РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110110298 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. Е. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, с която срещу М. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, е предявен осъдителен
иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
причинените на 28.05.2019 г. болки и страдания, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането /28.05.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът Д. Е. Д. твърди, че на 28.05.2019 г. е имал среща с
ответника М. П. под Аспарухов мост, където последният има складови помещения, които
ползва като сервиз. Излага, че тази среща била във връзка с закупуването от ответника на
лек автомобил от Холандия и появилите се недостатъци на същия. Сочи, че около 16,15 ч. на
същия ден влязъл с колата си в района на сервиза, заедно със съседа му *. Там заварили
ответника и негов приятел *, който също познавал отдавна. Разказва, че попитал ответника
където са му вещите и кога ще му върне заетата сума. Малко след това ответникът започнал
да нанася удари на ищеца. Описва подробно нанесените удари. Твърди, че се е обърнал към
присъстващите за помощ, които са помолили ответника да спре, но той заплашил и *. Сочи,
че след това тръгнал да си ходи и се прибрал вкъщи. Описва подробно за нараняванията по
тялото му. На следващия ден отишъл до МБАЛ „Света Анна-Варна“ където го приели за
лечение в неврохирургия. Посочва, че вследствие на нанесения побой са му причинени
множество травматични увреждания - мозъчно сътресение, счупване на носните кости,
разкъсно-контузна рана на долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, левия
долен крайник. Разказва, че една седмица не е можел да се храни нормално, изпитвал силни
болки в областта на шията, има травма на носа, изпитва страх и тревожност от повторяемост
на събитията и сънува кошмари. Сочи, че след изпиването му от болницата не се е виждал с
ответника. Подал е жалба до Прокуратурата за извършено от ответника престъпление, за
което е образувано досъдебно производство и впоследствие е постановена влязла в сила
присъда, с която ответникът е признат за виновен за нанесена на ищеца лека телесна
1
повреда. Моли за осъждането на ответника да му заплати стойността на понесените
неимуществени вреди, както и обезщетение за забава от датата на увреждането.
Ответникът М. Л. П. подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита,
че не дължи претендираните суми за причинени неимуществени вреди. Сочи, че е невярно
твърдението, че счупването на носните кости е в резултат на спречкването между страните
на 28.05.2019 г., а е стара травма. Твърди, че не е налице пряка причинна връзка между
неговите действия и настъпилите увреждания на ищеца. В условията на евентуалност счита
претенцията за прекомерна.В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител
поддържат исковата молба.
В съдебно заседание ищецът. чрез процесуалния си представител. поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Медицинско удостоверение № 485/2019 г. от МБАЛ „СВЕТА АННА-ВАРНА“ /л.
10/ се установява, че след преглед на ищеца на 31.05.2019 г. се установява мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана по долната устна, кръвонасядания по шията, двете
мишници, левия долен крайник. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари
с или върху твърди тъпи предмети и в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Същите могат да бъдат причинени по
описания начин – нанесени удари с юмруци в областта на лицето, стискания с ръце в
областта на шията, дърпане за гърба и горните крайници, блъскане в околни предмети.
От Епикриза от Клиника по неврохирургия в МБАЛ „СВЕТА АННА-ВАРНА“ /л. 12/
се установява, че ищецът е приет на 29.05.2019 г. и изписан на 31.05.2019 г. в лечебното
заведение с диагноза – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Представени са Постановление за спиране на наказателно производство от ВРП,
Експертно решение на ТЕЛК, медицински експертизи /л. 13-22/, които доказателства са
събирани в наказателното производство по НЧХД № 2475/2020 г. на ВРС, по което е
постановена Присъда от 01.03.2021 г. /л. 23/, с която е признат подсъдимия М. Л. П. за
виновен за това, че на 28.05.2019 г. е причинил на ищеца разстройство на здравето –
мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости, разкъсно-контузна рана на
долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото бедро и лявата
подбедрица, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С Решение по ВНЧХД № 801/2021 г. на ВОС
/л. 24-26/ присъдата е потвърдена.
От заключението на вещите лица по изслушаната по делото комплексна
съдебномедицинска и психологична експертиза /л. 66-73/ се установява, че у ищеца се
отчитат леко изразени симптоми на тревожно напрежение, които се соматизират и
нарушават съня: трудности при заспиване, ранно събуждане сутрин, неспокоен сън, както и
симптоми на психотравма, свързани с избягавне, обезпокояващи сънища, тревожно
напрежение при напомняне за инцидента, повишена бдителност и емоционално вцепенение,
нервност и плашливост. Няма данни за клинично значими симптоми на депресия и
тревожност, които да влошават значими ежедневното функциониране. Налице са данни за
преживяване психотравма, проявите на която към момента се изразяват в избягване на
социални контакти, леко натрапливи мисли за очаквания за „отмъщение“, които водят до
повишена бдителност, безспокойство за семейството и предприемане на предпазни мерки.
От медицинската документация на ищеца са констатирани следните увреждания: разкъсно-
контузна рана по лигавицата на долната устна, фрактура на носни кости, сътресение на
мозъка, без загуба на съзнание, кръвонасядания по кожата в областта на шията, дясна
мишница, лява мишница, ляво бедро, лява подбедрица. Проведено е консервативно лечение
2
чрез медикаменти и наблюдение, като след изписване от лечебното заведение е отчетено
отшумяване на симптоматиката и възстановяване. Клинично поставената диагноза-
сътресение на мозъка в случая не определя състояние на пълна загуба на съзнание.
Разкъсно-контузната рана по лигавицата се възстановява за срок от около две-три седмици и
завършва с образуване на белег. Срокът за резорбция на ограничените кръвонасядания по
кожата на шията, горните и левия долен крайник е от порядъка на две седмици. Към датата
на изготвяне на експертизата /06.02.2023 г./ е налице пълно възстановяване на засегнатите от
травми анатомични области.
От показанията на разпитания по делото свидетел * /л. 83/ се установява, че си
спомня за инцидента между страните, за който ищецът му е разказал. Сочи, че ищецът му се
е обадил от болницата и му споделил, че имал спречкване с ответника, който му е нанесъл
побой и се е наложило да постъпи в болница. Споделя, че е приятел на ищеца, а ответника
само го познава. Известно време след инцидента ищецът нямал видими физически следи, но
му се сторил различен от преди – станал е недоверчив към близките и приятелите си и се
грижи повече за сигурността на дома си. Свидетелят споделя, че ищецът инсталирал камери
за наблюдение на къщата си и имал оплаквания за сухота в носа. Знае за среща между
страните, при която са имали само визуален контакт и ответникът е правил неприлични
жестове на ищеца.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 83 гръб/ се установява, че
същата живее на семейни начала с ищеца и си спомня за инцидента между страните преди
няколко години. Споделя, че имали спор за някаква кола и ищецът отишъл да вземе части за
нея от сервиза на ответника. Свидетелката разказва, че като се прибрала видяла ищеца
заедно със съседа. Ищецът започнал да й разказва какво се е случило и тя видяла и раните
по тялото му. *(съседът) потвърдил случилото се, като през нощта ищецът не се чувствал
добре, имал гадене и повръщане и отишли на сутринта в болницата. Споделя, че там го
консултирали и го приели в неврологично отделение. След изписването му ищецът се
затворил в себе си, изпитвал тревожност и избягвал разговори. Известно време след това се
оплаквал от главоболие и проблеми с носа, за което му изписали медикаменти. Свидетелката
споделя, че има цялостна промяна в поведението на ищеца – станал мнителен и
раздразнителен, проверявал постоянно всяко нещо, започнал да избягва да ходи по места
където може да срещне ответника или техни общи познати. Ищецът изпитва страх ответника
да не посегне на свидетелката или на детето им.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и претенция за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законна лихва, като законова последица от
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че е постановена влязла в сила на
02.12.2021 г. Присъда № 260048 от 01.03.2021 г. по НЧХД № 20203110202475, с която
ответникът е признат за виновен за това, че на 28.05.2019 г. е причинил на ищеца
разстройство на здравето – мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости,
разкъсно-контузна рана на долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото
бедро и лявата подбедрица, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Съгласно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В случая съдът е обвързан и по
отношение на настъпването на описаните в присъдата увреждания.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже настъпилите неимуществени вреди по основание и размер, както и причинната
връзка между извършеното Д.ие и настъпилите вреди (само по отношение на вредите, които
3
не са обхванати от постановената присъда). Не е разпределена доказателствена тежест за
установените в присъдата факти.
Описаните в присъдата физически увреждания се установяват и от изслушаната по
делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице посочва и възстановителните периоди
за всяко увреждане, които не са по-дълги от няколко седмици. По-сериозен проблем
представлява само травмата – счупване на крилата на носните кости, което е увреждане над
обичайното и следва да бъде специално съобразено при определяне на обезщетението.
Ищецът продължава да търпи вреди от него, които се установяват от свидетелските
показания. Това увреждане е включено в присъдата и в настоящото производство съдът не
може да формира други изводи за съществуването му преди инцидента. Други физически
увреждания не се установяват в настоящото производство.
По отношение на уврежданията по психиката на ищеца се установява, че не са
налице трайни такива. От заключението на вещото лица, и след анализ на свидетелските
показания, може да се направи извод за наличието на тревожност, затвореност,
недоверчивост, проблеми със съня, както и страх за здравето и живота на него и близките
му. Установява се по делото, че тези неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с
претърпения инцидент, като същите не надхвърлят обичайните такива.
Правилото на чл. 52 ЗЗД предвижда определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 г.,
които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 г.,
постановено по гр. д. № 1/1995 г. на Пленума на ВС, залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие
„справедливост“ не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от
ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-
пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното
засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Несъмнено от събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника. Спорен е
въпросът досежно размера на дължимото се на страната обезщетение за тези вреди, като
съдът намира, че справедливото такова се явява в размер на 5 000 лв., като този размер е
съобразен с всички претърпени физически и психически вреди, възстановителния период от
травмите, остатъчното въздействие на травмата на носа, преживения стрес и дискомфорт от
случилото се, икономическата обстановка в страната, както и съдебната практика за подобен
вид случаи.
В заключение иска се явява основателен до сумата от 5 000 лв., като за разликата до
претендираните 7000 лв. искът следва да се отхвърли. Като последица от увреждането се
дължи и законна лихва върху определената от съда сума от датата на самото увреждане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на всяка от страните се следват разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от иска. Представени са списъци и доказателства за
заплащане на сумите от по 1 000 лв. адвокатско възнаграждение за всеки от процесуалните
представители на страните. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следва сумата от
714,29 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следва сумата от 285,71 лв. След
съдебна компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
455,58 лв. за сторени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, както и
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лв. държавна такса и 571,43
лв. възнаграждения за вещи лица върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК. Останалите суми остават за сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е освободен
от внасянето им.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да заплати на Д. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от причинените на 28.05.2019
г. болки и страдания (разстройство на здравето – мозъчно сътресение, счупване на крилата
на носните кости, разкъсно-контузна рана на долната устна, кръвонасядания по шията, двете
мишници, лявото бедро и лявата подбедрица, страх, тревожност, проблеми със съня, стрес и
дискомфорт), на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането
/28.05.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разликата над уважения размер от 5
000 лв. до претендираните 7 000 лв.
ОСЪЖДА М. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да заплати на Д. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, сумата в размер на 455,58 лв. /четиристотин петдесет и пет лева
и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 200 лв. /двеста лева/
държавна такса и 571,43 лв. /петстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки/ възнаграждения за вещи лица върху уважената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК
Присъдените с решението суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени от
ответника по посочената банкова сметка с IBAN *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5