 г. с акт за граждански брак №.. г..

Представен е препис на удостоверение от АИППМП „Д-р Ф.С.“, без отразена дата на съставяне, в което е посочено, че С.А.-Х. редовно води детето си за детски консултации и прегледи, когато боледува.

От приложения в препис трудов договор №… г. се установява, че ищецът Д.Д. работи в „И.. ЕООД – гр. К..о на длъжност „п.. на 4-часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение 230 лева.

От приетите по делото социален доклад и допълнителен такъв, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К.. се установява, че към момента на изготвянето му детето Н.Д.Д. се отглежда и възпитава от майка си С.А.-Х.. Заедно с тях живеят нейните родители, сестра ѝ и брат ѝ. Обитават едноетажна къща  в с. В.Л., състояща се от три разгънати жилищни площи, с три отделни входа. Условията, в които се полагат грижи за малолетната са задоволителни. Детето и майката спят в стая, обзаведена с необходимите мебели и електрическа печка за отопление. В другите две жилищни площи живеят роднините на ответницата. Къщата не разполага с вътрешна тоалетна, а само с външна. В двора са разположени стопански постройки, в които се отглеждат домашни животни. Животните са отделени с оградна мрежа. Жилището на бащата представлява апартамент в гр. К.., собственост на майка му, която също живее там. Обзавеждането е функционално, домашната обстановка предразполага комфорт и уют. Стаите са просторни, поддържа се хигиена на необходимото ниво. Отоплението се осъществява с климатик. В хола и спалнята са осигурени детски кошари и много играчки за детето.

От показанията на свидетелката Н.Ц.И. се установява, че е майка на ищеца и баба на Н.Д. по бащина линия. Живеела заедно със сина си. Твърди, че след завеждане на настоящото дело, поведението на детето се променило. Плачело, не искало да се прибира в дома на майка си в с. В.Л., искало да живее при баща си в апартамента в гр. К…. Средата, в която С. отглеждала дъщеря си не била добра. В имота в с. В.Л. отглеждали кучета, котки, кокошки, крави и биволици. Това било опасно за Н., защото имала забрана от лекар да играе с котки, тъй като получавала възпаление на лимфните възли. Детето си играело само с деца от ромски и турски произход, там българчета нямало. Не можело да говори добре български език, почти не му се разбирало. Служело си с вулгарни думи и изрази на турски език. Казвало, че А…– братът на ответницата, го наричало „б…“. Д. изрично казвал на С. да говорят на детето на български, защото не му се разбирало. Преди една година и половина ответницата се омъжила за македонец и оттогава три или четири пъти му ходила на гости в Г., като престоявала там от една седмица до 25 дни. Ищецът не бил съгласен да оставя детето при роднините си, защото било малко. Последната Коледа свидетелката и синът ѝ отишли до с. В.Л. да видят Н. и да ѝ подарят подарък за празниците. Детето се затичало към баща си, който видял, че бузата му била посинена. Н. обяснила, че А.. я бил ухапал, което много ядосало баща ѝ. Детето непрекъснато плачело за баща си, дори ответницата казвала, че го сънува. Вземало си раницата и излизало на пътя да го чака. Свидетелката твърди, че синът ѝ обожавал дъщеря си. Когато била при него я къпел, обличал я, сресвал я, купувал и дрехи храна и всичко, от което имала нужда, за да се чувства добре. Н. също искала да живее при него. Свидетелката също помагала за грижите на детето. От друга страна ответницата и брат ѝ били конфликтни. Имало случай, когато отивали да вземат Н. от тях и ответницата крещяла срещу Д.., а брат ѝ А. излизал навън и налитал на бой, блъскал по колата им. Това станало в присъствието на детето преди около един месец. Два или три пъти самата С. звъняла на Д.. по телефона да я вземе с колата, защото имала неприятности с брат си и не можела да живее там. А. ги гонел от къщата, наричал ги „боклуци“. Имало случай, при който А. хванал в колата С. с колегата ѝ Н.. Нанесъл ѝ побой, цялата била в кръв. Детето също често говорело за чичо си Н.. С. не спазвала режима на лични отношения на бащата с детето и му го давала, когато тя преценяла. Създавала постоянни пречки и често се стигало се до кавги, скандали и намеса на полиция.

От показанията на свидетелката Д.Д.К. се установява, че е сестра на ищеца. Неговото дете Н. ***, където свидетелката била ходила. Жилището там било едноетажно, с външна тоалетна. На двора и по улицата се разхождали кучета, котки, патки, едър рогат добитък, имало фекалии. Детето много обичало баща си, искало да е с него и той да го облича и храни. Не търсело майка си, а само баща си. Д.. работел в склад. Условията в апартамента, където живеел той заедно с майка им, били много добри. Както свидетелката, така и бабата на Н. по бащина линия с готовност помагали за отглеждането ѝ. С. имала сключен брак. Детето разказвало, че чичо Н. го вози с колата и ги води на кафе. Доскоро Н. не можела да говори на български език, научила се едва преди няколко месеца. Свидетелката посочва, че веднъж детето блъскало по вратата и казвало „бум, бум, бум“. На въпроса на леля си обяснило, че така правел А., изглеждало уплашено. Брат ѝ щял да и даде много добро възпитание, защото той не искал кавги и разправии. Често Н. употребявала нецензурни думи и това се дължало на средата, в която го отглеждали в с. В.Л.. Случвало се майката да изпраща дъщеря им болна при баща ѝ и той се налагало да купува лекарства. През 15-те дни през лятото, полагащи му се да гледа Н., ищецът не я бил вземал, защото не можели да се разберат с ответницата кой кога да си вземе отпуск. Доколкото свидетелката знаела, С. работела като сервитьорка.

От показанията на свидетеля А.Д.К. се установява, че е бивш колега на ответницата и с нея поддържат приятелски отношения. Познавали се добре, излизали заедно в компания, нямали интимни отношения. Знаел, че се разделила с бащата на детето ѝ, което сега отглеждала в къща в с. В.Л.. Той самият бил ходил там. Жилището било на три етажа, но разположени на едно ниво в двора. Всеки си имал отделна стая. В двора се отглеждали домашни животни – биволици, но те били отделени с мрежа. С. работела като сервитьорка или барманка в ресторант „К..“. Била омъжена за македонски гражданин, с който свидетелят поддържал приятелски отношения. С. му ходела на гости в М.. Детето ходело на детска градина. С. го водела и вземала оттам, същото правел и ищецът. Свидетелят контактувал с Н., разговаряли на български език. Тя го възприемала като приятел на майка ѝ.

От показанията на свидетелката Г.А.Ш. се установява, че е леля на ответницата. Твърди, че С. се омъжила за Д.. и имали едно дете, което се казвало Н.. Развели се преди две години. Свидетелката живеела в К…, но им ходела на гости в с. В.Л. веднъж  седмично или на две седмици един път. Стояла там за по час - два. Условията в къщата били  отлични. Н. си имала стая с играчки и за нея се грижели всички. Жилището било на три етажа, имало баня, но тоалетната била външна, защото нямало канализация в селото. В двора имало кучета котки, патки, зайци и 10 биволи, но това било нормално за селска къща, а и животните били отделени. С. работела като сервитьорка, а в нейно отсъствие за Н. се грижела нейната баба по майчина линия. Детето ходело на детска градина в селото, а впоследствие го преместили в К…. Сега не ходела, защото от две седмици била болна. Ответницата била омъжена за чужденец и му ходела за по 5-6 дни на гости в Г.. Търсели си жилище в Българя, където да се установят. С. се грижела много добре за детето и винаги отделяла пари от заплатата си, за да му купи нещо. Ако не ѝ стигали парите, помагали нейните родители. Д. също полагал грижи за Н., апартаментът му бил добър. Докато живеели заедно със С., обаче не разполагали с достатъчно пари, случвало се дори да им спират тока. Свидетелката си говорела с детето както на български език, така и на турски. Не можела да прецени дали Н. среща затруднения, докато говори на български.

В дадените по реда на чл.59, ал.6 СК обяснения, ответницата заявява, че няма основания съдът да предостави упражняването на родителските права на бащата. Той бил хазартен тип и именно затова се разделили. За разлика от него, тя можела да полага адекватни грижи за дъщеря, родителите и брат ѝ също ѝ помагали.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права,  е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането ѝ. Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи се съобрази с разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при СК от 2009 година и са задължителни за съдилищата. Съгласно дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под „изменение на обстоятелствата“ се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.

В процесния случай след анализ на събраните по делото доказателства и при преценка най – добрия интерес на детето, съдът намира, че са налице промени засягащи положението на малолетната и изменено обстоятелство, свързано с неизпълнение на нововъзникнали задължения на родителя по повод спазване на вече определените мерки.

Както вече се посочи, основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самото дете. Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на страните, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, възможността за помощ от трети лица, намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата и местоживеенето на детето да бъде на адреса на същия.

Съдът кредитира отчасти показанията на разпитаните свидетели, като отчита пристрастността и предубедеността на всеки от тях, доколкото са близки или роднини на страните по делото и произхождащите от това противоречия в изнесените от тях факти и обстоятелства. Разгледани поотделно, показанията на свидетелите очевидно обслужват каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание, но разгледани в тяхната съвкупност, показанията дават ясна картина за фактите и обстоятелствата от значение за делото и във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното в хода на производството.

От писмените и гласните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че бащата е този, който има по-добри възпитателски качества и полага по-големи грижи за детето през времето, когато то е при него. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на всички свидетели, а и на самата ответница, че ищецът е добър и грижовен баща, осигурил му е подходящи жилищно-битови условия и прави необходимото да задоволява нуждите на детето. Същевременно съдът кредитира показанията на свидетелите И. и К. за факта на изричани от детето нецензурни думи и изрази, още повече че това не се отрече от ответната страна. Несъмнено, поведението на детето е следствие от обкръжаващата го социална среда в дома на майката в с. В.Л. и от начина по който се възпитава там. От материалите по делото се установява, че А. – братът на ответницата, който живее в същото жилище, нерядко проявява вербална и физическа агресия към последната в присъствието на детето, а и към самото дете. От показанията на св. И. е видно, че самата ответница е търсела ищеца да ги взема при него заедно с детето, тъй като брат ѝ ги гонел от дома им. Също така имало случай, при който малолетната била с насинена буза, а обясненията ѝ били, че А. я ухапал. Според ответницата това са нормални битови конфликти, но всъщност дават представа за условията, в които детето се отглежда и изгражда като личност.

Следва да се отчетат и проблемите, с които ищецът се сблъсква при опитите си да вземе детето според полагащия му се режим на лични контакти. Сцените на насилие, предизвиквани от ответницата и роднините ѝ, съпътствани с викове и скандали в присъствието на ..-годишното дете, няма как да бъдат толерирани и също сочат на среда в дома на майката, неподходяща за неговото отглеждане. Доводът на ответницата, че ищецът не вземал детето през лятото  и проявявал незаинтересованост по-скоро потвърждава извода за създавани от нея трудности на бащата да осъществява полагащите му се контакти с дъщеря му.

По делото се установи, че жилищно-битовите и най-вече – хигиенните условия на живот в дома на бащата са по-подходящи за отглеждането на детето. Вярно е, че е нормално за имот, в което и да е село, там да се отглеждат домашни животни, но в същото време не може да се пренебрегнат установените от показанията на свидетелите И. и К. факти за наличие на бълхи, фекалии, оборска тор и урина в двора на имота и около него. Несъмнено тази обстановка обуславя опасност за детето от болести и зарази, още повече, че св. И. свидетелства за възпаление на лимфните възли на малолетната и лекарска забрана да си играе с котки.

Съдът отчита като важен и факта, че Н.Д. е записана на детска градина в гр. К…, като жилището на бащата се намира в непосредствена близост. За разлика от него на майката се налага да пътува от друго населено място, за да осигури присъствието на детето.

Отсъствията на С.А.-Х. от страната, макар и краткотрайни също следва да се вземат предвид. Установи се по делото, че тя посещава съпруга си в Г., като за детето през време на отсъствието ѝ се грижи бабата по майчина линия.  Както вече се посочи, социалната среда в дома им в с. В.Л. не е подходяща за отглеждането на малолетната и още в по-голяма степен това важи при липсата на нейната майка.

Съдът не споделя доводите на ищеца за морално укоримо поведение на ответницата, свързано с интимни отношения с друг женен мъж, доколкото тези твърдения не се доказаха в хода на настоящото производство, а и не това е предметът на делото. Не се доказаха и твърденията на ищеца за наличието на затруднения на детето да говори български език, тъй като в дома на майката се говорело само на турски, а Н. дружала с деца от други етноси. Действително, обкръжението на Н. *** е предимно от лица от турския етнос, но този факт сам по себе си не може да отчита в негативен аспект. Освен това малолетната е едва на ****-годишна възраст и не може да се очаква от нея да разговаря свободно и безпроблемно който и да било език.

Безспорна е силната взаимна привързаност между всеки от родителите  поотделно с детето, като те могат да разчитат и на помощта на свои близки, но  с оглед гореизложеното съдът намира, че бащата е по-пригоден от майката за неговото отглеждане и възпитание.

На ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата.

С исковата молба се претендира заплащане на издръжка в размер на 120.00 лева. Не са ангажирани доказателства ответницата да е задължено лице по смисъла Семейния кодекс и да осигурява издръжка на други лица. Безспорно, детето се нуждае от средства за издръжка, за храна, облекло, разходи във връзка с обучението му. По делото не са ангажирани доказателства за нужди над обичайните такива за неговата възраст. Не се събраха данни ответницата да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини. Двамата родители работят, като майката сочи за получавани допълнителни финансови средства от живеещия в Г. неин съпруг. Отчитайки присъщите нужди на детето и с оглед възрастта му, съдът намира, че за Н. е необходимата сума за издръжка е в размер на 250.00 лева. От определената издръжка съдът счита, че участието на ответницата следва да бъде в размер на 150.00 лева, а на ищеца – 100 лева. Съдът счита, че бащата следва да участва с по-малък дял в определената издръжка, тъй като се взема предвид факта, че същият се грижи непосредствено за възпитанието и отглеждането му, като осигуряването на по-голяма издръжка, би му създало особено затруднение. Съдът приема, че майката следва да участва в определената за детето издръжка с по-голям дял, отчитайки факта, че същата не осъществява преките грижи по отглеждането му. При тези обстоятелства и с оглед диспозитивното начало в процеса съдът намира, че следва уважи претенцията за издръжка до претендирания размер и да осъди ответницата да заплаща такава в размер на 120.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Водим от горното, съдът:

Р      Е      Ш      И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на Н.Д.Д., ЕГН: ********** на бащата Д.Д.Д., ЕГН: ********** и определя местоживеенето на детето при него.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С.М.А.-Х…, ЕГН: ********** *** с детето Н.Д.Д., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с приспиване, от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата.

ОСЪЖДА С.М.А.-Х.., ЕГН: ********** ***, да заплаща на детето Н.Д.Д., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител Д.Д.Д., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.10.2016 г. и дължима до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА С.М.А.-Х…, ЕГН: ********** *** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 430.00 лв. (четиристотин и тридесет лева) разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение,

ОСЪЖДА С.М.А.-Х…., ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на РС Карлово, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 172.80 лв. (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) държавна такса върху присъдената издръжка.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.