№ 5669
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110154493 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 4
192,29 лв. главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия, ведно със
законна лихва от 20.11.2014 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника на 05.02.2015 г. по ч.г.д. № 63701/2014 г. на
СРС, 40 състав, събирана принудително в производството по изпълнително дело №
10694/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М..
Ищецът – Е. Г. С., твърди, че за посочената сума в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист на 05.02.2015 г. по ч.г.д. № 63701/2014 г. на СРС, 40 състав.
Посочва, че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 10694/2017 г. по
описа на ЧСИ Н.М. за събиране на вземането, предмет на процесния изпълнителен
лист. Твърди, че не дължи на ответника посочената сума, поради погасяване на
задължението по давност. Ето защо предявява настоящия иск, като претендира и
разноски по производството.
Ответникът – „Топлофикация С.“ ЕАД, оспорва иска с твърдението, че
задължението, предмет на делото, не е погасено но давност. Ето защо моли искът да
бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийският районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439
1
ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което
е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на
вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са
налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ за
защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са обявени обстоятелствата, че в полза на „Топлофикация С.” ЕАД срещу срещу Е. Г.
С. е издаден изпълнителен лист от 05.02.2015 г. по ч.г.д. № 63701/2014 г. на СРС, 40
състав, за процесната сума, че за принудително събиране на сумата по посочения
изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело №
10694/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М., по което ответникът претендира заплащането от
ищеца на процесната сума.
От приложеното копие от изпълнително дело № 10694/2017 г. по описа на ЧСИ
Н.М., рег. № 841 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, се
установява, че с изпълнителен лист от 05.02.2015 г. по ч.г.д. № 63701/2014 г. на СРС,
40 състав ищцата Е. Г. С. е осъдена да заплати на ответника следните суми: 4 192,29
лв. главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м.
11.2011 г. до 04.2014 г., ведно със законна лихва от 20.11.2014 г. до окончателното
изплащане и лихва в размер на 790 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 06.11.2014 г., а въз
основа на изпълнителен лист от 02.10.2017 г. по ч.г.д. № 63701/2014 г. на СРС, 40
състав ищцата Е. Г. С. е осъдена да заплати на ответника следните суми: 14,19 лева
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м. 11.2011 г.
до 04.2014 г., ведно със законна лихва от 20.11.2014 г. до окончателното изплащане и
лихва в размер на 0,85 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 06.11.2014 г. като въз основа
на посочените е образувано изпълнително дело № 10694/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М..
Ответникът е подал молба с вх. № 132621/13.11.2017 г. до съдебния изпълнител
за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата не са
2
посочени конкретни изпълнителни способи, а е направено възлагане по смисъла на чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ проучването на длъжника и определянето на изпълнителен способ.
По образуваното изпълнително дело са направени справки и е изпратена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена лично на 18.01.2018 г., действия
които не прекъсват давността. Със запорни съобщения от 12.12.2017 г. е наложен
запор върху вземанията на длъжника върху банкови сметки открити в „ПИБ“ АД, „Б.
ДСК“ АД. По запорите са постъпвали суми и с молба 19.02.2018 г. длъжникът е
поискал преводите да се извършват при спазване изискванията на чл. 446 ГПК. Със
запорно съобщение от 21.02.2018 г. е наложен запор върху вземането за трудово
възнграждние надлъжника Е. С. и е вдигнат запора върху банковите й сметки в „Б.
ДСК“ АД. С молба от 03.09.2019 г. взискателят е поискал извършване на справки и
опис на движими вещи, собственост на длъжника. Със запорно съобщение от
07.11.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника върху банкови сметки
открити в „Б. ДСК“ АД и е насрочен опис на движими вещи. С молба от 14.10.2021 г. е
поискан опис и оценка на движими вещи. Със запорно съобщение от 03.10.2022 г. е
наложен запор върху вземанията на длъжника върху банкови сметки открити в
„Търговска банка Д“ АД. Със запорно съобщение от 06.10.2022 г. е наложен запор
върху вземането за трудово възнаграждние на длъжника Е. С. в „Обединено детско
заведение“. Други изпълнителни действия в хода на производството не са
предприемани.
Не е спорно между страните, че заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по г. по ч.гр.д. № 63701/2014 г. по описа на СРС, 40-ти с-в, е влязла в
сила и въз основа на нея е издаден на 05.02.2015 г. изпълнителен лист. Не е спорно, а
се установява и от приложеното изпълнително дело, че първото действие по
изпълнението (молбата, с която е образувано ИД и направено нарочно възлагане по чл.
18 ЗСИ) е извършено на 13.11.2017 г., а последното такова на 06.10.2022 г.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в срока по чл.
414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл.
424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. Длъжникът, който не твърди
обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на
факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал.
2 ГПК. Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено
в исков процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя
се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът
да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи,
черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл. 414
ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за
осъществили се юридически факти след този момент. Аргумент за наличието на сила
на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за
съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора, снабден с
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), за
когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска
установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на пресъдено нещо. Да
се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не
установява вземането със сила на пресъдено нещо (или поне с първата съставка на тази
сила – т.нар. „правоустановително действие“), означава да се приравнява тази заповед
3
на обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно
неправилно, предвид големите, коренни разлики в правната уредба на заповедното
производство по ГПК и производството по издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел
заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да даде на разположение на кредиторите
втори, алтернативен и напълно равнопоставен на исковия осъдителен процес път за
събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани. Не е убедителен довод в
противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори за съдебно решение, а
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно решение. Това е
вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да не
представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява
напълно функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно
приложението на нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение на заповедно
производство, макар заявлението за издаване на заповед да не е искова молба.
Очевидно, както разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и изобщо
на ЗЗД е разумно да се тълкуват разширително с оглед новото заповедно производство,
въведено през 2008 г., така и разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е разумно да се тълкува
разширително с оглед на същото производство. Няма никакво основание в едни случаи
разпоредбите на ЗЗД да се тълкуват разширително, а в други случаи да се тълкуват и
прилагат буквално. При тези мотиви настоящия съдебен състав намира, че давността
за вземанията на ответника по изпълнителния лист е петгодишна (а не както твърди
ищецът- тригодишна) и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта
по чл. 410 ГПК – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В случая ищецът излага твърдения за погасяване по давност на процесните
вземания след издаването и влизането в сила на заповедта и в хода на изпълнителния
процес пред ЧСИ Н.М..
С влизането в сила на заповедта започва да тече давност за вземанията по нея. В
случая няма доказателства за датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, но
съдът намира, че заповедта е влязла в сила на 04.02.2015 г., деня, преди да бъде
издаден процесният изпълнителен лист.
С подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, давността на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД не се счита прекъсната. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). Така т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК, което
тълкувателно решение е задължително за съдилищата. Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД
давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното
изпълнително производство давността за погасяване правото на принудително
изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала.
Първото действие, довело до прекъсването на давността по отношение на
вземането е извършено спрямо длъжника на 13.11.2017 г., когато ответникът е подал
молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като в молбата е направено възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
4
т.е. преди изтичане на 5-годишната погасителна давност, която започва да тече
считано от 04.02.2015 г.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява,
ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия повече от две
години. Срокът е преклузивен, а прекратяването е по право. Нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие (т. 10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК).
В случая последното валидно изпълнително дейстие, прекъсващо давността е
извършено на 06.10.2022 г., когато ЧСИ, в рамките на овластяването по чл. 18, ал. 1
ЗСЧСИ е предприел изпълнително действие - запор върху вземането за трудово
възнаграждние на длъжника Е. С. в „Обединено детско заведение“. Следователно към
датата на депозиране на исковата молба (07.10.2022 г.) петгодишната погасителна
давност не е изтекла, а както бе изяснено по-горе настоящия съдебен състав счита, че
давността е петгодишна, а не тригодишна, поради подробните съображения изложени
по-горе.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищците разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л.“,
бл., вх., ап., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
439 ГПК за признаване за установено, в отношенията между страните, че за ответника
„Топлофикация-С.“ ЕАД, ЕИК: ...6, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
„Я.“ № 23Б НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата по изпълнителен лист от 05.02.2015 г. издаден по реда на
чл. 416 ГПК по гр.д. 63701/2014 г. по описа на СРС, 40 състав в размер на на 4 192,29
лв. главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 20.11.2014 г. до окончателното изплащане, за събирането на която е
образувано изпълнително дело № 10694/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в
регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Л.“, бл., вх., ап. ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-С.“ ЕАД, ЕИК: ...6, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева –
5
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6