Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/…….08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- Варна ІV
касационен състав, в публичното заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Мария Ганева
Членове:
Мариана Ширванян
Ромео
Симеонов
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора Стоян
Загоров като разгледа докладваното от съдията Симеонов КАНД № 1116 по
описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна срещу
решение № 218/07.02.2020 г., постановено от Районен съд – гр. Варна по АНД № 4783/2019
г., с което е отменено Наказателно постановление №03 –011914/11.09.2019 г. на ИД
Директор на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което на „СЕЙНСБЪРИ“ ЕООД на основание
чл.416, ал.5, във вр. чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.12, ал.1 и ал.2
във вр. с чл.11, ал.5 от Наредба №РД – 07 -2 за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
С касационната жалба се настоява, че
решението на ВРС е неправилно. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал
и приложил материалноправните разпоредби. Твърди се че НП съдържа необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН, като изрично е посочено, че изпълнителното деяние
се изразява в недокументиране на начален инструктаж на лице, което престира
труд в полза на дружеството. Посочва се че от свидетелските показания на М.
става ясно, че при контролна проверка в обекта е установено, че за лицето Г. А.не
е било документирано провеждането на начален инструктаж. Изложени са доводи, че
правилно е квалифицирано нарушението. Навеждат се твърдения, че в конкретния
случай работодателят със Заповед от 01.05.2017 г. е определен за лице, което
следва да провежда инструктажите. Иска се от съда да отмени решението на
Районен съд Варна и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба на изложените в нея основания. Релевира доводи, че
материалния закон е неправилно приложен, както и неправилно е прието, че е
допуснато нарушение на процесуалните норми. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Касационният ответникът редовно
уведомен, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по
касационната жалба.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Съдът, като прецени доводите на страните,
мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на анализа на събраните в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателства съдът възприема за
установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2019 год. служители на ДИТ –
Варна, сред които св. М.а и Жечева, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на обект - магазин „ЦБА
Чайка”, находящ се в гр.Варна, бул.”Александър Стамоблийски” №339, зона 2,
стопанисван от Сейнсбъри” ЕООД. При проверката в обекта била представена книга
за начален инструктаж, в която не бил документиран начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на Галина Стойчева Апостолава, която била
постъпила на работа в обекта на 01.08.2019 г., след като сключила трудов
договор с дружеството. Било прието, че дружеството не е документирало
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга
за инструктаж на Апостолова, изпълняваща длъжността – „продавач-консултант”,
нарушението било извършено на 01.08.2019 г. на която дата лицето е било
допуснато до работното си място. Резултатите от проверката били отразени в протокол,
като на 04.09.2019 г., св. М.а съставила АУАН срещу дружеството, в който
описала нарушение, квалифицирано по чл.12, ал.1 и ал.2, вр.11, ал.5
от Наредба №РД-07-2/2009г.за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
АУАН бил подписан от представляващия
дружеството без възражения. В законоустановения срок било издадено и процесното
наказателно постановление. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и е посочил, че след като не са произтекли вредни последици и същото
е отстранено веднага след установяването му е наложил глоба по реда на чл.415в,
ал.1 от КТ.
Въззивния съд правилно е приел от правна
страна, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
предвидените за това срокове. Съдът, въз основа на анализа на
представените по делото доказателства, е достигнал до извод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и по-конкретно – на чл.57, ал.5 от ЗАНН. Съдът е
установил, че от НП не става ясно какво точно нарушение
административнонаказващия орган е приел, че е извършено и защо именно
работодателят следва да бъде отговорен за това нарушение. Приел е, че липсват
факти, от които да се направи извод дали АНО приема, че е бил проведен начален
инструктаж и ако да на коя дата. В мотивите си е посочил, че не става ясно
единствено не е бил документиран или се приема, че изобщо не е бил проведен
начален инструктаж, поради което са налице предпоставки за две съвсем различни
нарушения и волята на органа е неясна. По смисъла на чл.11, ал.2 от Наредба за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование. Приел е, че в НП не са посочени факти от които да се направи
извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение, за да се
прецени дали следва да бъде анжажирана неговата обективна отговорност. В този
смисъл Въззивният съд е цитирал съдебна практика на Административен съд Варна.
Посочил, е че липсват факти, че нарушението е отстранено, за да бъде приложена
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. С тези мотиви ВРС е отменил процесното НП.
Касационната инстанция подкрепя изводите на
ВРС, намирайки, че липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му и такива, касаещи
субекта сочи не само на нередовност на наказателното постановление от формална
страна, но съществено засяга правото на защита на нарушителя.
Разпоредбата, визираща този реквизит е
сред задължителните елементи на АУАН и НП и касае техния стабилитет. Разпоредбата
на чл.57 от ЗАНН е императивна и цитираната непълнота в съдържанието
на постановлението води до съществено нарушение на административнонаказателната
процедура.
В наказателното постановление е посочено,
че не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след
установяването му, поради което е наложена имуществена санкция по реда на чл.415в,
ал.1 от КТ. С административната преписка е представена извадка от „Книга за
инструктажи”, с която извадка не става ясно какъв инструктаж е проведен,
единствено е поставен печат на дружеството „Сейнсбъри” ЕООД. В представената
извадка е посочено под №5, че на Г. А.е проведен инструктаж на 01.08.2019 г. на
работното място. Отразеното в извадката е със задна дата, защото именно
наказателното постановление е издадено за установено нарушение на чл.11, ал.5,
във вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата, а този факт не е коментиран от
административнонаказващия орган. Актосъставителката се е подписала в извадката
на 29.08.2019 г., че е проверила книгата за инструктажите, поради което
отразеното от длъжностното лице е антидатирано, който факт също не е коментиран
от АНО. Не става ясно дали АНО е приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ
именно, защото е приел, че с това действие дружеството е отстранило нарушението
или че не са произтекли вредни последици.
В приложената пред въззивния съд Заповед
№01.05.2017 г. за инструктажа на работниците и служителите във фирма
„Сейнсбъри“ ЕООД, в т.І.3 е посочено, че Началният инструктаж се провежда от
управителя или упълномощено от него лице, определено с писмена заповед. В
административнонаказателното постановление не е установено кой именно следва да
проведе инструктажа на Г. А., поради което АНО се е произнесъл без да изясни
фактите и обстоятелствата по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството.
Настоящият касационен състав
преценява достигнатите от въззивния съд правни изводи като
доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя и
счита за безпредметно да ги повтаря, позовавайки се на възможността по чл. 221
ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията в касационната жалба не намират опора в
събраните по делото доказателства, поради което и настоящият състав ги
преценява като неоснователни. Като е формирал и обосновал извод за незаконосъобразност
на процесното НП, ВРС е постановил един законосъобразен съдебен акт. Жалбата
срещу него се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Решението като правилно, следва да бъде
оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 218/07.02.2020 г., постановено по АНД
№ 4783/2019 г. по описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.