О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 22.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело
№ 808 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 2212/10.01.20г, подадена от „СВЕТИ
СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ“АД,
чрез адв. Желев срещу решение №5759/16.12.2019г.
по гр.д.12082/19г по описа на ВРС, 42 с-в, в частта, с която срещу него
е бил уважен иска на „ЕСТЕЛ КОРЕКТ“ЕООД за установяване на дължимост на вземане
по оспорена заповед за изпълнение, издадена за 1552,80лв като сбор от две
фактурирани възнаграждения на изпълнител, претендирано по два договора за
парково поддържане.
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощника на жалбоподателя.
Жалбата съдържа изискуемо по чл.260 ГПК съдържание и приложения по чл. 261 ГПК
и е редовна и надлежно администрирана. Внесена е авансово дължимата такса за
обжалване, съответно на определена от първата инстанция цена по всяко от
отделно индивидуализирани вземания.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ЕСТЕЛ КОРЕКТ“ЕООД е
упражнила право на защита, чрез пълномощника си адв. К.
По
допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваната част от първоинстанционно решение по оспорен от
въззивника уважен установителен иск. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По
предварителните въпроси:
Обжалваният акт е постановен по иск за установяване на дължимост на
вземане, за което заявителят е бил снабден с заповед за изпълнение. При
съпоставка на обжалваната част от решението с оспорената от длъжника заповед,
обаче, въззвиният съд констатира, че индивидуализацията на вземанията,
възприета по твърденията на ищеца в исковата молба, не кореспондира на
основанието за което е издадена заповедта. С необжалвано решение № 1391/2020г, съдът
е отказал да отстрани противоречие в мотивите и диспозитива си, като е приел,
че е разгледал иска именно за вземанията, които са посочени като породени от
неизпълнение на два договора между страните, съответно сключени на 02.04.2018г
и на 02.04.2019г.
В заявлението си обаче, кредиторът е посочил като фактически
обстоятелства сключване на два договора на една и съща дата за услуги на два
различни обекта.Така са очертани сделките както в исковата молба, така и в
поредицата уточнения(засягащи фактурирането на изпълнението, а не самото
начално договаряне). Съответно на тези твърдения, обаче искане за установяване
на вземанията по заповедта, където един от договорите са посочен с друга дата.
Интерес от установяване по специалния ред на чл. 422 ГПК кредиторът има
само за сумите, за които е легитимиран с изпълнително основание и които е заявил
при сезирането на заповедния съд (т.11б от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС) , съответно и
исковата защита не може да се основава на твърдения за поправяне на грешки при
възприемането на иначе идентично заявени
в т.9 в от заявлението основания.
Въззивният съд констатира явно несъответствие между основанието, описано
в исковата молба и заявлението на кредитора за вземането му по извършените дейности
в обект Хармония 1,2 и 3,4 като договор от 02.04.2018г и искането за
установяване на дължимост на посочена в спорна заповед фактурирана сума от
806.40лв по договор от 02.04.2019г.
Разминаването между фактическите
твърдения относно основанието, индивидуализиращо претенцията и искането за
установяването на дълга представлява нередовност на сезирането със специалния
иск по чл. 422 ГПК.
Като инстанция по същество, чиято
дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи
даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да
обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и сам
служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК
на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
След отстраняване на противоречията в твърденията,
въззвиният съд ще продължи произнасянето си по предварителните въпроси и
подготовката на откритото заседание.
По
изложените съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на
заявителя „ЕСТЕЛ КОРЕКТ“ЕООД, в частта, с която е предявен иск за установяване
на дължимост на вземането му за
извършените дейности в обект Хармония 1,2 и 3,4, посочено в оспорена заповед за
изпълнение като фактурирана сума от 806.40лв
за изпълнена услуга по договор от 02.04.2019г.
На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца, чрез адв. К, в
седмичен срок, считано от връчване на препис от настоящата определение,
с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани несъответствието
между посочените в исковата молба твърдения за основанието, на което е
начислена тази сума, като отстрани противоречието за дата
на процесния договор или на основанието, за което е издадена спорната заповед),
като :
·
обоснове интерес от установителния си
иск (съответно на основанието, посочено в заявлението) с предприета процедура
по поправка на явна фактическа грешка в издадената заповед № 4660/17.06.19г по
ч.гр.д. 9200/19г на ВРС, 31 с-в
или
·
допълни твърденията си за начина на
постигане на съгласието между страните за сключване на договор за дейности в
обект Хармония 1,2 и 3,4 на 02.04.2019г., съответно да посочи доказателства по
тези нови твърдения и да формулира осъдително искане, съответно на интереса му
да търси плащане на такова ново основание, което не е било заявено по реда на
чл. 410 ГПК.
При неизпълнение
въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа
жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране по
отношение на сумата от сума от 806.40лв
за фактурирано с №332/01.10.2018г изпълнение на услуга по договор от 02.04.2019г., в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.
270, ал. 3 ГПК.
Делото се докладва след изтичане на срока за изпълнение за
продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.