О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
260112
Гр. Пловдив, 9.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на девети март две хиляди деветнадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка
Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова
частно въззивно търговско дело № 153 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
122, изр.1 и 4 от ГПК.
С определение № 260290/11.02.2021
г., постановено по т.д. 365/2020 г. на Окръжен
съд-П., окръжният съд повдига спор за подсъдност между РС-гр. П. и ОС-гр.П.
пред Апелативен съд – гр. П..
П.ският апелативен съд прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 7.05.2020 г. до РС-П. е
подадена искова молба от „Ф.“ООД (в несъстоятелност)-гр.С., представлявано от
синдика А.Г.К., против „Ф.“ЕООД-гр.П., с която са предявени искове с правно
основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 16 294,28 лв. като
продажна цена на електрическа енергия и допълнителни услуги към нея, за която
са издадени описани в исковата молба фактури, както и сумата 4 431,31 лв.
мораторни лихви. Посочено е, че делото се води за попълване масата на
несъстоятелността. Образувано е гр.д. 4857/2020 г. на РС-П..
На 12.05.2020 районният съд постановява
определение, с което приема, че делото е подсъдно на ОС-П., поради което го
прекратява и го изпраща по подсъдност на ОС-П.. Районният съд приема, че искът
е предявен за попълване на масата на несъстоятелността и тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 365,т.4 от ГПК по реда на глава 32 „Производство по търговски спорове“
окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно
отношение, породено или отнасящо се до попълване масата на несъстоятелността,
включително и установителните искове на кредиторите, то родово компетентен да
се произнесе по спора е не районният съд, а окръжният съд.
С определението от 11.02.2021 г.
окръжният съд приема, че съгласно чл. 103 във вр. с чл. 104,т.4 от ГПК
предявените искове са родово подсъдни на районния съд, защото обстоятелството,
че ищец е дружество в несъстоятелност и се цели попълване на масата на
несъстоятелността не обосновава подсъдност на делото на окръжния съд. Окръжният
съд посочва, че в ТЗ са уредени изчерпателно исковете, които имат особена
родова подсъдност независимо от цената си, като осъдителните искове не са сред
тях (съобразно чл. 621а,ал.2 от ТЗ и чл. 649,ал.5 във вр. с ал.1 от ТЗ).
Приема, че не обуславя подсъдност на окръжния съд и разпоредбата на чл. 365,т.4
от ГПК, тъй като тя има за цел да уреди не подсъдността на изброените в нея
дела, а редът, по който те ще се разглеждат, ако са подсъдни на окръжния съд.
Затова окръжният съд повдига препирня за подсъдност пред апелативния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 104,
т.4 във вр. с чл. 103 от ГПК на районния съд са родово подсъдни като първа
инстанция исковете по граждански дела с цена на иска до 25 000 лв.,
респективно, на окръжния съд са родово подсъдни като първа инстанция исковете
по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. В случая от
ищеца са предявени пред окръжния съд осъдителни искове с правно основание чл. 79,ал.1
от ЗЗД във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като се претендира
за присъждане на сумата 16 294,28 лв. като продажна цена на електрическа
енергия и допълнителни услуги към нея, за която са издадени описани в исковата
молба фактури, както и сумата 4 431,31 лв. мораторни лихви. Спорът в
случая е търговски, тъй като искът има за предмет право, отнасящо се до
неизпълнението на търговска сделка, и той се води за попълване на масата на
несъстоятелността на ищеца, който е дружество, обявено в несъстоятелност. Несъмнено
е обаче, че не е предявен иск от посочените в разпоредбите на чл. 621а,ал.2 от ТЗ и чл. 649,ал.5 във вр. с ал.1 от ТЗ, поради което за него са приложими
съгласно нормата на чл. 621 от ТЗ разпоредбите на ГПК, включително относно
определянето на родовата подсъдност. Въпреки че се касае за търговски спор, предявен
за попълване на масата на несъстоятелността, с оглед цената на иска той следва
да се разглежда като първа инстанция от районния съд и по гражданско като вид
дело. Нормата на чл. 365 от ГПК посочва различен ред за разглеждане на
търговските спорове в зависимост от цената на иска – те се разглеждат по реда на
глава 32 от ГПК от окръжния съд при цена на иска над 25 000 лв. и от
районния съд по общия ред при цена на иска до 25 000 лв. Процесуалният ред
за разглеждане на търговски спорове по Глава 32 от ГПК не е критерий за
преценката дали едно дело е гражданско или търговско и за определяне на
неговата подсъдност, защото законодателят е ограничил приложението на този
процесуален ред до посочените в нормата на чл. 365 от ГПК търговски спорове, когато
те са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, който процесуален ред,
съответно, не е приложим за спорове от същия вид (т.е. търговски), когато
цената на иска е под 25 000 лв., а те са подсъдни на районен съд съгласно
нормата на чл. 104,т.4 от ГПК и се разглеждат по общия исков ред. В случая
цената на всеки от исковете е под 25 000 лв., поради което те са родово
подсъдни на районния съд съгласно нормата на чл. 103 от ГПК, респективно,
компетентен да разгледа делото е Районен съд-П., на когото делото следва да
бъде изпратено за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените
искове.
Тъй като определението на
апелативния съд по чл. 122 от ГПК не е преграждащо и за него не е предвидена
изрично възможност да бъде обжалвано пред по-горен съд (в тази насока – т.9 от
ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК), съдът ще посочи, че
настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.
122, изр.1 и 4 от ГПК, че предявените с исковата молба от 7.05.2020 г. от „Ф.“ООД
(в несъстоятелност)-гр.С., представлявано от синдика А.Г.К., против „Ф.“ЕООД-гр.П.,
искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл.
86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
16 294,28 лв. като продажна цена на електрическа енергия и допълнителни
услуги към нея, за която са издадени описани в исковата молба фактури, както и
сумата 4 431,31 лв. мораторни лихви, са родово подсъдни на Районен съд –
гр. П..
ИЗПРАЩА
делото на Районен съд – гр. П. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)