№ 3561
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110134855 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу ПЛ. П. М., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 55373/2020г. на СРС, 40 състав, а
именно: 2040,10лв., представляваща задължение за доставена и потребена електрическа
енергия за периода от 21.11.2019г. до 20.6.2020г., ведно със законната лихва от 10.11.2020г.
до изплащане на вземането, и 110,57лв., представляваща мораторна лихва за периода от
25.01.2020г. до 28.10.2020г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел. енергия при общи условия за обект, находящ
се в /населено място/, клиентски № ************. Поддържа, че е доставил до процесния
имот ел. енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът
не е заплатил задълженията на падежа, поради което дължи и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
1
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства по делото,
следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за
последиците по чл. 238 ГПК, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В
същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да
се мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по
делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъде уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. За заповедното производство същият е доказал извършването на разноски в общ
размер от 139,01лв. за платени държавна такса и адв. възнаграждение. За исковото
производство е доказал разноски в размер на 88,59лв. за държавна такса, 144лв. за адв.
възнаграждение и 380лв. депозит за особен представител. От тях обаче следва да му бъдат
присъдени само първите два разхода в общ размер от 232,59лв., тъй като депозитът за
особен представител не е изразходен (не е използван) и подлежи на възстановяване на
ищеца.
Воден от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу ПЛ. П. М., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 55373/2020г. на СРС, 40 състав, а именно: 2040,10лв., представляваща задължение за
доставена и потребена електрическа енергия за периода от 21.11.2019г. до 20.6.2020г. за
обект, находящ се в /населено място/, клиентски № ************, ведно със законната лихва
от 10.11.2020г. до изплащане на вземането, и 110,57лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 25.01.2020г. до 28.10.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ПЛ. П. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 139,01лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 232,59лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2