РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. *** , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VI СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230100746 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „НЕЛИ 2011-
БГ“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ***, действащо чрез
управител Н.К., с която срещу ответника Г. ГР. Г. ЕГН **********, от г*** е
предявен осъдителен иск за сумата от 17 000лв., ведно със законната лихва върху
главното задължение, начиная от подаване на исковата молба до окончателното и
плащане.
С исковата молба се претендират и сторените съдебни разноски и
адвокатско възнаграждение.
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Между страните е сключен Договор за заем. На 25.01.2016г. сумата от
17 000лева е предадена на ответника от пълномощника на дружеството Р.К.А.
ЕГН ***, упълномощен с пълноммощно per .No 1399/16.03.11г. на нот.Ю.К. PC
***, за което е съставен разходен касов ордер от дата 25.01.2016г. подписан лично
от ответника с нанесени негови лични данни. В същия е описано като основание
за предаване и получаване на парите, че това е десет дневен заем;
-Заемателят не върнал заетата сума на падежа и до подаване на исковата
молба;
- Давността за исковата сума е прекъсната с извършено от ответника
признание. По отношение на процесния заем през 2017г. в ДРС е подадена искова
молба от ищеца за връщане на дадената в заем сума и въз основа на същата е
образувано гр.д. № 1971/2017г. В срока за размяна на книжа ответникът по това
производство подава отговор на искова молба и насрещен иск, както и
1
допълнително уточнение към предявения насрещен иск. С така предявения
насрещен иск ответникът заявява че прави прихващане за сумата от 17 000лв. с
неговото вземане от 30 000лв. по насрещния иск. С това направено прихващане
ответника признава по категоричен начин вземането претендирало от нас.
Направеното признание е извършено пред държавен орган, в процес воден между
страните, обективиран е в книжата за размяна по делото, и е направено пряко в
отговор на търсеното реално изпълнение, при което е налице признание на
задължението на основание чл. 116 ал.1 б.а от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Искът се оспорва като погасен по давност. Падежът е настъпил на 05.02.2016
година. Воденото между страните друго гражданско дело № 186/2016 година но
***ки окръжен съд, касаят спорове между страните по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 ал.З от ЗЗД. В този спор е
направено изявление, че съставената разписка за сумата от 17000 лева няма нищо
общо с недвижимия имот. Не е направено признание на дълга. Понеже се касае за
писмен частен документ, касаещ парично задължение, от датата на падежа,
започва да тече погасителен тригодишен срок, който е изтекъл на дата 05.02.2019
година. Даже да е налице, както се твърди в исковата молба основание за
прекъсване на давността, от дата 17.07.2017 година е започнал нов тригодишен
срок, който също е изтекъл на 17.07.2020година.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е разходен касов ордер от 25.01.2016г., в който е
вписано нареждане на ищцовото дружество „НЕЛИ 2011-БГ“ ЕООД сумата от
17 000лева да се изплати на Г. Г. Г. с ЕГН **********. Като основание за
плащането е посочено „10дневен кредит/заем/. Разходния ордер е подписан от
съставител и получател.
По делото са представени документи, съставени по повод гр.д№ 1971/2017г.
по описа на РС ***, в това число разпореждане за насрочване от 09.11.2017г.,
писмен отговор и насрещен иск от 17.07.2017г. и допълнително уточнение от
08.08.2017г.
Видно от разпореждането за насрочване производството по гр.д№
1971/2017г. е образувано по искова молба на „НЕЛИ 2011-БГ“ ЕООД, с която
срещу ответникът Г. е предявен иск за заплащане на сумата от 17000лева по
процесния ордер.
По това дело е постъпил отговор от ответника Г., с който излага твърдения,
че със заплащането на сумата от 17000лева „НЕЛИ 2011-БГ“ ЕООД всъщност
погасило задължението си към Г. по три договора за заем от по 10000лева,
съответно изцяло първия заем и частично в размер на 7000лева втория. В този
смисъл искът се оспорва като неоснователен. Предявява се насрещен иск за
остатъчната сума от 13000лева предмет на трите сключени договори за заем от по
10000лева.
В допълнително уточнение, направено по указание на съда във връзка с
отстраняване на нередовностите по насрещния иск, Г. сочи, че в отговора е
направил искане за прихващане на „...сумата по първоначалния иск с насрещния
за разликата мужду 30000лева и 17000лева.”.
Не е спорно за страните, че производството по гр.д№ 1971/2017г. на РС ***
2
е прекратено на основание чл.231 ал.1 от ГПК с определение от 25.06.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание с чл. 79 ЗЗД във връзка с
чл. 240 ЗЗД.
Искането за присъждане на законна лихва се основава на нормата на чл. 86
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Съгласно чл. ***4 ал.1 от ГПК, с оглед характера на предявеният иск,
ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
процесните вземания и техния размер, конкретно да докаже сключването на
договор за заем и предаване на заетата сума на ответника, настъпване на падежа.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължение за връщане от заемателя, е доказване на договора.
В случая ищецът представя писмени доказателства –процесния разходен
ордер, който представлява частен свидететелстващ документ, неоспорен от
страните по делото.
От представения РКО от 25.01.2016 г. се установява, както фактът на
реалното получаване на сумата от страна на ответника, така и основанието на
което същата е получена, тъй като в ордера е посочено, че същата се получава “за
10 дневен кредит/заем/.
Договорът за заем за потребление е неформален, тъй като законът не
изисква съгласието на страните да бъде обективирано в определена форма за
действителност на облигационното правоотношение, като за валидността на
договора е достатъчно съгласие, придружено с предаване. При заем за над 5 000
лева, предвид цената на договора и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, е
необходима писмена форма за доказването му.
В случая представеният ордер съдържа всички елементи на договор за заем,
сключен между страните, размера на заема, падежа, както и предаване на заетата
сума. При това следва да се приемат за категорично доказани факта на
облигационна обвързаност между страните по договор за заем на стойност
17000лева, предаване на заетата сума и настъпване на падежа на
04.02.2016година.
Вземането от 17000лева не е погасено чрез прихващане по повод изявление
за такова на Г.Г., направено по гр.д№ 1971/2017г. В случая евентуално е заявено
съдебно прихващане с неликвидно вземане, което поради прекратяване на
производството не е установено, т.е прихващане не е извършено.
За заемополучателя е възникнало задължение да възстанови заетата сума
при настъпване на падежа. Ответникът не твърди и не представя доказателства за
3
извършено плащане, поради което задължението му не е погасено чрез плащане.
На разглеждане следва да се постави възражението на отвеника Г. за
погасяване правото на иск за процесната сума, поради изтекла погасителна
давност.
Процесното вземане за главница произтича от договор за заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна
давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този смисъл е
трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение №28 от
05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ г.о., ГК, при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Принципно на 04.02.2021г. изтича петгодишния давностен срок за
процесното вземане. Исковата молба е подадена след изтичане на тази дата- на
09.03.2021г. С оглед на това, подлежи на преценка твърдението на ищеца, че
давностния срок е прекъснат с извършено от ответника признание в хода на гр.д.
№ 1971/2017г., чрез отправяне изявление за прихващане с друго вземане на
ответника Г..
Прекъсването на давностния срок се основава на чл.116 ЗЗД. Чл. 116, б. „а“
ЗЗД предвижда специфично основание, при което активните действия на
длъжника, с които последният признава своето задължение ( кореспондиращо на
притежаваното от кредитора право) водят до прекъсване на давността.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №100/ 20.06.2011г. по т.д.
№ 194/2010г. на II ТО на ВКС, е прието, че за да е налице признание на вземането
по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния
срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само по себе си
не означава признаване на последиците от този фактически състав. Изявлението
за прихващане извършено от ответника, принципно е признание за съществуване
на вземането на ищеца, но когато искът се оспорва като неоснователен
изявлението за прихащане е евентуално и зависи от изхода по първоначалния иск.
В материалите по гр.д№ 1971/2017г., които са приложени по делото от
страните липсва непосредствено признание на самото задължение. Напротив
искът се оспорва като неоснователен. В предявявеният насрещен иск в срока за
отговор за вземане, произтичащо от други договори за заем сключени между
страните също не се съдържа изявление за прихващане. Едва в допълнителня
молба, Г. Г. е посочил, че с отговора и насрещния иск е направил изявление за
прихващане между насрещните задъжения. Тази молба е неясна и не обективизира
точно между кои насрещни вземания се прави компенсацията. Освен това при
съдебното прихващане влизането в сила на съдебното решение, с което се
установява вземането има характера на сбъдването на отлагателното условие, под
което е направено прихващането и от този момент изявлението за това ще породи
действие.
Доколкото производството по гр.д№ 1971/2017г. е прекратено поради
бездействието на двете страни не може да се приеме, че е направено изявление за
4
прихващане и последното е прекъснало течението на давностния срок.
При горните доводи, искът за осъждане на ответната страна да заплати на
ищеца заетата сума подлежи на отхвърляне поради погасяването му по давност.
Относно разноските: На осн.чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищцовата страна
следва да се възложат сторените от ищеца по делото разноски за адвокатски
хонорар в размер на 300лв.
По гореизложените съображения, ***кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „НЕЛИ 2011-БГ“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: ***, действащо чрез управител Н.К., срещу ответника Г. ГР.
Г. ЕГН **********, от гр. *** ул.“***“ No ***, иск за сумата от 17 000лв.,
представляваща задължение по Договор за заем от 25.01.2016г., ведно със
законната лихва върху главното задължение, начиная от подаване на исковата
молба до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „НЕЛИ 2011-БГ“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. ГР. Г. ЕГН **********, от гр. *** ул.“***“
No *** сторените разноски в размер на 300лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5