№ 2804
гр. Бургас, 25.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120108353 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на П. ИВ. С., ЕГН
**********, от гр. Б., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул. Рачо Петков-
Казанджията № 4-6. В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№ 2145/2017г. по описа на БРС
е издаден изпълнителен лист за сумата от 2933.28лв., представляваща незаплатено
задължение по договор за издаване на кредитна карта от 19.12.2003г. В последствие това
вземане е прехвърлено на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Въз основа на описания по-
горе изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 5/ 2019 г. по описа на
ЧСИ И.М. с peг. № 704. Твърди се, че още към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК пред БРС вземането е било погасено по давност, съответно такова е било и при
образуване на изпълнителното дело. Предвид на това се моли да бъде прието, че ищецът не
дължи сумата от 2933.28лв., представляваща незаплатено задължение по договор за издаване
на кредитна карта от 19.12.2003г. плащане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, за
което е издадена заповед по ч.гр.д. № 2145/2017 г. по описа на БРС, и за което вземане е
образувано изпълнително дело № 5/ 2019 г. по описа на ЧСИ И.М..
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се навежда довод за недопустимост на претенцията, евентуално
неоснователност на същата. Сочи се, че тъй като се касае за факти, които не са
новонастъпили, а са били известни на длъжника още във фазата на заповедното
производство, то претенцията се явява недопустима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Доколкото се твърди, че се оспорва вземане, което е предмет на изпълнително
производство, съдът намира, че претенцията е с правно основание чл.439 ГПК. По този
начин и същата е била докладвана. Наведеното от страна на процесуалният представител на
1
ищеца в съдебно заседание от 14.02.2022 г. възражение настоящата инстанция намира, че не
следва да бъде споделено. Така представеното съдебно решение на ВКС разглежда хипотеза
при действието на ГПК /отм./, когато заповедното производство не е било уредено. ВКС е
посочил, че при действието на отменения ГПК длъжникът е имал възможността да се брани
с иск по чл.124, ал.1 от ГПК, съответно чл.254 ГПК /отм./. Въвеждайки заповедното
производство, законодателят е променил възможностите на длъжника и е предвидил два
иска за защита- по чл.424 ГПК или този по чл.439 ГПК. В случая, въз основа на наведените
твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск по чл.439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на цитираната норма длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона
предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В настоящият казус е налице приключило заповедно
производство по ч.гр.д. № 2145/2017 г. по описа на БРС, по което е издадена влязла в сила
заповед. Видно от материалите по соченото ч.гр.д., от С. е било подадено възражение, което
с разпореждане № 9021/30.04.2019 г. е било върнато на подателя му. Съобщението за
издаденото разпореждане е било връчено лично на П.С. на 22.07.2019 г. С изтичането на
едноседмичния срок за обжалване и предвид липсата на инициирано производство по частна
жалба, следва да се приеме, че издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се е
стабилизирала, съответно е влязла в сила по аргумент на чл.416 ГПК. Когато ищецът
обосновава правния си интерес от защитата по реда на чл. 439 ГПК с факти, които са
настъпили преди приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист,
установителният иск е недопустим. В томи смисъл е Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1112/2021 г., III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
В случая се твърди, че още към датата на иницииране на заповедното производство,
вземането е било погасено по давност, т.е. оспорването на вземането по изпълнението се
основава на факти, които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК да се стабилизира окончателно с изтичане на срока за обжалване
на разпореждането за връщане на подаденото възражение- 30.07.2019 г. В този смисъл
обстоятелството, че вземането според ищеца е било погасено по давност, е било известно на
С. и същия е могъл да го посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Неизползването на
тази процесуална възможност от страна на длъжника, преклудира правото му да оспори
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането. В
соченото решение ВКС е приел, че се преклудират и възраженията срещу основателността
на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство
не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. В този смисъл са
и решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 6 от
2
21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. o., определение № 635 от 30.11.2015 г. по ч.
т. д. № 2032/2015 г. на ВКС, I т.о, съгласно които пътят за искова защита остава открит само
при наличието на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Хипотезата на
последната норма изисква настъпване на нови, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти, и само на такива длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК. Наведените обстоятелства в исковата молба, предмет на
настоящото производство, не са новонастъпили, което прави претенцията недопустима и
следва нейното прекратяване.
Предвид изложеното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8353/2021 г. по описа на РС- Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в едноседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3