Р Е
Ш Е Н
И Е № 56
гр.Кюстендил, 15.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
седемнадесети април
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря Любка Николова
с
участието на прокурора от КнОП Ангел
Байрактраски
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД № 69
по
описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
глава XХІ НПК-
“Въззивно производство”.
С присъда №4 от 17.01.2019 г.
по НОХД №1075/18 г. на Дупнишкия районен съд подсъдимият Д.С.П. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „А“ НК вр. чл.342,
ал.1 НК. Производството по делото е протекло при усл. на глава ХХVІІ НПК и на
осн. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58А, ал.4 от НК вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „В“ НК на
подсъдимия е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Със същата
присъда на осн. чл.343Г от НК П. е
лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и е осъден да заплати
разноските по делото.
Присъдата се обжалва от адв.И.Д.-
защитник на подс. П. в частта на наложеното наказание. Развити са доводи за
неправилно приложение на закона, като се сочи, че подс. П. е следвало да бъде
освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК. Иска се изменение на същата и приложение на
посочената разпоредба с налагане на
минимално по размер административно наказание.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Защитникът на подс. Д.С.П.- адв.Д. поддържа жалбата на подсъдимия пред
въззивния съд. Пледира за приложение на
чл.78а от НК.
Подсъдимият Д.С.П. поддържа
жалбата и иска приложение на чл.78а от НК.
Кюстендилският окръжен съд, след
проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане
както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл.
313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в
срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
Производството
пред ДнРС е протекло по реда на глава XXVII от НК
(съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подс. П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.
373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно ДнРС в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в ОЧ на ОА, позовавайки се на направеното от
подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в
досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на ДнРС от
страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема,
че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така,
както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на
диференцираната процедура, в разновидността по точка 2 на чл. 371
от НПК. Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на
подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят за установени фактите,
изложени в ОЧ на ОА, възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а
именно:
На 02.06.2017 г.
подс. П. се движел с л.а. м. ,,***“ с ДК № ***в посока гр. Благоевград, заедно със съпругата си
от гр. София. Към 13.10 ч. същата лежала
на задната седалка на микробуса, а след тунела, в района на гр. Кочериново подс.П.
почувствал умора и решил да спре на бензиностанция ,,Лукойл“ преди гр.
Благоевград. След като излязъл от магистралата, П. минал през кръговото
кръстовище в района на гр. Кочериново и за секунди заспал. Навлязъл в
насрещното платно, в което по същото време срещу него се движел на главен път Е
79, км. 356+050 товарен автомобил марка
,,*** с ремарке (цистерна) с ДК № *** Автомобилът бил собственост на ,,МС ЛОДЖИСТИКС“
ООД гр. София и управляван
от А. Б.Н.от гр. София. Св.Н. видял навлизането на микробуса в собствената му лента за движение и предприел спасителна маневра, като отклонил
цистерната максимално в дясно, натиснал
спирачката, но товарът бил тежък и композицията не могла да спре веднага.
Микробусът продължил движението и последвал удар между двете моторни превозни
средства.
Стойността на щетата на товарния
автомобил причинена в резултат на ПТП е на стойност 14 625 лв. с ДДС. По
делото е прието като доказателство преводно нареждане от 01.08.2017 г. за
сумата от 15 016.50 лв., внесена от
,,Дженерали Застраховане“ АД по щета № *********/17 г. в полза на ,,Гума пласт“
ООД, представлявано от управителя . Т..
Видно от
изявлението на последния по време на проведеното разпоредително заседание, че
тази сума е преведена на пострадалото дружество изцяло.
Първоинстанционният съд законосъобразно
е действувал в съзвучие с разп. на чл.
372 ал.4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото- пок. на св.Д.,
Н., АТЕ и оценителни експертизи на в.л.
проф. К. СМЕ на в.л. д-р Н. и ФХЕ на в.л.К., писмени доказателства от
застрахователя и бюлетин за съдимост съгласно разп. на чл. 373, ал.4 НПК са довели до
законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт. ДнРС е дал отговор на осн. чл. 373,
ал.3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени
обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този
аспект първоинстанционният съд е преценил, че
доказателствата от досъдебното производство имат процесуална годност,
както и че са несъмнени и безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на
подсъдимия на свой ред придава
съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала от възможни
непълноти. В тази насока при мотивиране на своето вътрешно убеждение, ДнРС е
изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което
въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен
акт фактически констатации, в това число
и относно авторството на деянието. Затова и ДнРС не е допуснал нарушение на
закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере,
оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да
изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.
При така приетата фактическа
обстановка и направеното признание деянието обосновано е квалифицирано като
такова по чл.343, ал.1, б. А“ НК вр.
чл.342, ал.1 НК. То е осъществено от обективна и субективна страна от страна от
подсъдимия, като допълнителни съображения вън от тези на първостепенния съд,
които са напълно убедителни и подробни, не е необходимо да се излагат. Това не
се налага и с оглед обстоятелството, че присъдата се атакува единствено в
частта на наказанието.
Съобразно доводите в жалбата,
КнОС следва да прецени справедливостта на наложеното наказание. Както бе
посочено, в настоящия случай производството
пред ДнРС е протекло съгласно
диференцираната процедура по глава
ХХVІІІ НПК по чл. 371 т.2 НПК. Този облекчен ред на протичане на наказателното
производство е свързан с последиците на
чл. 373, ал.2 НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителия акт, да приложи
разпоредбата на чл. 58А НК. В настоящия случай, видно от мотивите на съда, ДнРС е
приложил разпоредбата на чл.58А, ал.4 НК
и е определил наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „В“ НК, като му е определил наказание глоба. Така определеното наказание обаче е
неправилно определено, тъй като ДнРС не е съобразил възможността за приложение
на чл.78а от НК.
Предпоставките, предвидени в
тази разпоредбата, са налице в настоящия казус. Чл.78а от НК се прилага в
случаите, когато обвиняемият за съответното престъпление се предвижда
наказание ЛС до 5 години в случаите на непредпазливи престъпления, каквото е
настоящето; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на тази глава и когато са
възстановени имуществените вреди от престъплението. Няма спор по първите две
предпоставки. Спорен е въпроса относно наличието на третата- дали са
възстановени вредите от престъплението. В тази насока ДнРС е изложил вътрешно
противоречиви мотиви, които не се споделят от настоящата инстанция и които са
неправилни.
Рамките на обвинението се определят от обвинителния акт. В същия е определен
размера на съставомерните имуществени вреди- 14 625 лева. Следователно-
това е релевантния размер, който следва да бъде възстановен, като е без
значение в какъв размер са претенциите на пострадалия. В случая застрахователят
е заплатил по- висок размер на обезщетение на пострадалото юридическо лице- 15 016,
50 лева. В този аспект не може да се приеме за верен извода на ДнРС, че е
налице невъзстановяване на пълния размер на вредата. В заключението си вещото
лице проф. Карапетков е посочил, че действителната стойност на автомобила е по-
висока, но размера на вредата е именно 14 625 лева. На обезщетяване
подлежат вредите, които са предмет на обвинението. В случая прокуратурата е
приела, че вредите имат значителен характер и са стойност 14 625 лева.
Несъмнено същите са възстановени от застрахователя и дори в по-висок размер.
Ето защо КОС счита, че е налице и третата предпоставка, предвидена в закона и
че няма пречка по отношение на подс. П. да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК.
В този смисъл жалбата е
основателна и атакуваната присъда следва да се измени в размера на наложеното наказание. На осн.
чл.78а от НК подс. П. следва да се освободи от наказателна отговорност и му се
наложи административно наказание „глоба“
в минимално определение от закона размер- 1 000 лева, който размер
е справедлив. Определената глоба е съобразена с имотното състояние на
подсъдимия и с необходимостта същият да бъде мотивиран към спазването на
правилата по ЗДП.
Същият на осн. чл.343г НК е
бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. С оглед приложението на чл. 78а от НК КОС следва да измени и
основанието за лишаването от права. Правното основание за лишаването от права
следва да е разпоредбата на чл.78а, ал.4 НК, което води до необходимост от
корекция на решението на ДнРС в тази му част.
Присъдата следва да се потвърди и в частта, в която ДнРС
е възложил разноските на подс.П..
По тези съображения постановената
присъда следва само да се коригира в частта на наказанието, като се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК и в частта
на приетото правно основание на наложеното наказание лишаване от право, като
същото следва да се измени от чл.343г НК на чл.78а, ал.4 НК. В останалата част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на осн. 334
т.3 и т.6 и чл.337, ал.3 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
присъда № 4 на Дупнишкия районен съд от 17.01.2019 г. по НОХД №
1075/2018 г. по описа на същия съд в
частта, в която на подс. Д.С.П. на осн. чл. 343, ал.1, б. А“ от НК вр.
чл.342, ал.1 НК вр. чл. 55, ал.1, т.2,
б. „В“ НК е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА Д.С.П. от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно наказание „глоба в полза на
държавата“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ИЗМЕНЯ
същата присъда в частта, в която чл.343г НК е посочен като правно основание на наложеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС“, като следва да се счита, че наказанието е на основание чл.78а, ал.4 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1. 2.