М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 260007 от 08.03.2021 година
по НОХД № 752/2020 година на
Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 29/2013 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 2184/2012 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Мария Кирилова – Районен прокурор на Районна
прокуратура – Свиленград (понастоящем Заместник Районен прокурор на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград) повдига обвинение на Ю.М.А., роден на *** ***, ром, български гражданин, с
настоящ адрес:***, с адрес за призоваване: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски”
№ 1, област Хасково, чрез адвокат Т.К., с основно образование, женен, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че в периода от месец Август
2012 година до месец Август 2015 година, включително, в село Студена, област Хасково, след като е осъден с влязло в сила на 19.10.2010 година Решение №
192/28.09.2010 година по гр.дело № 261/2010 година по описа на РС - Свиленград,
изменено с Решение № 16/27.01.2012 година по гр.дело № 369/ 2011 година на РС -
Свиленград, влязло в сила на 21.02.2012 година, да издържа свои низходящи - дъщеря си Р.Ю.А., родена на *** година и сина
си И.Ю.А., роден на *** година, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на две и повече месечни вноски по отношение на дъщеря си Р.Ю.А.,
а именно: 37 месечни вноски от по 90 лв. месечно на обща стойност 3 330 лв., като
деянието е извършено повторно след като е бил осъден с влязла в сила Присъда за
друго такова престъпление (Присъда № 521/13.07.2012 година по НОХД № 426/2012 година
по описа на РС - Свиленград, влязла в сила на 30.07.2012 година) - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1,
вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Ю.М.А., редовно
призован на основание чл. 6а,
ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 година и за
предотвратяване на последиците и на основание чл. 178, ал. 8 от НПК (в
редакцията на разпоредбата към 08.03.2021 година), не се явява.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия – адвокат Т.К. пледира да му бъде наложено наказание „Глоба” в минималния размер,
предвиден в закона, при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК при наличие на изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград:
Заместник Районният прокурор Мария Килирова поддържа обвинението. Изразява становище същото да е безспорно доказано от
обективна и субективна страна, както и установени съставомерни – обективни и
субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна
квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на
подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 183, ал. 4 от НК
наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 55 от НК. С
конкретно предложение относно следващите се наказания, респ. размера му,
държавният обвинител не се ангажира.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) –
Свиленград (по настоящия адрес на детето Р.Ю.А. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона
за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпращат представител (Социален работник),
чийто становище е обективирано в представения по делото Социален доклад.
Съдът,
след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1377 от 08.12.2020
година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград, подсъдимият не е осъждан – реабилитиран е към дата 31.07.2015 година - с Присъда
№ 521/13.07.2012 година по НОХД № 426/2012 година по описа на РС - Свиленград, влязла в сила на 30.07.2012 година,
е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това че за периода от месец
Септември 2011 година до месец Април 2012 година, включително, съзнателно не е
изпълнил задължението си да издържа свои низходящи - дъщеря си Р.Ю.А., родена на *** година и
сина си И.Ю.А., роден на *** година, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от 3 години.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, към дата 29.08.2018 година, подсъдимият не притежава недвижими имоти,
движимо имущество, в т.ч. моторни превозни средства с единична стойност над
1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови
сметки, както и работи при месечно възнаграждение в размер на 600 лв. и дължи
издръжка на посоченото дете – Р..
Съгласно
Характеристичната му справка, изготвена от Младши полицейски инспектор Антон
Влайков (служител на РУ – Свиленград) подсъдимият А. не се издирва от органите
на МВР и има криминална регистрация.
Подсъдимият Ю.М.А. и свидетелят С.И.И. сключват граждански брак
на 14.01.1993 година. От брака
си имат родени две деца – свидетелите И.Ю.А., роден на *** година и Р.Ю.А.,
родена на *** година.
С Решение № 192/28.09.2010 година по гр.дело № 261/2010 година по описа на РС - Свиленград, влязло в законна
сила на 19.10.2010 година, бракът им е прекратен като упражняването на родителските права над родените от брака
деца - И. и Р., са предоставени на майката - свителеля С.И.И., а подсъдимият
е
осъден да изплаща издръжка в размер на 150
лв.
за сина И. и в размер на 120 лв. за дъщерята Р. до настъпването на законни причини
за прекратяване на плащането или за изменението й, считано от
01.07.2010 година. С Решение №
16/27.01.2012 година по гр.дело № 369/ 2011 година по описа на PC - Свиленград, влязло в законна сила на 21.02.2012 година, е изменен размерът на дължимата
от А. спрямо двете му непълнолетни деца издръжка, като е намален от 150 лв. на 110 лв. за сина И. и от 120 лв. на 90 лв. за дъщерята Р.. Тези свои задължения Ю.М.А. изпълнява редовно до
месец август 2011 година, след което спира да изпълнява
във времето, респ. не изпълнява редовно, като междувременно
синът му И. на 06.05.2012 година навършва пълнолетие.
По молба
на свидетеля С.И., въз основа на издаден на дата 10.10.2012 от РС -
Свиленград Изпълнителен
лист, е образувано изпълнително дело по описа на СИС при РС – Свиленград срещу А., по
което е установено, че няма постъпили суми за задължението за месечна издръжка
и не са извършвани плащания от страна на подсъдимия А..
В последствие подсъдимият заминава за Чешката Република
да
работи.
На
05.08.2016 година подсъдимият сключва граждански брак
със свидетеля М.К. и двамата се установяват да живеят и работят в Чешката
република. В последствие подсъдимият отива да работи в град Хага, Кралство
Нидерландия.
След осъждането си
по НОХД № 426/2012 година на РС - Свиленград, в
периода от 31.07.2012 година (след влизане на Присъдата в сила) до месец Декември 2020 година, включително,
чрез „Western Union”, чрез пощенски запис
или на ръка - чрез майка си – Дияна Карамфилова, подсъдимият изпраща на свителя С.И.И. в качеството на
майка и законен представител на непълнолетното им дете Р.Ю.А. сума, които покрива
напълно месечните вноски за издръжката на дъщеря им от по 90
лв. всяка, т.е. сума, която покрива задълженията на подсъдимия, за
периода месец Септември 2015 година до месец Декември 2020 година, включително. За
периода от месец Август 2012 година до месец Август 2015 година, включително,
подсъдимият не е плащал издръжка на детето Р..
Видно от приложение в кориците
на делото Социален доклад става ясно, че майката отглежда детето Р. в семейна
среда, като получава помощ и подкрепа от пълнолетния си син И.. Майката осигурява
на детето Р. подхдящо жилище, поддържа добра хигиена, детето е в добро здравословно
състояние, физическото му развитие отговаря на възрастта му, задоволява нуждите
и потребностите му събразно възможностите си, детето получава необходимите обич
и топлина, не са нарушени правата и интересите на детето, осигурена му е
сигурна и безопастна среда, има подкрепяща мрежа. По информация на майката бащата
подпомага към настоящия момент детето финансово.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен, съжалява за станалото, заявява, че е
имал период, в който не е имал възможност да плаща
издръжка, но сега редовно изплаща издръжката на дъщеря
си.
По
делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на
свидетели, изискани са и са приложени можество писмени документи и т.н.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Докладни записки; Жалба; Решение № 192/28.09.2010 година по гр.дело № 261/2010
година на РС - Свиленград, влязло в сила на 19.10.2010 година; Решение № 16/27.01.2012 година по гр.дело № 369/2011
година на РС - Свиленград, влязло в сила на 21.07.2012 година; Присъда №
521/13.07.2012 година по НОХД № 426/2012 година на РС – Свиленград, влязла в
сила на 30.07.2012 година; Писма от Държавен съдебен изпълнител при РС –
Свиленград; Изпълнителен лист от 10.10.2012 година; Лични карти на С.И.И., М.А.К.,
И.Ю.А. и Ю.М.А.; Пощенски запис; Споразумение; Справка за пътувания; Списък за
непратена издръжка; Писмо от Професионална гимназия по енергетика и
еректротехника – град Гълъбово, ведно с Диплома; Разписки; Бордера; Характеристична
справка; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справки за съдимост, ведно с Бюлетин и актуална такава и т.н. Така
също, още и свидетелските показания от ДП и в съдебната фаза на процеса,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, респ. Протокол
от съдебно заседание, а именно – С.И.И., И.Ю.А., М.А.К. и М.Х.К., както и обясненията, дадени от подсъдимия Ю.А., също в
хода на ДП пред разследващия орган.
В доказателствата по
делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха. Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната
форма. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически
издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за
които свидетелстват, като в тях не
съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
безпристрастността им. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са
относими към предмета на делото и подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Предвид изложеното Съдът оцени показанията
на всички свидетели като достоверен и надежден източник на
информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка
относно периода, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Разписки,
Бордера, Справка за съдимост, ведно с Бюлетин, Социален доклад, Удостоверения за раждане, Решение № 192/28.09.2010
година по гр.дело № 261/2010 година на РС - Свиленград, Решение № 16/27.01.2012
година по гр.дело № 369/2011 година на РС - Свиленград, Присъда №
521/13.07.2012 година по НОХД № 426/2012 година на РС – Свиленград и др., както
и от събраните в съдебната фаза на процеса доказателства.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на свидетелите С.И.И. и Р.Ю.А., като непълнолетна действаща със
съгласието на майка си С.И.,
макар и същите да се явяват
пострадали от деянието, тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията им. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалите лица като обективни,
безпристрастни и логически последователни. Същите излагат точно и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние,
което описват изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията им. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни,
давайки им доверие. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Поради това, същите се ползваха за
изграждане на фактическите правни изводи.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността
им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна
на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на
НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържание, доколкото и са относими
и необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващите се наказания. Въз основа на гореизброените
и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно периода,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради което липсват основания
изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е.
доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност,
липсват основания да не бъдат кредитирани.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна
квалификация на деянието на подсъдимия.
При
така изяснената фактическа обстановка,
Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Ю.М.А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от
НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто извършване и законът не се
интересува от нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. От
обективна страна трябва да е налице безспорно установеният факт на неплащане
на издръжката от подсъдимия за посочения период, за който е била дължима, и
което задължение е ежемесечно и не може да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви
други обстоятелства (включително липса на доходи при наличие на трудоспособна
възраст и на обективни причини за неизпълнение за задължението си) са без значение
и са предмет на други (включително и граждански) производства, които не
могат да бъдат взети предвид от наказателния Съд във връзка с
предявено обвинение за неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна точка са от значение
единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на
равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от две
месечни
периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото престъпление се състои в това, че деецът като е осъден да
издържа свой низходящ и съзнава напълно, че не плаща
ежемесечните вноски за издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за
издръжка. Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От друга
страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е формално, което се
осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено). Когато деянието е извършено повторно е налице хипотезата
на ал. 4 на чл. 183 от НК.
Както вече бе посочено
съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на
анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно
съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на обвинението
и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Ю.М.А. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и
надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето - низходящ
на подсъдимия А. и осъждането му с влязло в сила на 19.10.2010 година Съдебно решение № 192/28.09.2010 година по гр.дело № 261/2010 година по описа на
РС - Свиленград, изменено с Решение № 16/27.01.2012 година по гр.дело № 369/
2011 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 21.02.2012 година, да заплаща
месечна издръжка на същото, в конкретно определен размер, а именно от
по 90 лв., считано от 01.06.2011 година както и неизпълнението
на тези му задължение, за повече от две месечни вноски.
Така, в частност, предвид извършените плащания, установеният период на неговото
бездействие, обхваща времето от месец Август 2012 година
до
месец Август 2015 година, включително,
като
подсъдимият е неизправен длъжник за общо от 37 месечни вноски за
паричната издръжка на детето Р., които е осъден да
плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за
отглеждането му, са предоставени, респ. поети от
другия родител (майката - свидетелят С.И.). До тези
основни обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1
от НК
предпоставки,
които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановени са Съдебни актове за присъждане
на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата. Всички неизплатени
месечни издръжки,
сборно възлизат на 37 месечни
вноски от дължимата издръжка за детето и в това си цифрово
изражение, очевидно надхвърлят и то
значително предвидени в НК минимум - две неплатени вноски
съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1
от НК.
Липсват данни за плащане на част или някои от месечните издръжки за времето на
инкриминирания период, като категоричен и безспорен извод за валидното надлежно
погасяване на същите, не може да се формира от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съвкупното им обсъждане. Поради това, Съдебният състав
прие, че е налице бездействие и неизпълнение на родителското задължение по
отношение на детето за инкриминирания период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които
да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата или настъпила
обективна невъзможност от страна на подсъдимия да заплаща присъдената издръжка на посоченото дете. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да
реализира доходи от трудово или друго
правоотношение, а
към настоящия момент вече е трудово ангажиран. Липсата на имущество, като източник на доходи, обстоятелството, че същият е бил безработен в
определен период от време и влошеното финансово състояние, не го
освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи че фактът, че макар подсъдимият да не е работил през част от инкриминирания период, не е релавантен за наказателното
производство, доколкото при наличието на обективни пречки, има специален ред,
по който следва то да се установи и с изричен Съдебен
акт, което предполага да е инициирал гражданско
производство за прекратяване на присъдената издръжка или нейното намаляване. Липсват данни, съгласно които препятстващи плащането на
издръжките
обстоятелства да са били установявани по предвидения за това ред (чл. 150
и чл. 151 от СК). Единствено
в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите на родителя,
който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за това, като важи
правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите на търсещия, но не
повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл. 150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която
размерът и основанието за даване на издръжката е определен,
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ирелеванвантно за съставомерността на
деянието би било и обстоятелството за липса на образувано
изпълнително производство за събиране по принудителен ред на дължимите и
неплатени месечни издръжки за детето, по
осъдително Решение на гражданския Съд, което в настоящия случай не е налице. С тези съображения и Съдът
приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на
подсъдимия да изпълни задълженията си и да плати издръжката на
свой нидходящ – детето Р., след като е бил
осъден да плаща такава със Съдебно решение. Доказани са авторството на деянието, периодът и мястото на извършването му – село Студена, област Хасково,
където се дължат действията за престиране на носимите парични
задължения за издръжки, т.е. където
майката и детето живеят – село Студена, област Хасково.
В резултат на
пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно
неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от месец
Август 2012 година
до
месец Август
2015 година, включително,
настъпил
е и престъпният резултат по отношение на кредитора – детето
Р.,
действащ чрез законния си представител и негова майка – родителят, упражняващ
родителските права. Забавата е за общо 37 месечни вноски за
детето,
които са еднакви по размер – 90 лв., а общата сума на
неплатените издръжки в резултат на просто математическо
пресмятане, възлиза на стойност общо 3 330 лв.
Неизпълнението на посочените задължения - периодично, месечно е
за срок, надхвърлящ минимално изискуемия от закона -
две
месечни вноски, като в случая непрестираните са 37 вноски, спрямо
детето.
Предвид
изложеното като
пълнолетно вменяемо лице подсъдимият Ю.М.А. е годен субект
на престъплението.
Извършеното от Ю.М.А. престъпление е правилно квалифицирано като извършено при
условията на повторност с оглед съдебното му минало - осъждан е за престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК. Настоящият
инкриминиран период на неплащане на издръжка от подсъдимия се отнася за престъпление, извършено след като А. е бил осъждан с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление и преди да е
изтекъл 5-годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК, като настъпилата реабилитация в този срок не изключва
прилагането на разпоредбата на чл. 28 от НК.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на задължението му за издръжка е
напълно съзнателно. Деянието е извършено с цялостно изразени волеви и
интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият Ю.А. е имал
знание за дължимостта на издръжката на своето дете – низходящ, с цел
предоставяне на средства за задоволяване на потребностите за физическото и
духовното развитие на детето, съгласно Съдебното решение за присъждането й, което му
е било
известно, знаел е и точния размер на тази
издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът, за който не е внесъл
вноските, разбирал е и характера (неотменимост
и периодичност с месечно престиране на сума) на
задълженията си.
Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото му изпълнение, чрез плащане, поради това от волева
страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на престъпния
резултат - вредните
последици, обхващащи ежемесечната издръжка, от която е била лишена детето му и по този начин лишава детето си от необходимите материални средства, определени по
съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от него – налице е прекият му умисъл за извършване на престъплението. Обективната
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, поради липсата на
материални възможности за това,
няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде то
съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно е само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязла в сила Съдебно решение парично задължение (изискуемо и ликвидно)
да заплаща издръжка, и второ - че не
плаща. Причините за неплащането са без всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе
в настоящото изложение.
По изложените
съображения, Съдът призна подсъдимия Ю.М.
Ангеловза
виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК, която правна
квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият
Ю.М.А.
е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от ромски произход. С настоящ адрес *** и с адрес за
призоваване: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез
адвокат Т.К.. С основно образование е.
Женен е за свидетеля М.Х.К.. Не е осъждан – реабилитиран е.
Първоначално работи в завод „Които”, специализиран в производството на фарове
за леки автомобили, който завод е към Агенция „Ивеба” със седалище в град
Прага, Чешката република, като общ работник при месечно възнаграждение в размер
на 600 лв. В последствие работи в град Хага, Кралство Нидерландия, като по
делото липсват данни за месечното му възнаграждение.
При определяне вида и размера на наказанията
на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип
на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление в
специалния текст на чл. 183, ал. 4 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 година или
„Пробация”, както и кумулативно е предвидено наказанието „Обществено порицание”.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК дава възможност
на Съда да избере едно измежду две, предвидени като основни
наказания – „Лишаване от свобода” или „Пробация”, като го
задължава да добави и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма
специален минимум, което позволява замяна на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание при условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „в” от НК наказанието „Пробация” може да бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по
отношение на подсъдимия не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, Съдът се
съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства по смисъла на закона.
За престъплението, в което подсъдимият А. беше признат за виновен – чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК в
материалната наказателна норма, както вече бе посочено, предвидени в условия на алтернативност са две
наказания – „Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от изложените по-долу в настоящото
изложение съображения, относно
индивидуализацията, респ. обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото измежду двете алтернативно
предвидени такива, а именно наказанието „Пробация”
(по втората
алтернатива на закона) за
по-подходящо в случая, с оглед целите,
предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
В случая са налице предпоставките на чл. 55 от НК за индивидуализиране на наказанието на А. чрез замяна на наказанието
„Пробация”. Наличните смекчаващи обстоятелства сочат на
многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението
на чл. 55 от НК, а
именно и най–лекото, предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко. С оглед на гореизложеното, Съдът постанови Присъдата си
при наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена
обществена опасност на дееца като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение и му наложи справедливо наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „в” от НК, а именно наказание „Глоба” в максималния размер от 500 лв. Съдът намира, че това наказание е
справедливото за извършеното от А. престъпление и адекватното за личността му,
като за да стигне до този извод се съобрази с обществената опасност на
дееца – невисока
предвид чистото му съдебно минало и тази на деянието, която е завишена предвид стойността на неплатената издръжка за
ненавършилото пълнолетие дете (сравнено с минималната работна заплата за страната за 2012
година в размер на 290 лв. съгласно ПМС
№ 300/10.11.2011 година, за 2013 година в размер на 310 лв. съгласно ПМС № 250/11.10.2011 година, за 2014 година в размер на 340 лв. съгласно ПМС № 249/31.10.2013 година и за 2015 година в размер на 360 лв., респ. 380 лв.
съгласно ПМС № 419/17.12.2014 година, респ. ПМС № 139/04.06.2015 година) - за да прецени, че е налице
завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено
недоволство и критика към подобни престъпни деяния. Взеха се предвид и причините за извършване на
престъплението - незачитане
на установения в страната правов ред и неизпълнение на родителските задължения от страна на
подсъдимия. Отчетоха се и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се съобрази Съдът – сравнително добрите характеристични данни, липса на изградени престъпни навици, чистото съдебно
минало (както вече бе посочено), частичното
изпълнение на задължението в хода на ДП, съдейства за разкриване на обективната истина, направеното признание от подсъдимия,
изразеното критично отношение към деянието, декларираното
желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимата сума за месечната издръжка на детето, както и трудовата му
ангажираност към момента. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 49 години предполага житейски
опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде
определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Също така,
съобрази се с оценка на отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени
вноски, многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на
деянието, което безспорно завишава обществената опасност с оглед продължителния
период на бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите за
социално развитие на детето и до затруднения за
другия родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки необходимите парични средства неговата издръжка. Взе се предвид и фактът, че подсъдимият се намира в трудоспособна възраст.
Причина за извършване на престъплението са ниското правно съзнание и култура
на подсъдимия, незачитането на установения в
страната ред за поведение в обществото и липсата на чувство за отговорност и родителски
дълг.
При индивидуализацията на
посоченото наказание Съдът отчете продължителността на наказателното
производство. Към настоящия момент са изминали повече от 7 години от датата на образуване
на производството.
Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият Съдебен състав
счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, значението на които обаче не може да неутрализира ефекта на
отегчаващото отговорността обстоятелство и следва на подсъдимия А. да се наложи
наказание „Глоба”, но в максималния размер, предвиден в Общата част на НК.
Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание „Обществено порицание”, което следва да се изпълни чрез
обявяване на Присъдата на видно място в сградата на Община – Свиленград.
Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимия ще бъде предупреден,
че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно
с което ще му даде
възможност да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание,
за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи наказания за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно
разноските:
Постъпило е
Решение № ХС-1565-73062/2014 от 02.09.2014 година на Националното бюро за правна помощ, съгласно което на определения от Адвокатска колегия - Хасково и назначен в
ДП служебен защитник на Ю.А. – адвокат Антон Георгиев, е определо възнаграждение в
размер на 130 лв. за предоставена правна помощ под
формата на процесуално представителство, като при този изход на наказателното дело и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът следва да осъди подсъдимия да заплати посочените
разноски по сметка на Националното бюро за правна помощ, град София,
ул.„Развигор” № 1, съответно и по
Бюджета на съдебната власт – държавна такса – 5 лв. в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на РС – Свиленград.
По делото в хода на производството не са
направени други разноски,
като при признаването на А. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати дължимата държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване
на Изпълнителен лист, касаещ наложеното
наказание „Глоба”,
вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на РС – Свиленград.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)