Решение по дело №17800/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1018
Дата: 27 февруари 2024 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20231110217800
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110217800 по описа за 2023 година


Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба С. С. А. с ЕГН ********** и адрес в гр. Пловдив,
ул.“Георги Петаков“ № 5, офис 3 срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К N
6366897, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 , вр. ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява и не се
представлява.
По делото е постъпила молба от жалбоподателката , в която сочи , че не възразява
делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Към молбата са приложени писмени доказателства.
В жалбата се навеждат възражения , че нарушението не е извършено от Алексова, но
се сочи, че тя не може да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата.
На следващо място се сочи, че ЕФ е издаден след срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Възразява се за незаконосъобразност на заснемането.
На последно място се сочи, че жалбоподателката не управлява МПС по медицински
1
причини.
Претендира разноски.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява и не
изпраща представител.
По делото е постъпило становище от пълномощник на административния орган, в
което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски.
СРП, редовно уведомена не се представлява.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Лек автомобил марка и модел „Порше Кайен ” с ДК № РВ 0929 НВ е собственост на
С. С. А. с ЕГН ********** (л.10 от делото).
Срещу Сузна А. бил издаден електронен фиш за налагане на глоба Серия К N
6366897от СДВР за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това,
че на 20.09.2022 г. в 13:15 часа в гр. София, по бул.''Цариградско шосе'' до № 200 с посока
на движение от ул.''Патриарх Герман '' към Околовръстен път, лек автомобил марка и модел
„Порше Кайен ” с ДК № РВ 0929 НВ е бил засечен да се движи със скорост от 73 км/ч, при
забрана за движение със скорост над 50 км/ч.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение , извършено при
условията на повторност – в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К №
3198924, издаден от РДВР Пазарджик.
Скоростта на лек автомобил марка и модел „Порше Кайен ” с ДК № РВ 0929 НВ
била измерена с автоматизирано техническо средство-видеосистема ATCC CORDON
MD1196.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е чстично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по
автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
2
„автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на Министъра
на вътрешните работи(л.11 от делото) образец. В същата разпоредба са посочени и
реквизитите на Електронния фиш , а именно: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че процесният електронен фиш е издаден при формално спазване на
законовите изисквания и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 реквизити.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за
измерване е преминало проверка за техническа годност на 15.03.2022г. , за което е издаден
протокол(л.12 от делото).
По делото е установено, че на 20.09.2022г. процесното средство за измерване е било
позиционирано в гр. София, бул.''Цариградско шосе'' до № 200, като с него е извършван
контрол на скоростта за времето от 12:30ч. до 14:30ч. в посока от ул.''Патриарх Герман ''
към Околовръстен път.(л.10 от делото и л.20)
Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на
приложения снимков материал и описаното в електронния фиш.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид
допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са
извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.
Видно е , че в електронния фиш е приета скорост на движение на автомобила от 76
км./ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано
техническо средство, е отчетена скорост на движение 73 км./ч.
При така установеното, съдът намира възраженията на жалбоподателя във връзка с
реквизитите на ЕФ за неоснователни.
Неоснователно е възражението за неспазен срок за издаване на ЕФ. Обстоятелството,
че обжалваният фиш е връчен на 04.12.2023г. не означава, че е издаден на същата дата.
С оглед начина на генериране на ЕФ, следва да се приеме, че същият е издаден на
датата на извършване на нарушението, както е отразено в него.
От тази дата не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НК, който погасява възможността
за административнонаказателно преследване, респективно , съдът е разглаедал спора по
същество.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и досежно субекта на
3
нарушението.
С оглед потвърдения от А. факт, че сама се е отказала да посочи кой е управлявал
автомобила на процесната дата , АО правилно е издал оспорения ЕФ , като е наложил глоба
на собственика. Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Недопустимо, безотговорно и потенциално общественоопасно е да се предоставя
МПС на ''трети'' лица, без собственика да знае на кого е предоставил автомобила или отказва
да съобщи. По тези причини , законодателят е предвидил , именно собственика да понесе
отговорността, когато нарушението е извършено с негово МПС.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката, че като резултат от
претърпяно ПТП в миналото не е в състояние и не управлява МПС.
На първо място в случая не се твърди , че жалбоподателката е управлявала
процесното МПС, а е прието това обстоятелство , тъй като е негов собственик и не е
посочила на кого го е е предоставила.
На следващо място , от представените от А. писмени доказателства се установява, че
травмата, на която се позовава е от 2017г. и към момента на прегледа й (по анамнеза, снета
от нея) – 13.09.2023г. не шофира ''''активно'', което не изключва възможността да управлява
инцидентно , епизодично или рядко, собственото си МПС.
Независимо от изложеното , съдът намира , че АО е допуснал нарушение, като не е
изяснил въпроса, досежно описаната повторност.
Необходимо е да се посочи , че тежестта на доказване е за административния орган,
но същият прояви абсолютна пасивност.
По делото не са представни доказателства за връчване на ЕФ серия К № 3198924,
издаден от РДВР Пазарджик. С посочения ЕФ жалбоподателят е санкоциониран за друго
нарушение, като се твърди, че настоящето е извършено при условията на повторност.
Твърдението на АО , че ЕФ серия К № 3198924 е връчен на конкретна дата,
респективно е вляюъл в законна сила не обвързващо за съда и си остава твърдение,
неподкрепено от никакви доказателства.
По тези съображения ЕФ следва да бъде изменен в частта за наказанието, като на
жалбоподателя се наложи глоба по основния състав на нарушението, а не за такова
,извършено при условията на повторност.
При този изход от делото , при който ЕФ се изменя , съдът не намира за основателно
искането на жалбоподателя за разноски, защото е установено нарушение, за което същият
следва да бъде санкциониран.
Съдът обаче намира за неоснователно и искането на процесуалния представител на
АО за присъждане на разноски.
4
Легитимиращият се като процесуален представител не се е явил в съдебно заседание,
не е извършил нито едно процесуално действие и не е ангажирал никакви искания.
Фактически съдът служебно допусна събирането на доказателства именно поради пасивност
на АО.
По тези съображения, съдът счита , че искането за разноски , макар формално да
съответства на закона е злоупотреба с право.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 4 и ал. 7 , т. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба Серия К N 6366897, издаден от
СДВР, с който на С. С. А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 , вр. ал. 1 от ЗДвП, като вместо него НАЛАГА на С. С. А. с ЕГН
********** административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 , вр. ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5