Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260875 25.06.2021г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седемнадесети март година
2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Красимира Андонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 4464 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „...“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „...“ №3,
представлявано от управителя ..., ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 03-012411/19.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на
труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на
труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция,
в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се
явява представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане
за разноски.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представляват от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен
законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и
законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Молят за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от проверяващи инспектори –
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на представени документи в
Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, проверяващите установили, че „...“, ЕООД,
БУЛСТАТ ..., в качеството на работодател, не е изплатил уговореното основно
месечно трудово възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2019 г,
договорено с трудов договор №001162/20.06.2019 г., в размер на 640 лв. на
лицето ...ЕГН **********, на длъжност „работник склад“ в ..., ул. „...“ №58,
гр. Бургас, стопанисвано от „...“ ООД, полагащ труд по трудов договор
№001162/20.06.2019 г. с договорено пълно работно време - 8 часа, видно от
представената документация - досие, трудов договор №001162/20.06.2019г.,
ведомост за заплати за месец ноември 2019 г., присъствена форма за
явяването/неявяването на работа през месец ноември 2019 г.
АНО установил, че нарушението е извършено на
02.01.2020 г. в гр. Бургас, ул. „...“ №58, тъй като към този момент е следвало
на ...да бъде изплатено в пълен размер договореното основно месечно трудово
възнаграждение за м. ноември 2019 г., съгласно договорената периодичност на
изплащане в трудов договор №001162/20.06.2019г.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение от № 03-012411 от 10.02.2020 г., в който като нарушена била посочена
нормата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Управителят на дружеството, подписал
АУАН, без да сочи възражения, като посочил, че има такива.
На 19.02.2020 г, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната
квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда
във връзка с чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на
труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на
труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция,
в размер на 250 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка,
както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. Посочени са и всички други съставомерни
признаци на вмененото нарушение – за кой месец се е дължало трудово
възнаграждение, на кого и в какъв размер, до кога е следвало да се изплати и
реално от кога работодателят е изпаднал в „забава” – т. е. кога реално е
осъществил деянието. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
По същество следва да се посочи следното.
Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни
доказателства се установява, че към процесния период, жалбоподателят е имал
качеството „работодател”, по смисъла на § 1, т, 1 от ДР на КТ и е стопанисвал
обекта, посочен в НП - ... в гр. Бургас.
Няма спор и че същият е начислил на работника си – ..., месечно възнаграждение
за месец ноември
Предвид гореизложеното, съдът приема, че правилно АНО
е преценил, че е извършено нарушение по чл. 128, т. 2, вр. с чл. 270, ал. 2 и
ал. 3 КТ. С тези норми е въведено самостоятелно задължение за работодателя в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа на работниците си. Неизпълнението на това задължение, представлява
нарушение на трудовото законодателство. Ето защо, в конкретния случай
дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е изплатило в срок
начисленото трудово възнаграждение на своя работник.
Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Ето защо, без съмнение – в
конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не
е изплатило в срок трудовото възнаграждение на своя работник.
Следва да се отбележи, че законът говори за
неизпълнение на задължението, като това понятие включва в себе си всички видове
неизпълнение - закъсняло, частично и некачествено и т.н. В случая се касае за закъсняло
неизпълнение, което би могло да бъде отчетено при индивидуализация на
санкцията. Наказващият орган е приел, че
нарушението е било отстранено веднага след неговото установяване и от него не
са настъпили вредни последици за работника. По тези съображения е наложил
имуществена санкция на основание привилегирования състав на чл.415в от КТ.
Съдът счита, че правилно в случая АНО е приложил
разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната
фактология, всички изисквания на чл. 415в КТ са налице, доколкото макар и със
закъснение все пак плащането по трудовото правоотношение е било извършено и
няма данни за произтекли вредни последици за работника, като случаят не попада
сред забраните по чл. 415в, ал.2 КТ.
Въпреки това, по мнение на настоящия състав,
неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която
следва да се наложи на жалбоподателя.
В АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства или
твърдения за предишни административни нарушения от страна на дружеството или за
отегчаващи отговорността обстоятелства, което мотивира съда да приеме, че
неоправдано и немотивирано АНО е наложил санкция към максималния размер, без да
изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с конкретни факти, поради което и
наказателното постановление следва да се измени в частта, относно размера на
наложената санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на
търговеца, които да са въведени с АУАН или поне с НП, което безспорно следва да
се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като
съобрази тежестта и характера на нарушението намира, че на търговеца следва да
бъде определен размер на наложената санкция в минималния предвиден от
законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ да осъществи функциите,
свързани със специалната и генерална превенция.
Накрая следва да се отбележи, че е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като както е прието в Решение № 1220 от
04.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1096/2017 г. - специалният
състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което и след като
АНО е приложил веднъж нормата на чл. 415вКТ, недопустимо се явява и
приложението на чл. 28 ЗАНН. Нормата на чл. 415в КТ е „специален закон” и
изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че НП
следва да се измени в частта относно наложената санкция, като тя се намали от
250 на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът
определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012411/19.02.2020 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „...“ ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „...“ №3, представлявано от
управителя ..., ЕГН: **********, с което за нарушение на чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал.
3 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1
от Кодекса на труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание
имуществена санкция, в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената санкция от 250 лв. на 100 лв. (сто) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012411/19.02.2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „...“ ЕООД, ЕИК ...,
в останалата част.
ОСЪЖДА ...“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.