Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2931 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Б.С.К. искова молба, с която моли ответникът Г. ф. да
бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.10.2016 г. и 1 371.33
лева за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законните лихви съответно от
16.03.2017 г. и от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 21.10.2016 г. Д.Г. управлявал л.а.
„Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № Е 4110 КТ по път ІІІ-197. В района на км
24+700 нарушил правилата за движение по пътищата и поради управление на
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост навлязъл в лентата за
насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се по нея л.а. „Сеат“, модел
„Толедо“, управляван от Б.К..
В МБАЛ
„Иван Скендеров“ ЕООД, гр. Гоце Делчев се установили
получените от ищеца увреждания – луксация на метатарзалните
кости и фрактура на 6-то ребро вдясно. Претърпял оперативна интервенция, след
което го изписали за домашно лечение. К. продължил да изпитва остри болки и
дискомфорт. За елементарни хигиенно-битови нужди трябвало да разчита на
близките си. Страдал от безсъние и бил раздразнителен.
Извършил
и разходи за лечение на обща стойност 1 371.33 лева.
Водачът
на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ Д.Г. нямал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. След сезиране на Г.Ф.с искане за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ответникът не се произнесъл
поради липса на представени доказателства, безспорно доказващи вината на водача
Г.. Поради това ищецът моли Г.Ф.да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000
лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.10.2016 г., ведно със
законната лихва от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане и 1 371.33
лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В хода
на производството ищецът е починал и на негово място са конституирани
наследниците му В.З.К. и Л.В.К..
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва исковете и счита претенцията за неимуществени
вреди за завишена.
Третото
лице помагач на страната на ответника – Д. Д.Г. оспорва предявените срещу
ответника искове. Счита, че здравословното състояние на К. не е било сериозно
увредено. Не било наложително оперативно лечение. Усложненията имали субективен
и обективен характер. Счита, че обезщетението не следва да надвишава
10 000 лева. Разходите били свързани с лечение на усложненията и не се
намирали в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Със
споразумение от 26.01.2018 г. по НОХД № 554/2017 г. по описа на РС – гр. Гоце
Делчев Д. Д.Г. се е признал за виновен в това, че на 21.10.2016 г., около 09.40
часа, по път № III - 197, км.75+400, от разклона за
с. Плетена в посока с. Сатовча, обл. Благоевград, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф” с
регистрационен № Е 41 10 КТ, негова собственост, е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1, пр. 2 и изр. 2
от ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл. 20, ал. 2, изр.
1, пр. 2 и изр. 2 – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с …релефа на местността…,за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне
опасност за движението.” и е допуснал настъпване на пътно - транспортно
произшествие с лек автомобил марка и модел „Сеат Толедо” с регистрационен № ********,
собственост на В.В.К.от с. Арда, обл. Смолян, при
което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице –
средна телесна повреда на Б.С.К. ***, изразяваща се в изкълчване на дясната
глезенна става и пукване на големия пищял на дясната подбедрица, което е довело
до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по – голям от
30дни и средна телесна повреда на още едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 2, хип. 1, б. „а“, пр. 2 от НК вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2 от НК вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1,
пр. 2 и изр. 2 от ЗДв.П.
Одобреното
от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че Д. Д.Г. е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат
на него вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.
Съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ Г.Ф.изплаща обезщетения на увредените лица за
имуществени и неимуществените вреди, когато виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото
не се спори, че към 21.10.2016 г. за управлявания от Д.Г. л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“ не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението.
В
частта, в която е посочен периода на затруднение в движението на крайниците
решението на наказателния съд няма обвързваща сила, доколкото тази
продължителност не е част от състава на престъплението и подлежи на
установяване в производството по обезщетяване на получените от пострадалия
неимуществени вреди. Трайно затрудняване на движението на крайниците предполага
това състояние да е продължило повече от 30 дни, което в настоящия случай е
безспорно установено.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза в причинна връзка с ПТП на 21.10.2016
г. са получените от К. изкълчване на ставата между ходилните
и предходилните кости на дясното ходило, контузия на
гръден кош и счупване на 6-то ребро вдясно и контузия на носа с оток и
охлузване на кожата.
Непосредствено
след ПТП Б.К. е бил настанен в МБАЛ „Иван Скендеров“
ЕООД, където се провело консервативно лечение – наместване на изкълчването на
дясно ходило и поставяне на гипсова имобилизация за 35 дни. Три месеца и
половина след инцидента, на 07.02.2017 г. постъпил в клиника по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „С.“ със силна болка и подуване на дясно ходило.
Проведено е било оперативно лечение, изразяващо се в артродеза
на ставата между холините и предходилни
кости на дясно ходило с взимане на костен шпан от
таза. След всяко от проведените лечения К. трябвало да носи гипсова
имобилизация на дясно ходило и глезенна става, което е създало неудобство и
затруднение в хигиенно-битовото самообслужване на пострадалия.
След
проведените оперативни лечения ищецът приемал антибиотици, обезболяващи и антикоагулантни медикаменти. При нормално протичане на
лечебния процеспериодът на възстановяване от всички
получени при процесното ПТП увреждания бил 5-6 месеца. Настъпилото при К.
усложнение при лечение на изкълчването на костите на ходилото, изразяващо се в
незарастване на разкъсаните връзки на ставата и повторно изкълчване на ставата
представлявало често срещано усложнение и се дължало на тежестта на травмата,
допълнителна увреда на кръвоносни съдове и нерви. Според вещите лица лечението
е било адекватно и своевременно проведено.
На
04.12.2017 г. К. постъпил по спешност за лечение в клиника по неврохирургия на
УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София. Компютърната томография на главен мозък
показала множествени аневризми на главния мозък –
голяма аневризма на лява вътрешна каротидна артерия,
аневризма на предната съединителна артерия и две по-малки аневризми
на двете средни мозъчни артерии.
Тези
разширения на мозъчните съдове обикновено представлявали резултат от вроден
дефект на мускулната стена на артериалния съд, водещ до неговото торбовидно разширение. Причинно-следствена връзка между аневризмите и настъпилата на 08.12.2017 г. смърт на Б.К.
според вещите лица липсвала.
От
показанията на разпитания по делото свидетел И.А., сестра на Б.К., се
установява, че две седмици след инцидента пострадалият все още е имал болки в
гърдите и в крака. Придвижвал се трудно, а след като свалили гипса на 40-тия
ден, все още кракът му бил подут. В началото на февруари 2017 г. се наложила
втора операция, която провели в „С.“ АД. Оказало се, че стъпалото му е
обезформено. Наложила се пластика, след която поради поставен гипс К. трябвало
да се придвижва с помощта на патерици. След втората операция не изпитвал силни
болки в гръдния кош. През цялото време имал нужда от чужда помощ, като грижи за
него полагала съпругата му. Семейството на пострадалия изпаднало във финансови
затруднения, тъй като до 21.10.2016 г. работел само той. Това допълнително
притеснявало Б.. Прибегнал до финансова помощ от
роднините си, за да закупи автомобил, необходим му за посещение на прегледи и
рехабилитация. До 21.10.2016 г. Б. бил общителен, но през първите месеци след
произшествието изпаднал в социална изолация, поради невъзможност свободно да се
придвижва. През септември 2017 г. отново тръгнал на работа, но се оплаквал от
отоци в долния крайник.
При така
обсъдените доказателства по делото, относими към размера на обезщетението,
съдът намира, че сумата от 30 000 лева напълно репарира болките и
страданията на пострадалия при ПТП на 21.10.2016 г.
Б.К. е
получил политравматично увреждане, особено тежко в
частта на ходилото на десния крайник, при което е получено усложнение, довело
до втора оперативна интервенция. Настъпилата в хода на процеса смърт на Б.К. не
е в причинна връзка с получените увреди, но приживе пострадалият е търпял интензивни
болки и страдания, две оперативни интервенции, обездвижване, което е наложило
да ползва чужда помощ, причинило му естествено неудобство и чувство на
зависимост. К. е бил лишен от възможност да се грижи за издръжката на
семейството си. 41-годишният мъж е положил неимоверни усилия, въпреки здравословните
си проблеми, да се върне на работа и да продължи да води предишния си начин на
живот.
Възстановяването
на изкълчването не е настъпило до кончината на пострадалия и това травматично
увреждане е причинило физически и психически дискомфорт.
Неоснователно
е възражението на третото лице помагач, че ответникът не отговаря за
настъпилите в хода на лечението усложнения. При определяне на дължимото
обезщетение за търпени болки и страдания съдът съобразява усложненията в
процеса на лечение на увредите, получени при процесното ПТП, доколкото обемът
на отговорността обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД). В този размер съдът не отчита настъпилия в
хода на производството летален изход за Б.К., тъй като причината за това лежи
извън травмите при ПТП на 21.10.2016 г.
До сумата
от 30 000 лева искът за неимуществени вреди съдът намира за основателен и
доказан. За горницата до 50 000 лева претенцията подлежи на отхвърляне.
От
представените по делото доказателства се доказа, че Б.К. е направил разходи за
потребителска такса, поставяне на гипс, закупуване на лекарства и медицински
консумативи и консултации на обща стойност 1 371.33 лева. Вещите лица са
категорични, че всички разходи, за които са представени документи за
извършването им, са били необходими за адекватното и своевременно лечение на
получените при ПТП на 21.10.2016 г. увреждания.
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
Според чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено,
законната лихва за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или от изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая
ищецът е сезирал Г.Ф.с претенция за заплащане на обезщетения на 16.12.2016 г.
С писмо
от 11.07.2017 г. ответникът е изискал други документи, които липсват
доказателства да са съществували (влязла в сила присъда) или не е имало основание
да ги изисква от ищеца, по аргумент от нормата на чл. 496, ал. 2 от КЗ. Нещо
повече, в хода на настоящото производство е представено одобрено от съда
споразумение, което има значение на влязла в сила присъда, но ответникът нито е
определил, нито е изплатил обезщетения на правоимащите
наследници на Б.К..
Бракът
на Б.К. и В.К. е сключен на 10.09.2016 г., поради което съгласно чл. 9, ал. 2,
пр. 1 от ЗН, на всеки от наследниците – съпруга и възходящ на Б.К., се дължи
половината от определените от съда обезщетения – по 15 000 лева за
неимуществени вреди и по 685.66 лева – обезщетение за имуществени вреди.
На адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“ се дължи адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на възнагражденията от по 1 560.70 лева. Те са в рамките на
минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
Съразмерно на уважената част от исковете, дължимото възнаграждение е на
стойност 1 906.16 лева.
Претенции
за присъждане на разноски е направил и ответникът. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. От общ размер на разноските
650 лева, на Г.Ф.се дължат 251.30 лева, платими по равно от наследниците на Б.К..
Г.Ф.дължи
по сметка на СГС сумата от 1 254.85 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ Г. ф., с адрес *** да заплати на В.З.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и на Л.В.К., ЕГН **********, с адрес *** по
15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени от наследодателя им Б.С.К., ЕГН **********
при ПТП на 21.10.2016 г., ведно със законната лихва от 16.03.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля исковете за горниците до 25 000 лева и по 685.65
лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от Б.С.К.
разходи за лечение, ведно със законните лихви от 23.10.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.
38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв., Г. ф., с адрес *** да заплати на адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „***** сумата от 1 906.16
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.З.К., ЕГН **********, с адрес ***
и Л.В.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Г. ф., с адрес *** по
125.65 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. ф., с адрес
*** да заплати по сметка на СГС сумата от 1 254.85 лева държавна такса.
Решението е постановено при участието на Д. Д.Г., ЕГН
**********, с адрес *** – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: