№ 4708
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110205965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Х. Х., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № F373173/20.04.2018 г., издадено от Димитър
Спасов Тумбев – директор на офис „Младост“ при ТД на НАП-София, с което
на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДДС.
В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Христо Коцев от САК, преупълномощен от
адв. Д. Францов от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и
1
изложените в нея съображения. Представени са писмени бележи от адв.
Францов. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Гергана Бонева, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност
на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно
нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано с акт за установяване на административно нарушение №
F373173/14.02.2018 г., съставен против жалбоподателя Х. за извършено на
15.06.2017 г. в гр. София административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр.
с ал. 1 ЗДДС.
Впоследствие, отговорността на въззивника е ангажирана с
наказателно постановление № F373173/20.04.2018 г., издадено от Димитър
Спасов Тумбев – директор на офис „Младост“ при ТД на НАП-София.
По делото липсват данни препис от оспореното наказателно
постановление да е бил връчен лично на Х., респективно при условията на чл.
58, ал. 2 ЗАНН, който алтернативен способ за връчване е приложим при
наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - нарушителят да не е
бил намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен,
като е необходимо наказващият орган да отбележи посоченото обстоятелство
върху санкционния акт и същият ще се счита връчен от деня на самото
отбелязване. За отсъствието на посочените условия съдът е изложил
2
подробни съображения в проведеното на 27.06.2022 г. о.с.з., в което искането
на процесуалния представител на наказващия орган за прекратяване на
съдебното производство е оставено без уважение и поради това не намира за
необходимо да изтъква същите повторно.
При така установените фактически положения, съдът достига до
следните изводи от правна страна:
Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с
оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла
абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна
отговорност /АНО/ на жалбоподателя с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е
имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са
пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид
юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно
правоотношение, породено от извършването на административно нарушение
като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да
наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни
така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като
наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед
опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален
рецидив”/.
В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да
държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то
наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да
се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в
материална законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна
пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така,
защото давността се определя като продължителен период от време на
3
бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се
компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата
следва да се приложи “ex officio” като тези права на държавата не остават да
съществуват в някакъв естествен, латентен вид.
Съобразно константната съдебна практика на СРС и
Административен съд София-град, не съществува пречка давността за
наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на
абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно
чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в
ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра
колегия на ВАС, докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/.
Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на
престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно
положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно
управление” /чл. 6 ЗАНН/.
Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено на
15.06.2017 г., а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е изтекъл на 15.12.2021 г., след
която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа
отговорност, са прескрибирани “ex lege” /т.е. по силата на самия
закон/.
По изложените съображения съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради
наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна
сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство –
прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за
правилността на атакувания санкционен акт.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото, съобразявайки
представеното пълномощно, от което е видно, че въззивникът е заплатил в
4
брой сумата от 300,00 лв. за процесуално представителство от адвокат Д.
Францов от САК, НАП следва да бъде осъдена да заплати процесната сума.
От страна на наказващия орган не е било релевирано възражение за
прекомерност, поради което не следва да се преценяват условията за
евентуално прилагане на разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 6 във вр. ал. 2, т. 3 във вр.
с чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
F373173/20.04.2018 г., издадено от Димитър Спасов Тумбев – директор на
офис „Младост“ при ТД на НАП-София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от
04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на жалбоподателя Д. Х. Х., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
500,00 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1
ЗДДС, поради наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД № 5965/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Национална агенция
за приходите да заплати на жалбоподателя Д. Х. Х., ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
5
Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6