Р Е Ш Е Н И Е
№ 2285
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Димитър Молев, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2529 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.И.Т., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. К.А., срещу Решение № 1629 от 10.08.2022 г., постановено по
АНД № 1956/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ н. състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0273-000058/10.03.2022 г.,
издадено от Началник РУ Хисар при ОД на МВР - Пловдив, с което на Т., на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и са отнети общо 12 точки
на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени
изцяло издаденото НП. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление Хисар към ОД на МВР -
Пловдив, не изразява становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването
на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС е било НП № 22-0273-000058/10.03.2022
г., издадено от Началник РУ Хисар при ОД на МВР - Пловдив, с което на Т., на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, както и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 71/22 серия АД бл. № 150510
от 23.02.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ Хисар, в който е
констатирано, че на 23.02.2022 г. около 16,00 часа на път PDV 1051 км. 1-ви посока на движение от с. Черноземен към с. Ръжево, Т.
управлява лек автомобил „Субару Форестер“ лична собственост с рег. № ***, като
отказва да бъде изпробван с техническо средство „Drager DrugTest
5000 с № ARND-0129“ за наличие
на наркотични вещества или техните аналози – нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Издаден е талон за изследване с № 0021261. Административното наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските
показания, които са изцяло кредитирани от съда. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
Следва да бъде посочено, че касаторът неправилно възприема изпълнителното
деяние, съответно и нарушението, за което му е наложено административното
наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Деянието не се състои в управление на МПС
с употребата на наркотични вещества или техни аналози, а в отказ на водача да
бъде тестван за тяхната употреба. В този смисъл изводите на районния съд са
напълно обосновани и правилни, че в административнонаказателното производство
пред наказващия орган не са допуснати такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на
нарушителя на защита или да са се отразили върху валидността на властническото
волеизявление. Касаторът не е доказал да се е подложил на последващо
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което установените факти налагат
единствен извод за правилно приложение на материалния закон при постановяване
на обжалваното решение.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1629 от 10.08.2022 г., постановено по АНД № 1956/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ХХ н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.